(продължение)

                            „Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му!“
                                                 Антоан дьо Сент-Екзюпери  

Би трябвало да се замислим над този цитат от Екзюпери. Всъщност, какви са сега мечтите на повечето българи? От какво се нуждаят? Какво смятат, че не им достига, за да живеят добре? Какви са исканията им, когато излизат на протест?   Едни искат по-големи детски надбавки, други място в държавна (на дотации) детска градина... т.е. искаме чрез държ. бюджет да бръкнем в джоба на комшията.   Други, предимно от т.нар. малцинства освен, че не си  плащат тока и водата (плащаме ги всички останали), разчитат за прехраната си на „помощи“... т.е. искаме чрез държ. бюджет да бръкнем в джоба на комшията.   До тази порочна практика се стигна, когато комунистите пречупиха гръбнака на българина, като му отнеха собствеността и го натикаха по фабрики и ТКЗС-та да работи за едната прехрана. В резултат на това в повечето семейства се раждаха по две деца, а по-късно и по едно. За повишаване на раждаемостта се прилагаха репресии като т. нар. „ергенски данък“ и стимули като „помощи“ и „детски надбавки“. Единственият ефект бе рязкото увеличение на броя на циганите в гетата. По него време силно нашумя и предизвика възмущение поведението на един циганин (с десетина деца), който освен, че получаваше двойно по-голяма заплата от колегите си (от детски надбавки и помощи), но и демонстративно показваше прободена на средния си пръст банкнота от 20 лева с думите – „Ето това ме храни мен“.
                                          

Инвалидите в България (не се знае точно колко са) са между 800 000 и 1 000 000, като по официални данни с инвалидни пенсии са 513 000 души. Множко ми се струват, а? За състоянието на здравната ни система (там определят кой е и кой не е инвалид) народа е измислил поговорката:

                                                  „Куче влачи – диря няма“

виж тук: https://www.vbox7.com/play:dc3a8b851a или тук: https://youtu.be/stHb7x-2CwQ 

Публична тайна е, че някои изобретателни здрави и прави нашенци са намерили начин да си докарат допълнителен доход, и чрез измама са се сдобили с инвалидни пенсии т.е. искаме чрез държ. бюджет да бръкнем в джоба на комшията.
  За това, на какъв хал е здравната ни система всички сме наясно. Като оставим настрана малцината читави между тях (които са не повече от 10 – 20 %), останалите са с диагноза: скръб, ужас и мъка! Особено  при личните лекари, т. нар. джи-пита (към които сме закрепостени!) нещата са трагични. Някой ги наричат „бабешки“ лекари, защото освен, че идват на работа когато си поискат, основната им задача е да запишат насъбралите се от махалата бабички в книгата за прегледи с цел имитиране на дейност пред Здравната каса. Хора с претенции, с висше образование, а същевременно едва боцкащи по клавиатурата на компютъра, и то с граматически грешки! Да сте чули за вкаран в затвора лекар, защото е уморил пациент поради некомпетентност и нехайство? Аз не съм. А, да не говорим за безбройните мурафетлъци и маймунджилъци с които източват Здравната каса, като най-безобидният от тях е изпращането на санаториум (почивка) на роднини и приятели. Иначе, знаят как да „извиват ръцете“ на Здравната каса за пари. Правят се стачки и се връщат пациенти, нямало „пътеки“, „направления“ и пр.  Така да я нареди човек, хем да ходи на работа и да му върви заплата, хем да прави стачка и да не работи... ! И тук нещата се свеждат до това, че искаме чрез държ. бюджет да бръкнем в джоба на комшията.
  Като вземем предвид, че все повече се срещаме с неграмотни българи, особено сред по-младите, няма как да подминем и т. нар. „учители“. Всъщност учители ли са те? Да не би да са създали някое ново учение? Такъв е бил Христос – дванайсетте апостоли се обръщат към него с „учителю“. Такива са били и Мойсей, Мохамед, Буда, Дънов и пр. Да не би тогава да са даскали? Не! Даскалите са образовали се в чужбина наши възрожденци, които преподават по своя система (и преценка) знанията си на учениците. Такива са били Добри Чинтулов (даскал Добри с цигулката), Ботьо Петков, Христо Ботев и др. Едва ли има някой, който да не знае какви са резултатите от тяхното даскалуване и заслугите им към България.                                          
                                                         ... И на обществен тоя мъчител                                                                                                         и поп, и черква с вяра слугуват;                                                                                                                нему се кланя дивак учител,                                                                                                    и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало на сяка мъдрост...“ 
                                                          „Борба“ – Хр. Ботев

Да, това го е казал Ботев! А сега де, как да него изхвърлиш и тоя от учебниците, барабар с оня ми ти Вазов и останалите архаични националистически навлеци. Де да беше жив, че да му спретнат едно дело за клевета и обида Червената Янка, хванала под ръка Гуньо Адвокатина и Данко Харсъзина, и да види той за каква България си е оставил костите „по скали и по орляци“. Какви са тогава хората, които обучават сега децата? Как какви – обучители. Обучават по спуснати им „отгоре“ схеми и учебници. И повтарят като папагали (срещу заплащане), това което се иска от тях. Днес „турско робство“, утре „османско владичество“, вдругиден „мирно съжителство“. Абе, да върви заплатата. За заплатата тия обучители преподаваха „научен комунизъм“ и „история“ в която окупаторите се наричаха „освободители“, терористите се наричаха „герои“, настригваха се глави, разпаряха се панталони. И сега взимат пенсия за приноса си за заливането на България с мръсна болшевишка пяна. Да, но пенсиите на бившите обучители били малки. И заплатите на сегашните обучители били малки. Вдигат стачки, подстрекавани  от пишман „синдикалисти“ с емблематични имена (като Червената Янка), заплашват с нулева година! А, каква е оценката за дейността им при наличие на все повече и повече неграмотници? СЛАБ 2! Ако не ви се вярва направете малък тест. Попитайте някой ученик откъде е следният текст: „Огнянов помисли малко и попита – Събке, кажи ми сега, кой цар освободи българите от гръцко робство?“. И ще разберете дали знаят за цар  Асен, Априлското въстание, Г. Бенковски, И. Вазов, романа „Под игото“. Но обучителите искат още пари и привилегии, т.е. чрез държ. бюджет да бръкнем в джоба на комшията.
  Полицаи протестират за по-големи заплати, защото работата им била мнооого тежка и зле платена. Да сте чули в Бюрата по труда да се предлагат свободни места за полицаи? А да сте чули, че днес за да станеш ченге е нужно да си „наше момче“ (червен) и да дадеш „под масата“. Това са условията за да се докопаш до 20-те заплати накуп, когато се пенсионираш на 50 години и след това (за още пари) да отидеш и да заемеш работното място на някой нещастник, който се чуди „кой път да хване“ (най-вероятно пътя за чужбина или за последния етаж на някоя висока сграда). И за какво са всъщност тия полицаи (по-точно – милиционери), щом дейността им се дублира от охранителни фирми, а  и не остана къща без метална врата и решетки по прозорците. Но, полицаите се чувстват ощетени и имат искания...  т.е. искаме чрез държ. бюджет да бръкнем в джоба на комшията.
  Да погледнем и при пенсионерите. В началото на т.нар. преход от комунизъм към лъжедемокрация много се говореше и пишеше за това, колко зле били пенсионерите. После постепенно „говоренето“ затихна и последва гузно мълчание. Професионалните лаладжии – журналистите с право игнорират тази тема, защото се оказа, че пенсионерите в квалифицираното си мнозинство въобще не са зле. Жалък и срамен факт е, че една част от работещите (тези с по-ниски заплати) с чиито данъци се изхранват сегашните пенсионери, могат само да мечтаят за техния доход. Както се казва: „Болен здрав носи“ Наистина има и една част с пенсии около и под 200 лв. Разбира се, че за един „бял“ човек, за европеец тези пари са обидно малко, но все пак са някакъв СИГУРЕН доход, който ще получаваш до края на живота си. Кой е в по-изгодна позиция – пенсионерът, който едва ли от сега нататък ще купува жилище, дрехи, обувки и покъщнина или младият човек, който работи на минимална заплата, живее на квартира с безработната си жена и малко дете, а на входа го дебне хазяина, за да си иска наема? Нещата се доизясняват като се вземе предвид, че едни от пенсионерите работят, други имат доходи от наеми и ренти, трети имат собствен бизнес и т.н. (да сте чули някой от по-възрастните бизнесмени да се е отказал от пенсията си в полза на по-бедните?) В краен случай „бюджета се връзва“ с някое лозенце, овощна или зеленчукова градинка. А, тия пенсионери с нисък доход, които дори и на село нямат една кокошка в двора си ( и тия, които ги научиха на това) не си струва дори да ги коментираме. Но, всяка година се чуват оплаквания, най-вече от тия с големите пенсии, че не им стигали парите и искали увеличение т.е. чрез държ. бюджет да бръкнем в джоба на комшията.
  Нека да завършим с т. нар. „бизнесмени“. Това е ярък пример за ПОДМЕНЕН РАНГ в обществото, продукт на възпроизвелата се вече  в ново поколение себеподобни, мръсна болшевишка пяна. Да прескочим криминалния преход (т.е. разграбване), раздаваните „куфарчета с пари“ и това, че (уж) бяхме еднакво равни (и бедни), а тия юнаци изведнъж откриха в себе си неподозирани възможности и както се казва „поведоха с няколко обиколки напред“. Твърдението, че това се дължало на далновидният им ум и къртовска работа, поражда язвителни  усмивки. Всъщност тия комсомолски и партийни секретари си бяха най-обикновени тъпанари, подлизурковци и некадърници. В партийните школи на БКП, където ги „подковаваха“ с марксизъм-ленинизъм им втълпяваха, че „капитализмът е престъпен, див и варварски“ и те такива капиталисти станаха. Това е жестоката реалност: „бизнесмените“ – работодатели в България са амалгама от бивши ченгета, комсомолски и партийни секретари, криминални престъпници и съмнителни типове, придошли от близо и далеч. Гладни въшки, налазили снагата на България, които вместо да инвестират откраднатите от нас пари за модернизация, растеж и работни места, ги изнесоха в разни „офшорки“ и изпонакупиха имоти, джипове и яхти.
                                          „ Наяла се въшката, и излязла на челото“
                                                             (народна мъдрост)

Хора, които в нормална, „бяла“ държава щяха да търкат наровете по затворите. Да не говорим, че в реална бизнес среда тази мръсна болшевишка пяна, разпищолила се в страната ни, ще фалира за няколко месеца. Да, но не у нас, а в „бяла“ държава и реална бизнес среда!
                                          
              „С трици маймуни не се ловят“            „От пръдня боя не се прави“
                                                 (народни поговорки)

Но, нашите пишман „бизнесмени“ си знаят своето. В съответствие с произхода си дават мизерни заплати (или никакви) и искат „с трици, маймуни да ловят“. Специалисти нямало! Че, как така бе „другари“ за цял свят да има, само за вас да няма? Къде дават без пари?
 
                               „Дай и ще ти бъде дадено“ (Библейска притча)

Да, но на мръсната болшевишка пяна не и се дава! Тя е свикнала само да взема! Ама, производителността на труда била ниска – опитват се да шикалкавят тия шмекери и се правят на „умрели лисици“, като стане дума за инвестиции. Тъжен и жалък факт е, че тия отворковци след като заграбиха предприятията, продължават да използват морално и физически остарелите машини от времето на „соца“, т.е. да правят „от пръдня – боя“. По думите на самите работници: „Карат ни „с каруца камъни да носим“ – как да се конкурираме с тия с камионите?“ Най-ярък (и жалък) пример какво представлява т. нар. „бизнес“ в България е печално известната руска фирма Лукойл Нефтохим. Как нагло ни краде с цените на горивата, това го усеща всеки по джоба си. Но, забележете – „двойните освободители“ не плащат в бюджета никакъв данък печелба, защото... печалба нямало!!! Няма, както няма и измервателни уреди на входа и изхода на нефтопровода и по този начин КОНТРАБАНДИСТ №1 в България в действителност реализира огромни печелби с които Матушка Русь продължава да строи танкове, кораби и самолети за поредната си агресия (пардон – „освобождение“). А, родните ни „бизнесмени“ продължават да се оплакват, че данъците им били високи и да хленчат пред държавата да им прави отстъпки и да ги подпомага т.е. искат като всички останали чрез държ. бюджет да бръкнат в джоба на комшията.
 
                               „Робът мечтае не за свобода, а за свои роби“

А, бай ти Ганя, (както винаги) си мечтае да „удари кьоравото“! Всички протестират и изискват от държавата да им даде пари и привилегии, като бръкне в джоба и хладилника на комшията. А, в „белите“ държави хората изискват реално заплащане на труда и достойни заплати, а не (с преклонена глава и протегната ръка) подаяния от управниците, под формата на помощи.   И докога ще продължава всичко тава? Как ще разберем, че сме започнали да ставаме нормална, „бяла“ държава? Ето някой от индикациите:   Когато нашенците спрат да си извъртат главата встрани, когато трябва да вземат позиция по някой въпрос!   Когато осъзнаят, че Паметникът на Съветската армия и други подобни паметници на терористи и окупатори не са някаква безобидна отживелица и част от пейзажа с който сме свикнали, а ужасяващ символ на голямата ПОДМЯНА в обществото ни, заради която сега сме на тоя хал!   Когато хората в „тая страна“ започнат да протестират за реално заплащане на труда и достойни заплати, а не да търсят начини как чрез държ. бюджет да бръкнат в джоба на комшията!
  Още дълго ли ще продължава агонията в която се намираме сега? Не знам! Това, което знам е, че и до днес многохилядна кючеклийска тълпа изпълва стадионите и пее чалга-простотиите с пълен глас. Щрака с пръсти, хили се и дере гърло – „Питат ли ме дей зората – шат на патката главата“.   Как ли биха реагирали хората, но в оная България, преди да бъде раздавена от болшевишките орки, ако някой представител на заобикалящата ни сега, селектирана от болшевиките мръсна пяна запее „Питат ли ме дей зората – шат на патката главата“?   И как реагират хората сега, след ПОДМЯНАта на ранга в обществото?   Мисля, че вече може да си отговорим на въпроса –  Защо сме все на опашката? Защото „тия“ българи, не са „ония“!   Извършена е тотална ПОДМЯНА. Разбира се, че все още има читави хора в България. Но, колко на брой са те ? И колко е подбраната и насърчавана от болшевиките „мръсна пяна“, която ВЕЧЕ СЪЗДАДЕ ново поколение себеподобни? Лесно може да си отговорим на този въпрос, като следваме съветите на Св. евангелист Матей: „И тъй, от плодовете им ще ги познаете.“   Отговорът на въпроса, „Защо сме все на опашката?“ е: Защото, за съжаление там ни е мястото! И там ще си останем! И как иначе, щом сме допуснали да ни залее мръсната болшевишка пяна, а ние по стар навик се правим на глупави и гузно си извръщаме главите встрани!
                                                                       КРАЙ