Прочетен: 1105 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 08.02.2017 00:00
НЕКОМПЕТЕНТНОСТ НА ВЗЕМАЩИТЕ РЕШЕНИЯ И ЛИПСАТА НА ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕ ДА ПРИЧИНИ ДВЕ ГОЛЕМИ КАТАСТРОФИ НА СТРАНАТА
Започвам с един проблем, за който към сигнализирал от години, но за отстраняването му и предотрватяването на катастрофалните последствия от него ва железопътния ни транспорт нищо не се предприема. Казусът е следният – огромният ж. п. мост при гара Копривщица е застрашен от корозиране на арматурата му.
Известно е, че н. в. цар Борис ІІІ държи много на железопътния транспорт и по негово време биват открити много ж. п. линии, в това число и т. н. дековилки. Той е завършил курс за машинист и кара влака при откриване на трасето. Построени са ж. п. линии в доста трудни участъци, напр. от София до Копривщица и от Карлово до Клисура, но да се свърже тази ж. п. линия по онова време, когато технологиите са били стари не е било възможно за страната. Причината – ужасно трудния релеф на Козница, нуждаещ се от огромен мост при Коппивщица и поредица от тунели със завой в тях и наклон. Смъртта на н.в. и подаряването та страната ни от Чърчил на Сталин не променят плановете да се свърже този ж. п. път. Това става с наличието на майстрори-каменари все още след Дветото и диктатурата на просталинците в България, които повеляват: Да се свърже с влак отсечката от София до Карлово. Което става все пак.
Теренът обаче е много труден. При гара Копривщица се строи огромен мост над р. Тополница, снимки от който имам в блога си. Започнат със старата технология – кофражът се строи от декоративен зид и се пълни със суперздрав железобетон – горе при сводовете на моста тази технология е изоствавена и те са изпълнени от железобетон, наливан в кофраж. Работата е била невероятно трудна и опасна – работниците са висяли и работили на стотина метра височиина, при вятър, студ. Ужасно е било. Фусовете на моста, върху които са колоните му са защитени с каменен зид и по този начин до стоманата на кофража няма достъп на въздух и възможност от корозия. Не така стои въпросът обаче с кемерите /сводовете/ на моста, които започват от брега на реката. Тук проектантите са направили лош проект и са обрекли моста или на периодична поддръжка или на разрушаването му. Днес бетонните основи на тези кемери, които опират в ската, са се поразмили и арматурата в тях – поне 40 мм. железа – са се открили. Така те се мокрят от реката, от росата, при промяна в температурата, а мястото им е съвсем усойно. Така здравината на основите на моста отслабва, а върху тях има хилади тонове бетон и зид, натоварени са и на динамичен товар от преминаващите влакове. Необходими са спешни мерки за запазваането им от корозия по подобие на опорите на виадуктите по магистрала Хемус.
Този проблем не касае само този мост, според мен най-големия ж. п. мост в страната. Може би само Извитият мост при Лакатник е толкова голям, но този е доста по-висок и на по-труден релеф. Подобен проблем с основите на фусовете а ж. п. мостовете има и по тези между гарите Макоцево и Буново. Няма пари, това е ясно, но ясно е и друго, нямаме нито майстрои, нито фирми с такава техника, която да укрепи мосттовете и да спре разрухата им. Тези мостове са много скъпи съоръжения и много трудни за построяване. Това е строителство за векове, то трябва да се запази. Как бяха укрепени колоните на магистрала Хемус? Измислиха технологии, направиха им нов ж. б. пояс. И тук трябва да се направи същото. За инфраструктурни проекти може да се кандидатства за средства от ЕС, от където да получим до 90% от тях. Само че, за този проблем, май само аз знам. Аз ли да извикам тук комисия от техни представители. Положението е много сериозно. Адо мостът подаде /даде отклонение/, трафикът по него ще бъде спрян, а наклонен мост трябва да се сълори и построи отново. Това ли трябва да стане, за да се предприеме нещо?
Вторият проблем заплрашва трасето на метрото в участъка от Изложбения център до Аерогарата. Там теренът е много труден заради високата подпочвена вода. Там веце се появи проблем, причинен от активирала се каверна под трасето. Фирмата строител, която е гарант, нля хиляди куб. м. бетон под тръбата на метрото, сега няма трептене при пътуване на влака по него. София лежи на водна възглавница както Токио. На определена дълбочина под София има подпочвена вода, както има нефт под Техеран и ако тази подпочена вода се черпи над определни норми, ще станат земетръси както в Техеран или Токио. Много високи подпочвени води има в района на ж. к. Дружба, в Казичене, в Курило, при Волуяк и другаде. Тези високии подпочвени водии се виждат от „специалистите” когато се пътува с влак напр. покрай Аерогарата, покрай кв. Димитър Миленков и по други места., където има изоставени кариери за пясък и филц.Имеенно тези високи подпочвени води бяха проблемът да се построи метроото под кв. Дружба до летището. И какво става сега?
Аз имам много информация за енергетиката, за топлоенергетиката, за водоснабдяването, и то не само за София. Тези, които трябва да бъдат съобразени от управниците ни и хората трябва да ги знаят помествам в блога си. В момента над тунела над метрото има цъкаща бомба - теч от ТЕЦ-а с дебит 1 куб. м./мин. преди водата да я подемат помпите и да я качат на нивото на кварталите Младост облива с топла вода тръбата на метрото. Това са огромни енергийни загуби, губи се по един тон подгряа към 100 градуса Целзий вода и се допълва от кладенците с нова, студена. Но така не може, повредата трябва да се отстрани, защото тази вряща вода ще повреди топлоизолацията на тунела на метрото и ще го пробие. Така в тунела ще навлезе подпочвенаата вода и ще унщожи метрото ни. Подчертавам, не наводни, а унищожи. Защото ще отвори път на подпочвената вода към него, която е с метри по-висока от тунела.
Изходът е един – спиране на топлоподаването по тази матистрала и подмяната й. Иначе – отива метрото. Това решение няма алтернатива. В момента тръбата с диаметър над 1000 мм. е зарита в земята, корозирала и подготвя гибелта на метрото.
На фона на това трудно решение по телевизията запросттиуира една адвокатка, заподмятвайки пенисът пропуснати ползи. Бедата е много голяма, това трябва да се обясни на хората, не да се запроституирва по казуса оралмными способами и да се заблуждават хрота. Истината е много страшна, хората трябва да я знаят. Още един заплашващ пенис заподмятаха репортерите с техните двуграмови мозъчета, които понятие от този проблем си мямат. Председателят на КЕВР блил разпоредил за три дни да се оправи повредата. Свещена простота!
Нека припомня, че същият този председател на КЕВР е непочтен, играе с водната мафия и е готов да приеме в междувластието, докато няма правителство, т. н. „бизнес план” на водната мафия, съгласно който да се повишава плавно и на определени периоди цената на водата. А цената на водата нарастна 10 пъти откакато дойдоха концесионерите, заплатите им са по над 200000 лв. на месец и загубите на вода – 70%. Ако не може да схване това председател на КЕВР, то той е или дете идиотче, не вдяващо в казусите или е функционално неграмотен. Освенхтова е видно, че той страда от остепороза, склероза и паркинсон. А възможно е и друго – освен видимото по него той да е корумпиран и да го притискт с пари, но едва ли от типа севернокорейски вони, а някакви други, с по-зелен цвят. При това сериозно положение, когато застрашено е метрото и спасяването на което изисква понее месец в кварталите Младост да спре топлодаването не можеше ли репотретите за заподмятата по медиите някой неидиот, вместо този смешник, заплашващ Топлофикация с три дневен срок да пусне топлата вода до алонатните станции на кварталите Младост? А като се наводни метрото, отводняването му стане невъзможно и ако се нааложи строителдство на ново трасее за него?
Проблемът е много голям, той ще направи бели и по електрозахранващата мрежа, ако тръбата се подмени спешно, защото ще е необходим допълнителен енерген източник. Това ще бъде голяма и много скъпа операция, при която ще се направи подземно трасе, в което да се постави тръбата и където хората да имат достъп и да могат да я ремонтират. Такова трасе има под бул. Цариградско шосе, в което освен тази тръба има тръба за питейна вода, кабели за електрозахранването, за телефоните. Лошото строителство, неразумното строителство, строителството да са нещата в момента наред и да не мисли какво ще стане утре, води до тези резултати.
Завършвам това предупреждение като пояснявам, че само у нас и в Русия има подобен вид отопление, наречено централно и че то е най-неефективно. Тръбите, пренасящи топлата вода губят много топлина, имат течове, нуждаят се от поддръжка и смяна. Ефективният начин е подгряване на водата в жилищните кооперации с газ, като всичко е автоматизиирано. По този начин топлозагубите хем са малки, хем затоплят косвено сградата. Така бе някога в ГДР, също соцстрана, но макар и гедерманци, те си бяха германци. И усещаха накъде се стреми живота.
Написах това за да знаят хората от Младост, че проблемите им няма скоро да имат решение. И да предупредя местната власт, че белята, която може да стане по участъка на метрото преди Аерогарата е съвсем реална…
