2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Прочетен: 5508 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 08.04.2011 21:30
Автор: comma
Категория: Тя и той
Прочетен: 26573
Постинги: 47
Коментари: 291
Лично съобщение Гласове: 1714 Блог вълни
31.12 - НЕЙНИЯ РОЖДЕН ДЕН
Марк Захарович Шагал. День рождения. 1915. Нью-Йорк, Музей современного искусства - ИНТЕРНЕТ
|
Много е красиво
Бог да я закриля по вечния й път! Поклон!
Много е красиво
19.03.2009 15:39 - СКИТНИКАвтор: comma Категория: Тя и той
Прочетен: 303 Коментари: 5 Гласове: 0
Последна промяна: 19.03.2009 15:40
По-скръбен от цигулка,
по-мрачен от нощта
и от света човешки по-объркан.
Безсребърник, без власт, без суета,
от делника по-сив
с костюм изтъркан.
С лице от камък,
но с сърце от плам
очи обърнал нейде към безкрая
върви сиротен, безнадеждно сам
върви, но накъде едва ли знае.
Бог да я закриля по вечния й път! Поклон!
20.03.2009 20:47 - Пред портатаАвтор: comma Категория: Тя и той
Прочетен: 230 Коментари: 4 Гласове: 0
Врата към рая и врата към ада
отвориш ли я, сам ще разбереш.
Дори сега самата аз не зная
какво ще стане с нашия копнеж.
На дръжката са вече твойте пръсти.
Натискаш леко. Чакаш чудеса?!
Нима преди да влезеш се прекръсти?!
Не скърцане, това ми е смеха.
Треперят коленете ти. Усещам
как плахо преминаваш моя праг.
Приятел уж очакваш да ти стана,
а сякаш навестяваш своя враг.
Съмняваш се,скован си, неуверен
нащрек стоиш, напрягаш сетива.
И ангел да те чака, ще е черен
стрелец за теб опънал тетива.
Врата към рая и врата към ада
отвориш ли я ще узнаеш сам.
Опитваха се много, но остана
единствен ти да вземеш свойта дан
09.03.2009 13:42 - МИНАЛО СВЪРШЕНОАвтор: comma Категория: Тя и той
Прочетен: 351 Коментари: 13 Гласове: 1
Последна промяна: 09.03.2009 15:22
Този път наистина ми писна. Получи се нещо като свръхпроизводство на огорчение.
Ти не си такъв знам.Перфектен си! Всички казват така. Непрекъснато го чувам това, колко си добър, нежен, внимателен и безконфликтен. Не се красавец, но те смятат за чаровен, а в компания си извор на остроумие. Мъж-мечта и то женен, но за съжаление за...мен.
Ти си амбициозен и напорист. Ето, отново учиш и то на твоите 40 години. Имаш мечти и ги превръщаш в реалност. Не пиеш редовно, а само с приятели. Не закъсняваш и дори не съм те хващала в изневяра.
Ти си сбъднат сън за болшинството от нежния пол, но не и за мен.
За мен си кошмар, дълъг и продължителен, от който ти настръхват косите и ти се вледенява сърцето!
Изненадах ли те? Едва ли! Очаквал си го? Надали!
Аз?! Коя съм аз и какво искам? Кое ми дава право???
Аз отдавна нямам права. Нямам мечти и нямам илюзии. Имах просто надежди, но сега и тях нямам.
Имам злоба, много злоба, която натрупах с годините. Брака ни - боже, как звучи: Нашия брак - такова животно нема! Няма "Наше"! Единственото "наше" дори няма да ме последва, ако си тръгна защото компютъра и лаптопа ще останат при теб. Смешно е нали? На мен обаче не ми е до смях. Крещи ми се! Вие ми се от обида! Но на теб няма да ти пука дори и да го направя. Ти си студен. Ти си леден блок, машина за пари и...все едно: Ти си ти!
Някога те обичах! Ти беше и сутрините и вечерите, морския бриз и бурния вятър, Беше началото и края и най-вече пътя, който исках да извървя. И вървях 16 години... Сега съм седнала на един камък и виждам края му - блато. Красиво, обрасло с тръстика блато! Ето, това е! Свърши! Мога да продължа напред, крачка, втора и тишина, Покой отдавна жадуван и толкова лесен. Няма какво да обяснявам, няма пред кого да се извинявам, дори няма да липсвам на някого.
Къщата ни ще потъне в прах, дрехите в банята ще направят висока купчина, чините ще запълнят мивката и един ден ще прогледнеш. Ще видиш! Отишла съм си с безкрайните си досадни претенции и с глупавото си чувство за ред. Е, все ще се намери кой да оправи хаоса и да ти изглади две-три ризи за работа. Детето от години не е дете и няма да ти създава проблеми. Ще въздъхнеш облекчен. Ще можеш да лежиш на дивана и да се храниш прав на плота. Чорапите - ура, вече може да се въргалят където ти решиш. Божествена нирвана!!!
О, да няма проблеми! Парите ще ти стигат ?! Ако помислят, че съм се удавила случайно дори ще получиш застраховката ми. Няма да стигне за много неща, но поне ограда за вилата ще направиш.
Щастлив ли си? Нали това искаше? Да си сам, независим, финансово стабилен и изпразнен от излишни емоции. Усмихни се! Браво! Живей си така...
Но няма да стане, не защото е невъзможно, а защото е глупаво! Глупаво е да ти сбъдвам мечтите отново. / И без това го правя непрекъснато!/
Не! Няма да стане! Ще се разведем! Скандално и с много панаири! Ще делим парцали и техника и дори къщи и коли. Нищо от това не ми е нужно, но ти толкова държиш на вещите и за това ще ги искам - ЗА ДА ТЕ ЗАБОЛИ! Да те боли, както ме боли мен!
После не знам! Нямам идея как ще продължа и от къде ще намеря сили, НО ЩЕ НАМЕРЯ!
И ще открия човека, с който ще живеем в скромна колибка но който ще обичам и ще ме обича...и ще сме си самодостатъчни. Защото ти никога не си бил този човек - просто аз съм се заблуждавала.
И вече няма да ми пука, че си престанал да забелязваш празниците: рождения ден на сина ни, първи и осми март... и няма да преглъщам дозите ти любов, които се измерват с левовата равностойност на подхвърлените банкноти, за да си купя нещо...
Нещо?! Единственото Нещо, което исках беше самият ТИ, но това вече е минало.
Минало свършено! За първи път от месеци се усмихвам...и ми харесва!
29.01.2009 17:22 - ***Автор: comma Категория: Тя и той
Прочетен: 182 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 30.01.2009 23:47
Тялото ми умира.Зная това, защото с всеки изминал ден ми става все по-трудно да го овладявам. Тежи ми да го влача със себе си.Движенията ми причиняват болка.Не ми е мъчно.Зная, че един ден ще го напусна с облекчение.За мен то винаги е било тромаво и тежко.Не можах да свикна с него. В началото беше по-лесно. Не съм осъзнавала защо, но дори тогава бях с усещането, че нещо не е както трябва.
Сега вече знам! Грешката обаче не е моя.Не зная какво тяло трябва да имам, за да сме в хармония, но определено не е това!
Сега, когато все по-често напомня за себе си дори ме дразни. Непрекъснато всеки ден някъде ме боли. Това ми пречи да се съсредоточа и да мисля.Опитвам се да компенсирам това неудобство с работа и се трудя до пълно изтощение, но дори тогава вместо да заспя безпаметно,неистово ме боли.
Иде ми да вия като куче!
Когато тялото ми напълно умре ще е като малка победа. Може би тогава за мен ще е Рай!...Освен ако не умра с него
13.04.2009 21:08 - СЕГААвтор: comma Категория: Тя и той
Прочетен: 242 Коментари: 4 Гласове: 1
Последна промяна: 13.04.2009 21:30
Сега боли и стърже на желязо
сърцето обковано със лъжа.
Едно небе се срутва насъбрало
на моето очакване дъжда.
И сълзите ми шибат като с клони
надеждата покълнала за миг.
Реши ли някой нещо да събори
едва ли ще го спре и майчин вик.
Сега боли!Ръждата бавно пада
и спомена обвива със мъгла.
Една жена ръце напред протяга,
но вече е изпуснала мига
2. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ" трета част
3. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РИЛА"
4. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"
5. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ" първа част
6. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ -ПЛАНИНИ"втора част
7. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ -ПЛАНИНИ ТРЕТА ЧАСТ
8. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"
9. " НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"ТРЕТА ЧАСТ
10. ВИРТУАЛНА ПОЕЗИЯ
11. ,,Виртуални строфи" - поети Blog. bg
12. "Стените" - къси разкази, стихове
13. Стихове за душата
14. Стихове за душата
15. Джулия Бел - избрани стихове
16. РУСКИ САЙТ
17. Библиотека
18. Чуден подарък - клипове от demidiin
19. Написано от Вестник "Посредник"
20. от скъп приятел
21. от Клео
22. Уникално