Постинг
05.07.2016 22:26 -
Шизофренията - Царица на психичните страдания
Шизофренията е Царицата на психичните страдания и се среща при около 1% от населението. Заедно с параноята образуват основната двойка налудности, които по принцип се отличават от почти всички останали психични болести и проблеми.
Самият термин „шизофрения“ в превод от гръцки означава разкъсана, разцепена душа. Има се предвид особеното неподредено разцепено мислене на болния, водещо го към деградация и разпад на личността. Една трета от пациентите, страдащи от шизофрения се нуждаят от дългосрочно болнично лечение, една трета постигат значително подобрение и могат да се смятат за излекувани, а при една трета се редуват периоди на нормално и по-тежко състояние. Тези хора са различни поради специфичните симптоми, които имат (или нямат) в сравнение с приетата за нормална част от обществото. Симптомите могат да бъдат както положителни, така и отрицателни. За повечето хора срещата с шизофреник е нещо крайно неприятно. Болните с такава диагноза са смятани за луди, умопобъркани, опасни, ненормални, непредсказуеми и неконтролируеми. Книгите и филмите на тази тема са склонни по-скоро да увековечат митовете за шизофренията, отклокото да предложат някакво обяснение. Това е сложно психобилогично заболяване, което се характеризира с разстройство на мислите, възприятията, поведението и настроенията.
Още Томас Хобс (1651) е казал, че „за да се обясни шизофренията, трябва първо да се разбере отчаянието“. Болните страдат от различни проявления на разстройства на мисленето (неорганизираност, нерационален начин на мислене), често изпадат в заблуда и халюцинират. Присъща за състоянието им е липсата на енергия, инициативност и социални контакти. Освен това те са емоционално ограничени, рядко изпитват удоволствие и странят от околните. Често пъти шизофренията води до множество социални и професионални последствия за пациента. Характерно за болестта е наличието на моменти на изостряне на симптомите. Тези периоди могат да продължат дълго и да се повтарят отново и отново. За повечето хора (но не задължително за всички), страдащи от шизофрения, тя е дълготраен проблем с много усложнения.
Съществуват много погрешни разбирания и концепции относно шизофренията. Първата заблуда е, че шизофрениците са опасни, неконтролируеми и непредсказуеми, докато всъщност повечето от тях са доста срамежливи, дори странящи от околните, и угрижени за проблемите си. Втората заблуда е, че те имат раздвоение на личността, а в действителност единственото им раздвоение е между техните емоции и мисли. Третата погрешна концепция е свързана с невъзможността да се постигне подобрение на състоянието на болните и с мнението, че шизофреникът остава такъв за цял живот. Определянето на болестта продължава да бъде сложен процес, който се дължи най-вече на наличието на множество различни сиптоми. Такива са странни делюзии (заблуди), халюцинации, нарушения в речта (липса на логика, погрешно асоцииране, използване на думи без смисъл), дезориентация на поведението (свързана с облеклото, стойката на тялото личната хигиена), негативност и липса на емоции, неразбиране на собственото състояние на проблемите, както и депресия.
Поради затрудненията около диагностицирането днес се говори за няколко подвида шизофрения. Такива са параноидната и кататонната шизофрения. Кататониците (думата от гръцки произход и означава „заспивам“) често изпадат в неподвижни състояния. Параноидните пациенти от своя страна имат мании за контрол, величие и преследване. Те се отнасят с постоянно подозрение към всички околни. Друг подвид са дезорганизираните шизофреници, които се характеризират със странни мисли и начин на изразяване, а също и с внезапни, нелогични емоционални изблици. Една част от психиатрите говорят за така наречената обикновена или недиференцирана шизофрения. Други разделят болестта на остра (внезапна, с тежко начало) и хронична (продължителна, с постоянно влошаване). Причините за появата на страданието са неизвестни. Влияят генетични фактори, стресогенни фактори, биохимични аномалии, анормални структури на мозъка, вирусни инфекции и др.
За България може да се каже, че от 20 процента българи с психични проблеми, официално признати от здравната ни система, повече от половината имат диагноза, в чиито корен стои понятието „шизо“.
Типичният шизофреник е човек, загубил връзката си с цяла гама феномени, обуславящи комуникациите му и интегрирането му в социума. В това си качество шизофреникът изглежда съвсем чужд, дистанциран, плашещ с необичайността си, шокиращ околните. Пълната му убеденост в нереални и неестествени неща (например, че е марсианец, че може да лети, че постоянно го облъчват със смъртоносни лъчи, че е самият Наполеон Бонапарт и др.) е необорима с никакви аргументи. Счита се, че върху една погрешна и причудлива теза, появила се по някакъв начин в съзнанието на шизофреника, той може системно да изгради цели логически постройки, които сами по себе си изглеждат правилно построени, но погрешната логическа основа ги прави съвсем несъстоятелни, странни и неприемливи. Като следствие на всичко това, шизофреникът не може да се държи, и не се държи, нормално в социална среда и има поведение, рязко отличаващо го от останалите хора в неговата социална група.
Самият термин „шизофрения“ в превод от гръцки означава разкъсана, разцепена душа. Има се предвид особеното неподредено разцепено мислене на болния, водещо го към деградация и разпад на личността. Една трета от пациентите, страдащи от шизофрения се нуждаят от дългосрочно болнично лечение, една трета постигат значително подобрение и могат да се смятат за излекувани, а при една трета се редуват периоди на нормално и по-тежко състояние. Тези хора са различни поради специфичните симптоми, които имат (или нямат) в сравнение с приетата за нормална част от обществото. Симптомите могат да бъдат както положителни, така и отрицателни. За повечето хора срещата с шизофреник е нещо крайно неприятно. Болните с такава диагноза са смятани за луди, умопобъркани, опасни, ненормални, непредсказуеми и неконтролируеми. Книгите и филмите на тази тема са склонни по-скоро да увековечат митовете за шизофренията, отклокото да предложат някакво обяснение. Това е сложно психобилогично заболяване, което се характеризира с разстройство на мислите, възприятията, поведението и настроенията.
Още Томас Хобс (1651) е казал, че „за да се обясни шизофренията, трябва първо да се разбере отчаянието“. Болните страдат от различни проявления на разстройства на мисленето (неорганизираност, нерационален начин на мислене), често изпадат в заблуда и халюцинират. Присъща за състоянието им е липсата на енергия, инициативност и социални контакти. Освен това те са емоционално ограничени, рядко изпитват удоволствие и странят от околните. Често пъти шизофренията води до множество социални и професионални последствия за пациента. Характерно за болестта е наличието на моменти на изостряне на симптомите. Тези периоди могат да продължат дълго и да се повтарят отново и отново. За повечето хора (но не задължително за всички), страдащи от шизофрения, тя е дълготраен проблем с много усложнения.
Съществуват много погрешни разбирания и концепции относно шизофренията. Първата заблуда е, че шизофрениците са опасни, неконтролируеми и непредсказуеми, докато всъщност повечето от тях са доста срамежливи, дори странящи от околните, и угрижени за проблемите си. Втората заблуда е, че те имат раздвоение на личността, а в действителност единственото им раздвоение е между техните емоции и мисли. Третата погрешна концепция е свързана с невъзможността да се постигне подобрение на състоянието на болните и с мнението, че шизофреникът остава такъв за цял живот. Определянето на болестта продължава да бъде сложен процес, който се дължи най-вече на наличието на множество различни сиптоми. Такива са странни делюзии (заблуди), халюцинации, нарушения в речта (липса на логика, погрешно асоцииране, използване на думи без смисъл), дезориентация на поведението (свързана с облеклото, стойката на тялото личната хигиена), негативност и липса на емоции, неразбиране на собственото състояние на проблемите, както и депресия.
Поради затрудненията около диагностицирането днес се говори за няколко подвида шизофрения. Такива са параноидната и кататонната шизофрения. Кататониците (думата от гръцки произход и означава „заспивам“) често изпадат в неподвижни състояния. Параноидните пациенти от своя страна имат мании за контрол, величие и преследване. Те се отнасят с постоянно подозрение към всички околни. Друг подвид са дезорганизираните шизофреници, които се характеризират със странни мисли и начин на изразяване, а също и с внезапни, нелогични емоционални изблици. Една част от психиатрите говорят за така наречената обикновена или недиференцирана шизофрения. Други разделят болестта на остра (внезапна, с тежко начало) и хронична (продължителна, с постоянно влошаване). Причините за появата на страданието са неизвестни. Влияят генетични фактори, стресогенни фактори, биохимични аномалии, анормални структури на мозъка, вирусни инфекции и др.
За България може да се каже, че от 20 процента българи с психични проблеми, официално признати от здравната ни система, повече от половината имат диагноза, в чиито корен стои понятието „шизо“.
Типичният шизофреник е човек, загубил връзката си с цяла гама феномени, обуславящи комуникациите му и интегрирането му в социума. В това си качество шизофреникът изглежда съвсем чужд, дистанциран, плашещ с необичайността си, шокиращ околните. Пълната му убеденост в нереални и неестествени неща (например, че е марсианец, че може да лети, че постоянно го облъчват със смъртоносни лъчи, че е самият Наполеон Бонапарт и др.) е необорима с никакви аргументи. Счита се, че върху една погрешна и причудлива теза, появила се по някакъв начин в съзнанието на шизофреника, той може системно да изгради цели логически постройки, които сами по себе си изглеждат правилно построени, но погрешната логическа основа ги прави съвсем несъстоятелни, странни и неприемливи. Като следствие на всичко това, шизофреникът не може да се държи, и не се държи, нормално в социална среда и има поведение, рязко отличаващо го от останалите хора в неговата социална група.
The American Dollar - Habana
Кейт Мидълтън беше принудена да разкрие ...
КАК МОЖЕ ДА СЕ ПРОМЕНИ МОДЕЛА ЗА УПРАВЛЕ...
Кейт Мидълтън беше принудена да разкрие ...
КАК МОЖЕ ДА СЕ ПРОМЕНИ МОДЕЛА ЗА УПРАВЛЕ...
Извини ме, но не съм съгласна с 1% У нас е 99%.Да вземем натрапчивите идеи,че всичко е правилно и че сме велики в своите мисли и действия.Не е ли необходимо да се дадат нови виждания какво представлява това заболяване,защото с даденото определение противоречи на масата.
цитирайосновна причина за разцепването! Бях смаян,когато разбрах защо не се изучава К.Г.ЮНГ у нас-бил много труден. Затова диагностиката е проблем. Сто години вече се говори за несъзнавано, от водещи световни психолози. То е извор на всички налудности. А тукашни психовеличия/за наш срам/говорят за вируси и мозъчни секреции,като причинители на психози.
цитирайТърсене