До Якорудските езера може да се отиде, като от град Якоруда се завие по асфалтовия път в северна посока, към хижа Трещеник. Отбивката за хижа Трещеник се подминава и се достига до кантон Нехтеница. При кантон Нехтеница асфалтовият път свършва. От края на асфалта пред кантона се отделят три черни пътя. Туристите тръгват или надясно, по пътя за хижа Грънчар, или наляво-по пътя за хижа Семково. И двата пътя са маркирани с туристическа маркировка, затова и туристите вървят по тях. Третият път е най-слабо използван и немаркиран. Върви по долината на река Голяма Баненска и достига до Якорудските езера. Няколко пъти съм минавал по централното билото на Рила и съм се заглеждал надолу към красивите Якорудски езера. Сега решихме с моя съученик и приятел Костадин да се качим на Рила през тях. Оставихме колата пред кантон Нехтеница. Бяхме първите туристи за деня. Снимахме се пред табелата „Парк Рила” и тръгнахме по черния път към езерата.


Табелата при кантон "Нехтеница". Горе вляво е склона на вр.Суха Вапа

  Пътя е водоравен и е дълъг около 2-3 км. Може да се върви само напред. От двете страни на пътя има плътен клек. Долината на Голяма Баненска река е плитка и широка. Предлага чудесни гледки напред към вр. Ковач, надясно към вр. Суха Вапа и наляво към вр. Курджилък. В края на долината клека се оттегля настрани и се ширват голи поляни. Малко преди езерата се достига до ограда от бодлива тел и табелка „Минаването забранено”. От двете страни на оградата имаше гъст клек и ние решихме да рискуваме и да минем през вратата. Пътя достига до най-ниско разположеното езеро-Рибното. В долната част на езерото е изградена язовирна стена.


На Рибното езеро

   Пазача на кантон „Якорудски езера” се зарадва, като ни видя. Вместо да ни изгони, човека ни обясни как да се качим на билото. Пътеката върви през гъстия клек и се изкачва от Рибното езеро към по-горното-Мъртвото езеро. Без тази пътека трудно щяхме да минем през клековия пояс. Само след няколко минути изкачване бяхме на Мъртвото езеро. При него клека свършва. Излиза се в същинския циркус на Якорудските езера. Пазачите зарибяват езерото, но на 5 години изтича газ, който умъртвява рибата. Затова езерото се нарича Мъртво. Езерото се заобикаля от изток по тънка пътечка и започва стръмно изкачване към централното било на Рила. Пазача ни обясни, че най-лесно можем да се изкачим по един улей, наречен Улука. От Мъртвото езеро изкачването става по каменна река.


Мъртвото езеро

    Тук-там някой беше слагал чучки. Скоро стигнахме до водоравен участък и в края му излязохме в подножието на Улука. Представлява стръмен и опасен улей. Още в началото на изкачването излезе и мъгла, която скри гледките. Изкачихме се през улея на билото, но поради гъстата мъгла не знаехме къде сме. Решихме да вървим по ръба на пропастта на север към вр. Ковач. Ръба представлява хаос от камъни и хвойна между тях. Придвижвахме се много бавно. От дясната ни страна зееще дълбока пропаст. Най-накрая движейки се все по ръба на пропастта стигнахме до вр. Ковач /вр.Налбант/.


На връх Ковач /вр.Налбант/

   Знаех, че маркираната туристическа пътека го подцепва от цялата западна страна. Слязохме малко надолу и намерихме пътеката. Заслизахме по нея надолу към известната каменна река с многобройните чучки по нея.


Каменната река с чучките

    Мъглата взе да се разсейва и след малко напълно се вдигна. На изток се появи близкия вр. Суха Вапа и третото от Якорудските езера-Синьото.


Връх Суха Вапа и Синьото езеро

   Решихме да се отклоним от централното било и да качим вр. Суха Вапа. Вр. Суха Вапа е в центъра на едно странично било. Към масива му  води тънко ребро с ясно очертана водоравна пътека. Изглеждаше съвсем близо, но не беше така. Бързо стигнахме до най-ниското място под върха. Там си оставихме раниците. Изкачването става по стръмен склон, осеян с камъни и гъста хвойна. Върви се много трудно и бавно нагоре. Задължително трябва да се следва пътеката. От лявата страна има дълбока пропаст. Върха е плосък и с няколко коти, всички маркирани с колове.


На връх Суха Вапа

   От северната си страна е отвесен и непристъпен. От другите страни склоновете са тревисти и меки, но под тях има гъст клек. От върха се открива величествена панорама във всички посоки.
Якорудските езера и циркуса на вр. Ковач


От връх Суха Вапа към Овчарец-вляво и Песоклива Вапа-вдясно .

Най-удивителна гледка беше под нас към Грънчарското езеро с хижа Грънчар.


Грънчарското езеро и хижа Грънчар

  Върнахме се обратно при коловата маркировка, слязохме на седловината Джанка и заизкачвахме склона на вр. Овчарец /вр. Юрушки чал/. След излизането над клека пътеката се раздвоява. Има по-водоравна пътека, която изкачва върха на зиг-заг. Малко преди върха се отклонихме надясно за да качим вр. Песоклива Вапа. В началото се върви по камъни, но после терена става гол и песъклив. Оттук и името на върха. Песоклива Вапа е най-лесният връх за изкачване. Няма камъни, хвойни и пропасти, а краката удобно пружинират върху твърдия пясък.

От Песоклива Вапа към връх Суха Вапа и Грънчарското езеро


Към Маришки връх вляво и Манчо-вдясно.


Към връх Овчарец /Юрушки чал/

  От връх Песоклива Вапа се върнахме на маркировката и изкачихме и връх Овчарец.


                                    От връх Овчарец към Маришки връх


                                         Долината на река Ропалица


                                       От Овчарец към Песоклива Вапа

  Спуснахме се по централното било до подножието на вр. Маришки връх /вр. Маришки чал/ и го изкачихме по коловата маркировка.


Песоклива Вапа вляво и Овчарец вдясно

   Беше ни пети висок връх за деня и затова седнахме за кратка почивка. Маришки връх се нарича още Тройния връх. Върха е троен поради две причини. На върха е имало пирамида, която е била гранична за три държави-Княжество България, Източна Румелия и Турция. Върха дели и водосборните басейни на три реки-Искър, Места и Марица. Иначе отгоре е плосък и на котата му има само няколко малки камъчета. Затова и не се снимахме на него. Заслизахме към премката между Маришки връх и връх Манчо. От премката се открива невероятна гледка към вр. Мусала и дълбокия циркус с Маричините езера.

Маричини езера и връх Манчо вдясно

  Докато се снимахме на фона на езерата, откъм вр. Мусала към нас се зададоха черни облаци. След няколко минути заваля проливна суграшица. Здраво се уплашихме и затичахме нагоре по пътеката към вр. Манчо.

Малък и Голям Манчо

   Пътеката изкачва върха почти до котата му. С Костадин сме качвали връх Манчо няколко пъти, така че сега не го качихме. Бързахме надолу към хижа Заврачица, за да се спасим от суграшицата. Спряхме чак долу на равното, при изворчето Усмивката. Беше пресъхнало, но спряхме на него за кратка почивка. След час бяхме на хижа Заврачица.

Хижа Заврачица

   Там бяха само хижаря Пламен и семейството му. И нито един турист. Докато обсъждахме откъде да се връщаме на следващия ден, на мене взе, че ми стана зле. На сутринта бях много болен. Станахме рано и тръгнахме по най-прекия път към колата. По Кайзеровия път към хижа Грънчар. Много пъти съм минавал по този път и винаги ми е било приятно да вървя по него. Най-вече заради гледките между хижите Заврачица и Грънчар.
Кайзеровия път, Песоклива Вапа, Овчарец и долината на река Ропалица

На моста на река Ропалица


Кайзеровия път

След около 2-3 часа стигнахме до хижа Грънчар.

Грънчарско езеро и връх Суха Вапа

  Там също нямаше туристи. Казахме си здрасти с хижаря и продължихме към Нехтеница. След още един час си бяхме при колата. Въпреки внезапното ми заболяване, останах с незабравими и щастливи спомени от двата дни в Рила.

GPS track

ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track

Големи планинари сте , щом за един ден сте пребродили такива места! Малко неприятно е ,че си се разболял ,но всичко е добре,когато свършва добре.

Един от най-красивите ми преходи в един от най-красивите райони на Рила. Разболях се, но красотата на планината го компенсира.