Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.04.2012 15:09 - гр. ДЕВИН-КАВУРСКО КАЛЕ-КЕМЕРОВ МОСТ-РЕЗЕРВАТ КАСТРАКЛИ-12.04.2012 г.
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 14434 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 26.04.2012 14:33


    За Великден с жена ми решихме да сменим малко климата. Децата заминаха за Бургас-при баба и дядо, а ние за три дни за гр. Девин-уж на спа-процедури. Казвам уж, защото на жена ми и беше съвсем ясно, че няма да си губя времето с разни басейни и парни бани. Щом разбрах, че ще се ходи на Девин веднага отворих картата и си набелязах два маршрута. Първия ден в Девин едва дочаках края на закуската и веднага изчезнах. В западния край на гр. Девин има една местност-Струилица.




Заведението с минералния басейн в м. Струилица

   Много красива местност със заведения и работещ минерален басейн. Паркирах там колата и хванах екопътеката по река Девинска. Крайната ми цел беше римският Кемеров мост. Видях на GPS-са, че пътеката за Кемеров мост е по десния бряг на река Девинска. Реших да направя кръг, като на отиване вървя без пътека по левия бряг на реката, а на връщане мина по маркираната пътека по десния бряг. Екопътеката се оказа много приятна. Водоравна и със съвсем нова маркировка. Направени са множество кътчета за отдих с пейки, чешми и беседки. Има и един малък водопад съвсем в началото на пътеката.


Водопада в началото на екопътеката

   Река Девинска тече през една тясна клисура. Колкото по навътре се влиза в клисурата, толкова по-тясна става тя. Накрая клисурата се стеснява до няколко метра, като и от двете страни на реката има отвесни скали. На това най-тясно място пътека не може да има и затова са направили 4-5 дълги моста, по които се върви директно отгоре над пенещата се река.


Мостовете над река Девинска




Най-тясното място и мостовете

В края на екопътеката се излиза в м. Лъката /Азисова Лъка/.


Местност Лъката

    Представлява слънчева и обгледна поляна. По средата на поляната има две къщи във възрожденски стил. Поляна е заобиколена от всички страни с високи и скалисти върхове. В м. Лъката има отбивка за крепостта Кавурско кале. Известна е още като Бабинград и Саята. Това е най-трудно превзетата от турците крепост в Родопите. Обсадата е траяла три месеца и накрая са я превзели с измама. От м. Лъката до калето разстоянието е около 800 метра. Върви се назад и нагоре. Стига се до тясно връхче, надвесено над екопътеката. От крепостта не е останало много.


Крепост Кавурско кале

   Запазена е част от източната стена на около 50 метра дължина и на около 50-70 см. височина. Има и останки от няколко квадратни стаи или кули.


Част от източната стена на крепостта 

  Гледката от крепостта наистина си заслужава. Крепостта е заобиколена от три страни с непристъпни скали. В центъра и има извор. Може би затова крепостта е построена точно тук. Открива се гледка надолу към реката и екопътеката.


Екопътеката и Девинска река от крепостта

   На юг към централното било на Девинска планина. На север към местността Милост боже. Така са викали българите при превземането на крепостта от турците. Виждат се и два водопада.


Петорният водопад

    Единият е с пет скока, а другият е висок може би 50 метра. Най-красива е гледката в западна посока към м. Лъката, дълбоката долина на Девинска река и разположеният зад тях връх Карабурун.


От крепостта към долината на река Девинска, м. Лъката и връх Карабурун

    Върнах се от крепостта отново в м. Лъката и тръгнах по тясна пътечка по левия бряг на реката. Клисурата по която тече реката пак се стесни и пътеката тръгна нагоре. Изкачва се много стръмен скат, като пътеката е на зиг-заг по него. Денивелацията е стотици метри. Излиза се на превал от който се откриват фантастични гледки.


Връх Карабурун


Долината на Девинска река


Долината на река Сачандере

   Тук реших малко да рискувам. Вместо да заобикалям над реката реших да сляза долу до нея при водослива и с река Сачандере. Озовах се в подножието на вр. Карабурун. Покрай Девинска река все още не можеше да се върви, поради стръмните и брегове. Наложи се отново да се изкачвам. Този път трябваше да изкача към 500 метра денивелация до връх Карабурун-1533 м. Грешката ми от слизането бързо се компенсира от красотата на върха. По-красиво място от връх Карабурун отдавна не бях виждал. От юг и от изток под върха има шеметни пропасти, посипани с причудливи скали. По отвесните места тук-там са накацали огромни борове. Нагоре към се вървеше трудно, защото върха е заобиколен от кръгли морени с гъста борова гора между тях. Котата на върха е трудно откриваема в боровата гора. Това място ми взе ума с красотата си. Толкова бях запленен (и уморен!), че … съм забравил да снимам. От върха видях някакви сгради на юг-там където трябваше да бъде Кемеров мост. Реших да слизам за втори път, но отвесите от юг и изток ми пречеха. Завих в западна посока и когато склоновете ми се видяха достатъчно меки и без пропасти се спуснах до водослива на реките Карабурунска и Девинска. Оттук до Кемеров мост имаше само няколко стотин метра. Да, обаче, отстрани на реката отново не можеше да се върви. Да се връщам вече беше късно, а и нямах сили за връщане. Започнах да пресичам реката от едната на другата страна и обратно. И така около 5-6 пъти. В началото си събувах и обувах чорапите и обувките след всяко влизане и излиза от реката. После зарязах всякакви лигавщини и продължих да вървя бос. На места придошлата река ми стигаше до над кръста и почна да ми мокри раницата. Викам си-Добре поне, че не ме отнесе! Но накрая и това се случи. Плували ли сте в разпенена и бързодвижеща се река с тежка раница на гърба и със щеки в двете ръце? Въпреки, че внимавах, ме повлече изведнъж, точно по-средата на най-дълбокото. Опитах да плувам, но не стана с раницата и щеките. Започнах да потъвам и тъкмо да хвърля щеки се опрях в голям камък. Голям сървайвър си беше по тая Девинска река! Само след двеста метра излязох до някакви разрушени сгради и изоставен рибарник. Целият бях мокър, с мокра раница на гърба и навсякъде в рани. Докато вървях покрай сградите с края на окото си видях някакъв мост отстрани в гората. Аха да го отмина. Видях го по-скоро случайно. Плуването в ледената река май ми беше избистрило погледа. Кемеровият мост едвам се виждаше измежду дървета и телени мрежи. 


Кемеров мост скрит сред дървета и телени мрежи

   Започнах да ги снимам както вървях към него. Истински красавец. Построен е на най-дивото място в планината. Кой ли е дръзвал да мине оттук? Отгоре настилката му беше съвсем гладка, без никакви коловози. Не липсваше нито един камък. Моста не беше мръднал две хиляди години и то при пълна липса на поддръжка.


Настилката на Кемеров мост


Кемеров мост отдолу


Кемеров мост

   От Девин до Кемеров мост взех разстоянието за шест часа, колкото го даваха по табелката в м. Струилица. След като се наснимах и преоблякох продължих към село Борино вече по широк и добре маркиран черен път. Пътя върви само през  борови гори. Имаше на три места табелки, които указваха да мина напряко през гората. И на трите места се пробвах да мина, но стигах все до паднали дървета и дълбок сняг, и се връщах. Продължих по пътя, който до едно сечище стана асфалтов. Малко след началото на асфалта завих по друг асфалт към поляната Кастракли.


Поляната Кастракли

   Поляната Кастракли е типично родопска, слънчева билна поляна, заобиколена от борови гори. На изток се виждаха сградите около язовир Кастракли, на юг беше резерват Кастракли. Аз завих на север към билото на Девинска планина. Асфалта ме изкачи на най-високата точка на билото. Там видях табелка за към Девин и завих на изток по черен път. Черния път стигна до малък връх над м. Лъката.


                                           гр. Девин от билото на Девинска планина

   Спуснах се до Лъката по добре маркирана стръмна пътечка. Оттам се върнах по вече познатата ми екопътека до м.Струилица. Бях си до колата към 19.30 часа. Като разстояние връщането от Кемеров мост до Девин беше много по-дълго, отколкото  идването. Но аз се движех все по черни пътища и го изминах за около 4.30 часа. В Девин беше още светло и времето ми стигна дори да поплувам за втори път за деня. Този път в минералния басейн на хотела. 


GPS трак



Гласувай:
4
0



1. toninabog - Поздрави!
24.04.2012 11:40
Струва ми се ,че избраният маршрут е твърде дълъг.За сметка на това е красив,а и опасен. Много ми хареса! Поздрави!
цитирай
2. pelitko - Много е дълъг
24.04.2012 11:47
И много труден. За нормален човек не става! Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 544189
Постинги: 76
Коментари: 357
Гласове: 281
Архив
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031