Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.05.2012 13:41 - Град Златица-хижа Свищи плаз-връх Свищи плаз - 12.05.2012 г.
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 12219 Коментари: 11 Гласове:
9

Последна промяна: 18.05.2012 08:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    От град Златица към билото на Стара планина има няколко интересни маршрута. Планината над града е силно нагъната. От връх Свищи плаз на юг се спускат две големи ребра-източно и западно. Западното ребро по средата се разделя на две по малки ребра. Към тези две ребра трябва да се прибави и още едно. Излиза от връх Мияле и минава източно от река Курудере. Между ребрата има дълбоки долини с течащи реки във всички тях. На тези реки в града са построени многобройни чешми. Затова гр. Златица е известен  като Града на чешмите. По всяко ребро и по всяка долина има пътека, така, че броят на маршрутите е значителен. Аз реших да се кача до хижа Свищи плаз не по който маршрут ми падне, а по туристическа маркировка. В интернет пишеше, че маркировката тръгва от манастира Свети Спас.

image
                                                              Манастира Свети Спас

    Намира се в североизточния край на града. До манастира
e известното Спасово кладенче, а има и голям паркинг. Оставих си колата на паркинга и тръгнах по многобройни стълби нагоре в северна посока.

image
                      гр. Златица от стълбите над манастира Свети Спас

   На един голям камък отстрани на стълбите имаше стрелка и надпис-Хижа Извора. Това ме заблуди да продължа нагоре по стълбите. Всъщност маршрута за хижата би трябвало да е от паркинга по един черен път надясно в източна посока. Над стълбите излязох на черен път и малък параклис. Веднага се видя билото на планината. Изглеждаше близо, но това разбира се беше илюзия. Черния път продължи по долината на река Курудере. В началото долината е широка, а пътя водоравен. Има стара туристическа маркировка, както и някакви бели и червени стрелки. Черният път скоро се превърна в пътека, а долината на реката рязко се стесни. Стигнах до бетонно водохващане с малка къща до него. Там реших да се кача на реброто източно от реката и да търся път. Завих нагоре през гората и след 30 минути изкачване бях отгоре на реброто. Пътя, който тръгва от паркинга, се изкачва към връх Калето. Подцепва го от запад и му излиза от север. Аз излязох на пътя от северната страна на връх Калето в местността Говедарника.

image
       От черния път към хижа Свищи плаз и билото на Стара планина

   Сега вече нещата си дойдоха на мястото. Реброто беше изцяло голо и много обзорно. Веднага се видяха хижа Свищи плаз и връх Мияле над нея. Имаше гледка и от другата страна на реката-към върховете Венковия егрек и Козлуелоси. Бях решил да се връщам през тях и сега добре ги разгледах. Напред хижата изглеждаше близо, но си личеше, че за да я стигна трябва да пресека няколко големи дерета. Черния път, освен много обзорен е и почти водоравен. Изкачва плавно напред към хижата. Така с много гледки и снимки стигнах до някаква къща. В двора имаше голяма чешма и рибарник. Може би това е хижа Извора. Вътре се въртеше някакъв човек и ми беше неудобно да я снимам. Продължих напред към следващото дере. Пътя влезе в гората и стигна до голяма чешма с пейки до нея.

image
                                                         Голямата чешма с пейките

   На чешмата малко си починах и продължих напред. Първо се стига до хижа Тихият кът.

image
                                                               Хижа Тихият кът

   Представлява двуетажна къща с разбит портал и без признаци на живот. Въпреки, че прозорците бяха здрави хижата приличаше на изоставена и разграбена. До хижата има маркирана отбивка за хижа Паскал. На сто метра след Тихият кът е хижа Свищи плаз.

image
                                                                Хижа Свищи плаз

    Сградата е много по-голяма, а прозорците са с нова алуминиева дограма. И тук портала беше заключен и нямаше признаци на живот. Хижата е на около два часа от града и има удобен път. Жалко, че се посещава толкова рядко. Поснимах наоколо и без да търся хижар продължих нагоре към билото. От хижата има маркирана пътека само до края на гората. Над гората има голи поляни без маркировка. От хижата към билото е лесно. Но от билото няма как да се види хижата, защото тя е в гората. Липсва какъвто и да било знак. Тъкмо излязох от гората и времето започна рязко да се влошава. Събраха се буреносни облаци, а някъде на изток започна здраво да трещи. Качих се до лятната пътека Ком-Емине и завих по нея в западна посока. По пътеката за кратко време подсякох водоравно от юг върховете Мияле и Голяма Занога.

image
                                   Подсичам централното било по лятната пътека

image
                                              Под мен е долината на река Курудере

   Излязох на билото на премката между Голяма Занога и Свищи плаз.

image
                                     От билото напред към връх Свищи плаз

   Страхувах се да не ме настигне бурята и вървях доста бързо. Някъде в подножието на връх Свищи плаз само ме поваля за малко и това беше. Бурята с голямо трещене отмина на юг. Качих Свищи плаз и седнах да обядвам.

image
                                                            На връх Свищи плаз

   Поглъщах храната и гледките и се наслаждавах на пробилото облаците пролетно слънце. От хижата до върха се стига за не повече от час и половина. Сега ми оставаше само да се спусна по източното ребро от върха към Златица. Реброто изглеждаше голо и удобно за слизане, така че можех още малко да се позабавя на върха.

image
                                                     Реброто по което ще слизам

    След като добре си починах започнах да се спускам надолу. Интересна е долината на река Курудере. Водосборния басейн на реката е между върховете Свищи плаз, Голяма Занога и Мияле. От ребро към долината е почти отвесно. Реката бучи някъде много надолу без да се вижда. Пейзажа е алпийски като на Витоша. По голите поляни от върха реката се спускат многобройни каменни реки.

image
                                          От реброто надолу към реката

    Бързо напреднах по голото ребро надолу и скоро стигнах до най-ясно изразения връх наоколо-връх Козлуелоси.

image
                                                       На връх Козлуелоси

   Панорамата от него беше много добра, но се оказа, че върха от юг е отвесен. От връх Свищи плаз не се виждаше, че реброто е от две части. Между Козлуелоси и следващия връх-Венковия егрек имаше толкова дълбока пропаст, че не виждах дъното и. Напред и вляво не можеше да се продължи.

image
                                                      Долината на река Баламдере

    Вдясно видях някъде долу една козя пътека и реших да сляза до нея. Трябваше първо да се върна доста назад и после да заобиколя върха от запад. Пътеката си я имаше, но вместо да върви надолу тя тръгна да подсича върха през най-отвесната му част. През цялото време си мислех, че пътеката не може да продължи напред, но тя продължаваше. Стигнах до една скална тераса и оттам видях, че между двата върха има тънък свързващ рид. Не можех да преценя дали по него може да се мине, но реших да рискувам. Пътеката продължи точно натам и се заби в най-големите тръни. Шипки, дрян, акация, рози, коприви. Всички видове бодливи растения се бяха наредили на парад покрай пътеката. Излязох до свързващия рид с половин фланелка и четвърт панталон. Свързващото ридче се оказа читаво за преминаване. Скоро бях в подножието на връх Венковия егрек.

image
                                                        Назад към връх Козлуелоси

    И той беше доста отвесен откъм пропастта. Само, че беше по-нисък и гората беше съвсем друга. По-рядка и с големи дървета. Пътеката беше като вкопана в скалите. Изобщо мястото между двата върха се оказа много странно. Прилича на местността около Перперикон. Очаквах да се натъкна на останки от тракийско светилище или нещо още по-странно. Затова и не се изненадах от иманярските разкопки на Венковия егрек.

image
      На връх Венковия егрек. Отметката за връх е пропаднала в иманярски изкоп.

   Изкопите покриваха плътно целия връх. Бяха толкова много, че бетонната кота се беше килната в един от тях. Отдолу под котата май наистина имаше някакъв зид. От връх Венковия егрек надолу има дълга и гола поляна със странното име Салтаалан.

image
                                              Надолу към поляната Салтаалан

   Бързо я прекосих и стигнах отново до гора. През гората надолу прозираха първите къщи на града. Тръгнах към тях без пътека и излязох точно на манастира Свети Спас. Пих една студена вода от Спасовото кладенче и отпраших към София.  

image
                                                                  Спасовото кладенче

image
                                                                      GPS трак

ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track




Гласувай:
9
0



1. tikoev - Добър материал. Поздрави! Дван...
17.05.2012 14:19
Добър материал. Поздрави! Дванадесет години работих в Стара планина точно в този район и навярно и ти си срещнал някоя нахална лисица или заек-мутант (такива са заради Медодобивния в Пирдоп). Минал си близо до един вулкан. Друг в района няма. А на Свищи плаз е хубаво човек да се качи през есента, сутрин рано. Тогава котловината плува в млечнобяла мъгла и над нея се подава някой и друг кръст на някоя църква. Я от Църквище, я от Златица или отсрещното Карлиево. За комина няма да говорим....:) А щом си пил от Спасовото кладенче, пак ще се върнеш или ще те залюби най-хубавата мома златичанка!
цитирай
2. pelitko - Благодаря за поздрава!
17.05.2012 15:07
Не срещнах нито лисица, нито заек-мутант. Това за вулкана много ме заинтересува. Мислех, че вулкан има над Челопеч, а не над Златица. Много моля за подробности!
А за връщането-ще се върна със сигурност.
цитирай
3. tikoev - Прав си. Вулкана е точно над Чело...
17.05.2012 16:01
Прав си. Вулкана е точно над Челопеч. Над Челопеч и вдясно от Воздол по маршрута към хижа "Мургана". Но реката го е издълбала и са останали само едни красиви каменни "рула" от розов пясъчник на Червен камък. А от другата страна е "Петровден", стръмен и остър връх, вторично вулканично нагъване. Това е и района изследван от легендарния Ами Буе. Просто за мен разстоянията там са относителни, защото са ми много близки. Поздрави!
цитирай
4. pelitko - Относно вулкана
17.05.2012 18:02
Бях сигурен, че от връх Червен камък на изток към Челопеч района е вулканичен. Така съм го описал в постинга си за ходенето ми от двете страни на река Воздол. Може да го прочетете в същия блог. Постинга за Челопеч е четен около 600 пъти без да съм го пускал на друго място. В същия постинг съм писал и за връх Петровден.
цитирай
5. tikoev - Така е. Ако някой има вина, то това ...
17.05.2012 19:20
Така е. Ако някой има вина, то това съм аз. Сега вече с интерес ще прочета всичко в блога ти. Не го приемай като конфронтация, напротив...радвам се, че има хора като теб. :)
цитирай
6. watchtowerman - Добро раздвижване...
17.05.2012 21:02
От снимката на връх "Свищи плаз", в далечината, се вижда връх етрополска "Баба", по пътя към хижа "Чавдар" или по-на запад - връх Мургаш. Благодаря за споделеното преживяване, в мен изплуваха незабравими старопланински спомени...
цитирай
7. vahisht - Поздравления за свежия планинарски пътепис!
17.05.2012 22:36
Поздравления за свежия планинарски пътепис! Истински балсам за планинарската ми душа, гледах и се любувах....с малко тъга и много радост от прочетеното и видяното!
Тук може би сте допуснали малка грешка имам предвид думата "билото" надявам се нямате предвид централното вододелно било:
"Там реших да се кача на билото източно от реката и да търся черен път. Завих нагоре през гората и след 30 минути изкачване бях на билото..."
Благодаря Ви, още веднъж за публикацията!
Поздрави!!!
цитирай
8. kasnaprolet9999 - Много хубави снимки и добре разк...
17.05.2012 23:42
Много хубави снимки и добре разказваш, благодаря за разходката.
цитирай
9. pelitko - Благодаря на всички за коментарите!
18.05.2012 09:07
Tikoev-не приемам написаното от Вас като конфронтация. Напротив-много ми е приятно, че блога ми се чете и се коментира. Ще се радвам да прочетете и да коментирате и другите постинги в блога. Между другото четох Вашия блог и го намирам за много интересен.
Vahisht-Допуснал съм грешка като съм смесил "централното вододелно било" с "билото източно от реката". Сега замених думата било с ребро и се надявам да е станало по-ясно.
цитирай
10. shtukata - Малко късно но да питам
28.09.2013 10:51
От къде минава официално лятната подсичаща пътека Ком-Емине от вр. Свищиплаз до Косишкия превал. Аз знам, че има няколко варианта от вр. Свищиплаз на изток освен по билото:
1. От седловината след върха по пътеката до поляната на геолозите и после по пътя до хижата (то от седловината до поляната път ли е пътека ли).
2. От хижата право на север през гората ама къде излиза тази пътека.
3. От хижата по пътя надолу и след х. Тихия кът нагоре през поляната към коритата и х. Паскал.
4. От седловина Гроба през Атбунар и коритата към х. Паскал.

Та въпросът ми е данеби да има среден вариант, който от седловината след вр. Свищиплаз подсича билото някъде над горския пояс, минава над хижата и след това се движи малко по-ниско и успоредно на пътеката от Гроба към Атбунар и на коритата двете пътеки се събират. От там коловете продължават към Паскал, а към Косишкия превал Ком-Емине, ама има ли маркировка и колове тази пътека?
цитирай
11. pelitko - Здравей shtukata!
29.09.2013 12:41
Официална лятна пътека няма. От седловината между върховете Малък Свищи плаз и Голям Занога, през поляната на геолозите, до х. Свищи плаз е черен път. а. След това от хижата право нагоре за 10-тина минути излизаш по маркирана пътека над гората и продължаваш по нея на изток. Варианта от хижа Свищи плаз през Тихия кът е по-неудобен. Както си усетил има и среден вариант, който е и най-хитър. От седловината между върховете Малък Свищи плаз и Голям Занога се върви без пътека с постепенно слизане към пътеката над х. Свищи плаз. Склонът е изцяло гол и удобен да се върви навсякъде. Така се спестява изкачването на вр. Голяма Занога по билото, както и слизането до х. Свищи плаз по черния път. Седловина Гроба се подсича много отдолу и от юг. Повечето туристи правят именно така и на някои места се е образувала видима пътека. Като се подсече седловина Гроба пътеката на изток става вече по-широка и частично маркирана с лентова и колова маркировка.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 674846
Постинги: 76
Коментари: 357
Гласове: 284
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031