Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07.2012 13:13 - В ДЕБРИТЕ НА РИЛА-с.БИСТРИЦА-връх ГОЛЯМ ПОЛИЧ-река БИСТРИЦА-15-16.07.2011 г.
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 9850 Коментари: 1 Гласове:
8

Последна промяна: 13.07.2012 08:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    От една година нарочно не ходя в Рила и тази планина започна да ми липсва. Затова сега ще опиша един от преходите си в Рила от миналата година. Тръгнах в най-горещият ден от годината. Синоптиците съобщаваха да не се излиза на открито. Времето беше чудесно за спане на открито затова си взех чувала. В петък излязох по-рано от работа. Качих се на колата и към 16.30 часа бях в дупнишкото село Бистрица. Оставих си колата на някаква крива улица и побързах да вляза на прохладно в гората. От селото в южна посока има висок хълм, към който тръгват няколко пътеки. Накрая всички пътеки се съединяват в една. Пътеката е доста дебела и сравнително водоравна. Изкачва се по хълма в югозападна посока. След около час се излиза на черен път. Пътеката не е маркирана, но на отбивката има табелка.

image
                                   Дупнишкото поле и село Бистрица

   По черният път завих в обратната югоизточна посока и продължих да изкачва хълма. Бях набрал доста височина и гората се промени от широколистна в иглолистна. След няколко завоя пътя ме изведе до чешмата Говедарника.

image
                                                      Чешма Говедарника

   Встрани от пътя има изградена голяма беседка с маси и столове. Чешмата е много важна, защото следващата вода е чак на Смочевската вада на няколко часа път оттук. Първите гледки към Рила се откриха малко след чешмата. Пътя достига до ръба над река Бистрица и завива рязко на юг и нагоре. Открива се панорама към уникалната долина на река Бистрица, Малък и Голям Полич вдясно и бистришкият Черни връх вляво.

image
   Долината на река Бистрица. Вляво е Черни връх, а вдясно масива на Поличите

   След завоя с гледката следва по-стръмен участък от пътя и се стига до място, където от основния черен път излизат няколко разклонения. Кое е правилното разклонение няма как да се обясни. Всеки турист трябва сам да го да го открие за себе си. Аз си избрах най-вярното според мен отклонение и продължих по него. Отляво ми остана някакъв връх, може би е Сливарника. Пътя навлезе в много гъста гора. Колкото по-гъста ставаше гората, толкова повече се стесняваше пътя. Точно когато си мислех, че пътя ми ще свърши видях на едно дърво маркировка. Бяло-жълто-бяло. Това е маркировката, която започва от Винтчето над Карагьол и води към село Бистрица. Голяма и много приятна изненада. Бях уцелил правилното разклонение. Скоро излязох над гората.

image
   Връх Чанакчал. Зад него вляво-Малък Полич, а вдясно-една от Богдаите с голямата скала на нея.

   Бях на едно безименно връхче от което лесно се ориентирах, защото на юг имаше дълга поляна. В южна посока беше връх Чанакчал, а вдясно от него се виждаше една от Богдаите с голямата скала върху нея. Черния път продължи до края на поляната и там свърши. За сметка на това в началото на гората ме чакаше добре утъпкана пътека с много гъста маркировка. Местността около връх Чанакчал се оказа много проклета. Въпреки добрата маркировка и утъпканата пътека се напредваше много бавно. Пътя представлява камънаци, покрити с боровинкови и хвойнови храсти. На една покрита с хвойна поляна пътеката изчезна напълно. Започна неравна борба с хвойната, а тя беше много висока и много жилава. На едно място видях пътека и тръгнах по нея. Оказа се, че пътеката слиза много надолу към реката и бързо се върнах назад. Продължих да се боря с хвойната. Реших, че тотално съм объркал пътя, но на едно дърво видях маркировка. Може би пътеката е била маркирана, когато хвойната е била все още малка. Освен неравната борба с хвойната трябваше да изкачвам и нагоре. За отсечка от няколкостотин метра изгубих един час. С последни сили изпълзях на една от Богдаите.

image
                                                  На първата Богдая

   Върха беше маркиран с голям камък на който се снимах. За голям кеф след камъка напред пътя беше чист от всякакви храсти. Продължих към следващата Богдая. На върха имаше бетонна отметка за връх и красива панорама назад към село Бистрица. За няколко часа бях изкачил повече от километър денивелация. Като прибавим и борбата с хвойната бях напълно изтощен. Реших да си потърся място за спане. След третата Богдая стигнах до някакъв отдавна неизползван черен път. Легнах направо върху него, защото там беше най-равното място. Беше вече към 21.00 часа. Вечерях и снимах залеза.

image
                                        Зарево над Отовишкото било
   
image
                                                                Залезът

   После съм заспал здрав сън. Събудих се към 5.30 часа напълно отпочинал. Хапнах набързо и потеглих нагоре. Чакаше ме още около километър денивелация към връх Голям Полич. След половин час стигнах до Смочевската вада.

image
                                                Смочевската вада

  Водната планина Рила е доста суха в западната си част, същинска пустиня. Хората са отклонили в западна посока водите, които иначе се вливат на север в река Бистрица. Тук е последната вода чак до връх Голям Полич. Билото напред беше абсолютно голо. Няма храсти, камъни и големи треви, а времето сутрин е прохладно. Нещата се бяха наредили само за ходене. Дръпнах бързо нагоре към връх Малък Полич.

image
                                  По билото назад към Богдаите

  Билото е тънко и се откриват панорами към цялата западна част на Рила. Снагата на планината е гъсто насечена с дълбоки долини.

image
                                         На югозапад към град Рила

   Връх Малък Полич има две коти, като аз се снимах и на двете.
image
                                                На връх Малък Полич

   Последва слизане и качване към едно безименно връхче на изток от Малък Полич. След безименното връхче пътеката зави на югоизток и започна изкачването на връх Голям Полич. Билото стана по каменисто, а по пътеката се появиха чучки. Скоро стигнах до мястото, отбелязано на картата, като връх Голям Полич. Имаше само големи камъни, като между тях се виждаше язовир Калин.

image
                        От западния Голям Полич към язовир Калин

   Не открих кота за връх. Разгледах циркуса му от север и снимах надолу към Градинските езера.

image
           Циркуса на западния Голям Полич и Градинарските езера

   Има голям спор кой връх е Голям Полич-източния или западния. Според мен и двата върха са еднакво високи. Качих се и на източния връх.

image
                             От източния към западния Голям Полич

   На източния Голям Полич поне имаше няколко камъни струпани на върха. Гледката от него е по-впечатляваща. Голям и дълбок циркус от север, завършващ с Воденичарските езера.

image
                                              Воденичарските езера

   Представляват подредени едно над друго няколко езера, първото от които е най-голямо. От билото са се отцепили огромни каменни блокове и са паднали в дупката на циркуса.

image
                             Циркуса на източния Голям Полич

  Времето започна да става горещо и неприятно за ходене, затова побързах към северното Винтче. Знаех каква гледка ме очаква. От юг е язовир Калин, от запад Поличите, от изток Калините. Най-интересно е от север. Под мен е синеещото се Черно езеро /Карагьол/, превърнато в язовир.

image
                          Езерото Карагьол /Черното езеро/

    Под езерото е долината на река Бистрица по която смятах да се върна до селото. Над долината е цялото Отовишко било. На североизток са Малко и Голямо Пазардере с хижа Иван Вазов по средата. От Винтчето започнах да слизам по черния път към Кривото езеро.

image
                                      Кривото и Черното езеро

   На премката между Кривото и Калинините езера завих на изток.

image
                                          Двата Калина и Калинини езера

    Там има маркирана пътека, която води до хижа Иван Вазов. Минава се покрай езерата и се слиза в долината на река Бистрица.

image
                                 Към Голямо Пазардере и хижа Иван Вазов

    Вместо към хижата на изток аз продължих по река Бистрица на запад. Минавал съм и друг път по реката и знаех, че има маркировка с чучки. Минах покрай някакъв гроб и близо до него хванах маркираната пътека.

image
                                           Долината на река Бистрица

   Беше още много рано - някъде към 11 часа и не бързах за никъде. Склоновете на реката бяха още голи и се наслаждавах на гледките по долината. След няколко кривулици на реката се стига до едно водоравно място-Тиха Бистрица.

image
                                                 Местността Тиха Бистрица

    На това място трябва да се премине от левия на десния бряг на реката. След Тиха Бистрица се влиза в гората и започва същинското слизане по реката.

image
                                От реката към върховете над нея

   Огромни върхове стърчат от двете страни на реката. Склоновете стават по-гористи и по-отвесни.

image
                                Долината на река Бистрица назад

    Пътеката е уж добре утъпкана, а се излиза на поляни с триметрова трева. Там настъпва пълна дезориентация. Растителността е толкова гъста, че не може да се премине нито напред, нито да се търси обиколен път. Има и един участък по който трябва да се лази върху скалите. Ако не се ходи редовно по пътеката, природата я поглъща за много кратко време.

image
                                                    Маркировки

   Придвижването ставаше много бавно, а завоите на реката ми се сториха безкрайни. Най-накрая излязох на разбития мост, където е началото на черния път.

image
       Разбития мост над реката и началото на черния път

   Вече бях в цивилизацията. Оставаше ми само да се отбия до Бистришкия водопад.

image
                                         Бистришкия водопад

   Има едно отклонение от черния път. По него се стига до езерцето под водопада. Ако се пропусне отклонението водопада пак ще се види, само че от черния път доста по-надолу. След водопада пътя излиза от гората, а времето беше станало ад.

image
                                     Село Бистрица от черния път

  След още един час ходене едвам се довлякох до първата бистришка чешма.

image
                                                                   GPS трак

ВСИЧКИ СНИМКИ


GPS track




Гласувай:
8
0



1. mamas - Красива планина е Рила!
30.07.2012 17:49
Както и останалите български планини, а и не само планините :)
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 814455
Постинги: 76
Коментари: 357
Гласове: 291
Архив
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31