Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.09.2012 10:58 - КЪРНАРСКО ХАНЧЕ-м.ГАЛИБЕГА-заслон ГЕРДЕКТЕПЕ-ТАТАРСКА ПОЛЯНА-23.09.2012 г.
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 3379 Коментари: 3 Гласове:
5

Последна промяна: 27.09.2012 11:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    Отново съм в село Кърнаре. Трябваше отдавна да съм другаде. Чакат ме Сопот, Карлово, Калофер. Там са най-интересните маршрути, а пък аз още се мотая тука. Тегли ме нещо към това Кърнаре и не ме пуска. Останала ми беше само една необходена пътека-тази през м. Галибега. Цяла седмица се чудех дали да си губя времето да мина и по нея или да продължа на изток към Сопот. В крайна сметка реших, че нямам бърза работа. Района си беше заслужил едно последно ходене за годината. От центъра на селото завих към Кърнарското ханче. Село Кърнаре е в полето и е далеч от планината. То и името му това означава – село в полето. От турското „кър” – поле. Истинският изходен пункт към планината е Кърнарското ханче.

image
                                                   Кърнарското ханче

    За местоположението на пътеката се ориентирах лесно. Някъде горе от хълма се чуваха звънливи гласчета. Кърнарските цигани бяха тръгнали за шипки. Началото на пътеката е точно над Кърнарското ханче, на около 50 м. източно от Джафар дере. Минавал съм няколко пъти оттам е не съм я забелязал. Пътеката се оказа доста стръмна. Почти не извива като другите, а върви само нагоре. Още от старта започва рязко изкачване. Пуснах щеките в движение и скоро настигнах циганите. Пътеката стана тясна от народ. След около 30 мин. излязох на малка полянка, отворена на север към Джафар дере. Снимах дерето със скалния венец Червената скала и продължих нагоре.

image
                                                          Джафар дере

   Скоро излязох над гората на поляната Галибега. Местността представлява характерна за района продълговата билна поляна, посипана с шипкови храсти.

image
                                                     Поляната Галибега

   В началото на поляната има малък водоравен участък по който кротко си пасяха крави. Там се поспрях малко да поснимам и да си поема въздух от стръмното изкачване. Последва отново стръмен участък, но за кратко и вече бях в горния край на Галибега. Появиха се първите по-интересни скали и красиви гледки към близкия рид Каваклия.

image
                            Поляната Галибега вдясно и рида Каваклия вляво

   По този рид върви маркираната в синьо пътека от Кърнаре към хижа Пешова мъка. В горния край на поляната Галибега се влиза в м. Късия Чамлък. Местността е чудно красива и е част от резерват Стенето.

image
                                           В местността Късия Чамлък

   Релефа е типично алпийски-навсякъде се виждат разхвърляни скали с накацали върху тях борове. Отляво на пътеката склона е гол и предлага фантастични гледки.

image
                                                Изглед от пътеката

   Някъде далеч напред и нагоре се виждат заслон Орлово гнездо и паметника на Беклемето. Бях минавал вече оттук през зимата и знаех къде точно е най-добрата панорама към Джафар дере. Снимах го за последно и продължих нагоре към хижа Мъка. Малко преди хижата двете пътеките през Галибега и през рида Каваклия се сливат в една. Убеден съм, че пътеката през м. Галибега е по-удобната и кратка пътека. Не знам защо е маркирана другата през рида Каваклия. От ханчето до хижа Мъка се качих за 1.50 часа заедно със снимките, почивките и отмятането на точки в
GPS-са. Хижата си беше все същата Мъка.

image
                                                  Мъката на хижа Мъка

   Царят разруха и запущение. Единственото подобрение беше българското знаме, забито незнайно защо на гърба на хижата. Завих на изток към централното било и след малко бях на връх Дерменка.

image
                                                          На връх Дерменка

   До едноименната хижа не се отбих, а предпочетох да продължа към връх Гердектепе. Слязох от връх Дерменка към черния път без пътека и влязох в гората. Там срещнах възрастен турист и известно време вървяхме заедно. Човека ме пита за пътеките към Иганово, а аз само това и чакам. Обясних му ги най-подробно. Нали съвсем наскоро ги бях минал всичките. Остана ми само тази през Татарска поляна. Днес щях да мина и по нея. Човека видя, че ходя по-бързо от него и сам ми предложи да го изоставя. А мене пък не ме сдържаше да видя по-бързо заслон Гердектепе /Татарска колиба/ и Татарската поляна. Много пъти съм минавал по билото и все изкачвам личния и обгледен връх Гердектепе.

image
                                                     Връх Гердектепе

    Върха е най-висок в района е с най-добра панорама. Затова досега не бях виждал заслона. За пръв път завих по пътеката която подсича върха. Пътеката е мека и водоравна и по нея много бързо се отхвърля разстоянието от върха до заслона.

image
                                          Заслон Гердектепе /Татарска колиба/

   Докато вадех фотоапарата да снимам заслона от него излязоха мъж и жена. Оказа се, че заслона е правен навремето от дядото на жената. Тя беше от бившето татарско село Московец. Московец е било най-богатото село в околността. Татарите от него са владеели голяма част от карловско поле и от планината. Затова и наименованията в цялата околност са татарски - Татарска колиба, Татарска поляна, Татар дере. Мъжът и жената правеха ремонт на заслона. На доброволни начала и със собствени средства. Дано да има повече такива хора. От горещото време бях ожаднял и ги питах къде има вода. Водата се оказа на около 20 метра над заслона. Беше единствената вода от началото на прехода ми. Чешмата едвам капеше. Наложи се да отварям металния капак над нея и да си наливам вода направо от извора. След водопоя заслизах надолу по Татарска поляна. Пътеката започва от самия заслон.

image
                                                             Татарска поляна

   Спускането е по права линия през пояс от гъста хвойна. Хвойната е превзела почти напълно горната част на пътеката и поляната. Татарските стада отдавна ги няма. Няма ги и туристите. Пътеките обрастват с хвойна и изчезват. Татарската поляна е гола и удобна за слизане. Не търсех изобщо пътека, а попивах гледките наоколо.

image
                                               Татарска поляна отдолу нагоре

   На запад се виждаше другата голяма поляна с пътека през нея - Игановската поляна. Бях минал оттам преди няколко седмици.

image
                                           На запад към Игановската поляна

  От изток също се виждаше поляна с пътека над обраслата с гъсти гори долина на река Айдара.

image
                                                 Долината на река Айдара
 
    Интересно беше и билото назад. Цялото било от хижа Пешова мъка до връх Гердектепе е в скални венци. Под Гердектепе природата беше смляла скалите на прах и ги беше превърнала в скални сипеи.

image
                                             Каменните сипеи по билото

    В най-долния край на поляната стигнах до няколко скали. Там поляната свършва и трябва да се влезе в гората. Потърсих пътеката и като не я намерих извадих
GPS-са. На това място падна голямо размотаване. Пътеката трудно се следваше и трябваше постоянно за гледам уреда, за да се провра между тръните. По-надолу пътеката стана вече по-дебела и нямаше проблеми. Слизането ми отне повече време от качването-около два часа. В края на пътеката минах покрай чешма. Отбелязана е на картата и много разчитах на нея за вода, но се оказа пресъхнала.

image
                                                                     Суша

   Малко след чешмата се излиза на полето, до някаква сграда на военните. Съвсем наблизо беше отбелязана на картата втора чешма и слава богу се оказа течаща. Жегата беше непоносима, а и беше станало време за обяд. Чешмата беше на сянка с пейки до нея. Идеално място за почивка. Изтегнах се на пейките и сладко си похапнах. Очакваха ме още 5 км. на жегата покрай добре познатата ми ограда на военния завод. Изобщо не ми се тръгваше, но нямаше как. От единия край на завода до другия се върви водоравно около един час.

image
                      "Любимият" ми път покрай оградата на военния завод

   Няма гледки, няма нищо интересно. Само трамбоване покрай оградата. Добре, че веднага след края на завода се влиза в гората в м. Благовата сая. Това е благословено от бога място. Под вековни орехови дървета тече поток, шурти чешма, изградени са барбекю и множество маси с пейки.

image
                                      Кът за отдих в местността Благовата сая

   Краката ми вече съвсем бяха омекнали от жегата. Седнах отново за почивка и водопой. До Кърнарското ханче оставаха само още 30 мин. по добре познати места и пътеки. Аз обаче седя и не тръгвам. Не беше от преумора. Беше ми станало нещо тъжно. Накрая разбрах от какво. Още едно лято си отиде.  


image
                                                       GPS трак

ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track




Гласувай:
5
0



1. анонимен - Антон
27.09.2012 22:26
Хубав разказ с носталгичен край и все по познати места. При скалите на долния край на Татарска поляна реших на пук да си намеря пътеката сам, повъртях се ама я засекох малко по- надолу, както се вижда от трака.
Иначе тази неделя ( когато си бил по маршрута) ходих от Златица до х. Свищиплаз от там право нагоре до билото и на изток, на Косишки превал взех надолу към х. Паскал, но доста преди нея подсякох на запад и пак излязох на пътя. Причината беше, че много бързах, в 13,30ч. Трябваше са съм на летището да не си изпусна самолета. А районът е интересен иняма една карта дето да показва нормално пътеките и пътищата там.
Изобщо ми писна да бързам и днес най-после си взех 1 ден отпуск и спокойно се качих от Антон на билото и така до долния Ветровити преслап и от там до Клисура. Искаше ми се нещо обзорно. Хубавата новина е, че плочата напамитника на Никола Караджов е подновена с нова снимка и златни букви, изобщо районът на мандрата доста е живнал в сравнение с 2009г., когато съм минавал за последно.
Хайде стига с Района около Беклемето, сменяй го. Аз мисла да тръгна малко от север, вярно повече път, ама разнообразие трябва, вече ми писна от подбалсанския път.
Като остане време ще кача и траковете, макар, че са абсолютно стандартни.
цитирай
2. анонимен - Антон
27.09.2012 22:28
Мале колко печатни грешки съм направил, пиша от телефона
цитирай
3. pelitko - Здравей Антон!
28.09.2012 08:15
Минал си по-много красиви места. Района от село Антон до Ветровити преслап ми е любим. Радвам се и за паметника на Никола Караджов. За района между хижите Свищиплаз и Паскал има четири пътеки от север на юг-две Лопянски и две Черновитски. От изток на запад има три-КЕ зимна, КЕ-лятна и пътеката между хижите. Получава се плетеница от пътеки и може би затова ги няма на картите и никой не говори за тях. Както ти писах миналия път, ако ние които ходим не го напишем, то няма кой друг. Георги Чорчопов който пишеше пътеводителите е починал. Аз засега продължавам от южната страна към Сопот. Поздрави и да качиш траковете!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 565872
Постинги: 76
Коментари: 357
Гласове: 281
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031