Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.10.2012 12:01 - Град КАРЛОВО-хижа РАВНЕЦ-връх БОТЕВ-АРАПЧАНСКА МАНДРА-06.10.2012 г.
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 13156 Коментари: 11 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     През седмицата се бях настроил за продължително ходене и едва дочаках съботата. Мисълта, че ще мина отново по добре познати места и че ще се кача на любимия ми Ботев ме държеше в постоянно напрежение. В събота пристигнах рано сутринта в Карлово, а там се отворило едно време - ясно и прохладно. Само за ходене. Пътеката за хижа Равнец започва от така наречената Руска вила. Това е почивна станция в най-северния край на града. По дърветата около станцията има няколко табелки за хижата. Мацната е тук-там и маркировка. Паркирах си колата до Руската вила и по павирана алея стигнах до началото на пътеката. Наскоро карловските ловци са построили там дървена беседка. От беседката към хижата водят две пътеки. На картата маркираната с бяло-синьо пътека е западната. Като пристигнах на място се оказа, че с бяло-синьо вече е маркирана източната пътека, а по западната изобщо няма маркировка. Избрах си за изкачване немаркираната. Знаех, че е по-пряка, а до връх Ботев ме чакаше дълъг път.

image
               Към Карлово рано сутринта от пътеката за хижа Равнец 

    Пътеката е много стръмна още от самото начало. Включих в действие щеките и си самоналожих убийствено темпо. Никъде не спрях и за миг. Улесняваха ме прохладното време и леката раница. Предвид голямата денивелация и още по-голямата дължина на маршрута в раницата ми нямаше почти нищо. Дори и вода. Пътеката е много добре направена на зиг-заг и изкачването е без напрежение. За 1.20 мин. стигнах до хижата.

image
                                                          Хижа Равнец  

   Щракнах няколко снимки, погалих кучката Дара и продължих нагоре. Хижа Равнец се пада приблизително по-средата на изкачването от Карлово към билото. Над хижата пътеката се раздвоява на лятна и зимна. Продължих по лятната, защото върви по долината на река Карамандра. Така си имах постоянен водоизточник.

image
                                         Долината на река Карамандра

    Гората свърши още под хижата. Нагоре към билото се върви по голи  поляни с прекрасни гледки във всички посоки.

image
                                                Голата местност Карамандра

    След още един час бях вече на билото на масива Равнец, в красивата местност Каварджиклийка. Там е началото на резерват Стара река.

image
                      Началото на резерват Стара река в м. Каварджиклийка

    Голите поляни свършват и се влиза в борова гора. Над боровете се видяха върховете от централното било на Стара планина. Някъде безкрайно далече за пръв път се видя и крайната ми цел за деня - връх Ботев.

image
                                     От пътеката към връх Ботев

   Пътеката зави на изток и влезе в прохладната борова гора. През гората се върви за кратко и се излиза в местността Булката. Булката е голяма билна поляна на която зимната и лятната маркировки отново се събират. По средата на поляната има една характерна скала със забит върху нея кол от зимната  маркировка.

image
                                                Поляна Булката

   В края на поляната маркировките отново се разделят. Пак продължих по лятната пътека. Започна подцепване от север на връх Кочмара. Пътеката извежда на безкрайни поляни покрити с хвойна. Напред поляните са насечени от няколко дерета. Пътеката изглежда водоравна, но всъщност слиза и изкачва през всеки дол. От северната страна на масива Равнец терена не е толкова сух, като от юг. Въпреки сушата във всички дерета все още текат потоци, така че и тук имах вода.

image
                    Напред към Чальоглуво пасище, Дюза и връх Ботев 

   След още час подцепих връх Кочмара и излязох при каменната кошара в м. Чальоглуво пасище.

image
     Каменната кошара в м. Чальоглуво пасище и връх Жълтец зад нея. Някой е посадил борчета пред кошарата.

     Оттук се открива панорама на десетки километри. От масива Равнец и от централното било на Стара планина към пасището се спускат огромни чалове подобни на тези в Рила. Отляво е дълбоката долина на Стара река, а от дясно още по-дълбоката на Южния джендем. Срещу мен са се подредили в редица всички върхове от Амбарица на запад до Мазалат на изток. Напред съвсем тънко ребро свързва Стара планина с масива Равнец. Огромните чалове ми носят чувството за безкрайност и свобода. Не мога да преценя накъде е по-красиво. Въртя се като луд и щракам с фотоапарата на всички страни.

image
       Алпийски пейзажи към долината на Стара река и централното било

    От кошарата продължих напред към Дюза /Петолъчката/. Там срещнах три момчета, които също като мене щракаха с фотоапарати. От Дюза за връх Ботев може да се продължи по зимна и по лятна пътека. Отново предпочетох лятната. Характерното за нея е слизане и качване през няколко дълбоки дерета. До преди малко бях правил същото упражнение около връх Кочмара и затова продължах с него.

image
                           Река Дълбокото дере и пътеката за хижа Рай

image
    Насечената от дерета местност към връх Ботев. Вдясно е връх Кафадикилди /Побита глава/
   image
                           Бялата река с още няколко "побити глави"

     Деретата са точно четири и след подсичане на последното се озовах пред заслон Ботев.

image
                                                              Заслон Ботев

    Както винаги в почивен ден там имаше много хора. Нямах работа на такова място и продължих към върха. Оставаха ми още 30-40 мин. изкачване и щях да преполовя маршрута за деня.

image
               От билото на север към реброто Полениците и хижа Плевен

     Връх Ботев отгоре е плосък и има две бетонни коти за връх. Едната кота е сред сградите, а другата малко югозападно от тях. Туристите не обръщат внимание на бетонното блокче встрани от туристическата пътека, а именно то е отметката за връх Ботев.

image
                                                        На връх Ботев

   На върха не се бавих много. Снимах набързо пейзажите наоколо и хайде наобратно.

image
                      Централното било от връх Ботев до връх Амбарица

   Вече бях решил да се връщам по друг маршрут. Няма смисъл да се минава два пъти за един ден по едни и същи места. Избрах си непознатия маршрут през Арапчанската мандра. От връх Ботев до Дюза се върнах отново през деретата и после завих право на юг през чаловете. Местността между върховете Кочмара и Равнец представлява огромно пасище покрито с трева и хвойна. Пътека няма. Ориентир е началото на река Чавалийска. Вече бях доста изморен, а времето беше станало топло и задушно. Бях чел за някакъв извор Лъснатия тас и го потърсих покрай реката.

image
      Извор Лъснатия тас. Лъснатите тасове са два, а водата е ужасно студена.

    Извора дава начало на един от притоците на Чавалийска река, а водата му е много студена. На извора поспрях за почивка, освежаване и обяд. Трябваше вече да съм доста надолу, а аз още бях на 2000 м.

image
                                    Долината на река Чавалийска

   От извора на юг тръгват две пътеки. Едната върви по река Чавалийска, а другата завива на югозапад към Арапчанската мандра. По-удобната пътека беше по реката, защото се върви само надолу. По пътеката към мандрата има изкачване. Избрах пътеката през Арапчанската мандра, защото ми се показа в
GPS-са. През непознатата местност предпочетох да сляза по-бавно, но по-сигурно. Връх Кочмара спуска няколко ребра на югоизток. На едно от ребрата има равно място. Това е  местността Сините камъни и пътеката минава през нея. По поляните наоколо пасяха безброй коне. Толкова коне на едно място не съм виждал.

image
                                         Конете в местността Сините камъни

   По реброто на юг от Сините камъни има няколко големи скали. Реброто е вододел между реките Чавалийска и Голяма Никуличница. Големите скали гледани отдолу изглеждат като самар, затова и местността се казва Самара.

image
                               От м. Самара към м. Арапчанска мандра

   Пътеката зави към скалите и започна стръмно да се спуска между тях. По камъните около пътеката се появи интересна маркировка със сини точки. От Самара бързо се спуснах надолу и излязох в равната местност Арапчанска мандра. Ако знаех какво ме чака щях да продължа без пътека на юг и да сляза към село Сушица. Вместо това продължих по пътеката, а тя спря да се спуска и зави водоравно на запад.

image
                                           Арапчанската мандра

   Масива Равнец от южната си страна е силно насечен от дълбоки долини.

image
       Масива Равнец от юг и долините на Голяма и Малка Никуличница

   Пътеката започна да пресича долините една след друга.

image
  Назад към скалите над река Голяма Никуличница и връх Китката отзад

   За кой ли път за днес последваха безброй пъти слизане и качване, а времето бързо напредна. Започнах да се безпокоя дали няма да замръкна някъде по чукарите.

image
           Горе вдясно са скалите в м. Самара. Пътеката минава оттам.

  Най-после излязох до някаква кошара в края на гората и оттам последва стръмно спускане към Карлово. Скоро бях на равното карловско поле, но това не беше края. Оказа се, че съм във вилната зона над града, а оттам трудно мога да си стигна до колата. Започна мъчително търсене на правилната улица през лабиринт от криви и задънени сокаци. Доста време и нерви изгубих в мотаене. Чак на свечеряване си бях до колата и какво да видя. Сутринта от бързане към връх Ботев съм забравил единия прозорец отворен и колата ми цял ден седяла така.            

image
                                                     GPS трак

ВСИЧКИ СНИМКИ


GPS track




Гласувай:
6
0



1. lubara - Поздрави, pelitko!
24.10.2012 13:16
Страхотен познавач си на тази част от Балкана. Аз нищо не представлявам, само по утъпканите пътеки.
Заслонът Ботев е свързан с едно момче, хижар там, с което се запознахме през лятото на 2006. В началото на 2007-а загинал по Тарзановата пътека. Тогава написах това: http://lubara.blog.bg/izkustvo/2009/04/28/mladiiat-hijar-razkaz.327884
Мащерка набра ли си, или нямаше време от препускане.
цитирай
2. pelitko - Здравей Lubara!
24.10.2012 13:34
И аз познавах хижаря на заслон Ботев. Мисля, че се казваше Митко. Добре помня и когато падна по Тарзановата пътека. Той стегна заслона. Преди той да стане хижар покрива на заслона беше продънен и на пода имаше 10 см. зелен мъх. Мащерка не набрах. Не е заради препускането. По събирането на мащерката си пада жена ми. Наскоро направих още един преход. Скоро ще напиша и за него.
цитирай
3. lubara - Поздрави!
24.10.2012 13:51
Да, Митко се казваше. Той даде старта на преобразяването на заслона. Сестра му после беше напуснала работата си, за да продължи започнатото.
Ще следя прехода ти.
цитирай
4. анонимен - от Антон
24.10.2012 15:00
Пак ще напиша - много яко ходене с невероятни гледки и мноого голяма денивелация. Подробностите от слизането май ме отказаха да минавам през мандрата. Но ще го мисля другата година, за тази един Равнец ми стига.
И аз помня заслон Ботев като разнебитено място, повече приличащо на тоалетна. За съжаление в новия му вид съм го виждал само от високо.
За прозореца на колата - и на мен ми се е случвало, и то два пъти - веднъж в Розино, веднъж в гората. За радост все с щастлив край.
цитирай
5. pelitko - За прозореца
24.10.2012 15:38
Значи не само аз съм разсеян. Добре, че нищо не ми откраднаха. За ходенето -наистина много яко. Последния маршрут не му отстъпва кой знае колко. Също беше много дълъг и с голяма денивелация. Понеже писах, че ще ходя по Пенчовска планина да уточня, че все пак мисля първо да направя Калофер-Ботев. Минавал съм го няколко пъти, но сега ще го мина заради GPS трака. Дано времето тази събота да е все още хубаво.
цитирай
6. анонимен - Антон
24.10.2012 16:40
Желая ти успех, че нещо събота я дават лоша!
Все пак ми се струва,че до Ботев е поне 500м отгоре денивелация.
Иначе сутрин така бързам да тръгна, че чак не спя, което е глупаво, но ... Затова и се забравят разни нища. Преди два месеца реших да качвам Черни връх нощно, ама стана късно, разбързах се и си забравих чорапите (бях по сандали) та трябваше да си правя партенки от една тениска да сложа обувките
цитирай
7. hopfen - Ех, pelitko, какво направи бе човек
24.10.2012 22:11
хем ме зарадва хем ме натъжи...това са единствените два маршрута от 12 възможни(е някои казват че са 13 но този тринадесетия не мога да го локализирам:)) ) подхода към връх Ботев, които така и не ми остава време да премина, благодаря макар и за виртуалната разходка!
За планинарите :
Наздраве!
цитирай
8. pelitko - Здравейте Hopfen!
25.10.2012 08:32
Давате ми много интересна информация. За първи път чувам за 13 /тринадесет!?/ подхода към Ботев. Стана ми много любопитно. Замислил съм да напиша нещо по-сериозно за Стара планина. Ще Ви бъда много признателен, ако ми изброите поне 12-те подхода, които досега сте локализирали.
цитирай
9. анонимен - Антон
26.10.2012 09:40
Щом имаш такива намерения ще спомена още две неща:
1. За Равнец - качването през вр. Калето (на него има знаме, ама не се вижда добре на снимката) е по много ясна пътека, която продължава и по-нагоре по тревните пространства. Губи се на няколко пъти между двете колиби, но после пак става ясна като има два варианта - пряк и на серпентини, аз съм ползвал някаква комбинация. Не е така обаче на слизане както най-вероятно си забелязъл. Малко сред малкия Равнец, на височина към 1550м. съвсем изгубих пътеката и до влизането в гората вървях просто по посоката. Влизането го имах отбелязано от някакъв трак, макар и не точно. От там започва пътека, която някога е била доста широка и е виела на големи серпентини, сега е доста запусната, но все пак ясно се следва, но не е като тази през Калето.
2. Имам от тази есен и едно ходене от север, от района на Дългата река, дето минава покрай Дивчовото, нагоре към Косишки превал, излязох на билото, но там вятърът беше близо до ураганен, с две якета едвам успях да стигна до проходчето между Мияле и върхът източно от него. От там слязох по добре очертана пътека, която изгубих в един момент и за разнообразие реших да сляза напряко наляво до Бабешка река и оттам по пътя да стигна до пътя покрай Дългата река. Оказа се, обаче, че много бързо стигнах до едно ловно стопанство, перфектно заградено. И от там се почна едно гадно ходене покрай оградата. Хем знаех за това стопанство, но не очаквах да се простира толкова надалеч. Не съм пускал трак, защото нещо стана с GPS и първата част до качването на поляната под Косишки превал е абсолютно невярна. Старнното е, че след това се оправи и не съм имал проблеми. Ако проявяваш интерес, пусни ми на лични съобщение мейла си в Планинарския форум и ще ти пратя трака.
цитирай
10. hopfen - Палите с тази тема загаснали огнища
26.10.2012 11:52
чувствам, че ще тръгнат по темата едни дебати едни приперни.
Ще започна с нещо много, много, назад във времето, с един от многото хора тясно свързани с връх Ботев, Благо или Благой, един изключителен планинар и човек.Името на една пътека е тясно свързано с него, но затова по-нататък.
Защо започвам с Благо, имено той е човекът нарекъл тези дванадесет пътеки към върха, ще цитирам нещо по памет "Ако върхът е в ценърът на един часовник то към него водят дванадесет пътеки" или нещо от този род. Веднъж с Митака, метеоролога на Ботев, се шегувах ме, че тринадесетия маршрут е с парапланер, парашут или хеликоптер, той е парапланерист и мечтата му беше от неговия роден Перник да прелети до върха, не знам не съм го чувал и виждал от години може и да е успял.
Ето накратко маршрутите от запад е ясно те са два, билния и летния идващи от посока хижите, Амбарица, Добрила, Хубавец, естествено те се събират в едно преди Купените. Отново се събират при заслона. От х.Плевен са три дирекния отвесно през сев.Джандем-(душевадката), другия през Пещта излизане по реброто дирекно на билото, и по хоризонтала подсичането малката и голяма Купа. Още един екстремален от Видима през Голям Осрядък. От Остец също екс.
с подсичането на Мара Гидик. От х. Тъжа два- те са известни. Един от село Тъжа излизащ на Русалийските гробища. От Калофер три, пътят, по кабела и през х.Рай. От х.Рай пътеката на която Благой става кръсник, носеща прякора му-Тарзановата, пътеката за х.В.Левски и отклонението към заслона, доста съмнителното трасе покрай Рогачева дупка, от х.В. Левски два, вашият от Карлово през х. Равнец, който също може да се брои с разклонението си за два:) със сигурност знам че сме пропуснали още някой:) Знам също , че станаха повече от дванадесет, е някои не са за препоръчване за групов туризъм, знам че повечето се събират непосредствено преди върха, почти като пътищата към София, в крайна сметка всички стигат до околовръсното:)
Хубаво е човек да ги премине всичките има какво да се види.
Наздраве!
цитирай
11. pelitko - Здравейте Антон и Hopfen!
26.10.2012 13:04
Много се радвам, че има кой да чете и да пише!
До Антон - Вече наистина имам намерение да напиша нещо по-подробно за Централна Стара планина. Минах по много от пътеките в централната част. Имам снимки и GPS тракове. Чудя се дали наистина да не обединя всичко с един технически текст за пътеките. Идеята ми я подсказа именно ти.
До Hopfen - Тук не е форум и до дебати едва ли ще се стигне. Информацията, която ми давате е много ценна за мен. Ще се радвам да коментирате и други постинги в блога ми. Наскоро мисля да ходя пак до Ботев, но по друг маршрут, така че ще мина по още два подхода. Ако реша да напиша нещо по-обобщено за връх Ботев непременно ще използвам информацията.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 684744
Постинги: 76
Коментари: 357
Гласове: 285
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31