Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2012 12:27 - Село ВАСИЛ ЛЕВСКИ-връх РАВНЕЦ-КАЛОФЕРСКИ МАНАСТИР-20.10.2012 г.
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 5745 Коментари: 7 Гласове:
7

Последна промяна: 07.11.2012 11:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    При предишното ми ходене от гр. Карлово до вр. Ботев обходих западната и централната част на старопланинския масив Равнец. Остана ми източната му част, разположена над село Васил Левски /Митиризово/. Селото се намира между градовете Карлово и Калофер и  съществува от хиляди години. Наскоро край него е открит най-старият град на траките. Някога селището е било в подножието на планината, но сега е доста навътре в полето. Цялата местност между селото и Калоферския манастир е осеяна с безброй тракийски могили, а над тях се извисява връх Калето /Крепост/. Преди да тръгна отворих туристическата карта, за да разгледам пътеките. От селото към билото на Равнец няма отбелязана нито една пътека. Към един от по-ниските върхове - вр. Глезкая, беше отбелязана пътека, но тя не стигаше до никъде. Цъкнах и в интернет. Излязоха няколко снимки на някаква Бяла пътека. И това беше всичко. Реших да се качвам докъдето може по пътеката към вр. Глезкая, а после да импровизирам. Сутринта към 7.30 часа паркирах в североизточния край на селото и направо през полето тръгнах към подножието на планината.

image
                                   От село Васил Левски към масива Равнец

   В селото ми обясниха, че Бялата пътека е точно пътеката към вр. Глезкая. Оказа се, че продължава чак до билото така, че въпросът откъде ще се качвам отпадна окончателно. На север от селото се съединяват два горски масива. При срещата си образуват чупка над която стърчи самотна скала. Реших, че това е връх Глезкая и тръгнах натам. Хванах началото на пътеката точно в чупката между двата горски масива. Бялата пътека ме изненада много приятно. Не е маркирана, но е широка и лесно се следи. Извива  удобно на серпентини и се изкачва без напрежение. Прокарана е по вододела между реките Сакардере от запад и Малката река от изток. Навсякъде, където е възможно, има и пирамиди с камъни. Като стъпих на пътеката не спрях никъде, докато не изляза над гората. За кратко време отхвърлих около 500 м. денивелация и се спрях чак на вр. Глезкая.

image
                             От връх Глезкая към Карловското поле

   Върхът представлява огромна скала, „кацнала” по средата на реброто, спускащо се от билото на Равнец. Достъпен е само от север. От юг е много стръмен, а от изток и запад е отвесен. Намира се непосредствено над горския пояс и има бетонна отметка за връх. От него нагоре започва напълно голата и много стръмна местност Манастирчето. До билото ми оставаха още 1000 м. денивелация. Продължих по пътеката, а тя се оказа здраво вкопана в хълма. В тази местност Манастирчето навсякъде има кошари.

image
                                     Останки от кошара в м. Манастирчето

   Пътеката явно служи за извеждане на добитък от селото към планината. Склонът нагоре е с много голяма денивелация. Приблизително по средата се минава покрай останки на няколко кошари и извор между тях. По-нагоре реброто постепенно се стесни и се откриха гледки към долините на реките Сакардере и Малката река. От лявата ми страна река Сакардере рязко се спуска надолу, като от дъното на долината се чува грохот. Убеден съм, че там има водопад. От дясно долината на Малката река просто трябва да се види. Масива Равнец от юг е разцепен на две. Разломът влиза много навътре в планината. От билото се отделят няколко ребра и пропадат в разлома. Дъното на пропастта не се вижда.

image
                                              Към долината на Малката река

 След продължителното и еднообразно изкачване през м. Манастирчето излязох в по-водоравната местност Пашакая. Минава се покрай няколко огромни скали, натрошени от времето на по-дребни камъни. До една от скалите е иззидан каменен заслон.

image
                                         Каменният заслон в м. Пашакая

  След скалите в м. Пашакая се достига до още по-водоравно място. Реброто по което се качвам е станало съвсем тясно и чрез водоравно „седло” се свързва с билото на масива Равнец. Мястото е изумително красиво. Седлото е широко едва няколко метра. Отляво е изворната област на Сакардере. Представлява огромни открити пространства. Навсякъде пасат безброй стада коне. Склоновете са гъсто набраздени от животински пътеки, спускащи се към реката.

image
                                Конските пътеки към река Сакардере

   Над мен е напълно голото било на Равнец, надипленото като сукман от безброй ребра.

image
                                                        Масива Равнец от юг

    От дясната ми страна е почти отвесен склон, спускащ се в бездънната долина на Малката река. Долината е разделена на две от дълго ребро. По средата на реброто има огромна скала, наподобяваща пълзяща костенурка.

image
         Долината на Малката река. Скалната костенурка "лази" по реброто.

    Част от скалите Пашакая са тръгнали да падат надолу, но по някаква чудо на природата все още се държат за склона.

image
            Част от скалите Пашакая са тръгнали да падат в пропастта
   
   Продължих нагоре, а тревата се смени с гъста хвойна. По хвойната разбрах, че съм близо до билото. Пътеката извежда между върховете Равнец и Сютлючал. Реших първо да изкача разположения по на запад връх Сютлючал. Под него е изворът Лъснатия тас. Времето беше топло, а по билото на Равнец едва ли щях да намеря друга вода. Връх Сютлючал се оказа изцяло покрит с хвойна. В гъстата хвойна не намерих котата му. Снимах се до купчина камъни, които набедих за връх.

image
                                        От връх Сютлючал към вр. Кочмара

   От Сютлючал последва леко слизане към извора. Бях тук и миналата седмица. Изворът е с много студена вода и дава началото на река Чавалийска /Неволя/. Напълних набързо вода и тръгнах на изток. Билото на масива Равнец представлява огромно и равно пасище. Оттук и името на масива - Равнец. Билната равнина е заобиколена от върхове в чието име се съдържа думата „чал” - Сютлючал, Равни чал, Юмрук чал, Млечен чал. От извора пътеката ме изведе първо до връх Сините камъни. Камъните са наистина със син цвят. Върхът е разположен в северната част на масива и от него се откриха гледки към централното било на планината, връх Ботев и хижа Рай.

image
                                     От вр. Сините камъни към вр. Ботев

   Виждаше се и най-западната част Южния джендем, но не и дъното му. В тази част на планината има няколко върха разположени близо един до друг и с малка разлика във височината. Последователно ги изкачих всичките - Сините камъни, Равнец /Равни чал/, Селска могила, Белчу и Хайдута. На едни има триангулачна точка за връх, а други кой знае защо са пренебрегнати.

image
                                                  На равния връх Равнец

   От вр. Сините камъни пътеката завива на изток и се движи по ръба над резерват Джендема /Адът/. Някъде между върховете Белчу и Хайдута, се откриха гледки и към дъното на джендема. Невероятна красота и в същото време истински ад. Денивелацията отгоре до долу е към 1500 метра.

image
                                                                Джендемът

   Пейзажа е алпийски с отвесни склонове и страховити скали, посипани със стърчащи като игли борове. От дъното на джендема се чува зловещото бучене на Бялата река. Седнах за кратко на ръба, за  да се полюбувам на красотите.

image
                                                   От ръба надолу към ада


image
                                                        Към връх Хайдута

   След вр. Хайдута водоравното било на масива Равнец се спуска по-рязко на изток към връх Равнец 2 /Чуфадарица/.

image
                     Северният ръб на Равнец и връх Чуфадарица

   Той е по-нисък от големия Равнец с около 300 м. След Равнец 2 билото се раздвоява. На югоизток се отделя реброто Чуфадарица, което е голо и удобно за слизане. Снимах за последно към джендема и завих на югоизток.

image
                                          Най-южната част на Южния джендем

   Все още имаше широка и удобна пътека, а реброто се спускаше плавно надолу.

image
                                   Към края на масива Равнец на изток

   Някъде по средата на Чуфадарица пътеката изчезна в тревата. Голата местност се смени с джунгла от шипки. За да намеря продължението на пътеката трябваше да извадя
GPS-са. На машинката беше отбелязано мястото за влизане на пътеката в гората. Беше точно през най-гъстите шипки. Зарязах търсенето, влязох в гората откъдето ми падне и вървях известно време без пътека. После тя сама ме намери. Към Калоферския манастир се спуска широка и удобна пътека. Изглежда правена специално за туристи. Слиза се почти водоравно по няколко дълги серпентини. Долу пътеката излиза на равна поляна на около 500 м. южно от манастира. Маршрута ми беше на юг към селото, но завих на север към манастира. Бях прекалено близо и нямаше как да не се отбия. На манастира заварих  лудница от хора и хаос от коли. Някои от колите бяха паркирани съвсем непочтително до самата порта на обителта. Силно впечатление ми направи гледката към скалите на Източния джендем. Виждаха се точно над входа на манастира.

image
                               Калоферският манастир и скалите над него

    Налях си вода, щракнах няколко снимки и хванах пътя за село Васил Левски. От манастира се върви известно време по асфалта, пресича се Бяла река по мост и се завива покрай Йончевите къщи. Това е вилно селище до моста с няколко нови къщи за гости. Черният път влиза в гората и започва леко да изкачва. Теренът не се оказа равен
и кратък, както си мислех. Последва качване и слизане през няколко сухи дерета, докато най-накрая излязох от гората. Пейзажа рязко се смени. Разкри се идилична селска картина – широки и равни поляни с кротко пасящи по тях животни.

image
                                             Идилична селска картина

   Поляните са осеяни с тракийски могили, повечето за съжаление разкопани. Малко преди селото се излиза на асфалтов път. Минава се покрай изкуствен водоем и мотописта. Пътят постепенно се отдалечи от планината и зави към селото.

image
                                                                   По пътя

   При първите къщи се обърнах назад и щракнах няколко последни снимки към Равнец.            

image
                                                               GPS трак
   
ВСИЧКИ СНИМКИ        


GPS track





Гласувай:
7
0



1. lubara - Поздрави, pelitko!
07.11.2012 18:41
Как ги разбираш всичките върхове, връхчета, коти, реки, рекички, поляни и полянки. Аз само маам гащи, знам има -няма най-важните и високи върхове.
цитирай
2. tota - Поздрави за това, което публикуваш!
07.11.2012 21:27
Прекрасни снимки!

Благодаря!
цитирай
3. pelitko - Здравейте!
08.11.2012 09:05
Благодаря и на двамата за добрите думи. До lubara - топографските наименования ги чета от различни източници - карти, статии в интернет, фотоалбуми и други. Постинга и снимките могат да послужат на някой турист и затова гледам да е с повече подробности. Във Вашия блог също има интересни неща. Например за събирането на едни трънки. Като направите вино от тях пийте една чаша и за мое здраве.
цитирай
4. lubara - Поздрави отново!
08.11.2012 12:48
Трънките са много ароматни. Тази година съм решил да направя виното по всички правила. Ще почерпя "моите" туристи на някой излет догодина, дай Боже да отидем и на връх Вихрен! За твое здраве, винаги!
цитирай
5. antoon - Здравей, Чавдаре! Накара ме да се регистрирам, за да коментирам :)
08.11.2012 14:46
Излиза, че пътеката от манастира към Равнец е най-запуснатата от всичките. Странно е, при положение, че това е най-краткият вариант за кръгче през х.Рай.
А сега по новото ходене - качването през Параджика ми се върти отдавна, ама при реална преценка на силите, все ми се струва че за един ден няма да успея. Но като гледах наскоро отдалече Източния Джендем и сега и твоите снимки, май другата година ще се престраша.
А иначе Ботев си е показал характера (макар и не много), гледам не е било ясно, аз бях по Зелени рид и Урдиния циркус, нямаше едно облаче, топло, без вятър почти.
цитирай
6. pelitko - Здравей Антоне и честита регистрация:)
08.11.2012 15:53
Погледах за трак от Урдиния циркус, но няма. Писах ти на лични съобщения във форума относно един трак от северната страна на Стара планина. Ако можеш ми го прати на пощата. Пътеката от манастира към Равнец е много добра. Просто в най-горния си край гората завършва с джунгла от шипки и там пътеката се губи. За ходенете през Параджика-разстоянието от Паниците до Ботев е пет часа на качване. Денивелацията е разпределена на няколко части с почивки между тях. Маршрута е идеален за един ден. На вр. Ботев сутринта беше страшно, но към обяд почти се оправи. Аз сега мисля за Пенчовската планина, но все още не е ясно дали тази събота ще мога.
цитирай
7. antoon - лични съобщения
08.11.2012 17:51
Във форума нямам лично съобщение след 22 август. Тук в блога ти пуснах обаче едно с моя мейл да ми пратиш твоя. Ще го дублирам и във форума, пък дано все някъде се получи.
През Урдиния циркус и Зелени рид минах стандартно, просто нямаше смисъл да записвам трак, а и не си бях заредил телефона като хората, пък батерията му свършва за 6-7 часа като записва трак (имам резервна, но не я бях взел), та реших, че по-добре да я пазя в случай на нужда.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 674690
Постинги: 76
Коментари: 357
Гласове: 284
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031