Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2012 16:23 - ПАНИЦИТЕ-ПАРАДЖИКА-вр.БОТЕВ-хижа РАЙ-03.11.2012 г.
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 15251 Коментари: 7 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    Трябваше да мина по този маршрут преди една седмица. Времето тогава беше само за ходене. Тръгнах от София към Калофер по подбалканския път, но на баира след Долно Камарци колата ми остана без съединител. Последваха 50 км. дърпане с въже наобратно към София, два дни разправии в автосервиза и огромни финансови загуби. Така безславно отлитнаха два прекрасни почивни дни. Сега, въоръжен с чисто нов съединител, реших да сменя тактиката. Вместо по подбалканския път тръгнах по автомагистрала „Тракия”. Пътят като километри е малко по-дълъг, но е по-сигурен и се стига по-бързо. Сутринта още в 7.15 часа бях в м. Паниците, на 6 км северно от Калофер.

image
     Разклонът в м. Паниците. Тук се завива наляво към река Тунджа

   Маршрутът е един от най-посещаваните, но в момента на Паниците нямаше жива душа. За по-сигурно се оставих колата на паркинга пред хотела. Ходил съм до хижа Рай многократно, но последния път беше много отдавна. Може би преди 6-7 години. Реших първо да свърша основната работа за деня - да изкача връх Ботев. Чак след това щях да сляза по Тарзановата пътека до хижа Рай. От хотела тръгнах по добре познатия ми път. Пресичане на река Тунджа по моста, после водоравно покрай бунгалата и нагоре по изровеното от дъждовете дере. Спомних си всичко много добре. Измъкнах се бързо от цивилизацията и се озовах на поляната, където трябваше да е арката. Над изровеното дере някога имаше дървена арка на Парк Централен Балкан. Сега я няма. Останали са само няколко табели. Продължих по черния път напред и скоро бях над гората. Времето беше прекрасно, а черния път стана водоравен. Откриха се първите панорами към Райските скали и масива Равнец.

image
            Разклонът за вр. Ботев. Напред се виждат Райските скали. 

    Само вр. Ботев не се виждаше заради задължителната за него мъгла. Скоро стигнах до разклона от който започва зимната пътека за вр. Ботев. Изоставих широкия и водоравен черен път и поех нагоре по много стръмна пътека. Зимният път към вр. Ботев е прокаран по реброто Рудината. Реброто е вододел между реките Тунджа от изток и Бъзовица от запад и завършва в южното подножие на вр. Параджика. В началото изкачването става по голо и опороено от дъждовете дере. По-нагоре се влиза в гъсталак от драки и келява гора. Пътеката е с голяма денивелация до една дупка в скалите. След дупката се излиза над горския пояс. Наклонът става по-слаб, а пътеката по-обгледна.

image
    Назад и надолу към Южния Джендем, масива Равнец и Райските купени

  Преминава се покрай няколко ниски скалисти връхчета. След последните скали реброто и пътеката стават водоравни. Излиза се на безкрайни пасища покрити с хвойна. Докъдето поглед стига се простират голи поляни над които стърчи връх Параджика. Истинското име на върха е Параджик чал. Думата „чал” значи тревисто пасище, смесено с храсти. Пътеката минава покрай два заслона. Първият заслон се казва Кантона.

image
                                         Връх Параджика и заслон Кантона

    Разположен е в началото на водоравния участък, до група самотни скали. В заслона не може да се влезе. Вратата и прозорците са с метални капаци, които са  прилежно заключени. В края на реброто, в южното подножие на вр. Параджика, е втория заслон - Рудината. Използван е като кошара. Беше отворено, но не посмях да вляза вътре. Смърдеше ужасно.

image
                                                             Заслон Рудината

   От заслон Рудината има два варианта за продължение към вр. Ботев. Първият вариант е зимен. Продължава се по коловата маркировка на север и се изкачва вр. Параджика. Вторият вариант е летен. Връх Параджика се подцепва водоравно от запад. Избрах си по-лекия летен вариант. От заслон Рудината завих на запад по черен път. Скоро черния път се смали до тънка пътека. Подцепих Параджика първо от юг и завих от западната му страна. От върха се спуска ребро в югозападна посока. По средата на реброто има равна и гола поляна с двуетажен трафопост по средата. Поляната завършва с няколко скали, под които има пропаст. От поляната с трафопоста се открива удивителна гледка към Източния Джендем.

image
               Източния Джендем, връх Ботев и Сухото пръскало

  Това е водосборната област на река Голяма Бъзовица. Представлява дълбок казан, отворен на юг. Западният склон над реката е наполовина покрит с хаос от скали, разположени амфитеатрално една над друга. Другата му половина представлява гол и затревен чал. Най-отгоре стърчат антените на връх Ботев и създават усешането, че върха е по-висок. Гледката се допълва от уникалния водопад Сухото пръскало, разположен приблизително по средата на пейзажа.

image
                                               Водопад Сухото пръскало

   От връх Ботев почти отвесно надолу се спуска дълга и права като змия река. Реката стига до скален венец и скача от него. След продължителната суша не очаквах водопада да работи, но той си пръскаше. На север и на изток са голите склонове на вр. Параджика и местността Маринка. На юг река Голяма Бъзовица рязко се спуска надолу, минавайки с бучене под водопада.

image
                   Част от Източния Джендем и Сухото пръскало

     От западната и страна са скалите под връх Ботев, а от изток са скалите под голата поляна. Двете скални групи се доближават една до друга, а реката преминава ниско долу между тях през тясна клисура. Чувал съм, че там има друг водопад - Бъзовско пръскало.

image
                Един от улеите към река Голяма Бъзовица

    От пътеката надолу под мен към реката се спуска невъобразима пропаст със страховити скали и шеметни улеи.

image
                         Източният склон над река Голяма Бъзовица

   С голямо усилие си откъснах погледа от джендема и продължих напред по пътеката. Върви се през изцяло гола местност с малък наклон нагоре и без никакво усилие. На север седловината Маринка изглежда близо, но това е илюзия.

image
                               Напред към седловината Маринка

   От вр. Параджика се спускат няколко ребра. Необходимо е доста време за заобикалянето им. Ребрата са тревисти и се спускат плавно от върха към пътеката. Под пътеката ребрата стават скалисти и стръмно пропадат в долината на Бъзовица.

image
    Пътеката назад. Виждат се някои от ребрата, които пътеката подсича. 

   След продължителното заобикалянето на вр. Параджика най-накрая излязох при заслон Маринка.

image
                                           Към вр. Ботев от заслон Маринка

image
                 Паметника на връх Малък Ботев. Вдясно е котата за връх.

image
    Назад към вр. Параджика, долината на Бъзовица и реброто Рудината 
   image
                                         Последни метри до вр. Ботев

    Последва лесно изкачване на вр. Ботев от изток. На върха беше много студено, но сутрешната мъгла се беше вдигнала. Някакви хора стояха край голям огън, а над околността се носеше задушлива миризма. Снимах източната кота на върха и побързах да сляза на юг. 


image
                                        На източната кота на вр. Ботев

    Минах през площадката с паметните плочи и продължих надолу към Тарзановата пътека.

image
                           Площадката с паметните плочи на връх Ботев

   От върха пътеката се спуска стръмно към река Пръскалска, пресича я по брод и продължава водоравно от западната и страна. 

image
     Долината на река Пръскалска. Вдясно се вижда Тарзановата пътека

    Вече бях близо до реката, когато видях пред себе си стадо от диви кози. Тъкмо пресичаха Тарзанова пътека и слизаха надолу към мястото, откъдето скача Райското пръскало.

image
                                     Диви кози пресичат Тарзанова пътека

    Изминах бързо водоравната част на пътеката и стигнах до по-стръмната.

image
                                           Хижа Рай и Райските купени

image
                                                        Райските скали

   Опънали са нови въжета. На по-страшните участъци въжетата са и от двете страни на пътеката. На някои места има иззидани каменни стъпала.

image
                        Началото на въжето. Оттук започва стръмното спускане.

   Извадих фотоапарата от раницата и си го сложих на врата. Така можех да снимам с едната ръка, докато с другата се държа за въжето. Заспусках се надолу, като снимах през цялото време.

image
                                                   Под пътеката е отвесно

image
        Нагоре към първите въжета. Вижда се колко е отвесно под тях.

    Отляво ми бяха Райските скали, Райските купени и хижа Рай.

image
                                                    Надолу към хижа Рай

   Отдясно над скалните венци стърчеше пирамидата на връх Хайдут тепе. А под мен беше Адът. Падна ли от пътеката, отивам право в него.

image
                                                 Най-стръмния участък

image
                                     Под мен е Джендема /Адът/.

   Наклона е много голям и бързо се слиза до края на въжето. След стръмните участъци пътеката стига до по-водоравно място.

image
     Краят на въжето и водоравния участък от Тарзановата пътека

image
                                                      Райските купени
   
    Там завива първо на изток, а после отново надолу. Знаех, че ако на завоя продължа още малко без пътека на изток ще видя водопада. Отделих се от пътеката и след няколко метра излязох точно срещу Негово Величество Най-Високия.

image
                            Водопад Райското пръскало и Райските скали

   Макар и доста поотслабнало Райското пръскало си е все така уникално. Нащраках снимки на водопада и Райските скали и заслизах към хижата. Оттам се чуваше необичайна гълчава. Двайсетина души изграждаха малък параклис, като се надвикваха и взаимно си пречеха. При толкова работници параклиса скоро ще бъде готов. Голям е приблизително колкото параклиса до хижа Ехо и много прилича на него. На самата хижа нямаше много хора. Беше събота на обяд и основната маса от туристи още не беше пристигнала.

image
                                  Хижа Рай и Райските скали над нея

image
                                      От хижа Рай към водопада и скалите

image
          Раят от седловината между Райските скали и Райските купени
 
  Отдалечих се от хижата в посока Калофер, за да обядвам на спокойствие. Избрах си място с райска гледка. Обядвах на пейката, която е на седловина между Райските скали и Райските купени. Срещу мен беше Раят. После заслизах през Рогачевата гора към река Бъзовица и Калофер. Пътеката се оказа доста оживена. Откъм Калофер идваха на талази групи от туристи. Аз пък си отивах. Бях видял рая и друго не ми трябваше.

image
      Закачливият надпис в началото на изкачването през Рогачева гора
 
    След река Бъзовица винаги съм спирал за почивка на голямата чешма с пейките. Тази година сушата я беше пресушила.

image
          Последни райски гледки от къта за отдих в м. Каменливица

    Продължих без почивка напред и скоро стигнах до разклона към Параджика. Затворих още един прекрасен кръг. От разклона за Параджика към Паниците се върнах по пътя от сутринта.


image
                                                               GPS трак

ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track



Гласувай:
13
0



1. ka4ak - Поздрави,Чавдаре!
15.11.2012 17:37
Прекрасен пост!:)))
Изключително труден преход си извършил!Преди 40 години съм го правил и нямаше въжета,но сега и с въжета,не бих тръгнал!:(
Усмихната вечер!:)))
цитирай
2. pelitko - Благодаря ка4ак!
15.11.2012 18:55
Навремето въжетата бяха много по-малко. Сега е доста по-лесно да се слезе по Тарзановата пътека. Всеки който обича планината трябва задължително да мине по този маршрут.
цитирай
3. antoon - Здравей, Чавдаре!
16.11.2012 08:55
Особено ми харесаха снимките към Източния Джендем.
Когато с теб ходихме почти едновременно по Равнец не успях да видя вода в Райското пръскало и реших, че е пресъхнало, според теб, дали се е появила после след дъждовете, или просто Равнец е много далече и (поне от мен) не се и виждала?
За туристите с по-малко опит - така както Чавдар го е описал изглежда като лека разходка, но имайте пред вид, че ходенето е сериозно и не всеки би го направил с лекота за един ден.
цитирай
4. pelitko - Здравей Антоне!
16.11.2012 10:59
Източния джендем е уникален. Трябва да се пробвам да сляза по река Бъзовица и да видя дали наистина има водопад Бъзовско пръскало. Като ходихме по Равнец и аз не видях да има вода в Райското пръскало, но може и да не се е виждала. Когато водопада е пълноводен се вижда още от Калофер. Миналата седмица стана още едно нещастие. Магистрала Тракия беше замръзнала и колата ми поднесе точно над най-дълбоката пропаст. Забих се и в двете мантинели. Сега нямам кола и ще оставя ходенето към Тъжа за по-добри времена. Мога да ходя само с влак и ще наблегна на някои пътеки по-близо до София.
цитирай
5. shining - Величествено!
18.11.2012 10:49
Много харесвам такива разкази - чудесни снимки, професионални напътствия и в крайна сметка - иска ти се и ти да си там. Дано да ми се случи по-скоро. Уникален е този връх, изпълва ме със страхопочитание. Бях там доста отдавна. Време ми е пак.
Поздрави и благодаря!
цитирай
6. lubara - Поздрави, pelitko!
29.11.2012 18:05
Този маршрут съм го ходил през 2001-а, но в обратен ред. И с преспиване в хижа Рай. Е, тръгнахме около 14 часа. Все пак всичкия път за един ден-не се наемам.
цитирай
7. pelitko - Здравей Lubara!
29.11.2012 18:20
Преходът си е идеален за един ден. Дори сега през есента. През лятото още повече. Да се спи в почивен ден на хижа Рай е малко досадно - има много хора. Поздрави и до следващото ходене!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 657178
Постинги: 76
Коментари: 357
Гласове: 283
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031