Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2012 11:33 - Гара КОПРИВЩИЦА, ВЪРТОПСКИ ТЕСНИНИ, връх ПЪПА, село АНТОН-17.11.2012 г.
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 6930 Коментари: 9 Гласове:
7

Последна промяна: 29.11.2012 12:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    От северната страна на ж.п. гара Копривщица има две къщи. Някога едната от тях беше собственост на Министерството на транспорта. Баща ми можеше да взима ключа и ходехме там като на вила. Бяха щастливи и безгрижни дни. Беряхме гъби из близките гори и ловяхме риба в река Тополница и язовир Душанци. Понякога правехме един по-дълъг преход - до Въртопските теснини. Тогава бях дете и тоя преход ми се струваше безкрайно дълъг и труден. Но пък какви незабравими спомени са ми останали оттогава. От стръмната пътека, от панорамната площадка над реката от която със страх гледах надолу към бездната на теснините и най-вече от слънчевите Въртопски поляни. Беше много-много отдавна. Понякога се случва, гонен от спомените, да посетя отново пътеката. Та седя си аз един ден в къщи, гледам къде съм минал с GPS-са и какво да видя. Пропуснал да мина с GPS-са точно любимата ми пътека. Поправих грешката още в събота. Качих се рано сутринта на бързия влак и към 9.00 часа бях на гара Копривщица.

image
                                                        Гара Копривщица

   От влака се изсипа много народ, но всички бяха за града. Времето беше много лошо - мъгла, студ и малко дъжд. Хората се изпокриха на топло. Докато си оправя раница вече бях останал сам на перона. Щракнах една снимка на гарата и поех по релсите на изток. Малко преди тунела Козница се качих на шосето от Копривщица за подбалканския път. Шосето влиза в една тясна клисура и след няколко завоя излиза в малка котловина. В най-северния и край има овчарници, а над тях стърчи моста на река Въртопска. Планината над моста е разцепена на две от реката.

image
                                От шосето към Въртопските теснини

    Началото на туристическата пътека е от източния край на моста. От гарата до моста са около 40 минути. Трябва да се знае предварително къде е началото на пътеката. Няма никаква отметка или табелка.

image
                                                Началото на пътеката

   Изкачването до централното било на планината става на два етапа. Първият етап е до Въртопските теснини. Пътеката се изкачва нагоре с две големи серпентини. Първата серпентина е по-къса и по-водоравна. По средата и минава поток до който винаги спирам. Маркировка и табелки липсват, но пътеката е широка като алея в парк. Гората свършва заедно с края на първата серпентина. Над гората е поставена зимна колова маркировка. Пътеката продължава покрай коловете, като постепенно се стеснява. Понеже вървях в гъста мъгла трябваше повече да внимавам да не я изгубя. Втората серпентина завършва до панорамната площадка с изглед към теснините. От шосето до нея стигнах за около 30 минути. До тази площадка завършва първата част на изкачването. При ясно време се открива неповторима панорама към бездната на река Въртопска, Дъното и не се вижда. Чел съм, че Въртопа е дълбок 300 м., но не го вярвам. Може би някога ще сляза до долу, за да го разгледам по-отблизо. При Въртопа има и останки от древна крепост. Охранявала е пътя под него. Поляните и горите наоколо са били хайдушко сборище. От запад са Хайдушките камъни и Антонския проход, от изток са Хайдушки дол с Клисурския и Рибаришкия проходи, а от юг е прохода през прага Козница. Хайдуците са грабили пътниците по проходите и са криели имането във Въртопа. Няма друго място в България за което да са съчинени повече иманярски легенди.

image
   Част от скалния хаос на Въртопа. Снимката е от мое предишно минаване през Въртопските теснини.

   Надявах се когато стигна до скалите мъглата ще се вдигне, но нямах късмет. Точно от панорамната площадка нищо не се виждаше. Освен туристическата пътеката до площадка излиза и черен път идващ откъм прагът Козница. Пак до площадката завършва и един напречен рид на планината, известен като Диктепе /Острец/. Щракнах една снимка надолу към Въртопа само колкото да се убедя впоследствие, че нищо не се вижда. Продължих напред по черния път. След площадката пътя заобикаля рида Диктепе от север и слиза до река Въртопска. Колко ли пъти съм се къпал в нея и що игра е падала по тия поляни. За последно минах оттук тази година през лятото. След реката се излиза на първата поляна. Въртопските поляни са няколко равни поляни, отделени една от друга с малки горички. Заобиколени са от всички страни с гори и планини. Образувала се е нещо като котловина вътре в самата планина. От юг е рида Диктепе, от запад и изток са вековни букови гори, а на север е централното било с връх Вежен. Тая котловина за мен е едно от най-красивите и спокойни места в планината. На първата Въртопска поляна има сгрешена колова маркировка. Вместо да са на изток, покрай реката, 2-3 кола са сложени на север, по поляната. Коловете стигат до средата на поляната и свършват внезапно. При последния кол трябва да се завие на изток, да се пресече дере с руини на тухлена сграда и да се мине през втората и третата поляна.

image
      Руините от тухлената сграда между първата и втората Въртопски поляни

    На третата поляна коловата маркировка излиза отново. Там трябва да се изостави черния път и да се влезе в гората. Мястото не е маркирано и пак трябва да се знае предварително. Оттук започва втората част от изкачването. Редуват се стръмни с равни участъци. През зимата тук се задържа много сняг, защото терена е покрит с хвойна. Пътека всъщност почти няма. Хвойната и тревата са я превзели. Туристи от тук рядко минават. Сега в гъстата мъгла се движех по-бавно, защото коловете не се виждаха един от друг. Трябваше да следвам посоката - права линия нагоре и на север. Някъде към 1600 м. височина мъглата започна да се разрежда.

image
                                От пътеката към билото над мъглата
 
    Времето изведнъж стана слънчево и ясно. Спрях да се преоблека и продължих нагоре. Без много да бързам от поляните до билото се качих за около час. Излязох на седловината между върховете Пъпа и Малък Вежен и завих на запад. Интересното беше, че от север изобщо нямаше мъгла.

image
                                          На север от билото мъгла няма

  Първо качих връх Пъпа, после минах по Кончето и подсякох връх Братаница от юг.

image
        От връх Пъпа към Кончето, Братаница, Безименния и Булуваня

image
                                       Старопланинското Конче

    Между Братаница и Безименния седнах да обядвам. Настаних се на едно удобно място, като в ложа. Под мене се разстилаше безкрайно море от бели облаци, над тях небето беше ярко синьо, а от ляво и от дясно стърчаха върхове на планини.

image
                                                      Бялото море от юг

image
                                   Вежен, Малък Вежен, Пъпа и Кончето 

image
                          Към водосборния басейн на река Въртопска

   След обяда подсякох връх Безименния и излязох на Хайдушките камъни. Хайдушките камъни са на седловината между Безименния връх и връх Булуваня. Това са единствените камъни на много голямо разстояние по билото на планината. Около тях има само трева.

image
                                                Хайдушките камъни

    Вече трябваше да се ориентирам към слизане. Не ми се слизаше по маркираната пътека под Антонския превал и затова загледах ребрата. Реброто под Хайдушките камъни беше нагънато като хармоника, но на запад се виждаше едно дълго, право и изцяло голо ребро.

image
     От Хайдушките камъни избрах по-далечното ребро за слизане

    Реших да слизам от него. За целта подсякох и връх Булуваня от юг. Оказа се, че по избраното за слизане ребро има дори и пътека по билото му. Реброто беше тясно, с много стръмни склонове и с дълбоки долини от двете страни.

image
         Реброто за слизане е голо и се спуска равномерно надолу

    От пътеката се откриваше панорама едновременно от двете му страни. От дясно се виждаше връх Тетевенска Баба и римския път от м. Заногата към Антонския превал.

image
    На запад към връх Тетевенска Баба. Под него се вижда римския път от Антон към Рибарица 

image
                                   Трасето на римския път е изцяло запазено

   От ляво ми беше съвсем голото ребро Голяма Чобанка, цялото набраздено от животински пътеки. И това ходене затвърди впечатлението ми, че района над село Антон е един от най-красивите в Централна Стара планина.

image
                                            Назад към връх Булуваня   

    Надолу обаче не виждах нищо, освен гъста мъгла. Скоро влязох в нея. Нямах никаква представа къде отивам. Пътеката също изчезна. Слизах по безкрайни поляни. Спускането ставаше все по-стръмно и започнах да се страхувам да не пропадна в някаква пропаст. Постепенно от юг започна да се чува все по-силно шума от колите по подбалканския път. Реброто се оказа голо почти до пътя.

image
                                Излизам на полето под тези баири

   Излязох точно срещу една тракийска могила и хванах някакъв черен път към село Антон.

image
                                  Тракийска могила източно от село Антон
   
    Бях близо до селото, но не и до ж.п. гарата. Тя се оказа много далече от тракийската могила. Извън селото и от западната му страна. Пристигнах на гарата по мръкнало.

image
                                                       На ж.п. гара Антон

       Оставаха ми още два часа друсане с пътническия влак до София.   

image
                                                           GPS трак

ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track




Гласувай:
7
0



1. lubara - Поздрави, pelitko!
29.11.2012 18:07
Труден преход, много си добър!
цитирай
2. pelitko - Здравей Lubara!
29.11.2012 18:16
Преходът е много лесен и красив. Горещо го препоръчвам на всички! Последната събота пак ходих. Скоро ще пиша пак. Поздрави!
цитирай
3. antoon - Антон
29.11.2012 19:44
Здравей, Чавдаре!
Снимките ги видях отдавна разбира се, маршрутът е супер, както знаеш билната част я минавах сравнително скоро.
Преди да прочета пътеписа бях резервиран за частта от гарата до пътеката за Въртопа, но то си имало много приятна сантиментална причина, а как го мина за 40 мин. Не разбрах, струва ми се, че с колата го вземам за 15.
Абсолютно съм съгласен с теб за красотата на Въртопските теснини и за прекрасната котловина след тях, страхотно място. Като ходих за първи път там качих Вежен без пътека, защото въпвях по долината на изток доста време, ама не съжалявам хич.
Наистина странно как от север няма мъгла.
цитирай
4. pelitko - Здравей Антоне!
29.11.2012 20:06
Времената ги взимам от маркираните точки в GPS трака. Отваряш трака в мапсорса, цъкаш с десен бутон върху точката и отваряш най-отдолу Waypoint properties. Там най-долу вляво се вижда в колко часа е маркирана точката. В случая първата точка е гара Копривщица - 9.16 часа, а точка Разклон за Въртопа - 9.59 часа. Значи съм го взел за 43 мин. Понеже съм спирал за снимки и за маркиране на точки стават точно 40 мин. Радвам се, че и ти си усетил красотата на Въртопа и поляните. Мястото ми действа успокояващо. Ти като вървя на изток от поляните намери ли партизанска землянка или поне табелки към нея? Навремето имаше такава на изток от стълбовата маркировка. За мъглата от север - забелязал съм, че през зимата в Стара планина става обратното. От север има мъгла, а от юг не. Поздрави и чакай постинг и за последното ми ходене от тази събота.
цитирай
5. antoon - Антон
29.11.2012 21:20
Чавдаре, не ме разбирай погрешно, изобщо не се съмнявам във времената ти, напотив - възхищавам ти се искрено.
Землянката не съм виждал, но ми се струва, че преди доста време съм мяркал табелка. Мястото много ми харесва, особено когато няма любители на скаро-чалгата.
Реброто, по което си слязъл, го бях набелязъл и аз, ама за качване, отгоре изглеждаше чисто по цялата си дължина, учудващо за мен беше да видя, че има и пътека по него.
Пътеписът ти се е получил добър, по-лиричен, ще чакам следващият.
Честно казано планината над Челопеч за мен е била много красива някога, но сега ме подтиска с множеството си пътища, включително билния, срашно я загрозяват. Успехи!
цитирай
6. pelitko - Антоне!
30.11.2012 08:53
Здравей отново. Много благодаря за добрите думи за пътеписа. За времената просто обяснявах. Знам, че можеш да ги видиш и от снимките. За землянката-преди години със сигурност я имаше. На Рила също имаше една. Като се тръгне от хижа Венетица към хижа Белмекен. Минава се поляната Ечемиците и там някъде горе на най-високото, преди спускането към река Чавча беше. На Пирин пък имаше една при спускането от Тодорка към хижа Демяница. Природата от Челопеч към хижа Мургана наистина е унищожена. Маршрута по реброто към пещерата Фрънкая е по-красив. Над Мирково също е много по-интересно отколкото предполагах. Там има още един маршрут-през Синокосите. Някога ще мина и по него. На мен южната страна доста ми омръзна. Ако имах кола веднага щях да мина от северната. Тази седмица обаче няма да ходя, че ще имаме гости. Като гледам и времето се разваля. Засега това е. Поздрави!
цитирай
7. antoon - землянките
30.11.2012 10:57
Тя темата е малко особена, ама като сме почнали - тази в Рила я знам добре, от Тодорка не съм ходил към Демяница, ама съм го планувал за другото лято. В Пирин се сещам за скривалището на Иван козарев близо до Мочарата (и съответно хижа Гоце Делчев). Имаше и една пещеричка-землянка като тръгнеш от Лозенски манастир към Половрак. Виждал съм още и в Средна гора, а също така в т.нар. Преславско-Драгоевска планина (близо до Смядово) и по Шуменското плато (над с.Кочово), сигурно има още покрай които съм минавал и съм ги забравил.
цитирай
8. pelitko - Преславско-Драгоевска планина
30.11.2012 13:24
и Шуменското плато. Не съм ходил там. Сигурно е много интересно. Планираш ли някаква ходене тази събота и неделя? Ако ходиш пускай GPS-са, публикувай трака и пиши подробно за маршрута.
цитирай
9. antoon - Шумен и околностите
30.11.2012 14:53
Жена ми е от Шумен и съм изкарал доста Коледи и Великдени в този район, та съм го пообиколил доволно.
В къщи през последния месец се редуваме да боледуваме, та много не съм ходил. Последната неделя тръгнах от Бухово към Мургаш, ама малко след средата на пътя ме върнаха към къщи . Имам трак, ама какво да го пускам, като не стигнах до никъде.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 639050
Постинги: 76
Коментари: 357
Гласове: 282
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031