Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2012 16:13 - Село ЧЕЛОПЕЧ-хижа МУРГАНА-село Мирково-24.11.2012 г.
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 8777 Коментари: 8 Гласове:
5

Последна промяна: 25.12.2012 10:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
     Преди време бях писал за едно мое ходене от село Челопеч към билото на Стара планина. Маршрутът ми беше по-нетрадиционен. Качих се по реброто Чуговица и слязох през връх Петровден. Постингът беше четен от много хора. Получих и коментар с пожелание да опиша и маршрута от селото до хижа Мургана по река Воздол. Ето, че сега намерих време и минах и по този маршрут. За беда бях избрал много мъглив ден. Обикновено хижата се вижда още от селото, но сега видимостта не беше повече от сто метра.

image
                                                       ж.п. гара Челопеч

  От ж.п. гарата тръгнах по релсите на изток и в началото на БУЛЕВАРД Мургана завих на север. При последните къщи спрях на чешмата да си налея вода и да си оправя раница.

image
                                         Кръстът в края на булевард Мургана

    После тръгнах по черния път срещу течението на реката. В началото се върви почти водоравно. Близо до селото срещнах човек и го попитах за маршрута. Обясни ми, че трябва да завивам все надясно. Аз така и бях чел в интернет. Ако се чудя накъде да завия - значи трябва да завия надясно. Впоследствие се оказа, че е точно така. По целия път до хижата уж вървях все по маркировка, а на по-важните места тя липсваше. Първо стигнах до м. Селищара. В интернет пише, че се стига за 1 час от селото, а аз стигнах за 20 мин. Там пътя се разклонява на две, а маркировка няма. Завих разбира се надясно.

image
      Разклонът в м. Селищара. Няма значение по кой път ще се продължи.

   Двата пътя скоро се съединиха отново. Пресякох реката по брод, минах покрай изкуствен каменен праг и стигнах до водохващане, оградено с мрежа. Там пътя отново се раздвоява. Бях чел за м. Трите реки и реших, че това е мястото. Имаше втора река, която да се влива във Воздол, но не и трета. Най-вероятно това са Илиндерска река и Беленска река. След водослива си двете реки образуват река Воздол. Отново нямаше маркировка или табелка. Завих надясно.

image
                  Разклонът в м. Трите реки. Тук се продължава на дясно.

   Върви се покрай дебел гумен маркуч, повдигнат на около метър над земята.

image
                                               Пътят покрай гумения маркуч

   Скоро пресякох още една река /третата река/. Най-вероятно е Равненска река. Стигнах до второ водохващане със син фургон до него. Там пътя завива за малко на запад и се изкачва на вододела между реките Беленска и Равненска. До хижата се върви само по този вододел. След качването си до средата на вододела пътя отново завива на север и започва да изкачва по-стръмно нагоре. За съжаление от това място до хижата природата е напълно унищожена. Някога реброто е било залесено с хубава букова гора. Сега от нея няма и помен. Изсечена е сравнително скоро чак до самата хижа. Останали са тук-там отделни дървета на които са забити нови указателни табелки към хижата. Освен, че гората е изсечена, реброто е разорано и от множество черни пътища, по които са извозвали дървения материал. Основния черен път е започнал да се затлачва с растителност и на места придвижването напред става по-бавно от нормалното. За сметка на това всички разклонения бяха много добре маркирани. Някъде над 1000 м.н.в. мъглата започна да се разсейва. Видяха се две по-интересни места. Първото е дълбоката долина на река Равненска.

image
                                           Долината на река Равненска

    Дърветата в нея са изсечени донякъде, но не чак до долу. Неотчесените дървета сега бяха обагрени с всички цветове на дъгата и рязко контрастираха със стърчащите клечки от сечището. Второто по-интересно място са едни характерни бели скали, които се падат малко на югозапад под хижата. Сечта е стигнала точно до тях, но секачите сякаш нарочно са пощадили няколко дървета около скалите.

image
                                                     Белите скали над пътя

   Нагоре отново влязох в гъста мъгла. Излязох на една поляна при поредния разклон без табелка. Естествено, че завих надясно. Вървях десет минути водоравно на изток и стигнах до хижа Мургана.


image
                                                           Хижа Мургана

    Хора не се забелязваха, но миришеше на пушек. Беше доста студено, но не влязох вътре, а си продължих по пътя. Бях решил да слизам към село Мирково през върховете Братювица, Малък и Голям Прешивец. За целта от хижа Мургана трябваше да се кача на билото. Върнах се обратно до разклона и завих на запад по пътека през гората. Пътеката вече беше маркирана с цветовете на билната пътека Ком-Емине – бяло-червено-бяло. През гората се върви десетина минути. Над нея излязох на голи ливади при съвсем слаба видимост и много лошо време. Вятъра стана по-силен и по-студен. Започна и леко да капе.  Вървях по зимната колова маркировка. Пътеката често се губеше, а коловете не се виждаха един от друг.

image
                                                        По пътеката към билото

     Минах покрай едни изкуствени локви и над тях излязох на черния път под билото. Беше безсмислено да се качвам по-нагоре на Зъберите по билото. В тая гъста мъгла нищо нямаше да се види, а вятъра щеше да ме издуха. Продължих по черния път на запад. Малко преди връх Говедарника ме залаяха кучетата от сградата с антените на пътя.

image
                                                     Сградата с антените

    Там никога не съм виждал хора, но сега имаше даже двама. Поздравих ги и след като отминах  къщата реших, че е време да се слизам към Мирково. На юг не се виждаше абсолютно нищо. Започнах да се спускам напосоки, без да знам накъде. Извадих
GPS-са, но и с него трудно се ориентирах. Намерих някак си връх Братювица и се опитах да се снимах на него. Трудно успях да фокусирам отметката за връх. Ураганният вятър щеше да ме събори на земята.

image
                                                       На вр. Братювица

     Бях се вкочанил от студ и за да се стопля забързах слизането. Вървях много стръмно надолу по голи пасища и без никакъв ориентир по тях.

image
                                      Слизам надолу и виждам само това

    Мъглата постепенно взе да се разсейва и под мене видях връх Голям Прешивец.

image
                                     Реброто надолу към вр. Голям Плешивец

   От моята страна върха беше отвесен и трябваше да го подсичам от запад.

image
          Вр. Голям Прешивец от север е отвесен. Заобикаля се от дясно.

   Докато се кача отгоре мъглата съвсем се разсея и се откриха гледки на по-голямо растояние.

image
                                   От вр. Голям Прешивец назад и надолу 

   Планината над Мирково се оказа много по-гъсто набраздена с долини, отколкото си представях.

image
                                      Мирковския балкан на изток

    Видя се и маршрута ми надолу чак до полето. А там грееше слънце и сигурно беше топло. Към Мирково водеше голо и удобно ребро, по което се виждаше черен път.

image
                     От вр. Голям Прешивец надолу към реброто за слизане

    Връх Малък Прешивец се оказа встрани от маршрута и затова го оставих за друг път. Спуснах се от върха надолу покрай два реда причудливи скали. Природата беше подредила двата реда на еднакво разстояние един от друг и те приличаха на гигантски път.

image
                                                "Подредените" скали

    От лявата ми страна беше дълбоката долина на река Воден. В горната си част долината е почти отвесна и водата се спуска от там с бучене.

image
                                                 Долината на река Воден

    Напред пътя стана по-водоравен. Имаше интересен скален венец и една могила с равни страни. Изглеждаше като изкуствена. Около могилата бяха разпръснати камъни с ярък бледочервен цвят.

image
                     Скалния венец вляво и "изкуствената" могила

     По надолу видях друга могила с някакъв кръст на нея.

image
                                                              Кръстът

     Кръстът е дървен и на него има надпис “Бог да пази Мирково”. От кръста назад имаше интересна панорама към хълмовете по които се спуснах и мъглата над тях.

image
                                                 "Бог да пази Мирково"

   Надолу се виждаше цялото Мирково, както и това което ме интересуваше - ж.п. гарата. Беше на мястото на което река Воден излиза в полето. Знаех, че в долината има черен път и се спуснах към нея без пътека. Слизането стана по много стръмен склон. Трябваше да се държа за храсти и клони, за да не падна. Скоро се озовах до реката. Очаквах черен път, но намерих само тясна козя пътека. Едва тук, дълбоко в долината, студения вятър най-после утихна. По-напред козята пътека постепенно се превърна в черен път. Излязах на полето на 200 метра от ж.п. гара Мирково и то съвсем навреме. До влака за София оставаха само няколко минути.   

image
                                                        ж.п. гара Мирково


image
                                                        GPS трак


ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track








Гласувай:
5
0



1. tikoev - Вървял си там където израснах. . . ...
09.12.2012 18:41
Вървял си там където израснах...Воздол, трите баража и след тях са Трите реки. В най-лявата ( те по-скоро са потоци дори имаше пъстърва преди много години заради липсата на киселинност от рудни жили). А ти вдясно от Воздол си видял изоставените рудници от соца...:) Вървял си по стъпките на Ами Буе, който е описал геложкия характер на района...Вървял си по една от най-древните златоносни кариери...Отляво ти е останал Червен камък ( варовични лапили с розов цвят от близкия вулкан Чуговица)върху който е имало наблюдателна крепост (форпост)...където съм намирал артефакти от различни епохи...А Петровден е един доста нагънат остър връх ...Завиждам ти...Върна ме назад, Пелитко!
цитирай
2. pelitko - Здравей tikoev!
09.12.2012 19:30
Отдавна не си коментирал! Радвам се, че пак се включваш. Не е лошо човек да се връща от време на време в спомените си назад. Пак ми разкриваш интересни факти. Не знаех, че по Воздол е минавал Ами Буе. Четох, че е имало древни селища в м. Селищара, както и на вр. Петровден. Когато вървях по рида Чуговица видях един стар път, който ми заприлича на римски. Само, че по него нямаше наредени камъни. Може някога и да е имало, но сега не се виждат. В началото на рида Чуговица, над река Воздол, има надвесени едни подредени скали, като на сватба. Това ли е Червен камък? По другото ребро на изток от Воздол, през вр. Петровден, съм сигурен, че пътя е римски. Там трасето в горната част е запазено. По-надолу има и много камъни върху него. Разместени са от времето, но си личи, че са покривали пътя. Ще се радвам пак да коментираш. Поздрави!
цитирай
3. tikoev - Отдавна не си коментирал! Радвам ...
10.12.2012 19:07
pelitko написа:
Отдавна не си коментирал! Радвам се, че пак се включваш. Не е лошо човек да се връща от време на време в спомените си назад. Пак ми разкриваш интересни факти. Не знаех, че по Воздол е минавал Ами Буе. Четох, че е имало древни селища в м. Селищара, както и на вр. Петровден. Когато вървях по рида Чуговица видях един стар път, който ми заприлича на римски. Само, че по него нямаше наредени камъни. Може някога и да е имало, но сега не се виждат. В началото на рида Чуговица, над река Воздол, има надвесени едни подредени скали, като на сватба. Това ли е Червен камък? По другото ребро на изток от Воздол, през вр. Петровден, съм сигурен, че пътя е римски. Там трасето в горната част е запазено. По-надолу има и много камъни върху него. Разместени са от времето, но си личи, че са покривали пътя. Ще се радвам пак да коментираш. Поздрави!

Точно! Точно онази сватбена върволица е Червен камък и там се намира и онзи пост за когото говоря. Наблюдателен човек си, забелязал си пътя...Тесен е може би защото вероятно е един вид пътека. Но поста определено е римски, защото още като ученик в началните класове намерих...бронзов пръстен с римски орел, а след години и една женска обеца...Не съм ровил, просто времето ги беше изкарало отгоре. Посещавах винаги Червен камък когато имах възможност, защото гледката от там е невероятно красива! Наистина ти завиждам, че си минал по тези места! :)
цитирай
4. pelitko - Благодаря за уточнението!
10.12.2012 19:33
В предишния постинг за ходенето по рида Чуговица съм сложил снимка на Червен камък. Скалите се виждат най-добре от източната страна на Воздол, откъм вр. Петровден. Щом като в района е имало златни рудници е нормално да е имало пътища към тях и крепости които да ги пазят. Тази седмица пак ходих и пак минах по интересни места. Ще напиша и за тях.
цитирай
5. tikoev - В предишния постинг за ходенето по ...
10.12.2012 20:04
pelitko написа:
В предишния постинг за ходенето по рида Чуговица съм сложил снимка на Червен камък. Скалите се виждат най-добре от източната страна на Воздол, откъм вр. Петровден. Щом като в района е имало златни рудници е нормално да е имало пътища към тях и крепости които да ги пазят. Тази седмица пак ходих и пак минах по интересни места. Ще напиша и за тях.

Ще чакам! :)
цитирай
6. travell - Всичко е много готино описано, ама ...
18.12.2012 11:55
Всичко е много готино описано, ама според прочетеното май не си минал по главния "царския" път който е през мандрата/ там дето са се крили навремето челопечани от турците/ , а си минал през Мечите, който е по стръмния път, ама явно "дървосекачите" са го направили магистрала. А за Червени камък, едва ли някой сега ще намери нещо ценно, района е достатъчно оглозган, а хълма е вероятно като швейцарско сирене,защото се пада между шахта Запад и шахта Север...
цитирай
7. pelitko - Здравей travell
18.12.2012 12:56
Вървях само по маркировката. Имаше гъста мъгла и не можех да се ориентирам, затова следях маркировката. Върви се само по черен път. Не ми се стори особено стръмно. В интернет четох, че пътя е през мандрата, но нямам представа къде е. Относно Червени камък - не се интересувам от археология или нумизматика. Интересен ми беше пътят който минава оттам нагоре. Според мен пътя е римски.
цитирай
8. kasnaprolet9999 - Имах един приятел от с. Макоцево, с ...
19.12.2012 22:55
Имах един приятел от с. Макоцево, с който заедно ходехме на билкобер. Бил е хижар в хижа Моргана и там е научил да разпознава билките. Преди това е бил минен инженер в златните мини в Челопеч и след пенсионирането си е станал хижар. Много ми е разказвал за тази хижа и ми подари една чиния за стена, на която е изографисана хижа Моргана. Пазя си я като скъп спомен от него. Ходила съм в Мирково, имам рода там. Ех, колко спомени събуди твоя постинг в мен. Поздрави!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 684774
Постинги: 76
Коментари: 357
Гласове: 285
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31