Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.12.2012 13:51 - Гара МИРКОВО, СИНОКОСИТЕ, ЕТРОПОЛСКИ ПРОХОД, село ДОЛНО КАМАРЦИ-08.12.2012 г.
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 9425 Коментари: 11 Гласове:
6

Последна промяна: 04.01.2013 10:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
     Напоследък от много работа и проблеми нямам време и желание за ходене в планината. Все пак реших да закрия годината с един последен излет, съвпадащ със студентския празник. Избрах си нарочно по-лек маршрут. Отново в Стара планина и отново близо до София. Отдавна бях хвърлил око на един конусовиден връх - Голеш. Намира се между селата Мирково и Буново. Върхът е гол, а ребрата му са еднакви от всичките страни. Отдалече прилича на египетска пирамида. Разгледах и ридът към него - гол и удобен за изкачване. На картата по този рид бяха отбелязани и върховете Малък и Голям Синокос, както и някакъв черен път, който не стигаше до никъде.

image
                                                         На гара Мирково

    От ж.п. гара Мирково тръгнах на запад към село Буново по релсите на влака. Подминах последователно удобните за изкачване пътища по реките Воден и Мирковска. Някъде на около километър след Мирковската река отдясно на линията се появи тесен черен път. Изоставих релсите и тръгнах по пътя. Скоро той ме изведе на малка поляна с обитаема кошара на нея. Над кошарата излязох на черния път водещ към Синокосите. Долу на полето времето беше ясно, но тук влязох в гъста мъгла. Задуха силен вятър, а времето изведнъж стана много студено. Вървях около половин час в гъстата мъгла, като  получих пълна дезориентация къде съм. Трябваше да вадя
GPS-са, за да се ориентирам. След 40-50 минути излязох над гората. Мъглата се вдигна и вече виждах по-надалеч.

image
                                                      На връх Малък Синокос

   Върхът посочен на картата като Малък Синокос беше всъщност едно възвишение на рида по който се качвах. Истинският връх Малък Синокос беше по на запад, от южната страна на голяма и гола поляна. На Малкия Синокос има характерни бяло-синкави скали. Може би заради тях е кръстен Синокос.

image
                                          От вр. Малък Синокос към мъглата

  От скалите на върха се открива чудесна панорама. След Малък Синокос ридът рязко завива от север на запад.

image
                         От Малък Синокос към Голям Синокос и Голеш

    Следва изкачване по голата поляна към вр. Голям Синокос. Някъде под него черния път свърши. Изкачването става по каменист терен, осеян с бодливи храсти. Вр. Голям Синокос е гол на темето си, но страните му са обрасли с букова гора.

image
                                                 На връх Голям Синокос

    Тук вече бях доста нависоко и вятъра стана много силен. Пакетирах се с всички дрехи които носех и продължих по рида напред.

image
                                     От Големия назад към Малкия Синокос

image
                                          Към централното било на планината

   След вр. Голям Синокос рида отново завива рязко на север. Влязох за малко в буковата гора. До Големия Синокос почти нямаше сняг, а сега в гората изведнъж започнах да затъвам. Придвижването
ставаше все по-бавно. Въпреки многото сняг си личеше някаква пътека през гората и гледах да не се отклонявам от нея. Следващият връх е без име и е изцяло залесен с букова гора.

image
                                   От Безименния назад към Голям Синокос

   Денивелацията с Големия Синокос е не повече от 20-30 м. На Безименния връх се спрях за кратка почивка. В гъстата букова гора вятъра и студа не се усещаха толкова много, а напред ме чакаше голия връх Голеш. След почивката заслизах надолу към седловината между Безименния и Голеш. Тук изгубената височина беше доста повече, а снегът в гората стана много дълбок. Напред между дърветата вече се виждаше пирамидата на Голеш. Изкачването не беше проблем, но вятъра стана ураганен.

image
                                                                  Връх Голеш

image
                                     От вр. Голеш назад към Синокосите  

   Връх Голеш е гол от всички страни и от него се откриват гледки напред към централното било и назад към Синокосите. Снимах набързо, защото вятъра щеше да ме издуха, а от студа започнах да замръзвам. Слизането от Голеш обаче се оказа голям проблем. От северната страна върха беше почти отвесен.

image
                                             вр. Голеш от север е почти отвесен

   Между него и м. Синия камък зееше дълбока пропаст.  През лятото може би е възможно да се слезе, но не и сега. Беше прекалено хлъзгаво. Опитах да заобиколя от изток, но и там стана отвесно. Завих на запад и започнах да се спускам по стръмно ребро надолу. С всяка крачка се отклонявах от маршрута си, който трябваше да бъде на север. Най-накрая стигнах до широка пътека подсичаща връх Голеш от запад.

image
                                                   Подсичащата пътека

  По нея водоравно заобиколих Голеш и следващата местност Синия камък. От далеч Синия камък прилича на връх. Всъщност това са няколко огромни сини камъка, обрасли с дървета. Откъде са се взели и как са дошли до тук не е ясно.

image
                                               Към един от Сините камъни

    След Синия камък се излиза на голата седловина Калугера. Тук се събират всички пътища и пътеки от района. Сега се бяха събрали и всички ветрове. Продължих на север по реброто Калугера.

image
           Поляната Калугера, реброто Калугера и вр. Баба горе вдясно

   Напред водеше черен път, прокаран по върха на реброто. Заради ураганния вятър не можех да ходя по пътя и затова вървях на завет от западната страна, малко под реброто. За сметка на завета газех в дълбок сняг.

image
                                           От реброто Калугера назад 

    Следващият един час беше най-мъчителен. Дълбок сняг, силен вятър и около 300 м. денивелация.

image
        Калугера, Синия камък, Голеш, Безименния, Синокосите. Вляво от тях е долината на река Мирковска.

     Някъде към 13 часа най-после изгазих снега. Излязох на билната поляна Хаджийца, точно под вр. Баба.

image
                           Билната поляна Хаджийца и зад нея връх Звездец

image
                                                                  Връх Баба

image
    Паметника на измръзналите руски войници на поляната Хаджийца. Зад него е вр. Баба.

    На поляната завих на запад. Вятъра вече ми духаше не отстрани, а малко по-удобно в гърба. Снега по билото беше издухан и се ходеше лесно и бързо. Тук за пръв път се зачудих какво да правя. Дали да ходя по билото до Етрополския проход или да слизам към Буново. Стори ми се рано за слизане и продължих по билото на запад. След поляната Хаджийца отново се влиза в гората. Вятъра спря, но снегът стана по дълбок. Знаех, че разстоянието до прохода е  около 4 км. и стиснах зъби. Трябваха ми сили, за да изгазя дълбокия сняг, но реших да обядвам чак на прохода. 4-те километра по билото се оказаха трудно изпитание. Вървях ги близо два часа. Снегът на места беше над 50 см. и затъвах до над коляно. На прохода спрях за заслужена почивка.

image
                  Поляната Логора - най-горна точка на Етрополския проход

Докато обядвах изскочи и друг бонус. По черният път откъм село Стъргел излязоха два оффроуд-джипа и завиха към хижа Чавдар. Бяха ми направили двойна пъртина за слизане. Наобядвах се и хванах следата към Стъргел. Пътят от с. Стъргел към Етрополския проход е построен върху трасето на стария римски път от София към северна България. Това е бил един от най-важни и главни римски пътища през Стара планина.  Римският път си личи най-добре точно до селото. Скалите са изсечени на голямо разстояние, а пътя е много широк и водоравен. От Етрополския проход първо се слиза известно време сравнително водоравно, като се минава покрай няколко чешми.

image
                                       Двойната чешма под Етрополския проход

     После пътя започва да се спуска през по-стръмен участък, чрез няколко дълги серпентини. За деня вече бях изгазил доста сняг и донякъде следвах серпентините. По едно време ми писна и се спусках през гората надолу без пътека. Излязох отново на пътя при последната серпентина. Последва преминава по няколко красиво иззидани каменни мостчета над миниатюрни деренца. След мостчетата излязох на седловината между Стара планина и реброто Гълъбец. Първоначално мислех да се кача на реброто Гълъбец, да вървя по него до с. Долно Камарци и там да хвана влака. Времето се оказа доста напреднало, а пък аз не си носех челника. Зарязах Гълъбец за друг път и продължих по пътя към Стъргел. На излизане от гората силния вятър пак ме задуха. В селото стигнах към 16 часа.

image
                                                             Село Стъргел
 
    Уж трябваше да е още светло, но тъмните облаци по небето скриваха и малкото светлина. В селото не се виждаше жива душа. Улиците бяха заледени, а слизането по тях бавно и мъчително. Нямаше кой да питам за транспорт и продължих към село Долно Камарци. Разстоянието между двете села е около 4 км. Отдавна бях изпуснал следобедния влак и трябваше да гоня последния към 18.30 часа. По пътя опитах безуспешно да стопирам няколко коли. Най-после някъде при първите къщи на Долно Камарци „стопът” ми проработи. Възрастно семейство любезно ме откараха до София с колата си.  

image

                                                          GPS трак

ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track




Гласувай:
6



1. antoon - Здравей, Чавдаре!
19.12.2012 14:29
Пак си походил яко! А е имало и газене, и вятър. Бях сигурен, че не е било толкова просто, колкото изглеждаше на снимките ти, но чаках сам да си "признаеш" в пътеписа :). 2 часа от поляната до Етрополския проход - явно е било зор, то не напразно стои и паметника на руските войници на поляната. От друга страна 28 км. и тази денивелация са си сериозна работа, макар и в началото на снежния сезон.
Не оправи ли вече колата? Защо така рано приключи туристическия сезон - има и по-близки и кратки дестинации. При мен също има много работа, а и разни здравословни проблеми в семейството, ама гледам поне за малко да отскоча до Витоша веднъж в седмицата (онзи ден само за час и половина, ама по-добре от нищо).
Желая ти още по-успешна туристическа 2013г. (ако това при теб изобщо е възможно, имайки пред вид множеството ти преходи през настоящата)!
цитирай
2. tikoev - :) На пътя на стръмното до първите ...
19.12.2012 14:36
:) На пътя на стръмното до първите къщи ли излезна?
цитирай
3. pelitko - Здравей Аntoon!
19.12.2012 14:44
Уж си избрах лесен маршрут пък то какво се оказа. Голям сняг, вятър и умора събрах, но после се чувствам много добре. Написах "последно", защото ще пътуваме за празниците. Ако нещо с пътуването се размине ще гледам да направя още едно "последно". Колата ми няма шанс скоро да стане - искаха да ми я пишат тотална щета. Жена ми пък не ми дава нейната кола - щял съм да строша и нея! На Витоша много обичам да ходя, но имам още много работа по Стара планина. Ако изобщо ходя ще е пак натам и пак с влака. Благодаря за пожеланията за 2013 г. Желая същото и на теб!
цитирай
4. pelitko - Здравей Tikoev!
19.12.2012 14:54
Излязох на стръмното над първите къщи на Стъргел. Преди тях се минава от ляво на една поляна. На поляната има параклис, а отдясно има борова гора. Преди време съм ходил от Стъргел по река Лудов дол към вр. Звездец. Досега по пътя към Етрополския проход не бях минавал. Иска ми се да мина и по прага Гълъбец. Може би следващия път ще сляза от влака в Буново или Долно Камарци и ще мина и по него.
цитирай
5. tikoev - Излязох на стръмното над първите ...
19.12.2012 15:10
pelitko написа:
Излязох на стръмното над първите къщи на Стъргел. Преди тях се минава от ляво на една поляна. На поляната има параклис, а отдясно има борова гора. Преди време съм ходил от Стъргел по река Лудов дол към вр. Звездец. Досега по пътя към Етрополския проход не бях минавал. Иска ми се да мина и по прага Гълъбец. Може би следващия път ще сляза от влака в Буново или Долно Камарци и ще мина и по него.

Здравей! :) Честно казано, притеснявам се за теб...В Стара планина през зимата съм изпадал в такива ситуации ...И то от нищо предвещаващо наглед хубаво време! Гълъбец, Гълъбец...според мен ако тръгнеш от Долно Камарци към Буново прехода ще е по-плавен...и преди село Буново се открива такава разкошна гледка към жп моста и изобщо към планината! :)
цитирай
6. antoon - Стара планина
19.12.2012 16:06
Да, отношенията с жените са сложна материя... Добре, че има и влак!
Ти явно си много методичен човек, не ти ли омръзва да ходиш все по една и съща планина? Аз не мога така, ако не сменя планината след 4-5 излета, просто започва да ме стяга. Рила ми е любима, и си мислех, че може да ходя колкото си искам. Тази година обаче имам 36 излизания там (вярно - половината са кратки до 2-3 часа) и ми омръзна, лятото мислех да ходя по седемте езера като замръзнат да чуя пак как свири леда, но просто не събрах морални сили.
цитирай
7. pelitko - Здравей отново tikoev!
19.12.2012 16:09
Благодаря за притесненията. Ходя отдавна през зимата и то сам. Вярно, че е малко страшно, но пък кефът е много голям. За Гълъбец ще го измисля някак си. Трябва да го мина целия рид, а не само от Буново до Долно Камарци. Като го мина пак ще пиша. А гледката от подбалканския път към планината, Буново и моста е наистина разкошна. Поздрави!
цитирай
8. pelitko - Здравей отново Антоне!
19.12.2012 16:28
Любима планина умишлено нямам. Бях много изостанал със Стара планина и затова тази година наблегнах на нея. Остават ми 2-3 ходения от юг - примерно от Буново, Долно и Горно Камарци. После минавам от север. От Калофер на изток от южната страна ще останат за догодина късното лято или есен. Относно сложната материя - трябва да запозная твоята търпелива жена с моята. Да те пусне цели 36 пъти!? и то само на Рила. Моята отдавна щеше да се разведе. Пожелавам ти събиране на много морални сили за през новата 2013 г.! И внимавай с чупенето на леда!
цитирай
9. antoon - То само звучи така хубаво, но
19.12.2012 17:08
реалността е малко по-различна. Просто отиваме за уикенда в петък вечерта на Боровец, много рано сутринта събота и неделя аз хуквам на челник нанякъде и се прибирам преди обяд, за да може да излезем след това цялото семейство. Плюсът е, че съм в планината, минусът - бързането и неголямата продължителност на маршрутите. Минал съм по почти всички възможни пътечки докъм 2000м. над Боровец, Радуил, Мала Църква и Говедарци. Някой път даже още петък вечерта съм ходил да поразрина снега над Боровец. Добре, че има вече добри и евтини челници.
Разбира се, правил съм и немалко по-дълги преходи, но тогава недотам позитивното отношение от половинката е ясно.
цитирай
10. kasnaprolet9999 - Еваларка, такива като теб са вече на ...
19.12.2012 22:38
Еваларка, такива като теб са вече на изчезване. Поздрави!!
цитирай
11. tetovae - Трудно ми е да повярвам,
20.12.2012 20:45
че в постинг в който няма нищо особено, който е пълен със сняг и студ - ИМА ТОЛКОВА МНОГО ПОЛОЖИТЕЛНА ЕНЕРГИЯ. Презаредих се. Благодаря.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 1057532
Постинги: 76
Коментари: 358
Гласове: 295
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031