Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.01.2013 10:06 - с. БУНОВО-ЧУЧУЛСКИ ДОЛ-р.БУЧКАТСКА-х.ЧАВДАР-р.БУНОВСКА-23.12.2012 г.
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 9681 Коментари: 7 Гласове:
7

Последна промяна: 04.01.2013 10:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   От село Буново до хижа Чавдар може да се отиде по два основни маршрута. Първият е по маркираната туристическа пътека покрай река Буновска. Всички се качват по този маршрут. Вторият е по Чучулски дол. Маршрутът е немаркиран и може би затова по него не минава никой. А той е много по-красив, разнообразен и панорамен от първия.

image
                                               ж.п. гара Буново.

              Гарата е известна с атентата във вагона за майки с деца.
 
image
                                          Паметникът на загиналите в атентата

 image
                         Паметната плоча с имената на загиналите в атентата


image
                                         От ж.п. гарата към Чучулски дол

  От ж.п. гара Буново тръгнах на запад по релсите на влака. Вървях около 5 минути и завих по Чучулски дол на север. Минах покрай последните къщи на селото и след тях  продължих нагоре по широка пътека. Снегът беше малко и пътеката беше добре очертана под него. Извиваше почти водоравно по западния бряг на реката. По тази пътека някога са извеждали животните на паша в планината. Сега животни за паша няма. Виждаха се само мънички кучешки следи. В началото се минава през няколко скалисти участъка и после се влиза в гората. Освен ромона на реката не се чуваше никакъв друг шум и това ми подейства успокоително. В дълбоката долина бях на завет, а времето беше ясно и студено. Само за ходене. Приблизително по средата на изкачването стигнах до останки от масивна кошара.

image
                                         Кошарата по средата на изкачването

    При кошарата пътеката се раздвои. Аз продължих покрай реката. Вървях още около половин час почти водоравно с лек наклон нагоре. Излязох в подножието на поляната Калугера. Поляната започна да прозира нагоре между дърветата. Последва изкачване по малко по-стръмен участък и вече бях горе на равното. А там нагазих дълбок сняг и ме задуха силен вятър.

image
                От поляната Калугера назад към Чучулски дол и село Буново

   За сметка на това се откри широка панорама. На запад беше оголения връх Коиловица и продължението му надолу към Буново – Стойков рът. На изток бяха върховете Голеш и Синия камък. Пред мен на северозапад се виждаше широката и много красива долина на река Бучкатска. Пейзажа в долината беше на петна – квадрат поляна, квадрат гора. На най-голямата поляна имаше и някаква къща.

image
                                                   Долината на река Бучкарска

   Между Калугера и долината се извисяват няколко вековни буки. За хижа Чавдар се продължава по черен път, който минава покрай огромните букаци и се спуска в долината. Снегът в гората беше доста и започнах да вървя малко по-бавно от нормалното. Горе на поляната срещнах двама ловци, които ме предупредиха, че в района има лов. Сега надолу, докато се спусках по черния път към реката, срещнах и другите ловци. Бяха се подредили през сто-двеста метра, а около тях радостно подскачаха безброй кучета. Опитах се да заговоря първите ловци, но те ми отговориха шепнешком. Сакън да не се изплаши дивеча. Не разбирам нищо от лов, но според мен бяха застанали на неподходящо място - с лице към поляната Калугера. На поляната духаше силен вятър и естествено нямаше никакъв дивеч. Следващите ловци не се и опитах да заговоря - само им махнах с ръка. Все пак получих добър бонус от срещата. Пътят на запад беше отъпкан и вече затъвах по-малко в снега. След пресичането на река Бучкатска се излиза на разклон с руини от тухлена къща до него. Продължих по пътя надясно. Натам продължаваха и следите на ловците. След още 10 минути излязох на голяма поляна с масивна къща по средата.

image
                                                            Личовата кошара 

   Май беше същата къща, която видях от поляната Калугера. На картата е отбелязана като Личовата кошара. От комина на къщата излизаше пушек, а пред вратата бяха паркирани няколко зелени джипа. Озовах се баш пред свърталището на ловците. Къщата беше доста схлупена, но със здрава дограма и явно обитаема. Северно от къщата правеха впечатление жалките развалини на няколко тухлени кошари. Подминах къщата без да се обаждам и продължих на запад по отъпкания  от джиповете път. Излязох на още една поляна с руини от кошара и влязох във вече по сериозна гора. Гледките изчезнаха и последва по еднообразно движение наляво и надясно по пътя. Подминах голяма дърво с оброчен камък до него и на един
S-образен завой ми изскочи маркировката на туристическата пътека за хижата - бяло-синьо-бяло. Снегът беше много дълбок, но въпреки това по пътеката беше минавано. Поколебах се дали да влизам в дълбокия сняг или да продължа по пътя. Понеже хижата беше наблизо се жертвах и завих по пътеката. Вървенето за кратко през дебелия сняг ми достави истинско удоволствие. Скоро гората се поразреди и се озовах пред хижата.

image
                                                        Хижа Чавдар

   Хижарското куче веднага ме усети и зави на умряло. Хижарят Иво също се показа на вратата. Поговорихме си малко, пожелахме си весели празници и аз продължих към Етрополския проход. От хижата към прохода се върви само по черен път. Пътят се оказа много добре отъпкан. Освен джипове по него бяха минавали и хора. Четирите километра до прохода ги взех неусетно. Мислех си, че джиповете са завили надолу в моята посока - на юг към с. Стъргел. Бях решил да повървя малко натам и после да завия към Буново. Оказа се, че джиповете са завили на север - към военното поделение под бившата хижа Звездец. На юг нямаше никакви следи - само дълбоки преспи.

image
                                                        Етрополски проход
 
   Спрях се да обядвам и да обмисля ситуацията. Снегът беше много дълбок и без снегоходки не можеше да се върви продължително по него. Не вървеше и да се връщам. Докато обядвах усетих силния студ. Измръзнах за минути и побързах да облека всички дрехи които носех. За връщане си избрах междинен вариант. Спуснах се малко на юг по черния път към Стъргел. После изоставих пътя и заслизах стръмно надолу без пътека през гората в югоизточна посока.

image
                                        На това място влизам в гората

   На
GPS-са се виждаше някакъв черен път по средата между централното било и река Буновска. Скоро излязох на него. От дълбокия сняг едва си личеше, че е черен път. Трябваше да вървя по него на изток. Снегът все още беше дълбок, но черния път поне беше някакъв ориентир. В долината на река Буновска беше рано да слизам. Преди години бях минавал по цялата река. В горната си част долината е доста проклето място за ходене - гъсти гори и стръмни брегове. Напредването по черния път на изток се оказа бавно, мъчително и досадно. Към силната умора се добави и мисълта, че ще изпусна ранния влак в 17.05 часа. Съвсем се бях се отчаял когато се случи чудо – от нищото в дълбокия сняг се появиха няколко човешки следи. Почнах да стъпвам в тях и направо полетях над преспите. Със слизането надолу постепенно намаляваше и снега. Скоро излязох на по-широкия път за село Буново. Подминах два ловни заслона, а после и отбивката за хижа Чавдар.

image
                                      Първият ловен заслон по река Буновска

image
                                       Двойната чешма на река Буновска

image
                                                  По пътя към село Буново

   На водослива на реките Буновска и Бучкатска дори спрях за кратка почивка. Минавал съм и преди от тук и знаех точно колко време ми остава до селото. Снегът долу почти напълно се беше стопил. Продължих към Буново.

image
                    От река Буновска нагоре към вр. Баба с голям зуум.
                                       Вижда се дори сградата на върха.

    Подминах последователно големия изкуствен бент, къта за отдих с чешмата и заслона до нея и огромната скала Соколов камък.

image
                          Големият изкуствен бент на река Буновска

image
                                    Три в едно - заслон, чешма и беседка

   Най-после някъде високо горе видях и символа на село Буново – големия ж.п. мост над река Буновска.

image
                                      Мостът-красавец над река Буновска

    Беше почнало да се смрачава, а и аз бързах да хвана влака. Все пак нямаше как да подмина моста-красавец и да не го снимам. Спрях се и го снимах и от двете му страни.

image
                                      От центъра на Буново към моста

   После завих към центъра на селото. Там се засякох с „моите” ловджии. Както си и мислех не бяха ударили нищо.

image
                                                 Стара къща в село Буново

   Забързах към ж.п. гарата и стигнах там точно в 17.00 часа. Наложи се да чакам влака цели 5 минути.  

image
                                                   Посрещач на ж.п. гарата

 image

                                                              GPS трак

ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track




Гласувай:
7



1. tikoev - Здравей, pelitko! Радост е за мен да ...
03.01.2013 10:34
Здравей, pelitko! Радост е за мен да чета постовете ти..водиш ме във вълшебни страни...Но този път ме върна много назад...Беше събота и се връщах изморен след поредният мач...Имаше проверки..ПРОформа...защото врагът беше обявен преди атентата...Жалко за невинните жертви на ДС...
цитирай
2. pelitko - Здравей tikoev!
03.01.2013 11:55
Честита Нова Година на Вас и на всички от blog.bg! В края на 2012 г. ходих на още едно вълшебно място. Скоро ще напиша и за него. Планината над село Буново е ниска, но много красива. Смятам през 2013 г. да походя малко повече от северната страна на Стара планина. Поздрави!
цитирай
3. tikoev - Честита Нова Година на Вас и на вс...
03.01.2013 13:20
pelitko написа:
Честита Нова Година на Вас и на всички от blog.bg! В края на 2012 г. ходих на още едно вълшебно място. Скоро ще напиша и за него. Планината над село Буново е ниска, но много красива. Смятам през 2013 г. да походя малко повече от северната страна на Стара планина. Поздрави!

Пази се, приятелю! Изчакай до 10 март, а? Искам да те чувам...:))
цитирай
4. antoon - Честита нова 2013г., да е успешна!
04.01.2013 11:58
Здравей, Чавдаре!
Знаех си аз, че няма да устискаш толкова време в къщи, след обявения за "последен" за годината поход си направил още два! Това за Чучулски дол е интересна идея, която ще открадна от теб и напролет ще отида, като си мисля обаче да се кача от там до Баба - нещо като комбинация от това и предишното ти ходене.
Иначе и аз съм се качвал по този път на Звездец, но тръгнах от Арабаконак, качих се малко по от север през едни скалички, а слязох точно по пътя - май съвсем като теб. При друго ходене съм минавал по подсичащата от юг пътека през мандрата - това е едно от най-боливите места, които съм виждал (и усещал) през живота си.
Свалям ти шапка за силите да газиш през снега продължително време. На Коледа бях в Осмар, там ходих малко по платото в ужасен сняг - дълбок, но за сметка на това адски плътен и тежък. Отсечка, която обикновено минавам за 45 мин., ми отне близо 2 часа, не е за мен тая работа.
След това за Новата година отидохме в Боровец - там пей сърце! - почти няма сняг, качих се на 31-ви на Мусала от Ястребец за малко над два часа, там случих прекрасна панорама.
цитирай
5. pelitko - Честита 2013 Антоне!
04.01.2013 13:05
Четох във форума, че даваш съвети за количеството сняг около Мусала и разбрах, че си ходил натам. Поздрави за ходенето на 31-ви! За Звездец - мисля да го кача и откъм Арабаконак и яз. Бебреш. Сега снегът над Стъргел е доста повече отколкото на Мусала, а вятъра е направо ураганен. За Чучулски дол - препоръчвам ти да минеш малко по от изток - през вр. Св. Петка. Там е имало римска крепост и широк римски път към Голеш и Калугера.
Около Осмар не съм ходил никога. Знам само, че правят най-добрия пелин.
Поздрави и пожелания за успешна Нова 2013-та!
цитирай
6. jabog71 - снимките на заскрежените дървета, ...
08.01.2013 20:53
снимките на заскрежените дървета, моста и кучето са силни. Браво
цитирай
7. shtaparov - Само Буновския атентат е достат...
12.01.2013 23:27
Само Буновския атентат е достатъчен,за да бъде забранено завинаги ДПС и всяка друга мангалска партия завинаги!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 1057464
Постинги: 76
Коментари: 358
Гласове: 295
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031