Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01.2013 13:07 - Село ГОРНО КАМАРЦИ-проход АРАБАКОНАК-планината БИЛО-яз. БЕБРЕШ-20.01.2013 г.
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 6330 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 26.01.2013 09:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   Над село Горно Камарци е Арабаконашката /Ботевградската/ седловина. Тя е граница между западна и централна Стара планина. От една година ходя в централна Стара планина само от южната и страна. Така се случи, че първият ми преход за новата 2013-та година съвпадна с дълго чаканото от мен преминаване на север. Преходът ми трябваше да бъде кратък и лесен. Преди нова година изкачих близкия връх Звездец. Сега предвиждах да го подсека от запад и да походя малко от северната му страна. Рано сутринта паркирах колата до култовата кръчма „Арабаконак” на пустия център на Горно Камарци.

image
                           Кръчма Арабаконак в центъра на село Горно Камарци

       Времето беше идеално за ходене - студено, облачно и тихо. Тръгнах на изток в посока прохода Арабаконак. До най-високата точка на прохода се върви само по асфалт. Пътят навлиза за кратко в тясната и усойна долина на река Макоцевска. Извива с плавно изкачване по източния склон на реката и достига до превала на прохода. Превалът е на 1000 м.н.в. и от селото до него се стига за един час. Пътят през прохода се води отворен, но сега едва ли някой може да мине по него. Снегът в най-горната част е над 10 см.

image
    Превала на прохода Арабаконак. На север се вижда планината Било откъдето ще се връщам.

   От източната страна на превала е ниското връхче Арабаконак, скрито в млада борова горичка. На върха има руски паметник. Кръстът на върха на паметника се виждаше между борчетата. През руско-турската война около прохода се водят кръвопролитни сражения и наоколо има няколко такива паметника. Качих се до паметника, снимах го и влязох в гората зад него.

image
                                                  Паметникът на връх Арабаконак

    Продължих на изток по билната пътека Ком-Емине. От последното ми идване досега района беше обрасъл с гъста борова гора. Зад паметника се слиза в един плитък дол и там се продължава по черен път. По нагоре има и преки пътеки, които съкращават разстоянието. Краткото и лесно изкачване си беше истинско удоволствие. В снежната гора  цареше необичайно спокойствие. В такава гора човек се изключва и забравя къде е. След около час стигнах до Стъргелската мандра. Постройката не се вижда от пътя, но се ориентирах по групата от високи борове стърчащи над нея. На това място от черния път се отделя на север втори, по-слабо използван път. Завих по него и започнах да заобикалям връх Звездец от запад. В началото пътя беше водоравен и по него нямаше много сняг. За кратко време отхвърлих голямо разстояние и излязох от северозападната страна на върха. Там нещата коренно се промениха. Напред имаше няколко дълбоки дола, а снегът беше към 20-30 см. Мястото е усойно и през зимата се задържа много сняг.

image
                                        По пътя през долината на река Клисура

   Сложих си снегоходките и продължих леко разкрачен. Започна любимото ми упражнение - качване и слизане през многобройните дерета. В гората гледките липсваха. Преходът се разнообрази единствено от две поляни с фургон на първата и руини от тухлена сграда на втората.

image
                                           Поляната със зеления фургон

   Поляните се намират западно от скалистия хълм Влаински камък. След продължително качване и слизане най-после стигнах и до последното дере. То се оказа и най-дълбокото. След него излязох над гората. Веднага ме задуха силен вятър. Докато все още бях на завет си облякох всичките дрехи. Дори си сложих и качулката. Когато през зимата времето се затопли в планината започва да духа силен вятър. Над гората черния път се раздвои. Едното разклонение продължи нагоре и на изток към билото, а другото зави на север към м. Въртележката. Избрах си пътя на север, като продължих с подсичане през няколко по плитки дерета. Едва тук над гората добих точна представа за местността.

image
                             Назад към северозападните склонове на връх Звездец 

   Връх Звездец е нисък, но широкоплещест. От северозападната му страна е водосборния басейн на река Бебреш. От върха надолу текат десетки потоци, а склоновете са набраздени с безброй дерета. Пътят уж е водоравен, а непрекъснато се слиза и качва. Докато заобиколя върха минаха цели два часа.

image
                            Напред към м. Въртележката и вр. Големия Елак

    Най-после черния път ме изведе на билото при счупения руския паметник. Мястото ми е особено любимо. На билото има нисък, но гол и много обзорен връх. Около върха се ширят безкрайни простори. Зад гърба ми на юг остава огромния оттук Звездец.

image
                       На юг към вр. Звездец и реброто което спуска на север

    От снагата му на север се спуска дълго и право ребро. По билото на реброто има римски път, който се вижда дори и сега под снега. На запад планината е отрязана от дълбоки долини зад които е масива на Мургаш. Докъдето поглед стига се разстилат безброй хълмове. На изток към Бойковец и Етрополе има море от букови гори. На север е планината Било. Реброто спускащо се от Звездец достига хълма с руския паметник. До хълма реброто върви по права линия, но на север започва силно да криви. По кривото ребро шахматно са се разположили върховете Голям и Малък Елак, Венеца и Рудината. Снимам колкото се може по-бързо, защото вятъра е много силен. Снимам и паметната плоча. Счупена е от много години. Стои така забравена и никой не се интересува от нея.

image
       Руският паметник на билото. Паметната плоча е счупена от години.

   От хълма с паметника тръгвам на запад към долината на река Твърдомещница. В долината има черен път по който смятам да стигна до язовир Бебреш. От билото заслизах плавно на запад към голата местност Прибовица.

image
        На запад към голата м. Прибовица. Зад нея е масива на вр. Мургаш.

    Там черния път достига до гората и започва рязко да се спуска. След няколко завоя пътят достигна до сечище и се изгуби. За да открия продължението извадих
GPS-са. Пътят беше  някъде под мене, но не се виждаше от падналите дървета. Зарязах търсенето и продължих надолу без пътека. Теренът представляваше хаос от паднали дървета, а под тях камъни покрити със сняг. Краката ми пропадаха на всяка крачка и изгубих доста време докато стъпя на по-твърда почва.

image
                                                Без пътека през гората

      По-надолу склоновете на реката постепенно се доближиха. Стигнах до място в което се събраха цели три черни пътя. От руския паметник дотук слязох за около час и половина. Стъпил отново на черния път седнах да почина и да обядвам. След кратката почивка продължих на запад покрай реката. Последва един час ходене в дълбока и тясна долина без никакви гледки.

image
                        Дълга маса с пейки в долината на река Твърдомещница

    Накрая започнах да чувам бученето на колите по магистрала „Хемус”. Долината се отвори и се видяха някои от виадуктите по магистралата, както и сградата до язовир Бебреш. Много пъти съм минавал с кола по мостовете и все съм се питал какво ли има отдолу. Черният път ме изведе на шосето Ботевград-Арабаконак близо до язовир Бебреш.

image
                                            От шосето на изток към вр. Венеца

   Завих по пътя на юг и закрачих към Горно Камарци. Предстояха ми около 10 км. до върха на прохода, както и 400 м. денивелация. Предвид на това, че пътя не се чисти не се надявах на никакъв транспорт. Бях вече изминал няколко километра когато се случи чудо. До мен спря мощен джип 4х4 с две момчета от Ботевград. Тръгнали на разходка до руския паметник. След 10 мин. бях отново горе на превала на прохода.

image
    От превала на прохода Арабаконак завивам на запад. Зад мен остават руския паметник и горе вляво вр. Звездец.

   Часът беше едва 14.30. Толкова рано не ми се връщаше в Горно Камарци. Реших да уплътня времето като завия на запад по пътеката Ком-Емине. Щях да направя кръг, като се върна в селото не по пътя, а през гората. Тръгнах покрай добре познатата ми ограда на Дивечовъдното стопанство „Витиня”.

image
                        Покрай оградата на дивечовъдното стопанство "Витиня"

    Вътре в гората снегът все още беше доста, но не се наложи да слагам снегоходките. Пътеката прави широка дъга над долината на река Макоцевска. Заобикаля я от север и достига до вр. Разкола. Там завива на югозапад и започва да се спуска. Излиза се на поляна, където маркировката се отклонява от оградата. По средата на поляната пътеката пресече черен път. Завих по пътя на юг към Горно Камарци. Пътят се спусна стръмно надолу и скоро видях къщите на селото.

image
                            От черния път надолу към село Горно Камарци

    На полето излязох в селскостопанския двор на Кооперация „Звездец”. Така през гората изминаха още два часа и към 16.30 часа благополучно си стигнах до колата.    

image

                                                              GPS трак

ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track




Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 639043
Постинги: 76
Коментари: 357
Гласове: 282
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031