Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02.2013 17:07 - град БОТЕВГРАД /м. ЗЕЛИН/-река ЕЧЕМИШКА, хижа РУДИНАТА, м. СТУБЕЛЯ-03.02.2013 г.
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 6647 Коментари: 3 Гласове:
5

Последна промяна: 08.02.2013 09:11


   От  Ботевград до хижа Рудината може да се стигне по три различни маршрута. От града се тръгва на югоизток срещу течението на Стара река и се върви до м. Зелин. Местността  Зелин е вилната зона на Ботевград и по площ е голяма горе-долу колкото него. Умни хора са построили магистрала Хемус така, че да минава по средата на вилната зона. Под магистралата има тунел по който се излиза от другата и страна и се продължава към планината. Разклонът за хижа Рудината е там където свършват вилите - до военния завод в м. Зланковското. При първия маршрут към хижа Рудината се продължава наляво по асфалта към м. Стубеля. От м. Стубеля до хижа Рудината се върви само по черен път. Това е най-лесния, но и най-дългия маршрут. При втория маршрут се завива по черен път надясно и се изкачва вододелното било между реките Стара река и Ечемишка. До хижата се достига по добре маркирана пътека през голи поляни в м. Милушевица. Третият маршрут е по средата. Върви се право напред и нагоре срещу течението на река Червена Киселица. Този маршрут е най-пряк, но и най-труден. Него са си избрали римляните, за да построят римския си път от Етрополския проход към Ботевградското поле. От Етрополския проход римският път върви по билото на планината. Стига до връх Рудината и оттам се спуска в долината на Стара река. Аз реших да се кача до хижата по четвърти маршрут. Когато се пътува по магистрала Хемус от София към Варна преди разклона за Ботевград се достига до бензиностанция. На тази бензиностанция си оставих колата.

image
                         Бензиностанцията на която си оставих колата

    Над бензиностанцията има изоставен асфалтов път по който тръгнах на обратно към София.

image
                             Магистрала Хемус и пътя успоредно на нея 

    До тунел Ечемишка вървях около километър. Стигнах до тунела и завих на изток по долината на река Ечемишка.

image
   Тунел Ечемишка. Пътят завива наляво и влиза в долината на река Ечемишка. 

    В началото на долината има някаква сграда която изглежда обитаема. Може би е електростанция или помпена станция. Водите на река Ечемишка се използват и в близост до сградата се подминават няколко водохващания.

image
                                                Храмът на Индиана Джоунс

     По долината някога е имало черен път който е стигал чак до билото на планината. Сега пътя на много места е отнесен от водата. Долината е тясна и без гледки, което не значи, че не е красива. Местността е трудно достъпна и напълно дива. След началото с водохващанията по-нагоре единствената цивилизация е самотен паметник близо до пътеката.

image
                                               Паметникът сред гората

    Там където можеше вървях по останките от черния път. През повечето време се провирах по тясна пътека между бодливи храсти и паднали дървета.

image
                                                            "Пътят"

     Не бързах за никъде, бях напълно отпуснат и спокоен. В планината Било винаги ме обхваща необикновено спокойствие. Вървях така близо час, почти водоравно и без да напредна особено. Спасението дойде при един голям завой на реката. На завоя черния път изостави долината и зави по склона нагоре. Тук нависоко водите на реката не го достигаха и пътя си беше напълно запазен. Сега взех да напредвам по-бързо.

image
                                       Черният път над река Ечемишка

    Гледките също се промениха. Край реката се появиха полянки, долината се поотвори и се видя билото на планината. Буковите дървета се смениха с брезички и елхички. Отвсякъде течаха потоци от топящия се сняг. Чрез няколко по-стръмни участъка пътя за кратко време се изкачи нависоко. Някъде горе от дясната ми страна виждах връх Венеца. Отляво беше склона на връх Рудината. Седловината между двата върха се казва Равно Буче и целта ми беше да изляза на нея. Бях се приближил съвсем близо до билото, когато пътя изведнъж изчезна. Направих последен завой по него и се озовах на поляна, гъсто обрасла с любимите ми ярко зелени драки. Появи се и първия сняг за деня. Последните метри до билото бяха истински ад. Газене и превиране през бодливи храсти. Заобикаляне и пълзене под паднали дървета. И всичко това съчетано с губене на посоката. След дълга и неравна борба излязох целия изподран на седловината Равно Буче.

image
                                            Седловина Равно буче

   Седловината е граница между Етрополска планина от юг и планината Било от север. През Равно буче минава и римския път от Етрополския проход към Ботевград. Трасето на римския път е най-добре запазено именно от двете страни на седловината. Местността наоколо е обрасла с млада и гъста борова гора. Някога тук липсваше маркировка за хижа Рудината и на това място доста се мотах докато разбера къде съм. Сега гората наоколо е поизсечена, а маркировката е много начесто. Завих на север към хижа Рудината и започнах да изкачвам склона. Планината Било уж не е много висока, но от магистралата до вр. Рудината има около 1000 м. денивелация. Скоро излязох над гората и имах удоволствието да походя по отлично запазеното трасе на римския път.

image
     Трасето на римския път от седловина Равно буче към хижа Рудината

  Както и очаквах хижата беше заключена. Отвън по снега не се виждаха никакви следи. Скоро никой не се беше качвал. Само вратата на оградата зееше отворена и силния вятър я полюшваше. Досега съм идвал няколко пъти на хижата и все е било през зимата. Наоколо винаги е самотно, заснежено и студено. Но и много красиво.  

image
                                                  Хижа Рудината

   Хижата се намира на гола поляна с отлична видимост към върховете Мургаш, Чукава и Козница на запад, Звездец на юг и централното било на Стара планина чак до връх Вежен на изток. Полюбувах се на пейзажа, поснимах наоколо и се заизкачвах към близкия връх Рудината. Преди това разбира се залостих отворената врата.

image
                                                        Хижа Рудината

   Римския път също се изкачва от хижата към вр. Рудината и се прехвърля от западната му страна в долината на Стара река.

image
                    Трасето на римския път от хижата към вр. Рудината

   От вр. Рудината гледките наоколо са още по-добри отколкото от хижата. Сега се виждаше и седловината Равно буче с долините на река Ечемишка от едната страна и река Равна от другата.

image
                     От вр. Рудината към долината на река Ечемишка 


image
                   Към седловина Равно буче и вр. Венеца зад нея


image
                  Черният път от хижа Рудината към м. Милушевица


image
       Върховете Малкия и Големия Елак. Зад тях са вр. Звездец отдясно и вр. Баба отляво 


image
                                             Към заснежения Мургаш


image
           Централното било на Стара планина на изток до вр. Вежен

    Докато се любувах на панорамата усетих силния вятър. Бях забравил за него и сега изведнъж ме втресе. Щракнах последна снимка и бързо влязох в гората. Към Ботевград вече бях слизал през м. Милушевица, затова си избрах слизане през м. Стубеля. Освен черен път надолу има и пряка пътека, но аз продължих по пътя.


image
                Връх Маняков камък - най-високия връх в планината Било


image
                                                Долината на река Равна

    Беше още прекалено рано за слизане. На завет в гората седнах да обядвам и да си почина. Маршрутът се очертаваше да е към 20 км., а аз от борбата с драките и студения вятър бях останал без сили. След кратката ободрителна почивка продължих напред.

image
                                                             Към Ботевград

   Черният път към м. Стубеля минава през още една седловина по билото на планината. Това е седловина Морето между върховете Рудината и най-високия връх на планината Било - вр. Маняков камък. Седловината е гола поляна опасана от всички страни с вековни буки.

image
                                                     Седловина Морето

    Под една от вековните буки има пейки и маса. При предишното ми минаване оттук обядвах точно на тая маса, но сега имаше много сняг и дори не спрях.

image
                                              Букът с масите и пейката

    След седловина Морето пътят започва рязко да се спуска надолу. Под седловината подминах няколко офроуд джипа. Шофьорите бяха стигнали до дълбокия сняг и слагаха вериги на машините. Малко след срещата с джиповете излязох до ски-пистата над м. Стубеля. Знаех, че пътя доста заобикаля и продължих без пътека надолу по пистата. Постепенно се показа и самия комплекс Стубеля - няколко нови сгради подредени в кръг и заобиколени от борова гора.

image
                                      Ски-пистата и комплекс Стубеля


image
       От вратата на комплекса надолу към Ботевград се върви по асфалт

   Малко преди комплекса отново излязох на пътя, а след него продължих надолу вече по асфалт. По няколко преки пътеки съкратих доста от завоите и излязох в края на вилната зона Зелин в м. Зланковското.

image
    Разклонът в м. Зланковското. Наляво за м. Стубеля, надясно за м. Милушевица

    При вилите стръмното спускане свърши и към Ботевград закрачих вече по нормално. Минах през тунела под магистралата и завих на юг. Почти веднага стигнах до Свещеното дърво.

image
                                                          Свещеният дъб

    Някога Ванга е идвала в Ботевград и е казала, че дървото пази града. Има си и съответния надпис за това. Дървото е стар и почернял от изгорелите газове на магистралата дъб. Под дъба има пресъхнала чешма и малък паметник със забит до него оброчен кръст.


image
                                                                      Оброкът

   От Свещеното дърво продължих още малко на юг и минах през втори тунел под магистралата. Малко след втория тунел стигнах до колата при бензиностанцията.     

image
                                               В Ботевградско вече е пролет


image

                                                           GPS трак


ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track




Гласувай:
5
0



1. antoon - Здравей, Чавдаре!
08.02.2013 08:45
Като писа, че ще ходиш от север, не предполагах, че ще е толкова на запад. Чел съм и други твои пътеписи от този район - то май няма вече немината пътека май ( освен като че ли от Правец?).
Разказът ти ми напомни едно мое ходене там, беше краят на февруари, оставих колата на разклона до военния обект и се качих по маркираната пътека и слязох през Стубеля. На хижата имаше хижар, който не ме пусна, докато не изпихме една бутилка вино, имаше и много диви кокичета по поляните, но и доста кал.
цитирай
2. pelitko - Здравей Антоне!
08.02.2013 09:10
За да е пълен комплекта от изминати пътеки следващия път ще тръгна точно от Правец. Районът ми е много любим, особено калта с кокичетата. Веднъж спах на хижа Рудината. Хижарят наистина беше много особен и доста си пийваше. Не знам дали говорим за един и същи човек. Много ми се ходи по други планини, но засега продължавам от север към Правец и Етрополе. Получих и пожеланието за рождения ми ден. Много ти благодаря за него. Прочетох го много късно и от срам нарочно нищо не написах. На мене след Нова година ми се струпа много работа и затова съм ходил в планината само два пъти. Не знам дали ще ходя и тази седмица. Поздрави!
цитирай
3. bojil - Много интересни, много вълнуващи ...
02.03.2013 23:12
Много интересни,много вълнуващи места сред прекрасната природа!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 674737
Постинги: 76
Коментари: 357
Гласове: 284
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031