Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.03.2013 10:45 - Село БОЙКОВЕЦ-връх ВЕНЕЦА-местността ШИНДАРНИКА-24.02.2013 г.
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 13665 Коментари: 14 Гласове:
9

Последна промяна: 02.03.2013 09:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
       Село Бойковец се намира дълбоко навътре в Стара планина, в района между Ботевград, Правец и Етрополе. Закътано е в красивата котловина на река Равна и е заобиколено от всички страни с планини. Миналата година направих един кръг около селото. Беше пак през зимата. Качих се на север към планината Било и покорих най-високия и връх – Маняков камък. След това се върнах през хижа Рудината и река Кобиля. Местността толкова ми хареса, че реших да направя и втори кръг. В най-големия сняг се опитах да се кача през връх Бесна чукла до връх Звездец. Тогава в района на Етрополе беше обявено бедствено положение. Снегът беше над метър и дори и със снегоходки не стигнах до никъде. Оттогава с тази Бесна чукла ми останаха стари сметки за уреждане и сега дойде времето да си ги уредя. Паркирах си колата в началото на селото, при моста на река Кобиля. Пътят прави остър завой, минава по моста и слиза към долината на река Равна. До моста има малка полянка с чисто нова спирка и няколко кофи за боклук. Зарязах си колата до спирката и продължих пеша към центъра на селото.

image
                             Спирката при моста на река Кобиля

   Село Бойковец е дълго над 5 километра, а денивелацията между първите и последните къщи е повече от 200 м.

image
                      Началото на село Бойковец на фона на планината Било

    Силно впечатление правят многобройните нови вили. Бойковец е в очевиден строителен подем.

image
                                             Някои от махалите на Бойковец

image
                                                     Бойковската артилерия

    Пресякох селото надлъж по главната му улица и излязох от западната му страна до гората. Към планината води широк черен път, в началото на който има високо вдигната бариера.

image
                                                            Вход свободен

    Горите наоколо здраво се секат, а бариерата е вдигната, за да извозват камионите по-лесно отсеченото. Новите вили в Бойковец сигурно гълтат доста дървен материал. Пътят продължава почти водоравно на запад, срещу течението на река Равна.

image
                                                           Има и маркировка
 
    Местността е чудно красива. Върви се предимно през букова гора. Отвсякъде текат потоци от топящия се сняг. Покрай реката има прекрасни места за почивка с пейки, маси и беседки.

image
                                    Беседка с чешмичка в долината на река Равна

    30-40 минути след края на селото стигнах до сечище при водослива на реките Равна и Суха. Насред кална поляна е сложен фургон. Поляната е затрупана с подредени в редици дървени трупи. Сред рядката кал щъкаха няколко човека и десетина коня.

image
                                                             Сечището

    Явно с нещастните животни изнасят от гората отрязаните трупи. Снимах конете и побързах да се махна.

image
                                                                 Кон

    Малко след сечището излезе и първия сняг. Продължих да вървя напред, като използвах пъртината направена от конете. От черния път на северозапад към хижа Рудината  последователно се отклониха две маркирани пътеки.

image
                                               Остатък от славното минало

   По първата пътека се отива директно към хижата. По втората пътека се излиза на седловината Равно буче и оттам се върви към хижата. Подминах и двата разклона и завих на югозапад към връх Венеца. Няколко пъти съм минавал покрай него, но досега не се бях качвал да видя скалните венци. Връх Венеца е отвесен от западната си страна. Скалните венци се огромни на ширина и дължина и се виждат много добре от автомагистрала Хемус. Някъде под върха излязох на маркираната с бяло и синьо пътека от хижа Рудината към хижа Чавдар.

image

                                                Маркираната пътека в гъстата гора

       Пътеката върви по трасето на римски път. Римският път е най-добре запазен точно под връх Венеца. Малко преди да изляза на пътеката сечището свърши. Местността под върха се нарича Промката. Върви се през недокосната от човека вековна букова гора.

image
                               Покрай вековните буки нагоре към вр. Венеца

   Скоро стигнах до разклона за връх Венеца. На голямо дърво са забити десетина табелки. Твърде голямо усилие за малкото туристи, които посещават района.

image
                                                   Маркираното дърво

    Едва тук под върха усетих, че съм направил грешка. Снегоходките ми бяха в колата, но ме домързя да ги взема. Долу при селото нямаше никакъв сняг. Само някъде горе по върховете се белееха отделни петна. Горе при върха зимата изведнъж се озъби. Неочаквано стана студено и мъгливо. Снегът се оказа дълбок и пухкав, а аз започнах да затъвам на всяка крачка. Бавно стигнах до скалните венци в западния край на върха. Планината беше отрязана, а под нея зееше дълбока пропаст. Снимах панорамата към река Ечемишка и към вр. Рудината с хижа Рудината.

image
                         Долината на река Ечемишка от ръба на вр. Венеца

image
       Връх Рудината и хижа Рудината със зуум от вр. Венеца. Горе вляво се вижда как хълма е прокопан, за да мине през него римския път.

image
                                            Снежните козирки по ръба

  От ръба напред стърчаха опасни снежни козирки. Пропастта беше дълбока към 50 метра. Венците бяха под мене, но не посмях да ги разгледам. От снежните козирки ме беше страх да отида до ръба и да надникна под него.

image
                                                        Надолу към пропастта

image
                               Част от скалните венци скрити от дърветата

   Снимах каквото можах и продължих на юг към вр. Звездец. Трябваше бързо да изляза от гората. Въобразих се, че извън нея снегът ще бъде поразтопен от слънцето и ще бъде по-малко. Стана точно обратното. От вр. Венеца пътят зави по билото към върховете Малкия и Големия Елак.

image
                                              Зимна къщичка на Канделева поляна

    Снегът ставаше все повече и повече. Затъвах до над коляното, напредвах много бавно и спирах често за почивка. Освен това се изкачвах и нагоре. Започнах да се чудя дали да продължавам или да слизам. Успокоявах се единствено с това, че скоро ще изляза в откритата местност Въртележката. Там винаги духа силен вятър и отвява снега. Докато вървях по билото минах покрай още няколко нови сечища. Буковите гори се секат поголовно навсякъде. И то на самото било, където се възстановяват най-бавно. С последни сили изпълзях от гората при Въртележката. Снегът не беше отвят нацяло, но наистина беше по-малко отколкото в гората. Спрях и се облякох с всички възможни дрехи. Вятърът между Въртележката и връх Звездец винаги е бил ураганен. Напред ме чакаше изкачване по голо поле и вятъра щеше здраво да ме обръсне. Връх Звездец стоеше скрит зад мъгли и снежни вихрушки, но пътят към него добре се виждаше. Стиснах зъби и поех нагоре към мъглата.

image
                                                       Назад по билото

   Поляната е м. Въртележката. Отдясно е вр. Големия Елак, а вр. Венеца остава далеч назад отляво. 

    Надявах се да ми е последното усилие за деня. Трябваше да се изкача доста нагоре, до подножието на върха и после да го подцепя от северната му страна. След това ме чакаше само слизане. Изкачването към върха се оказа приказка в сравнение с водоравното му подсичане. Пътят стига до участък, който е силно лавиноопасен. Склонът беше много стръмен и с дълбок сняг. Строителите на римските пътища са се ръководели от правилото да построят пътя между две точки по възможно най-правата линия. Римските пътища не са се използвали през зимата и строителите не са се интересували дали пътят минава през лавиноопасно място. Докато се чудех откъде да мина мъглата за момент си вдигна и успях да разгледам оголения склон нагоре. Снегът беше дълбок само около пътя, а нагоре беше отвят от вятъра. Реших да рискувам и продължих напред. Бързо подцепих върха от север и излязох от източната му страна. Там положението се оказа още по-лошо. Дълбок сняг, силен вятър, мъгла и студ.

image
                   Дълбок сняг, силен вятър, мъгла и студ в м. Шиндарника

   Вървях през голи поляни, а за капак вятърът ми духаше право в лицето. Бързо започнах да измръзвам. Получих пълна дезориентация накъде да вървя. Извадих
GPS-са от раницата и си го провесих на врата. Постоянно гледах екрана и пак трудно се ориентирах. Трябваше бързо да сляза надолу и да намеря поляната с фургона в местността Шиндарника. Шиндарник означава място, където съхнат отсечените дървета. Най-вероятно поляните наоколо са останали след изсичането на гората. Минавал съм оттук и знаех, че фургона е някъде на границата на гората. Като слязох малко надолу положението се пооправи. Силният вятър спря, остана само мъглата. Намерих поляната с фургона и влязох вътре в него.

image
                                             Фургонът в м. Шиндарника

    Вратите и прозорците бяха разбити. За стопляне и дума не можеше да става, но поне бях на завет. Часът беше към 14.30. Не бях обядвал и от усилия и глад ми беше прималяло. Докато ядях разгледах поляната през разбитата врата на фургона. В мъглата се виждаха тук-там отделни дървета. Трябваше да има някакъв път към Бойковец, но не виждах нищо такова. Тръгнах през дълбокия сняг накъдето ми показа
GPS-са. А в тоя Шиндарник снегът наистина се оказа много дълбок. Трябваше вече да съм приключил с мъките и да слизам надолу с песен на уста. Вместо това отново започна любимото ми затъване на всяка крачка. Малко под поляната с фургона стигнах до руските паметници. През зимата на 1877 г. в местността Шиндарника са се водили големи боеве. Руските войници и офицери са погребани в две отделни братски могили.

image
                            Един от руските паметници в м. Шиндарника

    Паметниците изглеждат изоставени, килнати на една страна и с изпопадали букви. Мястото е изолирано и рядко се посещава. Връх Звездец не е много висок, но от село Бойковец до него има над един километър денивелация. Изкачването е много стръмно и наведнъж, без равни места за почивка. От паметниците надолу към селото нямаше нищо интересно. Слизането стана през гъста гора, без гледки и по многобройни и еднообразни серпентини. Снегът постепенно намаля и взех да вървя по-леко. На седловината преди връх Бесната чукла излязох на черен път. От пътя недостижимата през миналата година Бесната чукла стърчеше едва с няколко метра. Заобиколих я надменно и продължих надолу. От гората излязох на кръстопът при река Кобиля.

image
                                                           Река Кобиля

    И тук бяха започнали да секат гората. Към селото водеше не път, а кално блато. Скоро бях при първите къщи. Покрай тях и река Кобиля малко преди мръкване стигнах до колата. 

image
                               За край една табелка с надпис "На добър път"  

     Моят път беше добър. Дано и Вашият бъде такъв.

image

                                                            GPS трак

ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track




Гласувай:
9



1. travell - :-) интересно
01.03.2013 19:35
Проходил си поредния маршрут, който никой друг не би избрал.
цитирай
2. pelitko - Здравей travell!
02.03.2013 09:07
Всеки сам си избира пътя. Аз съм си избрал точно този и не съжалявам. "Туристите" ходят само по маркираните пътеки. Тези пътеки минават по най-лесните за ходене места, но не и по най-красивите. Направени са обикновено от някой чиновник, решил, че пътеката трябва да минава точно оттам. Така истинските красоти остават скрити. Планината Било е не просто красива. Тя е истински диамант.
цитирай
3. travell - така е
02.03.2013 10:02
Още от преди Бойковец бе известно с това, че много наши знаменитости имат там вилно място. Това остана един от малкото райони които са екологично чисти така да се каже. Като изключим Елаците де, но те са по-встрани. Поздрави !
цитирай
4. petar359 - Привет pelitko!
16.03.2013 19:22
Винаги с удоволствие чета блога и разглеждам снимките, за мене това е източник на полезна информация.Особено ми допада, че даваш и GPS трака.Позволявам си малко отклонение,маршрута се вижда много по-добре ако GPS файла се конвертира в KMZ и се наложи върху Googleeart, това между другото.
На лято се готвя да направя един маршрут, накратко от Звездец към х. Рудината през вр.Венеца, от хижата с подсичане в С/З посока върха, излизане в подножието на вр. Калето, през него по билото към м.Въртележка и т.н.В тази връзка бих желал да те попитам:
1.От вр.Венеца до т."Разклон Венеца-Рудината-Чавдар" има ли някаква пътека.
2.Под х.Рудината на 42 50 33,36N , 23 50 52,99E в З. посока започва път, който скоро свива на 90 гр.и се съединява в 42 50 18,13N , 23 50 42,33E с маршрута "Ботевград- Рудината". Тук забелязал ли си да има някакво отклонение към дерето на Ечемишка река за връзка с пътя, който в т.42 50 06,17N , 23 50 19,39E пресича каменолома под вр. Венеца.
Благодаря предварително!
PS.Много интересно за римските пътища!
цитирай
5. pelitko - Здравейте petar359!
17.03.2013 19:30
За снимката с маршрута - не държа в блога да се вижда откъде точно съм минал. Това се вижда най-добре от хора, които имат GPS. Снимката с трака я слагам по-скоро за информация, че наистина съм бил там. За Вашия маршрут - доколкото разбирам искате да стигнете до вр. Венеца и от него да завиете към вр. Калето. През януари месец слизах от Въртележката в долината на река Твърдоменщица и имам преки впечатления от района. От вр. Венеца слизането направо към река Твърдоменщица ще бъде трудно. Трябва да се слезе първо на запад към вр. Росения и там да се хване черния път отбелязан на офроуд картата. От реката нагоре към вр. Калето има много пътища. От вр. Калето към Въртележката няма никакви проблеми. От вр. Венеца към разклона Венеца-Рудината-Чавдар има просека в гората и няколко стари табелки. Черният път от Канделева поляна към вр. Венеца постепенно става пътека и по нея се слиза към раздела. На въпрос 2 - от х. Рудината към р. Ечемишка има много широк и добре поддържан път. Отбелязан е на бгмаунтаинс картата. Когато се качвах по река Ечемишка към хижата дори се замислих дали да не продължа по този път, но тогава исках първо да се кача до седловината Равно буче. Ако ходиш в района през лятото ще имаш честта да минеш и да видиш римския път по билото. Най-добре се вижда, че е римски точно около раздела Венеца-Рудината-Чавдар и около самата хижа Рудината.
Не съм сигурен дали съм отговорил точно, затова винаги може още да ме питаш. Поздрави!
цитирай
6. petar359 - Привет!
23.03.2013 22:04
Благодаря за информацията.Малко пояснение за маршрута,да кажем от м. Въртележката към х. Рудината с отклонение от м. Канделева поляна/или на около 1.5 км. след нея в ляво/през вр. Венеца, всъщност това е точно срещу твоя маршрут.Втория етап от х. Рудината по описания от тебе път към долината на р. Ечемишка път,пресичаме дерето, подсичаме ниско вр. Венеца и м/у него и вр.Росеня излизаме на р. Твърдоменщица в района на заслона./вижда се на сн.28 от албума "Г.Камарци-Арабаконак...."в snimka.bg/От тук ще търсим път към вр. Калето и по билото през м.Селището към х.Звездец или х. Чавдар в зависимост от часовото времето./в краен случай и фургона ще свърши работа :)/
Темата за римските пътища е много интересна,това не са само пътища но и изградена инфраструктора по трасето,така, че те са интересни но по-интересно е какво е имало около тях.
PS.Пиша в мн. число, защото няма да съм сам.
Поздрави!
цитирай
7. pelitko - Привет petar359!
25.03.2013 15:37
Маршрута е точно така, както го описваш. Относно римските пътища и около тях - разгледайте по-подробно м. Селището. Местността е до римския път, а името и говори само за себе си. Наскоро ходих на още едно интересно място свързано с древността. Скоро ще напиша и за него. Поздрави!
цитирай
8. petar359 - Привет!
29.03.2013 18:30
Да,имах предвид м. Селището,имам приблизителната локация.Естествено и Кесарите не са забравени. :)
Забеляза ли дали има пътека по билото към вр. Бесна чука,имам предвид от мястото от което обръщаш посоката на 90 гр./след "кръстопът на седловината"/
Поздрави!
цитирай
9. pelitko - Здравейте!
30.03.2013 08:46
Седловината с кръстопътя е мястото през което римския път от Етрополския проход за село Бойковец пресича ридът Дървения кръст. От тази седловина на изток ридът Дървения кръст се нарича Бръшляновец. Седловината е поляна през която на изток води слабо използван черен път. В източния край на поляната има малък връх. На картата не е отбелязан нито с име, нито с кота. Пътят достига до върха, заобикаля го от север и излиза от източната му страна. Там пътя се стеснява до пътека. Бях на мястото през зимата, когато все още имаше малко сняг. Някой преди мен беше ходил по пътеката. Походих малко в дирите му преди да завия на север. Към вр. Бесна мчукла не съм ходил, но пътеката е много широка и отива точно натам. Чел съм интересни неща за този рид Бръшляновец. Ридът е карстов и навсякъде имало пещери. Районът все още не бил научно изследван. Може би ще бъде интересно да се отиде на вр. Бесна чукла.
цитирай
10. petar359 - Привет!
07.04.2013 19:54
Погледнато не само в регионален план римската пътна система е била много по-развита от сегашната.Напоследък обикалям Лозенската планина, тука е същото.Вчера ходих до вр.Св. Петка през м. Синия камък и вр.Голеш,много артефакти.
Не предполагах,че от тук минава римски път,става въпрос за седловината с кръстопътя,все си мислех, че пътя по Суха река е основната комуникация от с. Стъргел към гр. Етрополе. На GPS картата ти и тези на BGtopoVJ пътя е нанесен, но на сателитните снимки на Googleearth частта от разклона в района на х. Звездец към седловината не се вижда.Нанесох трасето на пътя по координати от BGtopo върху сателитните снимки, може да се види,ако файла от " http://dox.bg/files/dw?a=5e663117b8" директно се отворя в Googleearth или на екранна снимка: " http://m.sibir.bg/uploads_bg/img/0304419/img_304419_2374318_r.jpg" На BGtopo от разклона към Бесна чукла има маркирана пътека подсичаща от север хребета и малко преди самия връх слиза към с. Бойковец и друга слизаща в Варнишки дол.Въпросът е защо толкова пътища от и към този връх, той не е туристическа дестинация.
Поздрави!
цитирай
11. pelitko - Привет petar359!
08.04.2013 09:41
Относно Лозенска планина - наистина в нея има доста артефакти. Може би говориш за седловина Влаковете. През тази седловина е минавал основния път от София към Самоков до края на 19-ти век. Относно района на Етрополе - основната римска комуникация от с. Стъргел към Етрополе си е пътя от х. Звездец към река Кобиля. При водослива на Кобиля с река Равна пътят се е разделял. Основният път е продължава по река Равна към Етрополе, а другият е отивал към крепостта на вр. Калето над село Бойковец. От крепостта Калето се е изкачвал на седловина Равнището на планината Било и е слизал в Правец. Вторият основен римски път в района е тръгвал от селата Мирково и Буново. Двата пътя са се сливали в един на поляната Калугера. Оттам по рида Калугера пътя се е качвал на билото, при поляната Хаджийца. Слизал е източно от вр. Баба по рида Дебелия рът и е излизал точно на древните рудници по течението на река Малък Искър. Древните рудници са били при водослива на река Негарщица с река Малък Искър. Рудата е била преработвана малко по на север в местността Башсамоков.
цитирай
12. petar359 - Привет pelitko!
14.04.2013 19:41
Благодаря за информацията. Относно Лозенската пл.,да, става въпрос и за "Влаковете", но интереса ми е към неизвестните или позабравени места , по конкретно крепостта на вр.Равуля, близко разположеното "Еврейско кале" и комуникациите м/у и към тях, както и римския път от Нови Хан в посока Самоков.
Пътя от Буново по течението на р.Буновска към Етрополския проход е добре очертан,все още действащ , проходил съм го почти целия. Римската настилка в голямата част е добре запазена,снимки съм качил snimka.bg. С голяма вероятност по долината на р. Бучкатска е имало отклонение към м. Калугер и заедно с пътя идваш от Мирково са отивали към района на Етрополе. Що се отнася до последния, също съм го проходил, в горната си част се губи и мисля,че сегашното трасе, което пресича р.Мирковска, минава покрай биволарника и излиза в м. Калугер'а не е автентичното.
Наскоро ходих по тези места, под върха прилежащ на "Синия камък" се забелязва трасе на отдавна изоставен път минаващ по средата на каменно лома, тук има и други интересни неща./сн. 36,37,39 от албума "От м.Калугер през...."/Що се отнася до нещата северно от м.Хаджийца, малко по-късно.
Поздрав!
цитирай
13. pelitko - Здравейте!
14.04.2013 20:13
Гледах внимателно албумите. За пътя от Буново към Етрополския проход-няколко пъти ходя там и все има много сняг. Не съм забелязал дали има запазена настилка, но щом Вие казвате сигурно има. След водослива на реките Буновска и Бучкатска по река Буновска има два ловни заслона. Първият от тях е в местността Манастира. Знаете ли дали там наистина е имало манастир? За отклонението по река Бучкатска-наистина е имало такова. Римския път по рида Калугера наистина е слизал по река Бучкатска към река Буновска. Северно от м. Хаджийца не мисля, че има нещо интересно. От билото към Етрополе е имало два римски пътя-през Етрополския проход и източно от вр. Баба. Пътят от Калугера е заобикалял вр. Баба от юг и е слизал източно от него към рудниците на река Малък Искър. За пътя около Синия камък-видях го през зимата. Имаше много сняг, но веднага разбрах, че е римски. Щом е вървял от римската крепост на вр. Св. Петка към Калугера, значи е римски.
цитирай
14. petar359 - Привет Пелитко!
25.04.2013 12:15

На вр.Св Петка е имало римски наблюдателен пост, може и да е неправилно това определение-така се знае в селото, много по-късно монаси изграждат тук манастир. В историята на селото се споменава,че от тук хора от селото са следели за сигурността и са сигнализирали ако се появи такава, става въпрос за времето, когато тук са вилнеели турски банди.
Историята е следната, една такава банда се насочва към манастира, овчар предупреждава монасите, те набързо вземат най-ценните неща и бягат. Слизат от върха и по хребета към вр.Голеш, след това по пътеката,която го подсича от запад, /същата по която си минал,също и войводата Филип Тотьо с чета в състава на която е бил и Васил Левски, нощуват под Синия камък и т.н./ и излизат в сегашната м. Калугер'а. На това място турците ги настигат и преданието казва, че ги убиват. От тук идва и името на тази местност. А са бягали към местността спомената от тебе-Манастир'ище/не знам дали е точно, но ливадите тук се наричат "манастирски"/. Тук в подножието на Радина гора е имало манастирски комплекс/споменава се, към манастира е имало воденица/Сега на това място има оброчище Св.Петър, някакви изкопи и разхвърляни камъни. Позабравено място, даже и с човек от селото го намерихме трудно. Не съм засекъл координати, приблизителното местонахождение е около 300 м./от т. " на излизане от гората преди тухлен ия заслон"/в С/И посока на 2 часа. Ако те интересува мога да обясня как да се стигне до там.
За пътищата, не знам темата дали те интересува,но сбито ще поясня.За м. Синия камък-става въпрос за отсечка от път започваш приблизително от т. където пътя по р.Мирковска излиза на билото,от тук по дъга към средата на каменолома започва път/в последствие се разделят на два паралелни/които се задънват в камъните.Със сигурност стигат до там, напред е силно скалист и наклонен терен,има зачатъци на пътека,много трудно проходима през скалист и почти вертикален терен.Това ме кара да мисля,че тук е имало каменна кариера или мина, има индикаций за това.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 1057550
Постинги: 76
Коментари: 358
Гласове: 295
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031