Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03.2013 19:32 - гр. ЕТРОПОЛЕ-вр. БАБА-вр. МУРГАНА-рудник ЕЛАЦИТЕ-10.03.2013 г.
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 10144 Коментари: 9 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    Маршрутът ми започна от най-южния край на град Етрополе. Целият град се прекосява от север на юг по централната улица и в края му се достига до разклон. Колкото по на юг се отива, толкова по-тясна става долината на река Малък Искър. Разклонът е на най-тясното място. От него се вижда цялата Етрополска планина - от прохода Кашана на изток до вр. Звездец на запад.


                                          Разклонът за село Бойковец

    При разклона градът свършва, а долината на реката започва отново да се разширява. Шосето на юг продължава към прохода Кашана, а на запад друго шосе води към село Бойковец. Оставих си колата на разклона и закрачих пеша в посока Бойковец. От централното било на Стара планина при вр. Баба се отделя на север един дълъг и ясно изразен рид. През върховете Пирона и Камишов камък ридът се спуска плавно на север към долината на река Равна. Маркираната пътека от Етрополе към хижа Чавдар се изкачва по този рид. От края на града вървях още около километър покрай градини и ливади и стигнах до втори разклон.


                                                    Разклонът към билото
 
    От шосето на юг се отделя широк черен път, който води към билото на планината. Сигурен съм, че преди две седмици на отбивката имаше   туристическа табелка. Сега не я видях и помислих, че съм объркал разклона. Направих бърза справка с
GPS-са. Оказа се, че съм на правилното място, но табелката вече я няма. Изоставих асфалта и продължих по черния път.


                                                           Среща на пътя 

   Върви се по долината на един от десните притоци на река Равна. След разклона бързо се влиза в гората и веднага започва изкачване. Маркировката е рядка, но от пътя няма отклонения. Преминава се последователно покрай две кравеферми и над тях се достига до нов разклон. Завива се по по-слабо използвания път, като мястото е добре маркирано. След разклона стигнах до сечище и там пътя внезапно свърши. Нагоре по дърветата се виждаха някакви сини черти и реших, че са част от маркировката. Влязох навътре в сечището и там маркировката изчезна също така внезапно, както и пътя. Между падналите дървета се появиха многобройни пътеки. Зарязах търсенето на пътеката с маркировката и продължих по права линия нагоре.


                                                Град Етрополе от сечището

      На
GPS-са видях, че широкия черен път прави голям завой и минава над сечището. Някъде по-нагоре пак щях да изляза на него. Склонът постепенно стана доста стръмен. Наложи се да прескачам и много паднали дървета, но мъките ми бяха кратки. След 30 минути излязох на равна поляна и стъпих отново на черния път. На юг се виждаше централното било. На запад беше реброто с върховете Камишов камък и Пирона.



                От поляната над сечището нагоре към вр. Камишов камък

    Пътят зави към тях и се раздвои. По-нагоре двата пътя отново се събраха в един. Малко след поляната стигнах до място, където маркираната пътека излезе на пътя. При сечището се бях отклонил много на изток. Постепенно пътят ме изведе на върха на реброто, от северната страна на вр. Камишов камък. Тук заваля силен и студен дъжд. Бях така загрял от изкачването през сечището, че изобщо не му обърнах внимание. Продължих да вървя нагоре по къс ръкав. Маркировката се отдели по тесен път на юг и влезе във вековна букова гора. Чак тук, на около 1200 м. височина, стигнах до снега. От лявата ми страна надвесени над дерето се виждаха подредени в редица скали, а пътят интересно беше „стъпил” върху тях. Заобиколих връх Камишов камък и излязох от южната му страна.


                                            Връх Камишов камък

    Гората, дъжда и снега свършиха. Вече вървях по наклонени поляни, с гледки на юг и запад. Билото на планината изглеждаше съвсем близо, но между мен и него имаше дълбока и заснежена долина. Знаех си, че няма да мине без газене на сняг. Чудех се само колко е дълбок. Напред снежните петна ставаха все повече и повече. За да ги избегна започнах да ги заобикалям отляво и отдясно. Пътят стигна до кошара в северното подножие на вр. Пирона и там изчезна под снега.


                                   Кошарата северно от връх Пирона 

  Повече нямаше смисъл да отлагам влизането в преспите. Маркировката се виждаше по дърветата и аз закрачих смело през снега. Последваха дълбоко затъване и съвсем бавно придвижване напред. Заобиколих връх Пирона от запад и излязох при останките на Етрополската мандра.


                              При останките на Етрополската мандра

   Над мандрата по върха на рида се виждаха чисти от сняг места. Замислих се дали да не се кача нагоре и да продължа по върха на рида. Така щях да изляза от източната страна на връх Баба и да съкратя част от пътя за връщане. Любопитството ми откъде минава маркираната пътека надделя. Продължих по пътеката през снега и излязох под вр. Баба. Над мен високо в небето се виждаха съоръженията на върха.



                                               Връх Баба от пътеката

    След още час газене, затъване и пропадане най-после излязох на билото от западната страна на вр. Баба. На билната поляна Хаджийца духаше силен и студен вятър, но снегът беше малко. Бях съвсем изтощен и реших да си похапна. Скрит на завет при последните дървета на гората се облякох, обядвах и ободрен излязох на открито.


                                             Тук излизам от гората на билото

     Надявах се, че извън гората сняг повече няма да се гази. Заобиколих връх Баба от запад и излязох на пътеката Ком-Емине от южната му страна.


                        Билната поляна Хаджийца и вр. Звездец зад нея

    Каква ирония! Точно тук на голото било и то от южната страна имаше най-много сняг. За капак на всичко изгря и слънце. Завих на изток и се опитах да изляза от снега възможно най-бързо.


                                                     Връх Баба от изток



                                               Напред към вр. Мара гидия



                                                На изток към вр. Свищиплаз

    Времето много напредна, а аз бях решил да слизам чак при вр. Мургана. Трябваха ми цели два часа, за да заобиколя Етрополските зъбери. На места пътят беше оголен, а на други газех дълбок сняг и пропадах в него на всяка крачка. Често спирах за почивка и тогава вадех фотоапарата и снимах. Снегът се беше стопил почти до пътя. От далеч трасето му изглеждаше оголено от снега, но по него трудно се напредваше.


                          Етрополските зъбери от сградата на билото



                                             На юг към с. Мирково 

   Към 14.30 часа излязох на седловината Петте кладенци между върховете Челопешка Баба и Мургана. Спрях за малко да преценя оперативната обстановка. Все още бях на 1700 м. височина. Небето беше покрито с черни облаци. Зад мен се чуваше тътена на приближаващата буря. Етрополе се виждаше някъде безкрайно далеч на хоризонта. Нямаше време за губене и бързо се шмугнах в гората под билото.


                           Седловина Петте кладенци и зад нея вр. Мургана

    От седловината Петте кладенци на север се отделя черен път, който слиза към откритата мина Елаците. Мината се виждаше на изток и прецених, че ще мога да мина покрай нея. Снегът от северната страна на билото беше много, но по стръмния склон бързо щях да сляза под него. Минути след като слязох от билото заваля проливен дъжд. Бурята ме завари в гората, здраво затънал в дълбокия сняг. Около мене затрещяха светкавици. Виждах долу някаква сграда и път от нея на север.


      Долината на река Малък Искър и вляво сградата към която слязох

  Сложих си дъждобрана, зарязах пътя и без пътека се спуснах по склона. Скоро бях при сградата, а от нея пътят напред към мината беше почти чист от сняг. Дъждът спря така внезапно, както бе започнал и изгря слънце. Спрях за минута да си сваля дъждобрана. Докато го прибирах в раницата нещо ме накара да се обърна назад. Завъртях се и онемях от удивление. Слънцето беше огряло Етрополските зъбери.


                                         Етрополските зъбери от север

   Гледката към билото от север и непосредствено под него е зашеметяваща. На километри на запад, чак до вр. Баба, се извисяваха подредени в редица алпийски върхове. Не помня колко време ги гледах. Извадих фотоапарата и защраках като луд. С голяма мъка им обърнах гръб и продължих към мината. След минути бях при ръба на дупката. Тук онемях още веднъж. Такова нещо не съм виждал дори на филм. Мината е с чудовищни размери. От билото на планината се вижда само една четвърт от нея. Дупката представлява дълбок стотици метри кратер, чието дъно не се вижда дори от ръба.


                                                            Рудник Елаците



                                                    Западната му страна



                                И източната. Заобикалям дупката от изток.



                               От калта на рудник Елаците към вр. Баба

   Унищожението на природата е пълно и  констрастира рязко с красотата на близките Етрополски зъбери. Реших да заобиколя мината от изток. Вървях час и половина в рядката кал, спускайки се без пътека по стръмните табани.


                                      От мината към прохода Кашана



                                          На изток към вр. Кордуна


                                      Слизам без пътека направо през табаните

    Обиколих мината от изток и някъде към 16.30 часа излязох при портала от северната и страна. Там охранителите се заядоха за кратко с мене, колкото да отбият номера. Посъветваха ме да не ходя сам в гората и ме пуснаха. Дори ми показаха пряка пътека към града. От портала на мината започва просека през гората, по която бързо се слиза към река Малък Искър. При реката излязох на черен път и по него стигнах до вилно селище Елен.


                                                       Вилно селище Елен

    Там се качих на шосето от прохода Кашана за Етрополе и по него вървях още няколко километра до града.  




                                                              GPS трак

ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track





Гласувай:
7
0



1. travell - :)
14.03.2013 20:14
Много мрачен ми изглежда сега "Елаците" Като си спомня черно-белите снимки, които баща ми е правил едно време в началния етап, къде къде по-ведра е атмосферата някак си. Браво на теб за поредната "екскурзийка"
цитирай
2. pelitko - Здравей travell!
14.03.2013 20:55
Апарата ми не е хубав, а и времето беше доста мрачно. Затова са мрачни и снимките. Едно време в черно-белите апарати влизаше повече светлина и снимките ставаха по-хубави. Относно "екскурзийката" - получи се много добре. Денят беше уплътнен от тъмно до тъмно и физическото натоварване беше докрай. Следва Етрополе-вр. Свищи плаз, но може би не тази седмица.
цитирай
3. kasnaprolet9999 - Страхотен преход си направил, м...
14.03.2013 21:47
Страхотен преход си направил, много ти се радвам!!!!
цитирай
4. tikoev - Същото което е сега "Елаци...
14.03.2013 22:36
Същото което е сега "Елаците" ще сполети и Челопеч...Даже още по-лошо...Ще сринат планината...Поздрави, pelitko ! И пак ти завиждам за тези красоти...
цитирай
5. tikoev - Същото което е сега "Елаци...
14.03.2013 22:43
Същото което е сега "Елаците" ще сполети и Челопеч...Даже още по-лошо...Ще сринат планината...Поздрави, pelitko ! И пак ти завиждам за тези красоти...
цитирай
6. pelitko - Здравейте kasnaprolet9999 и tikoev!
15.03.2013 08:57
Благодаря за добрите думи. Планината откъм Етрополе е много красива. Тези с рудниците може скоро наистина да я сринат. Дано да успея да я обходя докато е още цяла.
цитирай
7. travell - :(
15.03.2013 13:09
Това за Челопеч просто не ми се говори. Пази боже от такива "Инвеститори" като тези. Аз лично съм виждал миналото лято как река Воздол горе след водохващането тече бяла като мляко. Почти няма елемент от менделеевата таблица, който още не са изкарали на повърхността. Спомням си едно време като малък как горе се къпаха войниците под баражите. Сега за такова нещо не смея и да си помисля.
цитирай
8. antoon - Какво са за поета 10 часа ходене и 36 км :)
15.03.2013 18:14
Още повече пък като се прибави и газенето на сняг.
Впечатляващи снимки (особено тези на рудника). Знам, че е и финасов въпросът, но според мен, трябва да си вземеш по-хубав (компактен разбира се) фотоапарат. Ти снимаш много и би имало голям ефект. Например аз за красотата на Етрополските зъбери почувствах повече от думите ти, отколкото от снимката. Е, не е да не съм ги и виждал, но ти си улучил момента.
Мисля, че вече сме коментирали, а и колегите отгоре също, но просто не ми е хубаво да ходя в този район (и от север, и от юг). Най-лошото е, че се вижда, че е било много красиво място и от двете страни. Не знаех за тази маркирана пътека от Етрополе за Чавдар, но често казано ми е по-интересно следващо ти ходене - от града до Свищиплаз. Аз отдавна го мисля, дори веднъж тръгнахме групичка от Етпополския манастир, ама беше инцидентно, хората се размрънкаха и нищо не стана. То е ясно, че ще го правя сам, особено след твоето (бъдещо) описание.
Успихи!
цитирай
9. pelitko - Здравей Antoon!
16.03.2013 08:59
Винаги още в началото успяваш да разбереш, че нещо съм написал. Преходът беше много труден, но за сметка на това продължителен. Още не съм се възстановил. За фотоапарата - добре е да бъде по-хубав, но като не знам как се снима ефекта ще е същия. Някои от последните снимки са доста тъмни, но то такова си беше времето. Това което почувствах като видях Етрополските зъбери от север няма как да се снима. Около тях всички беше черно, а те огрени от слънцето, на син фон и с бели брези отпред. За следващото ходене - мисля да тръгна през Черни връх. Манастира вече съм го виждал, а старото име на Черни връх е Свети Атанас. Историците смятат, че не в Родопите, а именно на връх Свети Атанас е било най-голямото култово светилище на траките. Етрополе е единственото място в България, където се е запазил култа към бог Сабазий. Култовият празник е последната неделя на януари и се провежда на връх Свети Атанас. Ще ми се да видя това място. Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 551265
Постинги: 76
Коментари: 357
Гласове: 281
Архив
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930