Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04.2013 17:35 - СЕЛО ЯМНА-СТАРА РЕКА-ВРЪХ ГОЛЯМА ЗАНОГА-ЧЕРТИГРАДСКИ РЪТ-14.04.2013 г.
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 8078 Коментари: 6 Гласове:
10

Последна промяна: 19.04.2013 10:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     След близо месец принудителна почивка пак успях да се кача на планината. Първата част от маршрута отдавна ми беше в главата. Щях да се кача по долината на Стара река от село Ямна до вр. Голяма Занога. Няколко пъти съм минавал през връх Голяма Занога и винаги съм се заглеждал на север към Стара река. Долината и е огромна и неестествено красива. Разсякла е дълбоко планината на север, а склоновете и са покрити с гъсти смесени гори. По долината на Стара река има черен път и качването щеше да е лесно. По-трудно щеше да бъде слизането. Старият маршрут по Чертиградски рът беше затворен и се чудех откъде ще мина на връщане. 
     Село Ямна се намира на изток от гр. Етрополе. Състои се от няколко махали, разхвърляни между чудно красиви хълмове. Махалите някога са били част от пръснатото на огромна територия село Лопян. Името Лопян идва от тракийското племе Лупоси, които някога са живели по тези места. От тях е останала близката крепост Чертиград. Около Ямна всичко е лопянско – Първа и Втора Лопянски пътеки, местност Лопянски соват и други. Било е неудобно селото да бъде по-голямо по територия от близкия град Етрополе. Отделили са от Лопян няколко махали и така са създали ново село - Ямна.
     М
аршрутът ми започна от махала Спиловица. Шосето пресича Стара река по мост и излиза на широк площад. На площада има нова автобусна спирка. На чаталесто дърво до спирката са забити две туристически табелки. Паркирах колата до спирката и тръгнах по черен път на юг.


              Спирката, табелките на дървото и началото на черния път   

    Маркировката е за хижа Стражата – бяло-жълто-бяло. Върви се срещу течението на реката покрай последните къщи на Ямна. Черният път е в много добро състояние, а маркировката е нова и гъста. Няколко минути след като тръгнах от площада се откри гледка към водопад Враната вода.



                      От махала Спиловица към водопад Враната вода

   Високо по западния склон над махала Спиловица се вижда интересен скален венец. Склонът е покрит със зелена гора на фона на която белите скали на венеца изпъкват още повече. Водата „скача” от върха на скалите в 40-метрова пропаст.



                                                      Водопад Враната вода

  След последните къщи на селото влязох за кратко в гората и по преки пътеки съкратих част от завоите по пътя. От гората излязох в много красиво долинно разширение където е горски пункт Отоките. На просторна и равна поляна се виждаше сграда приличаща на ферма.




               Горски пункт Отоките и облачното било на Стара планина

    От поляната има прекрасна панорама на юг към  билото на Стара планина. Билото беше покрито с черни облаци и изглеждаше зловещо. Продължих напред към чернилката и скоро излязох на втора поляна при водослива на Стара река и Стълбешка река. Черният път се раздели на две. Единият път зави на запад към хижа Стражата, а с него зави и жълтата маркировка.



                                              Разклонът за хижа Стражата 

    Продължих нагоре по Стара река, а  маркировка беше вече бяло-синьо-бяло. Минах последователно през още няколко поляни. На една от тях имаше оборудван дървен заслон в много добро състояние.



                                                 
Поляната с дървения заслон

    Пътят напред постепенно взе да става все по-стръмен. При село Ямна височината беше 700 м., а сега
GPS-са показваше 1200 м. Изкачването на 500 м. височина от селото до тук стана неусетно и без никакво напрежение. Реката и пътя завиха на югоизток и ме изведоха на поредната поляна. По средата на поляната между купчини дърва стояха два фургона.



                                               Поляната с двата фургона

    С края на окото си видях маркировката на един камък. За малко да я пропусна. Беше очевидно насочена към един по-тесен път на изток. Вече бях в подножието на централното било. Северният склон на вр. Свищи плаз се изправяше като стена пред мен. Напред беше много стръмно и пътят едва ли продължаваше още много напред.



   Отбивката към Чертиградски рът. Маркировката се вижда добре на големия камък. 

  Спазих маркировката, изоставих удобния път край реката и се заизкачвах на изток по западния склон на Чертиградски рът. Маркировката на поляната с фургоните беше последната която видях. Стръмният път скоро стигна до едно сечище и там свърши.



                                        От сечището към вр. Свищи плаз

     Бях се изкачил доста нависоко и не можех да се върна. Продължих нагоре някъде по пътеки, а някъде и без пътеки. През цялото време срещу мен виждах вр. Голяма Занога и нямаше как да се изгубя. Местността непосредствено под билото на рида беше чудно красива. Гъсти гори се редуваха с полянки, заобиколени от вековни букаци. От двете ми страни надолу към Стара река се спускаха с оглушителен тътен буйни потоци. Местността е била хайдушко сборище и е станала нарицателна с бандитските си нападения. По билото на рида е вървяла някога много оживената Втора Лопянска пътека. Хайдутите са причаквали пътниците в края на гората и са ги обирали. С хайдутите и нападенията им са свързани всички имена в района - връх Разбой, седловина Гроба, Хайдушка поляна и Хайдушко кладенче. След обира хайдутите са изчезвали в гъстите гори през които се изкачвах. Нагоре от сечището пътят ми постепенно стана по-водоравен и скоро бях на билото на Чертиградски рът.


                От билото на Чертиградски рът към вр. Голяма Занога

    Подсякох по черен път от запад върховете Напоя и Разбой и излязох на седловината между тях и централното било. От западната страна на вр. Голяма Занога имаше широк и водоравен подсичащ път, все още покрит със сняг. Нагазих в снега и започнах да заобикалям вр. Голяма Занога. По средата на подсичането от някъде се появи и маркировка.



                                Назад и надолу към долината на Стара река

    Скоро бях на централното било между върховете Голяма Занога и Малък Свищи плаз. Вятърът беше както винаги ураганен, но този път беше и особено студен. Сложих си яке, пуловер, зимна шапка и ръкавици. Учудих се, че ги нося още в раницата, но ето че ми потрябваха. Миналата година се качвах няколко пъти на Свищи плаз и натам вече не ми беше интересно.



                              Към върховете Малък Свищи плаз и Свищи плаз

    Завих на изток към вр. Голяма Занога и веднага изпитах удоволствието от вървенето по централното било. Сутринта билото беше покрито с черни облаци, но сега  беше ясно и безоблачно. Гледките бяха едновременно и от двете страни. Често се спирах да снимам и да разглеждам.



                                                     Към вр. Голяма Занога



                                                      На вр. Голяма Занога

    Беше още рано за връщане, но проблемът откъде ще слизам към Ямна ме притискаше със страшна сила. От вр. Голяма Занога се спуснах на изток към седловина Гроба. Ясно виждах Втора Лопянска пътека, която пресичаше седловината и слизаше на юг към Златица.



                Седловина Гроба. Вижда се и Втора Лопянска пътека.



            От вр. Голяма Занога на север към върховете Разбой и Напоя 

    Реших да вървя по тази пътека към Ямна. От север връх Голяма Занога е покрит със сиви морени. Вместо да сляза до седловина Гроба завих без пътека на север и започнах да скачам по морените. Снегът беше на петна и доста твърд от вятъра и слънцето. Където можех лягах върху него и се пързалях надолу. През следващата седмица снега щеше окончателно да се стопи така, че ми беше последното пързаляне за годината.



                       От морените на север към долината на Дългата река

    Скоро стигнах до Лопянската пътека и тръгнах по нея. Пътеката не се ползва отдавна, но трасето и все още си личи.


     От вр. Разбой назад към седловина Гроба и Втора Лопянска пътека

   Изкачих се по нея между върховете Напоя и Разбой и заслизах от другата им страна към Хайдушката поляна. При първите дървета стигнах до телена мрежа и портал. Очаквах да бъдат доста по-надолу.



                                        Порталът и отключения катинар

    Вътре зад портала се виждаше туристическа табелка. На десетина метра имаше още една табелка. Маркираната туристическа пътека някога е минавала оттук, но сега всичко беше под ключ.


                              Арестуваната табелка с надпис "На добър път"

    И като казах „ключ” се сетих да погледа към катинара на портала. Оказа се отключен, а веригата само бе преметната през мрежата. Отворих вратата и влязох зад оградата. Озовах се на Хайдушката поляна. Някога поляните наоколо са били картофените ниви на село Ямна. По Хайдушката поляна още си личаха следите от орането.



                                                     Хайдушката поляна

   Пътят заобиколи поляната отдясно и заслиза надолу. Вековните букови гори наоколо бяха безжалостно изсечени и само тук-там стърчаха самотни дървета. Телените мрежи ограждат огромна част от планината. Местностите наоколо са прекрасни, като над всички по красота е долината на Свинската река. Ниско долу към реката виждах огряната от слънцето поляна Лъките с няколко сгради по нея.



                                                Долината на Свинската река



                      Към седловина Дълбокия пряслоп и вр. Висока могила

    След Хайдушката поляна черният път ме изведе на голата седловина Дълбокия пряслоп. В единия край на поляната имаше хранилка за животни, а в другия вишка от която ги убиват.



                                                  Седловина Дълбокия пряслоп



                                             И вишката на седловината

    Дълбокия пряслоп се намира южно от вр. Висока поляна и е кръстопът на няколко черни пътя. Избрах да продължа по пътя покрай хранилката. Пътят подсече вр. Висока поляна от запад и ме изведе на поляната Малкия пряслоп. Там видях любимото животно на древните траки - еленът лопатар. Бяха два самеца с огромни рога. Рогата им не са извити нагоре, а настрани и са по-бели от тялото. Когато тичат тялото им се слива с листата и се виждат само подскачащи рога. От България са изчезнали преди векове. Сега ги развъждат само по ловните стопанства. За съжаление избягаха много бързо и не можах да ги снимам.



                                                       На север към село Ямна

      На седловина Малкия пряслоп пътят зави на североизток. Колата ми беше в другата посока. Изоставих пътя и без пътека заслизах през гората. Долната част на Чертиградски рът е карстова, също както и на отсрещния рид Заногата. Вървях покрай ниски връхчета покрити с бели карстови скали. Малко след срещата с лопатарите стигнах до долната част на оградата. Изкачих се на едно дърво и я прескочих. Почти веднага намерих пътека и по тънкото било на нисък рид слязох към вр. Брязовица. Местността наистина е покрита с брезови гори. Брезите са студенолюбиви растения и са остатък от ледниковата епоха. Северните склонове на Стара планина спират студените течения, а в района на Етрополе са най-големите в България естествени масиви от брези. Подсякох вр. Брязовица и през брезовите горички бързо слязох в махала Спиловица.  



                                                  Село Ямна от високо



                                                          GPS трак

ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track



Гласувай:
10
0



1. travell - :)
18.04.2013 09:27
Четех ти разказа и всеки момент очаквах да изскочат от някъде партизани. Тая лопянска гора...
Доста път пак си изминал, зареден си явно за нови подвизи. Хубави снимки. Поздрави!
цитирай
2. antoon - Trespasser!
19.04.2013 15:21
Не можах да се се сетя за правилната българска дума, за човек дето нарушава забранените зони! :)
След като си разбил катинара (добре де, прочетох, че уж бил отключен), очаквах, че на излизане си извадил клещите-секачи, дето случайно са ти останали от по-миналата година в раницата и си прорязал мрежата! А то разочарование - покатерил се на едно дърво и прескочил оградата! :)
Извън рамките на майтапа, аз лично не бих минал, при толкова средства, инвестирани в оградата, ми се струва много вероятно вътре да стрелят направо без да питат първо.
Важното, че е минало добре, маршрутът е супер, чакам малко да се раззелени и ще го пробвам в западната му част. Стига да се откъсна от работа.
Според теб, колко близо до разклона за х.Стражата може да се стигне с кола (нормална, ама стига без проблем до Тиха Рила, да речем)?
цитирай
3. pelitko - Здравей Антоне!
19.04.2013 16:15
Чаках да пишеш, за да те помоля за нещо. Търся под дърво и камък онзи GPS-трак който ми изпрати за вр. Косица от север. Гледах трака подробно много пъти, а сега като ми потрябва не мога да го намеря. Моля те, ако все още го пазиш, да ми го пратиш на имейла. А сега за маршрута. Пътят е в много добро състояние до самия си край на поляната с фургоните. Много по-равен и широк отколкото до Тиха Рила. За оградата-катинара наистина си беше отключен. Вижда се и на снимката. Ако не бях влязъл зад оградата никога нямаше да видя диви лопатари в България. За следващото ходене се чудя дали пак да не вляза зад мрежата и да мина по Първа Чернивитска пътека. Първо по Дълга, а после и по Бабешка река до билото. От другата страна оградата сигурно ще е същата. Поздрави!
цитирай
4. antoon - Ще го пратя, но в понеделник
19.04.2013 22:47
Дано да не е късно, за съжаление gmail ми пази пощата само 6 месеца назад. Тракът е на служебният компютър, подозирам, че ще е късно до тогава. Но ако не ходиш този уикенд, пиши, ще го пратя.
цитирай
5. pelitko - Смятам да ходя
20.04.2013 20:27
С голямо закъснение отговарям, че ще ходя. Въпреки това те моля да ми пратиш трака. Мисля този път да не прескачам огради. Сигурно ще мина по твоя път, но все пак ми го прати.
цитирай
6. angelfolkmuz - Здравейте!
07.01.2015 12:15
Благородно Ви завиждам за този преход! Съзнавам, че тази част на Старата ни планина е невероятно красива и доста непозната за туристите. Аз съм родом от Ямна и до 7-ми клас съм живял там, но честно казано за тези местности само съм чувал от моя баща, който беше лесовъд и многократно е минавал по тези пътеки. Бих се радвал, ако отново ходите в тази посока, да се обадите- бих се присъединил към вашата група с огромно удоволствие. Аз мога да ви заведа на други места в околността, които познавам- напр. последната тракийска керпост- Чертиград Бъдете здрави!!!
www.angeldobrev.com
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 544175
Постинги: 76
Коментари: 357
Гласове: 281
Архив
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031