Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.05.2013 17:14 - Хижа АНЧОВА БИЧКИЯ, хижа МОМИНА ПОЛЯНА, вр. КОСИЦА и КОСИШКИТЕ УЛЕИ-21.04.2013 г.
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 8717 Коментари: 4 Гласове:
10

Последна промяна: 09.05.2013 17:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     С голямо закъснение пиша за последното ми ходене в Стара планина преди празниците. Последният ми маршрут беше около етрополското село Ямна. Районът на изток от селото е изключително красив, но за съжаление затворен зад телените мрежи на ловно стопанство. Огромна и прекрасна част от планината е заградена и достъпа до нея сега е невъзможен. Това наложи следващото ми ходене да започне далеч на изток, чак от село Черни Вит. Предишните населени места от които тръгвах - град Етрополе и село Ямна, се намират далеч на север от билото на планината. Тетевенското село Черни Вит е още по-отдалечено, но от него към планината води удобно и наскоро асфалтирано шосе. Разклонът за село Черни Вит е при град Тетевен, при сливането на реките Бели и Черни Вит. От този разклон се кара на юг още 20 км.  Пътят върви по живописната долина на река Черни Вит и сякаш няма край. Махалите на село Черни Вит заемат огромна площ, както е и при съседните села Лопян от запад и Рибарица от изток. Това е наложило село Черни Вит да бъде разделено на две, като най-южните махали са  отделени в село Дивчовото. При разклона за село Дивчовото свършва и хубавия път. Към планината се продължава по асфалтов път в много лошо състояние. Пътят на юг вече върви по долината на река Косица. Асфалтът свършва в местността Руските падила. Продължава се по чакълиран път, който е в по-добро състояние от асфалтовия. Крайната автомобилна спирка е местността Анчова бичкия. В тази местност тясната и тъмна долина на река Косица изведнъж се отваря. Излиза се на слънчеви поляни с панорамен изглед към билото на планината.

image
                От местността Анчова бичкия към билото на Стара планина

   Открива се величествена и незабравима гледка към върховете Картала, Чемерика, Паскал и Косица. От поляните връх Картала изглежда като Матерхорн – далечен, заснежен, висок и скалист, също като в Алпите.

image
                                         Вр. Картала от м. Анчова бичкия 

   В началото на поляните е построена хижа Анчова бичкия-Абаджиева. Името и навсякъде се изписва така, а според различните табелки наоколо се води едновременно хижа, хотел, вила и профилакториум. Хижата е ремонтирана, добре посетена и много удобна като изходен пункт. Освен, че черния път ме изведе в самото подножие на централното било, вече се намирах и на голяма надморска височина – около 950 м. Черният път продължава след хижа Анчова бичкия и достига до хижа Момина поляна, но ме предупредиха, че не е в добро състояние. Оставих си колата пред централния вход на хижата и се върнах около 100 м. назад при сливането на реките Косица и Исипаната река /така се пише, без „з”/. Туристическата пътека към хижа Момина поляна тръгва покрай Исипаната река в югоизточна посока.

image
       Началото на туристическата пътека до Исипаната река. Отзад се вижда хижа Анчова бичкия.

   Пътят до х. Момина поляна е кратък, лек и приятен. Върви се не по пътека, а по широка алея. Маркировката е много гъста и изгубването е невъзможно. Има и колова маркировка, въпреки, че се върви само през гора. Двайсетина минути след началото се излиза на кръгла поляна, стъпва се отново на черния път и се продължава по него.

image
                             По черния път към хижа Момина поляна

   Черният път се изкачва по рида Паскалското и по билото му продължава на югоизток към хижата. Стига се до вековна букова гора, пощадена засега от търговската брадва. Там в близост до пътеката видях голяма чешма с три чучура и пейки и се отбих до нея да пия вода.

image
                                                  Чешмата с трите чучура

   Веднага след чешмата се излиза на обширната Сеньова поляна. По нейния северен край минава черния път до който са поставени нови информационни табели и пейки. Туристическата пътека минава по южния и по-сенчест край на поляната.

image
                                                         Сеньова поляна

   На Сеньова поляна излезе и първия сняг за деня. По-нагоре в гората снегът стана около 20 см., като на места се газеха и преспи. Над поляната отново стъпих на черния път и до хижата вървях само по него. Разстоянието от Сеньова поляна до Момина поляна се изминава за около 20 мин. със слаб наклон нагоре.

image
                                                     Хижа Комитски валог

   В местността Момина поляна има две хижи – Момина поляна и ведомствената Комитски валог /Горската хижа/. И двете хижи работят и чакат туристи, но в онзи момент единствения турист наоколо бях само аз.

image
                                                   Хижа Момина поляна

   Пейзажът от хижа Момина поляна към вр. Картала и билото наистина е алпийски. Билото се издига на юг като стена, покрита със сипеи, улеи и огромни скали със стърчащи по тях борове. Скалите и боровете силно ми напомниха за Рила.

image
                                    От хижа Момина поляна към вр. Картала

    На хижата си поговорих за кратко с дългогодишния хижар Ручката и поех нагоре към билото. Бил съм на хижата няколко пъти, но винаги съм минавал от южната страна. Пътят нагоре ми беше добре познат, а и оттук вр. Картала вече не изглеждаше толкова страшен. Преди няколко години около хижата вилня ураган, който събори боровата гора и затлачи пътеката. Сега падналите дървета бяха поразчистени, а пътеката премаркирана. В гората все още имаше дълбоки преспи, но снега беше твърд и не затъвах надълбоко. След няколко серпентини излязох над боровата гора на поляната Краварника. Поляната е много обзорна и затова спрях да снимам билото на изток и запад.

image
                               От поляната Краварника към билото на запад

    Порадвах се за кратко и на необичайно атмосферно явление - слънце грее, сняг вали. Нагоре вр. Картала беше вече само една купчина камъни. От Краварника пак по няколко серпентини и без да спирам изкачих последните метри до билото. Времето рязко се промени от пролетно в зимно. Дълбокият сняг и силния вятър ме накараха да си облека всичките дрехи. Коловата маркировка извежда на кръстопът в местността Горна Джемини. На запад и изток по билото са коловете на пътеката Ком-Емине. На север слизат коловете за хижа Момина поляна, а на юг са коловете за село Антон. На разклона завих на запад към върховете Паскал и Косица.

image
                                           На централното било на Стара планина

   Преходът към Косица е един от най-лесните. Върви се почти водоравно по голи затревени поляни, с панорама едновременно на север и на юг. Неприятен беше само студения северен вятър. Заради него вървях бързо и без да спирам, като гледах да съм малко под билото от юг. Заобиколих набързо върховете Картала, Чемерика и още няколко безименни височини.

image
                                        На запад към върховете Паскал и Косица

   През лятото подсичането на вр. Паскал е сложно и бавно, защото южния му склон е осеян с големи камъни. Сега по мекия сняг  бързо и удобно пресякох пояса от камъни под върха. На седловината с вр. Косица спрях на завет да обядвам и да се полюбувам на Златишко-Пирдопската котловина.

image
                                                  От вр. Паскал към гр. Пирдоп

    След почивката се качих на следващия вр. Косица.

image
                                                             На връх Косица

    Гледките на изток и на север са не по-малко интересни отколкото на юг.

image
          Върховете Паскал, Чемерика и Картала и стръмната северна страна на билото

   Долината на река Косица представлява широка и дълбока бездна. Обсипаните със скали и борове северни склонове на планината се спускат почти отвесно към дъното на бездната.

image
                                                 Долината на река Косица

     На отсрещния баир се вижда хижа Момина поляна. На дъното на долината беше хижа Анчова бичкия, а на една огромна поляна в края на рида Паскалското виждах и хижа Кордела. Решението ми беше на връщане да слизам по Косишки рът на север.

image
                                            От вр. Косица към Косишки рът

     Най-лесно и плавно щеше да стане да тръгна веднага от вр. Косица на север, но ми беше още рано за връщане. Исках първо да сляза до седловина Табиите и да вървя по Втора Чернивитска пътека /Косишки проход, Косишка пътека/. Някога Косишкия проход е имал голямо икономическо значение и е бил много използван. Населението на Пирдоп  забогатяло, но хората от града си нямали свои гори. Замогналите се пирдопчани закупили гори на север от билото, а дървения материал от тях бил извозван на юг по Косишкия проход. По този проход са минали и руските войски по време на руско-турската война. Исках да видя и известните улеи, които били много опасни и заради които пътеката се нарича още и Улеите.

image
                             Върховете Косица, Паскал, Чемерика и Картала


image
          На север към рида Паскалското по който е пътят към хижа Момина поляна


image
                                И на юг към завода между Златица и Пирдоп     

    Слизането от вр. Косица на запад е плавно и обзорно. Ако бях тръгнал направо от вр. Косица на север вече щях да съм над хижа Анчова бичкия, но засега не бързах за никъде. Бавно слязох до седловина Табиите /Косишки превал/, която е най-високата точка /превала/ на Косишкия проход.

image
                                                       Седловина Табиите

    Някога тук е имало беклемета /постройки за стражата, която пази проход/, както и табии /преградни укрепления, които пазят прохода/. Оттук и името на седловината – Табиите. По Втора Чернивитска пътека вече никой не минава и затова на юг към хижа Паскал тя едва личи. На север обаче пътеката е  добре запазена и се вижда още от вр. Косица. Пътеката заобикаля върха от запад и излиза от северната му страна на широката поляна Косишки краварник.

image
                                                 Втора Чернивитска пътека

    На седловина Табиите завих по Чернивитската пътека на североизток и скоро стигнах до улеите.

image
                                   Седловина Табиите и чернивитската пътека

image
                                                 Пътеката пресича улей номер 1

   От вр. Косица към долината на Михалска река /Зла река/ се спускат няколко почти отвесни улея, които сега бяха пълни с коварен сняг. От пътеката надолу към реката зееше дълбока пропаст.

image
                                     От пътеката на север към Зла река

image
       Пресичането на първия улей. Виждат се стъпките ми малко над пътеката.

    Падането по тези улеи може да бъде и фатално. Точно това се е случило преди време. След обира на турската хазна в прохода Арабаконак на заточение в Диарбекир били осъдени трима сподвижници на Левски. Заточениците били родом от махалите на село Черни Вит. Хората избягали от каторгата в Диарбекир, прекосили цяла Мала Азия и стигнали до улеите. Сигурно вече са виждали на север родните си махали когато   лавината паднала. Двама загинали, а третия успял да се спаси. Снегът тогава бил толкова  много, че намерили телата на загиналите чак на пролетта.

image
                                       От улея надолу към пропастта

   Аз също имам боен опит с лавинните улеи. Преди години се подхлъзнах по такъв улей в Рила, близо до хижа Заврачица. Полетях със 100 км/ч. надолу към едни огромни морени, когато полетът ми внезапно спря от само себе си. Всичко стана за секунди. Разбрах какво се е случило едва когато се качих обратно горе на пътеката. Целият ми крак беше боядисан в ярко червено. Бях се спрял случайно в остър камък. Камъкът ми беше спасил живота, но ми беше разкъсал артерията на лявото бедро. Вързах две фланелки една за друга и стегнах раната. Надявах се в хижа Заврачица някой да ми помогне, но там нямаше никой. Загубих много кръв, а на следващия ден вместо за 4 часа стигнах до Боровец за 12 часа.

image
                                            Пътеката и улеи номера 1 и 2 

    Поучен от миналото преминах по улеите много бавно и внимателно. Забивах дълбоко щеките в пряспата и на всяка крачка си дълбаех стъпало в снега.

image
                                                           Улей номер 3

   Изгубих доста време, но усилието си струваше. След улеите пътеката постепенно се разширява до черен път.

image
                                                         Пътеката след улеите

   Излязох на скали с удивителна гледка към улеите, Зла река и северната страна на вр. Миале.

image
                                          От скалите към седловина Табиите

image
                                          Билото на запад от Зла река

    Мястото е необикновено, странно и потайно. Изглежда по-различно и по-студено от близката околност. След скалите излязох от северната страна на вр. Косица на равната поляна Косишки краварник.

image
                                          Поляната Косишки краварник

       На поляната сега се строи заслон, който се вижда отдалече.

image
                                   От Косишкия краварник на юг към вр. Паскал


image
                                                         Към в. Картала


image
                                                  И към вр. Косица


image
                           От Косишки краварник към седловита Табиите

    Близо до заслона видях и една лисица. Успях да се приближа незабелязано до нея и да я снимам.

image
                                                             Лисицата

  От поляната се спуснах за кратко по черен път на север и по преки пътеки надясно през гората след 20-30 мин. бях отново при хижа Анчова бичкия. 

image
                                                         GPS трак


ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track




Гласувай:
10
0



1. antoon - Много хубав разказ!
10.05.2013 11:30
Единственото лошо на подходите от северната част на Балкана е дългият път от София с автомобил. До Пирдоп се стига за нула време, докато до Дивчовото съвсем не е така, трябва си час отгоре.
цитирай
2. pelitko - Здравей Антоне!
10.05.2013 14:22
Точно това исках да напиша. Подходът от север е по-дълъг и като километри и като време. За разказа нямах много време. Нещо напоследък много работа се отвори. Ти ходи ли някъде по празниците? Аз успях да направя още два прехода от северната страна. Ще сложа снимки и ще напиша скоро и за тях.
цитирай
3. antoon - Видях ги, били сте май на Вонеща вода или Трявна
11.05.2013 14:41
Направих 5 много къси разходки около Боровец, че и при мен много работа, не бях виждал семейството почти два месеца и бях си дал обещание, че най-късно 10,30-11,00 часа ще се прибирам в хотела, за да ходим с тях. Повечето бяха разузнавателни ходения - едно на изток от Радуил, едно в сърцето на Лакатишка Рила, също покрай Урдина река, че беше пълноводна и много красива. Оказа се, че има пътека, която се отклонява от Зелени рид и може да се излезе на Кире Чугуно от запад. Ама това ще бъде лятото, че сега над 1800 м. си имаше сняг. Най-интересното за мен обаче беше качването на връх Соколец, страшно красиво място, пък се качваш за малко повече от час от асфалтовия път "Боровец - Бели искър". Не съм качвал траковете, че са маршрутите са все незавършени, но ако ти е интересно, ще ти ги пусна.
цитирай
4. pelitko - Интересно ми е!
11.05.2013 16:43
Гледам, че правиш все необичайни маршрути. Ще се радвам да ми пуснеш траковете. Аз нарочно не съм ходил в Рила и Пирин вече две години. Все още ми остава половината Централна Стара планина и няма да мирясам, докато не я мина цялата. Затъжил съм се за Рила и Пирин, но засега не смятам да ходя натам. По празниците бяхма за 4-ри дни на с. Вонеща вода. Района е много интересен и е подходящ за леко ходене след ракиени вечери. Задължително пак ще ходя натам.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 584339
Постинги: 76
Коментари: 357
Гласове: 281
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031