Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.05.2013 17:14 - Хижа АНЧОВА БИЧКИЯ, хижа МОМИНА ПОЛЯНА, вр. КОСИЦА и КОСИШКИТЕ УЛЕИ-21.04.2013 г.
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 8196 Коментари: 4 Гласове:
10

Последна промяна: 09.05.2013 17:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     С голямо закъснение пиша за последното ми ходене в Стара планина преди празниците. Последният ми маршрут беше около етрополското село Ямна. Районът на изток от селото е изключително красив, но за съжаление затворен зад телените мрежи на ловно стопанство. Огромна и прекрасна част от планината е заградена и достъпа до нея сега е невъзможен. Това наложи следващото ми ходене да започне далеч на изток, чак от село Черни Вит. Предишните населени места от които тръгвах - град Етрополе и село Ямна, се намират далеч на север от билото на планината. Тетевенското село Черни Вит е още по-отдалечено, но от него към планината води удобно и наскоро асфалтирано шосе. Разклонът за село Черни Вит е при град Тетевен, при сливането на реките Бели и Черни Вит. От този разклон се кара на юг още 20 км.  Пътят върви по живописната долина на река Черни Вит и сякаш няма край. Махалите на село Черни Вит заемат огромна площ, както е и при съседните села Лопян от запад и Рибарица от изток. Това е наложило село Черни Вит да бъде разделено на две, като най-южните махали са  отделени в село Дивчовото. При разклона за село Дивчовото свършва и хубавия път. Към планината се продължава по асфалтов път в много лошо състояние. Пътят на юг вече върви по долината на река Косица. Асфалтът свършва в местността Руските падила. Продължава се по чакълиран път, който е в по-добро състояние от асфалтовия. Крайната автомобилна спирка е местността Анчова бичкия. В тази местност тясната и тъмна долина на река Косица изведнъж се отваря. Излиза се на слънчеви поляни с панорамен изглед към билото на планината.


                От местността Анчова бичкия към билото на Стара планина

   Открива се величествена и незабравима гледка към върховете Картала, Чемерика, Паскал и Косица. От поляните връх Картала изглежда като Матерхорн – далечен, заснежен, висок и скалист, също като в Алпите.


                                         Вр. Картала от м. Анчова бичкия 

   В началото на поляните е построена хижа Анчова бичкия-Абаджиева. Името и навсякъде се изписва така, а според различните табелки наоколо се води едновременно хижа, хотел, вила и профилакториум. Хижата е ремонтирана, добре посетена и много удобна като изходен пункт. Освен, че черния път ме изведе в самото подножие на централното било, вече се намирах и на голяма надморска височина – около 950 м. Черният път продължава след хижа Анчова бичкия и достига до хижа Момина поляна, но ме предупредиха, че не е в добро състояние. Оставих си колата пред централния вход на хижата и се върнах около 100 м. назад при сливането на реките Косица и Исипаната река /така се пише, без „з”/. Туристическата пътека към хижа Момина поляна тръгва покрай Исипаната река в югоизточна посока.


       Началото на туристическата пътека до Исипаната река. Отзад се вижда хижа Анчова бичкия.

   Пътят до х. Момина поляна е кратък, лек и приятен. Върви се не по пътека, а по широка алея. Маркировката е много гъста и изгубването е невъзможно. Има и колова маркировка, въпреки, че се върви само през гора. Двайсетина минути след началото се излиза на кръгла поляна, стъпва се отново на черния път и се продължава по него.


                             По черния път към хижа Момина поляна

   Черният път се изкачва по рида Паскалското и по билото му продължава на югоизток към хижата. Стига се до вековна букова гора, пощадена засега от търговската брадва. Там в близост до пътеката видях голяма чешма с три чучура и пейки и се отбих до нея да пия вода.


                                                  Чешмата с трите чучура

   Веднага след чешмата се излиза на обширната Сеньова поляна. По нейния северен край минава черния път до който са поставени нови информационни табели и пейки. Туристическата пътека минава по южния и по-сенчест край на поляната.


                                                         Сеньова поляна

   На Сеньова поляна излезе и първия сняг за деня. По-нагоре в гората снегът стана около 20 см., като на места се газеха и преспи. Над поляната отново стъпих на черния път и до хижата вървях само по него. Разстоянието от Сеньова поляна до Момина поляна се изминава за около 20 мин. със слаб наклон нагоре.


                                                     Хижа Комитски валог

   В местността Момина поляна има две хижи – Момина поляна и ведомствената Комитски валог /Горската хижа/. И двете хижи работят и чакат туристи, но в онзи момент единствения турист наоколо бях само аз.


                                                   Хижа Момина поляна

   Пейзажът от хижа Момина поляна към вр. Картала и билото наистина е алпийски. Билото се издига на юг като стена, покрита със сипеи, улеи и огромни скали със стърчащи по тях борове. Скалите и боровете силно ми напомниха за Рила.


                                    От хижа Момина поляна към вр. Картала

    На хижата си поговорих за кратко с дългогодишния хижар Ручката и поех нагоре към билото. Бил съм на хижата няколко пъти, но винаги съм минавал от южната страна. Пътят нагоре ми беше добре познат, а и оттук вр. Картала вече не изглеждаше толкова страшен. Преди няколко години около хижата вилня ураган, който събори боровата гора и затлачи пътеката. Сега падналите дървета бяха поразчистени, а пътеката премаркирана. В гората все още имаше дълбоки преспи, но снега беше твърд и не затъвах надълбоко. След няколко серпентини излязох над боровата гора на поляната Краварника. Поляната е много обзорна и затова спрях да снимам билото на изток и запад.


                               От поляната Краварника към билото на запад

    Порадвах се за кратко и на необичайно атмосферно явление - слънце грее, сняг вали. Нагоре вр. Картала беше вече само една купчина камъни. От Краварника пак по няколко серпентини и без да спирам изкачих последните метри до билото. Времето рязко се промени от пролетно в зимно. Дълбокият сняг и силния вятър ме накараха да си облека всичките дрехи. Коловата маркировка извежда на кръстопът в местността Горна Джемини. На запад и изток по билото са коловете на пътеката Ком-Емине. На север слизат коловете за хижа Момина поляна, а на юг са коловете за село Антон. На разклона завих на запад към върховете Паскал и Косица.


                                           На централното било на Стара планина

   Преходът към Косица е един от най-лесните. Върви се почти водоравно по голи затревени поляни, с панорама едновременно на север и на юг. Неприятен беше само студения северен вятър. Заради него вървях бързо и без да спирам, като гледах да съм малко под билото от юг. Заобиколих набързо върховете Картала, Чемерика и още няколко безименни височини.


                                        На запад към върховете Паскал и Косица

   През лятото подсичането на вр. Паскал е сложно и бавно, защото южния му склон е осеян с големи камъни. Сега по мекия сняг  бързо и удобно пресякох пояса от камъни под върха. На седловината с вр. Косица спрях на завет да обядвам и да се полюбувам на Златишко-Пирдопската котловина.


                                                  От вр. Паскал към гр. Пирдоп

    След почивката се качих на следващия вр. Косица.


                                                             На връх Косица

    Гледките на изток и на север са не по-малко интересни отколкото на юг.


          Върховете Паскал, Чемерика и Картала и стръмната северна страна на билото

   Долината на река Косица представлява широка и дълбока бездна. Обсипаните със скали и борове северни склонове на планината се спускат почти отвесно към дъното на бездната.


                                                 Долината на река Косица

     На отсрещния баир се вижда хижа Момина поляна. На дъното на долината беше хижа Анчова бичкия, а на една огромна поляна в края на рида Паскалското виждах и хижа Кордела. Решението ми беше на връщане да слизам по Косишки рът на север.


                                            От вр. Косица към Косишки рът

     Най-лесно и плавно щеше да стане да тръгна веднага от вр. Косица на север, но ми беше още рано за връщане. Исках първо да сляза до седловина Табиите и да вървя по Втора Чернивитска пътека /Косишки проход, Косишка пътека/. Някога Косишкия проход е имал голямо икономическо значение и е бил много използван. Населението на Пирдоп  забогатяло, но хората от града си нямали свои гори. Замогналите се пирдопчани закупили гори на север от билото, а дървения материал от тях бил извозван на юг по Косишкия проход. По този проход са минали и руските войски по време на руско-турската война. Исках да видя и известните улеи, които били много опасни и заради които пътеката се нарича още и Улеите.


                             Върховете Косица, Паскал, Чемерика и Картала



          На север към рида Паскалското по който е пътят към хижа Момина поляна



                                И на юг към завода между Златица и Пирдоп     

    Слизането от вр. Косица на запад е плавно и обзорно. Ако бях тръгнал направо от вр. Косица на север вече щях да съм над хижа Анчова бичкия, но засега не бързах за никъде. Бавно слязох до седловина Табиите /Косишки превал/, която е най-високата точка /превала/ на Косишкия проход.


                                                       Седловина Табиите

    Някога тук е имало беклемета /постройки за стражата, която пази проход/, както и табии /преградни укрепления, които пазят прохода/. Оттук и името на седловината – Табиите. По Втора Чернивитска пътека вече никой не минава и затова на юг към хижа Паскал тя едва личи. На север обаче пътеката е  добре запазена и се вижда още от вр. Косица. Пътеката заобикаля върха от запад и излиза от северната му страна на широката поляна Косишки краварник.


                                                 Втора Чернивитска пътека

    На седловина Табиите завих по Чернивитската пътека на североизток и скоро стигнах до улеите.


                                   Седловина Табиите и чернивитската пътека


                                                 Пътеката пресича улей номер 1

   От вр. Косица към долината на Михалска река /Зла река/ се спускат няколко почти отвесни улея, които сега бяха пълни с коварен сняг. От пътеката надолу към реката зееше дълбока пропаст.


                                     От пътеката на север към Зла река


       Пресичането на първия улей. Виждат се стъпките ми малко над пътеката.

    Падането по тези улеи може да бъде и фатално. Точно това се е случило преди време. След обира на турската хазна в прохода Арабаконак на заточение в Диарбекир били осъдени трима сподвижници на Левски. Заточениците били родом от махалите на село Черни Вит. Хората избягали от каторгата в Диарбекир, прекосили цяла Мала Азия и стигнали до улеите. Сигурно вече са виждали на север родните си махали когато   лавината паднала. Двама загинали, а третия успял да се спаси. Снегът тогава бил толкова  много, че намерили телата на загиналите чак на пролетта.


                                       От улея надолу към пропастта

   Аз също имам боен опит с лавинните улеи. Преди години се подхлъзнах по такъв улей в Рила, близо до хижа Заврачица. Полетях със 100 км/ч. надолу към едни огромни морени, когато полетът ми внезапно спря от само себе си. Всичко стана за секунди. Разбрах какво се е случило едва когато се качих обратно горе на пътеката. Целият ми крак беше боядисан в ярко червено. Бях се спрял случайно в остър камък. Камъкът ми беше спасил живота, но ми беше разкъсал артерията на лявото бедро. Вързах две фланелки една за друга и стегнах раната. Надявах се в хижа Заврачица някой да ми помогне, но там нямаше никой. Загубих много кръв, а на следващия ден вместо за 4 часа стигнах до Боровец за 12 часа.


                                            Пътеката и улеи номера 1 и 2 

    Поучен от миналото преминах по улеите много бавно и внимателно. Забивах дълбоко щеките в пряспата и на всяка крачка си дълбаех стъпало в снега.


                                                           Улей номер 3

   Изгубих доста време, но усилието си струваше. След улеите пътеката постепенно се разширява до черен път.


                                                         Пътеката след улеите

   Излязох на скали с удивителна гледка към улеите, Зла река и северната страна на вр. Миале.


                                          От скалите към седловина Табиите


                                          Билото на запад от Зла река

    Мястото е необикновено, странно и потайно. Изглежда по-различно и по-студено от близката околност. След скалите излязох от северната страна на вр. Косица на равната поляна Косишки краварник.


                                          Поляната Косишки краварник

       На поляната сега се строи заслон, който се вижда отдалече.


                                   От Косишкия краварник на юг към вр. Паскал



                                                         Към в. Картала



                                                  И към вр. Косица



                           От Косишки краварник към седловита Табиите

    Близо до заслона видях и една лисица. Успях да се приближа незабелязано до нея и да я снимам.


                                                             Лисицата

  От поляната се спуснах за кратко по черен път на север и по преки пътеки надясно през гората след 20-30 мин. бях отново при хижа Анчова бичкия. 


                                                         GPS трак


ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track




Гласувай:
10
0



1. antoon - Много хубав разказ!
10.05.2013 11:30
Единственото лошо на подходите от северната част на Балкана е дългият път от София с автомобил. До Пирдоп се стига за нула време, докато до Дивчовото съвсем не е така, трябва си час отгоре.
цитирай
2. pelitko - Здравей Антоне!
10.05.2013 14:22
Точно това исках да напиша. Подходът от север е по-дълъг и като километри и като време. За разказа нямах много време. Нещо напоследък много работа се отвори. Ти ходи ли някъде по празниците? Аз успях да направя още два прехода от северната страна. Ще сложа снимки и ще напиша скоро и за тях.
цитирай
3. antoon - Видях ги, били сте май на Вонеща вода или Трявна
11.05.2013 14:41
Направих 5 много къси разходки около Боровец, че и при мен много работа, не бях виждал семейството почти два месеца и бях си дал обещание, че най-късно 10,30-11,00 часа ще се прибирам в хотела, за да ходим с тях. Повечето бяха разузнавателни ходения - едно на изток от Радуил, едно в сърцето на Лакатишка Рила, също покрай Урдина река, че беше пълноводна и много красива. Оказа се, че има пътека, която се отклонява от Зелени рид и може да се излезе на Кире Чугуно от запад. Ама това ще бъде лятото, че сега над 1800 м. си имаше сняг. Най-интересното за мен обаче беше качването на връх Соколец, страшно красиво място, пък се качваш за малко повече от час от асфалтовия път "Боровец - Бели искър". Не съм качвал траковете, че са маршрутите са все незавършени, но ако ти е интересно, ще ти ги пусна.
цитирай
4. pelitko - Интересно ми е!
11.05.2013 16:43
Гледам, че правиш все необичайни маршрути. Ще се радвам да ми пуснеш траковете. Аз нарочно не съм ходил в Рила и Пирин вече две години. Все още ми остава половината Централна Стара планина и няма да мирясам, докато не я мина цялата. Затъжил съм се за Рила и Пирин, но засега не смятам да ходя натам. По празниците бяхма за 4-ри дни на с. Вонеща вода. Района е много интересен и е подходящ за леко ходене след ракиени вечери. Задължително пак ще ходя натам.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 551265
Постинги: 76
Коментари: 357
Гласове: 281
Архив
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930