Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.05.2013 14:42 - Из Тревненска планина-с. РАЙКОВЦИ-хижа ГРАМАДЛИВА-гара КРЪСТЕЦ-с.БЕЛИЦА-29.04.2013 г. - І-ва ЧАСТ
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 5077 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 25.05.2013 14:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    По Великденските празници ходихме семейно за четири дни на почивка в с. Вонеща вода. Селото се намира от северната страна на Стара планина, в Прохода на Републиката /Хаинбоаз/. Въпреки, че е разположено на разклона за гр. Трявна мястото дълги години било пусто. Накрая някой си Цаньо Хаджиев от близките махали се сетил да построи хан на разклона. Синът му Манчо забелязал, че конете им не пиели прясна вода от реката, а  някаква миризлива вода от един извор наблизо. Манчо също пил от миризливата вода и се почувствал по-добре. Започнал редовно да пие от нея и да кани и други хора да я пият. Дали от водата или от нещо друго, но Манчо доживял до 100 години. Хората започнали да наричат мястото Дядо Манчов хан, да пият от лековитата вода и да се заселват около хана.
   Родом от село Вонеща вода е легендарния войвода Филип Тотю /Тодор Тодоров Станчев/. Известен е още с името Тотю Топалски, както и като Неуловимия, Хвърковатия и Страшилището на Турската империя.

image
                                                      Филип Тотю Хвърковатия

   Понастоящем селото се развива като модерен  СПА-курорт, като една от забележителностите е къщата-музей на воеводата.

image
                                                Къщата-музей на Филип Тотю 

   Избрах Вонеща вода за кратка почивка не заради басейна с минерална вода макар, че изглежда добре.

image       Вътрешния басейн на хотела. Както добре се вижда в момента там съм само аз.

   Избрах го, защото района ми беше непознат. Освен това прочетох, че има и маркирана пътека към билото на Стара планина.
      Още на първия ден от почивката реших пообиколя наоколо. Само, че … Между с. Вонеща вода и билото на планината има един не много висок хълм – Бойчовски баир.


image
                               Гледката от хотела. Най-вдясно е Бойчовски баир

   
Маркировката вместо да го изкачи го заобикаля, като се насочва към шосето на прохода Хаинбоаз. До следващото село Райковци трябва да се върви 5-6 км. по оживено асфалтово шосе с надеждата да не те блъсне някой ТИР. За какво му е на туриста да ходи в планината като може да ходи по шосето? Добре, че предварително разпитах откъде минава маршрута и отидох с кола до с. Райковци. Село Райковци се състои от 18 махали пръснати на огромна територия. Някога е било многолюдно село и в него е имало даже родилен дом. От това село е прочутия капитан Райчо Николов. Това е детето, което по време на Кримската война преплувало река Дунав с две кратунки, за да съобщи на руските войски за готвещо се турско нападение. 

image                                                      Капитан Райчо Николов

    Слязох от колата на главния път до отбивката за с. Райковци. На мястото има няколко капанчета и веднага зад тях каменен мост над Клъшка река.

image
                                             Първият мост над Клъшка река

   Прецених, че към билото трябва да тръгна на юг по този мост, но маркировката ме насочи на запад към центъра на селото. От шосето до центъра на Райковци се върви около 500 м.

image
                                            Църквата в центъра на с. Райковци


image
                                   Указателна табела с времетраенето на маршрутите


image
               Центърът на с. Райковци и вляво втория мост над Клъшка река

   После реката се пресича по втори каменен мост и следва ….500 м. връщане назад по другия бряг на реката. Така отново се озовах до шосето, малко над първия мост. За какво му е на туриста пряка пътека, като може да заобиколи през центъра на Райковци? И така най-накрая можех да навляза в любимата ми Тревненска планината. А тя ми е любима, защото е ниска и широка. Може много да се ходи без много да се изкачва. Табелките на маркировката насочват към хижа Грамадлива. От селото до нея се върви само по черен път. Маркировката е нова и много гъста, като на разклоните разбира се липсва. От билния връх Клъшка чукара на североизток се отделя рид, който е вододел между реките Грамадлива от юг и Клъшка от север. Черният път върви по билото на този рид, като заобикаля от запад вр. Могилките. От дясната ми страна се виждаше красавецът на Тревненска планина – вр. Белновръх.

image
                                                                 вр. Белновръх

   Днес през целия ден щях да има удоволствието да се въртя около него. В началото пътя се изкачва по голи чукари обрасли с тръни и боров подраст. По-нагоре влязох в по-хубава, но поизсечена гора.

image
                                            Пътят към билото и изсечената гора

  Рано сутринта времето беше само за ходене. Прохладно и ясно, със свежа зеленина наоколо и с прекрасни гледки. Същото като мен са мислили и едно огромно стадо глигани излезли на сутрешна разходна. Обезпокоих ги още в начало на маршрута. Многобройните им малки прасенца не успяха добре да се ориентират накъде да бягат и около минута търчаха по пътя пред мен. Дихателната гимнастика съчетана с лековития планински въздух бързо ликвидираха вредните последици от снощната механа в Трявна. Бързо се изкачих на билото и след около час вече бях заобикалил вр. Могилките. Подминах разклона към махала Пролука и стигнах до седловина с оброчен камък на нея.

image
                                                                    Оброкът

    Отляво на седловината е махала Горановци, а отдясно махала Клъшка. Над оброка имаше надпис “Природо-защитен обект”, макар, че обекта нито е природен, нито е защитен.  След седловината с оброчния камък стигнах до поляна с прясно боядисан маркировъчен кол.

image
              Самотният маркировъчен кол. Зад него с вижда вр. Клъшка чукара.

   Към билото на планината водеха три пътя, а табелка липсваше. Продължих по пътя който се изкачваше право нагоре и на юг към билото. Очаквах маркировката да е по левия път, който водеще водоравно към хижа Грамадлива. Впоследствие се оказа, че маркировка има и по двата пътя. На билото излязох на седловина Припора-най-ниското място между върховете Клъшка чукара и Грамадлива.

image
                               Седловина Припора и вр. Клъшка чукара зад него

   Идеята ми беше да ходя на запад към гара Кръстец, но понеже бях близо до хижа Грамадлива първо завих към нея на изток.

image
       От пътеката Ком-Емине на север към белеещите се хотели на с. Вонеща вода

   Пътеката Ком-Емине заобикаля вр. Дребежите от север, изоставя билото и слиза стръмно надолу през вековна букова гора. Върви се през море от левурда.

image
                                                                       Левурда

   След 30-тина минути бях при хижата.

image
                                                              Хижа Грамадлива

    Освен мен наоколо нямаше жива душа. Напоследък не виждам туристи по хижите. Може би пристигам твърде рано.

image
                                            Маршрути много, туристи малко.

   Снимах набързо хижата, налях си вода и реших да се върна на седловина Припора по друг път. От хижата има маркирана пътека към местността Езерото. Там е бил лагера на руските войски през руско-турската война. Пътеката се оказа добре маркирана, но почти непроходима. Явно се ползва само маркировката на пътеката Ком-Емине. Изкачих се на билото при разклона за м. Езерото и завих на запад.

image
                               На централното било при разклона за Езерото

   Някога билото тук е било голо и по него е минавал важен път от южна България през седловина Припора към с. Райковци. Точно на този разклон е бил  наблюдателния пост на руската армия по време на руско-турската война. Оттук са наблюдавали движението на турската армия в прохода Хаинбоаз. Сега мястото е гъсто обрасло, трудно проходимо и от него нищо не се вижда.

image
                                                           "Пътеката" по билото

   Старият път все още си личи малко под пътеката от запад, но минаванато по него е невъзможно. Лавирайки между драките стигнах някак си до вр. Грамадлива.

image
                                                            На вр. Грамадлива

   Оттам връщането по билото до вр. Дребежите се оказа сериозно приключение. Излязох от ситуацията порядъчно изподран, но това беше нищо в сравнение с това което ме чакаше. Билото на Стара планина от гара Кръстец до хижа Грамадлива е царството на Негово Величество Цар Трън. Върнах се на седловина Припора и продължих вече по предварително начертания маршрут към гара Кръстец. Следваше най-лесната част от него. Водоравно заобикаляне на вр. Клъшка чукара по черен път и леко слизане през открита местност към вр. Влъхчиви чукар.

image
                        От вр. Клъшка чукара на запад към вр. Влъхчиви чукар


image
                             От вр. Влъхчиви чукар назад към вр. Клъшка чукара


image
                                        Напред ме очакват владенията на цар Трън

    Между двата върха са изворите на река Клъшка. Пътеката ги заобикаля от юг и навлиза в гората. След 30 минути бях на вр. Студен кладенец, където има разклон за гр. Трявна.

image
                                                Разклонът на вр. Студен кладенец

   Ако бях завил по него на север щях да мина през красивия вр. Белновръх и лесно да се върна към Вонеща вода. Вместо това продължих по билото към гара Кръстец без да съм наясно как ще се върна. Предстоеше ми още цял ден ходене, а времето взе да става непоносимо горещо.
Следва продължение!




Гласувай:
7
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 584339
Постинги: 76
Коментари: 357
Гласове: 281
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031