Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.05.2013 14:42 - Из Тревненска планина-с. РАЙКОВЦИ-хижа ГРАМАДЛИВА-гара КРЪСТЕЦ-с.БЕЛИЦА-29.04.2013 г. - І-ва ЧАСТ
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 4815 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 25.05.2013 14:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    По Великденските празници ходихме семейно за четири дни на почивка в с. Вонеща вода. Селото се намира от северната страна на Стара планина, в Прохода на Републиката /Хаинбоаз/. Въпреки, че е разположено на разклона за гр. Трявна мястото дълги години било пусто. Накрая някой си Цаньо Хаджиев от близките махали се сетил да построи хан на разклона. Синът му Манчо забелязал, че конете им не пиели прясна вода от реката, а  някаква миризлива вода от един извор наблизо. Манчо също пил от миризливата вода и се почувствал по-добре. Започнал редовно да пие от нея и да кани и други хора да я пият. Дали от водата или от нещо друго, но Манчо доживял до 100 години. Хората започнали да наричат мястото Дядо Манчов хан, да пият от лековитата вода и да се заселват около хана.
   Родом от село Вонеща вода е легендарния войвода Филип Тотю /Тодор Тодоров Станчев/. Известен е още с името Тотю Топалски, както и като Неуловимия, Хвърковатия и Страшилището на Турската империя.


                                                      Филип Тотю Хвърковатия

   Понастоящем селото се развива като модерен  СПА-курорт, като една от забележителностите е къщата-музей на воеводата.


                                                Къщата-музей на Филип Тотю 

   Избрах Вонеща вода за кратка почивка не заради басейна с минерална вода макар, че изглежда добре.

      Вътрешния басейн на хотела. Както добре се вижда в момента там съм само аз.

   Избрах го, защото района ми беше непознат. Освен това прочетох, че има и маркирана пътека към билото на Стара планина.
      Още на първия ден от почивката реших пообиколя наоколо. Само, че … Между с. Вонеща вода и билото на планината има един не много висок хълм – Бойчовски баир.



                               Гледката от хотела. Най-вдясно е Бойчовски баир

   
Маркировката вместо да го изкачи го заобикаля, като се насочва към шосето на прохода Хаинбоаз. До следващото село Райковци трябва да се върви 5-6 км. по оживено асфалтово шосе с надеждата да не те блъсне някой ТИР. За какво му е на туриста да ходи в планината като може да ходи по шосето? Добре, че предварително разпитах откъде минава маршрута и отидох с кола до с. Райковци. Село Райковци се състои от 18 махали пръснати на огромна територия. Някога е било многолюдно село и в него е имало даже родилен дом. От това село е прочутия капитан Райчо Николов. Това е детето, което по време на Кримската война преплувало река Дунав с две кратунки, за да съобщи на руските войски за готвещо се турско нападение. 

                                                     Капитан Райчо Николов

    Слязох от колата на главния път до отбивката за с. Райковци. На мястото има няколко капанчета и веднага зад тях каменен мост над Клъшка река.


                                             Първият мост над Клъшка река

   Прецених, че към билото трябва да тръгна на юг по този мост, но маркировката ме насочи на запад към центъра на селото. От шосето до центъра на Райковци се върви около 500 м.


                                            Църквата в центъра на с. Райковци



                                   Указателна табела с времетраенето на маршрутите



               Центърът на с. Райковци и вляво втория мост над Клъшка река

   После реката се пресича по втори каменен мост и следва ….500 м. връщане назад по другия бряг на реката. Така отново се озовах до шосето, малко над първия мост. За какво му е на туриста пряка пътека, като може да заобиколи през центъра на Райковци? И така най-накрая можех да навляза в любимата ми Тревненска планината. А тя ми е любима, защото е ниска и широка. Може много да се ходи без много да се изкачва. Табелките на маркировката насочват към хижа Грамадлива. От селото до нея се върви само по черен път. Маркировката е нова и много гъста, като на разклоните разбира се липсва. От билния връх Клъшка чукара на североизток се отделя рид, който е вододел между реките Грамадлива от юг и Клъшка от север. Черният път върви по билото на този рид, като заобикаля от запад вр. Могилките. От дясната ми страна се виждаше красавецът на Тревненска планина – вр. Белновръх.


                                                                 вр. Белновръх

   Днес през целия ден щях да има удоволствието да се въртя около него. В началото пътя се изкачва по голи чукари обрасли с тръни и боров подраст. По-нагоре влязох в по-хубава, но поизсечена гора.


                                            Пътят към билото и изсечената гора

  Рано сутринта времето беше само за ходене. Прохладно и ясно, със свежа зеленина наоколо и с прекрасни гледки. Същото като мен са мислили и едно огромно стадо глигани излезли на сутрешна разходна. Обезпокоих ги още в начало на маршрута. Многобройните им малки прасенца не успяха добре да се ориентират накъде да бягат и около минута търчаха по пътя пред мен. Дихателната гимнастика съчетана с лековития планински въздух бързо ликвидираха вредните последици от снощната механа в Трявна. Бързо се изкачих на билото и след около час вече бях заобикалил вр. Могилките. Подминах разклона към махала Пролука и стигнах до седловина с оброчен камък на нея.


                                                                    Оброкът

    Отляво на седловината е махала Горановци, а отдясно махала Клъшка. Над оброка имаше надпис “Природо-защитен обект”, макар, че обекта нито е природен, нито е защитен.  След седловината с оброчния камък стигнах до поляна с прясно боядисан маркировъчен кол.


              Самотният маркировъчен кол. Зад него с вижда вр. Клъшка чукара.

   Към билото на планината водеха три пътя, а табелка липсваше. Продължих по пътя който се изкачваше право нагоре и на юг към билото. Очаквах маркировката да е по левия път, който водеще водоравно към хижа Грамадлива. Впоследствие се оказа, че маркировка има и по двата пътя. На билото излязох на седловина Припора-най-ниското място между върховете Клъшка чукара и Грамадлива.


                               Седловина Припора и вр. Клъшка чукара зад него

   Идеята ми беше да ходя на запад към гара Кръстец, но понеже бях близо до хижа Грамадлива първо завих към нея на изток.


       От пътеката Ком-Емине на север към белеещите се хотели на с. Вонеща вода

   Пътеката Ком-Емине заобикаля вр. Дребежите от север, изоставя билото и слиза стръмно надолу през вековна букова гора. Върви се през море от левурда.


                                                                       Левурда

   След 30-тина минути бях при хижата.


                                                              Хижа Грамадлива

    Освен мен наоколо нямаше жива душа. Напоследък не виждам туристи по хижите. Може би пристигам твърде рано.


                                            Маршрути много, туристи малко.

   Снимах набързо хижата, налях си вода и реших да се върна на седловина Припора по друг път. От хижата има маркирана пътека към местността Езерото. Там е бил лагера на руските войски през руско-турската война. Пътеката се оказа добре маркирана, но почти непроходима. Явно се ползва само маркировката на пътеката Ком-Емине. Изкачих се на билото при разклона за м. Езерото и завих на запад.


                               На централното било при разклона за Езерото

   Някога билото тук е било голо и по него е минавал важен път от южна България през седловина Припора към с. Райковци. Точно на този разклон е бил  наблюдателния пост на руската армия по време на руско-турската война. Оттук са наблюдавали движението на турската армия в прохода Хаинбоаз. Сега мястото е гъсто обрасло, трудно проходимо и от него нищо не се вижда.


                                                           "Пътеката" по билото

   Старият път все още си личи малко под пътеката от запад, но минаванато по него е невъзможно. Лавирайки между драките стигнах някак си до вр. Грамадлива.


                                                            На вр. Грамадлива

   Оттам връщането по билото до вр. Дребежите се оказа сериозно приключение. Излязох от ситуацията порядъчно изподран, но това беше нищо в сравнение с това което ме чакаше. Билото на Стара планина от гара Кръстец до хижа Грамадлива е царството на Негово Величество Цар Трън. Върнах се на седловина Припора и продължих вече по предварително начертания маршрут към гара Кръстец. Следваше най-лесната част от него. Водоравно заобикаляне на вр. Клъшка чукара по черен път и леко слизане през открита местност към вр. Влъхчиви чукар.


                        От вр. Клъшка чукара на запад към вр. Влъхчиви чукар



                             От вр. Влъхчиви чукар назад към вр. Клъшка чукара



                                        Напред ме очакват владенията на цар Трън

    Между двата върха са изворите на река Клъшка. Пътеката ги заобикаля от юг и навлиза в гората. След 30 минути бях на вр. Студен кладенец, където има разклон за гр. Трявна.


                                                Разклонът на вр. Студен кладенец

   Ако бях завил по него на север щях да мина през красивия вр. Белновръх и лесно да се върна към Вонеща вода. Вместо това продължих по билото към гара Кръстец без да съм наясно как ще се върна. Предстоеше ми още цял ден ходене, а времето взе да става непоносимо горещо.
Следва продължение!




Гласувай:
7
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 551265
Постинги: 76
Коментари: 357
Гласове: 281
Архив
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930