Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.05.2013 20:58 - Из Тревненска планина-с. РАЙКОВЦИ-хижа ГРАМАДЛИВА-гара КРЪСТЕЦ-с.БЕЛИЦА-29.04.2013 г. - ІІ-ра ЧАСТ
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 4977 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 28.05.2013 09:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     Първата част от разказа ми завърши на плоския връх Студен кладенец при разклона за гр. Трявна. Стоях на разклона и се чудех какво да правя. Искаше ми се да завия на север и да съкратя маршрута. Бях във Вонеща вода на почивка, а не на трекинг. Бях обещал на жена ми “да не се бавя много”. Ако тогава бях завил на север щях да се върна за два часа в курорта и да се плацикам в минералния басейн на хотела. Щях да мина през невероятни места и да видя отблизо красивия вр. Белновръх, наричан “Тревненската Швейцария”. Вместо това аз избрах да продължа на запад към гара Кръстец. Любовта ми към тръните по билото се оказа по-силна от всичко. Пътеката към гр. Трявна и "швейцареца" Белновръх оставих  “за друг път”.

image

                                            Разклонът на вр. Студен кладенец

   Районът от вр. Студен кладенец до гара Кръстец се води “защитена местност” и е част от Парк Българка. Защитената местност обхваща изворната област на река Беленска, в която буковите гори са на възраст около 160 г. На практика всяко старо дърво е вековно. Горите се намират главно от северната страна на билото и не се виждат добре от пътеката. Червената маркировка през парка си беше както и едно време все така занемарена, но пък се беше появила някаква нова зелена маркировка - “Спирка Бъзовец - вр. Студен кладенец - с. Станчов хан”. От вр. Студен кладенец се спуснах леко и бързо към по-ниския вр.Муржов лом и го заобиколих от север. При заобикалянето минах покрай още един разклон на север, но не му обърнах никакво внимание. Скоро стигнах до мястото, където пътеката Ком-Емине се раздвоява.


image
                                Паметната плоча при разклона на пътеката Ком-Емине

     На мястото на разклона сега има паметна плоча на загинал турист. Напред може да се продължи и по двете пътеки, като и двете са маркирани. Едната пътека върви плътно по централното било, което се извива като змия и така пътя много се удължава. Другата пътека слиза към река Габрищица и е по-пряка, но и много по-трънлива. Освен това в края си има стръмно изкачване към вр. Бабата. Избрах си по-дългата пътека по билото. Времето беше много горещо и вече не ставаше за изкачване. След разклона при паметната плоча се минава през ниския вр. Горялска чука, като пътеката се разширява до черен път. Подминават се още два разклона на север, подсича се изворната област на река Габрищица и пътя постепенно се изкачва на възловата седловина Конарското. Малко преди да се излезе на седловината се минава покрай едно панорамно място, от което се вижда цялото било назад до върховете Клъшка чукара и Грамадлива.


image
                Панорамата назад към върховете Кръшка чукара и Грамадлива

   През седловина Конарското минава историческата Иванкова пътека. По тази пътека е избягал от Търново “цар” Иванко след убийството на Асеня.


image
                                    Седловина Конарското и Иванковата пътека

       От седловина Конарското следва кратко слизане към вр. Малка Баба, откъдето на север се отделя пряка пътека към спирка Бъзовец. Пътеката се нарича Дядо Генчев път. Подминах без уважение и тази пряка опция. Искаше ми се да видя гара Кръстец и го направих.


image

                                                                   Гара Кръстец

    Пристигнах на гарата в най-голямата жега. Снимах сградата и си налях вода от чешмата в чакалнята. Гара Кръстец е най-високо разположената гара на презбалканската ж.п. линия. Близо до гарата има няколко рудника от които някога били добивани каменни въглища. Ж.п. линията и гарата се оказали удобни при експлоатацията на рудниците. Около гарата се оформило голямо миньорско селище. Сега, освен началника на гарата, тук няма никой. Останали са само няколко огромни и пусти сгради. 



image
                                                 
Разрухата около гара Кръстец

       Бях си начесал туристическата краста непременно да мина по билото, затова пък сега не знаех как да се върна. Връщане по обратния път беше тъпо, а и вече  невъзможно. Можех да хвана влака до Трявна, но понеже съм турист си наложих да вървя. Видях на GPS-са път, който тръгва от гара Кръстец на север и достига до шосето от Трявна към Вонеща вода. Тръгнах по този път, макар шосето Трявна-Вонеща вода да изглеждаше безкрайно далече. Минах покрай жалките останки от отминалото величие на гара Кръстец и навлязох в гората. Вървях по новата бяло-зелена маркировка към ж.п. спирка Бъзовец. От гара Кръстец до спирка Бъзовец се върви по тясно асфалтово шосе. Шосето достига първо до Дядо Генчовия път, а после излиза и на разклона за вр. Голям Кръстец. На вр. Голям Кръстец е параклиса “Св. Иван Рилски”.

image
             Параклисът Св. Иван Рилски на вр. Голям Кръстец (крадена снимка)

     Преди 7-8 години правих прехода Ком-Емине. Параклиса на върха беше съвсем нов и тогава нарочно се отбих, за да го видя. Сега бях съвсем близо до него, но го заобиколих. Вече го бях виждал, а и бях твърде изморен. Времето беше ужасно топло, а аз не знаех нито къде съм, нито още колко часа път ме чакат. Така останах без снимка на параклиса и сега много ме е яд. Дали от преумората или за да си убивам времето, но като подминах параклиса започнах да си мисля само за св. Иван Рилски.


image
Св. Иван Рилски Чудотворец
 

        При превземането на гр. Средец цар Иван Асен І случайно открива мощите на светеца и решава да ги пренесе в столицата Търново. Целта му е едновременно  политическа и религиозна. Царят заздравява току-що възстановената държава с мощи на български светец. Така държавата получава небесна закрила, а новата столица Търново става свещен град. С пренасяне на мощите царят си осигурява и съюзник в лицето на възстановената българска църква. В православието когато една църква се възстановява тя задължително трябва да получи мощи на светец. На хълма Трапезица в гр. Търново царят започнал строеж на храм, в който мощите да бъдат положени. При разкопки в края на 19-ти век на хълма са открити останки на 17 църкви. Най-голямата от тях е църквата “Св. Иван Рилски”. Наскоро археолозите разкопаха останките от църквата и дори и слагат защитен покрив.

image
                Останките от църквата Св. Иван Рилски в гр. Велико Търново 

    Така станало, че процесията с мощите тръгнала от гр. Средец, достигнала билото на Стара планина при седловината Кръстец, а строежа на храма още не бил довършен.


image
                                                               
Процесията

     Тогава царят заповядал на процесията да спре и да стои в местността Кръстец, докато строящия се храм в Търново не бъде завършен. Хората стояли седем дни на върха на планината и когато храма бил построен потеглили към столицата Търново. Повечето от участниците в процесията били духовници и носели кръстове. Оттогава местността, в която процесията престояла седем дни, се нарича Кръстец.

        Едва тук, слизайки към ж.п. спирка Бъзовец, се замислих дали не вървя по пътя на процесията с мощите. От вр. Голям Кръстец на север водят два пътя. Единият е на северозапад през вр. Стражерски чукар към сегашния гр. Плачковци. Другият път е на североизток към гр. Велико Търново и аз вървях точно по него. Скоро стигнах до спирка Бъзовец, където също има параклис.

image
                        Параклисът София, Вяра, Надежда и Любов в махала Бъзовец 
 
    Махалата Бъзовец и ж.п. спирката се намират на изключително красиво и обзорно място.


image
                                                     Махала Бъзовец и вр. Бъзовец

    От вр. Голям Кръстец на север се отделя мощен рид, по средата на който е двуглавия връх Бъзовец. Махалата Бъзовец е застроена на голата седловина между върховете Голям Кръстец и Бъзовец. Доскоро мястото е било пусто, но след построяването на ж.п. линията хората от околните махали започнали да се заселват около спирката. До сградата на спирката има дори туристическа спалня. От високата и гола седловина се открива чудесна панорама на десетки километри наоколо.



image
                                             От махала Бъзовец към Коюв рът 

    Най-интересна е, разбира се, панорамата към любимия ми вр. Белновръх, който доминира над околния пейзаж някъде далеч на североизток. Днес вече го бях обиколил от изток и от юг. До края на маршрута ми предстоеше да го заобиколя от запад и север и така да направя пълен кръг около него.


image

                                                            ж.п. спирка Бъзовец

   На седловина Бъзовец маркирания туристическия маршрут се разтроява. Първият от трите маршрута слиза на северозапад към махала Креслювци и оттам отива към Трявна. Вторият се изкачва към красивия вр. Бъзовец и води до северната му страна, където е скалния феномен Стената. Аз продължих по третия маршрут който се спуска на североизток към долината на река Белица и село Станчов хан.


image

                                                     Слизам към село Станчов хан 

    И казвайки си “Станчов хан” изведнъж ми просветна. Щом в името на селото има думата “хан”, значи през него е минавал път. Селото сега е изолирано вдън гори тилилейски. Застроено е на най-ниското място в долината на река Белица и от планината изобщо не се вижда. Освен пътя от Кръстец за Търново друг път през него не е минавал. Докато слизах по рида Бъзовец към Станчев хан забелязах и още нещо. Спускането е стръмно и продължително, а пътя слиза равномерно по права линия без нито един завой. Типично трасе на древен път. Било е поправено и интензивно използвано по време на Втората българска държава, защото е близо до столицата Търново. Реших, че процесията е минала точно оттук, но все още нямах никакви доказателства.


image

                                     Църквата в центъра на село Станчов хан

      Не съм религиозен, но идеята, че може би вървя по пътя, по който са минали мощите на св. Иван Рилски напълно ме обсеби. Взе да ми става все по-интересно и реших, като се върна, веднага да погледна по въпроса в интернет. Тогава все още не знаех какво ще намеря, както и какво няма да намеря. Следва продължение.......





Гласувай:
6
0



1. zvezdichka - Сега прочетох и първата част от пътеписа.
04.06.2013 11:29
Интересни факти посочваш и в исторически план, за което благодаря! Беше ми приятно и отново да зърна Бъзовец и Кръстец, които посетихме 2009г., но не знаех за този феномен "Стената" за който споменаваш. Иначе гледката от върха си я бива.
И май доста си походил, ама не разбрах къде си спал. Май си замръкнал по път. т.е. всичкия този преход, който описваш в 3-те части за 1 ден ли е бил? Множко ми се вижда за пеша.
цитирай
2. pelitko - Здравей zvezdichka!
04.06.2013 17:12
Гледам, че и другите правят като теб-първо четат Втора и Трета част и накрая Първа. Четох Вашия пътепис за Бъзовец и Кръстец и гледах снимките с интерес. Някои снимки сме ги правили от едно и също място. Тогава тръгнах просто да се поразходя, но след това се наложи много да чета и да посъбера факти за маршрута. Иначе прехода го направих за един ден и наистина много ми се събра.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 584339
Постинги: 76
Коментари: 357
Гласове: 281
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031