Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2013 21:16 - Из Тревненска планина-с. РАЙКОВЦИ-хижа ГРАМАДЛИВА-гара КРЪСТЕЦ-с.БЕЛИЦА-29.04.2013 г. - ІІІ-та ЧАСТ
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 7232 Коментари: 7 Гласове:
9

Последна промяна: 28.05.2013 21:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    В предишната част описах слизането си от гара Кръстец до село Станчов хан. Маршрутът ми, освен изключително дълъг, се оказа и безкрайно труден. Целта ми беше да вървя на север до пътя от гр. Трявна за с. Вонеща вода. До там имаше още много път, часът стана 3 и половина, а в същата посока се издигаше един висок и стръмен като стена баир. Не ми бяха останали никакви сили и се чудех как ще го изкача, но време за почивка нямаше. Пих една студена вода в центъра на Станчов хан и тръгнах по асфалта на север към махала Свирци.

image
                                      Паметникът в центъра на с. Станчов хан

     Освен към тази махала от с.Станчов хан на север има и още един път. Вторият път върви водоравно по долината на река Белица, но ме предупредиха, че там има военни заводи и няма как да мина през тях. Пътят към махала Свирци трябваше постепенно да ме изкачи на високия баир и да ме прехвърли от другата му страна към село Белица.

image
                                                Към махала Свирци на върха на баира

      В центъра на Станчов хан видях някаква двойна туристическа маркировка и тръгнах по нея. На едно дърво в края на селото маркировката се раздвоява. Дясната маркировка завива на югоизток към махалите Велчовци, Власатили и Гайдари. По този път могат да бъдат посетени близките пещери Килиите, в които са открити кости на праисторически животни, както и следи от хора. Маркираната пътека върви по долината на река Станчовханска, в която е открит златоносен пясък. По тази пътека може да се изкачи централното било на Стара планина при вр. Муржов лом. Втората маркировка завива към вр. Белновръх.

image
                                                                  Към вр. Белновръх   

     От вр. Белновръх на запад се спуска дълъг рид на върха, на който живописно се е разположила махала Свирци. Пътят постепенно се изкачва към билото на този рид и при махала Свирци се прехвърля от северната му страна. Табелките по пътя временно ми объркаха представите за посоките на света. Маркировката насочва към хижа Грамадлива, която обаче се намира точно в обратна посока, някъде далеч на юг. Явно пътеката първо се изкачва на север към вр. Белновръх и след това завива на юг. 
     Изкачването по стръмния баир ми изцеди и последните сили, но за сметка на това излязох на гол баир, от който се откри чудна картина. 


image
            Назад към долината на Койовска река и вр. Голям Кръстец най-отзад

    Най-красиво бе по пътя ми назад към долината на Койовска река и върховете Бъзовец и Голям Кръстец над нея. Красиви бяха и гледките на север към конуса на вр. Белновръх, както и към махала Свирци.

image
                                                            Махала Свирци

    Асфалтовият път се раздвои като единия му край, заедно с маркировката, завиха надясно към вр.Белновръх. Другият край зави наляво към махала Свирци.

image
          Пътят се изкачва на билото на рида и се прехвърля от северната му страна

      Завих и аз натам, прехвърлих се от северната страна на билото и скоро се озовах в махала Ралевци.

image
                                                           Махала Ралевци

      За разлика от Свирци махала Ралевци изглеждаше необитаема. Не срещнах никакъв човек, макар на една улицата да видях модерен автомобил. В края на махала Ралевци асфалтовия път свърши и към следващата махала Горяни продължих по слабо използван черен път.
     Колкото по на север отивах толкова местността ставаше по-дива и негостоприемна. На един гол баир вниманието ми привлече някакъв квадратен бетонен куб. Беше паметник на съветски парашутисти. 


image
                                                 Паметникът на парашутистите

     През 1941 г. Германия напада СССР. БКП получава задача от Москва да започне въоръжена съпротива срещу българското правителство, което е съюзник на Германия. Началото на съпротивата обаче нещо се забавя. Тогава от СССР изпращат в България няколко групи парашутисти и подводничари, които да подпомогнат БКП. Първата група парашутисти се състои от трима души и успешно се приземява в дивата местност около махала Горяни. Единият от групата, руснака Григорий Барикин, е бил немски агент. Вечерта парашутистите лягат да спят на голия връх, където сега е паметника. Тогава Барикин убива от упор другите двама спящи парашутисти от групата. Това са българите Стоян Палаузов и Божин Чулев. Така първата група от парашутисти се самоликвидира още преди да е започнала дейността си в България.

    След баира с паметника навлязох в гъста гора и се озовах в забравено от бога място. Бях в изоставената махала Горяни, в която дори и птици не се чуваха да пеят.

image
                                                       В "махала" Горяните

image
                                                              Бащино огнище

     По къщите си личеше, че махалата е напусната съвсем наскоро.

image
                                       Изоставена къща в махала Горяни

     Нови бяха и последните паметни плочи в селското гробище. Коловозите на черния път си личаха до първите къщи на махалата, по-надолу имаше само една широка алея от цветя и треви. По алеята отдавна никой не беше минавал.

image
                                                    "Пътят" през махала Горяни

     Трасето на пътя все още си личеше, но трудно се следваше заради драките по него. Бавно и със заобикалки слязох покрай пътя до река Белица. Пресякох реката по брод и се озовах до нови руини. Бях попаднал в задния двор на някакво военно поделение, а около мен се въргаляха…празни сандъци от снаряди. Навлязох няколко крачки навътре и вниманието ми привлече някакъв паметник. От земята стърчеше един продълговат камък с отчупен връх.

image
                                        Паметникът във военното поделение

     В началото го помислих за паметник от времето на комунизма. Един от онези паметници, които ги имаше във всяко поделение. Щях да го подмина, но любопитството ме накара да прочета какво пише на камъка. Прочетох надписа и направо онемях.

image

                                      Процесията с мощите е спирала тук

    Бях забравил за процесията с мощите на св. Иван Рилски, а ето, че тя сама ми напомни за себе си. По-късно, когато се върнах в хотела, попаднах на следната информация за село Белица и района:
           1. Близо до селото, при река Белица, са намерени основите на голям дървен мост от времето на Втората българска държава.
            2. Открити са участъци от римски път.
         3. Около селото е бил Кулов хан. Това е хан, до който е имало стражева кула, охраняваща пътя.
          4. На север от Белица е вр.Стражата, на който също е имало охрана на пътя и оттам и името на върха.
          5. Още по на север около с. Габровци също има запазени участъци от римски път.

     Сега всичко ми стана ясно. Процесията с мощите на св. Иван Рилски е слязла от м. Кръстец към спирка Бъзовец. Оттам по римския път са минали през с. Станчов хан и махалите Свирци, Ралевци и Горяни. Пресекли са река Белица по големия дървения мост, където сега е паметника и са продължили на север през вр. Стражата и с. Габровци за Велико Търново.  

image

                          Мощите на св. Иван Рилски в Рилския манастир

      А с какво този път е толкова интересен? И защо се почитат мощи? Религиозните хора вярват, че мощите на светец разпръскват божията благодат и носят изцеление от беди и болести. Свети Иван Рилски е известен и като Чудотворец. Още приживе е правел чудеса. Чудеса са ставали и след неговата смърт чрез божествената благодат, която мощите му пръскали. Не съм религиозен, но ако съществува такава благодат тя без съмнение се е пръснала и по пътя, по който минах. В онзи момент имах чувството, че я усещам и, че виждам хората, съпровождащи процесията с мощите.
    След падането на България под турско робство мощите на св. Иван Рилски са пренесени повторно /възвърнати/ от гр. Велико Търново в Рилския манастир. Пътят на връщането на мощите е добре известен и в момента е обект на религиозно поклонничество. За пътят, по който мощите са принесени от Средец в Търново не се знае нищо. Няма информация и в интернет. Знае се само, че са минали през местността Кръстец и това е. Защо пътя е неизвестен? Дали, за да не се минава през военното поделение. Или, за да не стане обект на поклонничество. Или просто, защото никой не се е интересувал от него. Знам само, че сега Пътят на благодатта стои пуст, забранен, затрънен и забравен от всички.   
   И както си стоях замислен до паметника откъм портала на поделението ме залаяха няколко кучета. По лаенето им разбрах, че там има човек. Военното поделението май не беше съвсем изоставено. Не исках да си имам неприятности, прекосих наобратно река Белица и заобиколих поделението през гората. След малко стигнах до една нива, зад която видях първите къщи на село Белица. Извадих се телефона и звъннах на жена ми да дойде да ме вземе с колата. 


image
                                                 Центърът на село Белица
   
image
                                                            GPS трак

     Срещата с жена ми не мина гладко. Започна се с това как така ме е нямало цял ден и защо съм целия изподран. Завърши се с категорична забрана да ходя в планината. На другия ден наистина не ходих. Но на по другия…                                                           


ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track




Гласувай:
9
0



1. hadzapi - Който го влече планината и там му е сърцето, никакви
31.05.2013 09:53
забрани не могат да го спрат и пак тръгва. :)

Леки и по-малко трънливи и запустели пътища по планините да имате.
цитирай
2. zvezdichka - Благодаря за репортажа!
04.06.2013 10:32
hadzapi написа:

Леки и по-малко трънливи и запустели пътища по планините да имате.


Няма как пътищата да бъдат по малко трънливи, при положение, че много от селцата и махалите, скрити в гънките на планината са спрели да дишат.
Иначе ми беше много интересно да се разходя с теб! Друг път да се снабдиш и с някоя лозарска ножица за трънливите пътеки :).
И за паметника в памет на св.Иван Рилски ми беше интересно. Аз дори не знаех за това.
Жена ти много е изпуснала.
цитирай
3. pelitko - Здравейте hadzari i zvezdichka!
04.06.2013 17:07
Радвам се, че Ви е било интересно. И аз не знаех за паметника и затова и на мен ми беше интересно. Пожелавам Ви и на Вас приятен път по трънливите пътеки. Доскоро!
цитирай
4. antoon - Чакаме още!
05.06.2013 10:13
Имаш доста да наваксваш. Особено ми е интересно ходенето от Кордела, че от там имам разни спомени.
цитирай
5. pelitko - Привет Антоне!
05.06.2013 13:41
Вярно е, че имам още какво да напиша. Само, че в момента ми се отвори много работа. Ще гледам първо да напиша за заслон Бутора. Кордела малко ще почака. Скоро ще стигна и до нея, както и до последното ходене. А ти какви точно спомени имаш от Кордела? Около нея май е забранено да се ходи!?
цитирай
6. antoon - За забраната не знам
05.06.2013 16:11
Просто носталгия - много отдавна, още като съвсем неопитен турист, ходил само по алеите на Витоша и магистралните пътеки на Рила и Пирин, реших да се пробвам по Стара планина и по стечение на обстоятелствата се озовах точно до Кордела. Без карта (не че тогавашните щяха да помогнат) и изобщо без идея за релефа реших да се качвам към билото. Пътеката свърши много бързо и след като се полутах около час нагоре взех решението да се връщам. От сегашна гледна точка решението беше правилно, защото настина нямах опит и можеше да направя някоя беля (за това на какво дередже съм бил говори факта, че на другия ден успях да загубя пътеката от Костина към х.Бенковски). Но все пак горчивия привкус остава. Много пъти съм мислил да се върна, но не намирах обозначена пътека по картите. Доколкото разбирам от твоите снимки, то такава реално и няма. Та исках да разбера повече за района, още повече си писал, че на слизане има пътека, ама е опасна, това също възбужда любопитството, но и аз сега съм зает, та има време, ще почакам.
Когато се върнах тогава за компенсация минах по пътя на Бенковски до Свинска река и обратно, там някак си се оправих. Набрах и бая манатарки.
цитирай
7. pelitko - Забрана има!
05.06.2013 16:20
Забрана има, защото е резерват. Пише го на табелите около Кордела. От хижата и аз направих горе-долу същото като тебе. Пътеката бързо свърши, но имах представа от GPS-са как е нагоре. Като му дойде времето ще пиша.
цитирай
8. antoon - Или е нямало табели, или не съм ги видял
05.06.2013 18:18
В онези времена със сигурност нямаше да тръгна, ако бях видял табела.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 584339
Постинги: 76
Коментари: 357
Гласове: 281
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031