Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.07.2013 14:17 - с. РИБАРИЦА-хижа ВЕЖЕН-вр. ВЕЖЕН-КАМЕННИЯ ПЪТ-рида ЦАРИЧИНА-16.06.2013 г.
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 12696 Коментари: 1 Гласове:
10

Последна промяна: 30.07.2013 14:40


     В последният си постинг описах дългия и труден маршрут от с. Рибарица към билото на Стара планина – този към хижа Бенковски по долината на река Костина. Сега ще опиша най-лесният и най-популярен маршрут от с. Рибарица – този към хижа Вежен по долината на река Заводна. Едва ли има друга хижа до която от едно село може да се стигне по толкова много пътеки. От село Рибарица към хижа Вежен водят поне десетина пътеки, но маркираните са само две – по река Заводна и по билото на рида Царичина. Реших да ги мина на един път и двете, като първо се кача по едната и после сляза по другата.  За целта отидох с колата до мястото където двете пътеки се разделят. Това става при сливането на реките Заводна и Левкокалски дол. Асфалтовото шосе улеснява навлизането дълбоко навътре в планината и съкращава голяма част от пътя. На мястото където си оставих колата от основния път наляво има асфалтова отбивка дълга едва няколко метра.


                      Началото на маршрута при разклона на асфалтовия път

     Под отбивката до река Заводна има красиво оформен кът за отдих с маси и пейки. От мястото където двете пътеки се разделят тръгнах по асфалтовия път на юг. Асфалтът скоро свърши, а пътя стана обикновен черен път, по който могат да се движат само коли с висока проходимост. След около 40 минути пътя прави остър завой като река Заводна се пресича последователно два пъти по мостове с метални перила. Между двата моста е местността Данчова бичкия където е началото на туристическата пътека.


               Началото на туристическата пътека в местността Данчова бичкия

    От село Рибарица до това място се върви пеша около 2.30 часа. Към хижата може да се продължи и по пътя, но нали съм турист, изоставих черния път и продължих по пътеката. Веднага започна много стръмно изкачване. В пътеводителите пише, че пътеката се изкачва по рида Царичина, но изкачването всъщност става по един малък страничен рид-Тънката рътлина. На някои от по-стръмните места от управата на парка са се сетили да сложат пейки на които туриста удобно може да си почине от стръмнината. Минавал съм по маршрута няколко пъти, като последния път беше след една страшна зимна буря. Тогава пътеката, освен със сняг, беше затрупана и с паднали дървета. Сега пътеката е почистена и много добре маркирана. Скоро се достига до малък поток, който се пресича по мостче с дървени перила.


                  Дървеното мостче след което пътеката става по-полегата 

    След мостчето наклона значително намалява. Навлиза се в долината на река Христова долчина и покрай нея се завива в източна посока. Пътеката за кратко става  водоравна, пресича реката и завива отново на юг. Излиза се на кръглата Горна Дудкова поляна на която има останки от овчарници. Поляната се намира вече на билото на рида Царичина. На същата поляна от север излиза и другата маркирана пътека която върви по билото на този рид.


              Местността Горна Дудкова поляна и двете пътеки които се събират до кола

    В най-южния край на поляната пътеката ме качи отново на черния път. Вървях още няколко минути по пътя и излязох от гората на поляната Царичина на която е построена хижа Вежен.


                                    Поляната Царичина, хижа Вежен и вр. Вежен

    Изкачването от мястото където си оставих колата до хижата стана за по-малко от 2 часа. От хижата продължих по маркираната пътека на юг към вр. Вежен. Върхът може да се изкачи по три основни маркирани пътеки. Две от пътеките са летни и по тях върха се изкачва от изток и от запад. Третата пътека е зимна и е много стръмна. Тя се изкачва към върха по острия му скалист северен ръб, като в горната си част е обезопасена с метално въже. Над хижата стигнах до м. Сухата гора в началото на която е раздела на пътеките.


                                Разделът на пътеките в местността Сухата гора

   Реших да се кача по пътеката през м. Касаджика от запад и после да сляза от върха по римския Каменен път от изток. По Каменния път съм минавал и преди, но през м. Касаджика щях да мина за първи път. Пътеката в началото върви водоравно през красива беломурова гора, край скалички, поточета и малки водопадчета. Гората от бяла мура в резерват Царичина е най-северно разположената беломурова гора в света.


                                                       Пътеката през муровата гора  

   Скоро гората свърши и пътеката над нея достигна до един забит сред тревите дървен кол.



                                  Над гората в голата местност Касаджика

    Пред погледа ми се откри изумителна картина на север и на запад. От билото на планината на север се спускат  ридовете Царичина и Братаница.


         На север към ридовете Братаница и Царичина и долината на река Заводна между тях

    Между двата рида е огромната бездънна долина на река Заводна. На север ридът Царичина в началото си е доста плосък и по билото му се виждат множество полянки.


                             Ридът Царичина с многобройните поляни по него

   От запад рида Братаница първо рязко се снижава към седловината Ветровити преслап след което бързо се издига нагоре към връх Големи Братанишки уши.


                               Ридът Братаница с вр. Големи Братанишки уши

    Зад рида Братаница се виждаха още и ридовете Гугла, Коджаюрт и Боатин, а панорамата завършваше чак при вр. Тетевенска Баба. От източната ми страна беше връх Вежен, но нагоре към него имаше мъгла. Докато снимах времето започна рязко да се влошава и мъглата постепенно ме обгърна. Бях на открити затревени поляни и се изплаших да не изгубя пътеката. Бързо продължих към билото, но се оказа, че опасност от изгубване няма. Пътеката през местността Касаджика е много широка и добре маркирана. Изкачването към централното било става плавно и неусетно. Пътеката обхожда от север долината на река Заводна, като постепенно завива към изворите и. По пътя се пресича един огромен улей, все още със сняг в него. Това е улея по който пада най-дългата лавина в България. След улея пътеката ставаше все по-водоравна и постепенно се доближаваше до река Заводна. Чувах бученето и през мъглата макар, че все още не я виждах. Малко преди да изляза на билото мъглата се вдигна и съгледах пред себе си изворите на реката.


                                Централното било и изворите на река Заводна

   Водата извира от тревиста местност под билото и тече надолу през тясна долина в която  още се задържаха последни преспи сняг.


                                                   Долината на река Заводна

   Малко под билото достигнах до красива каменна чешма през която минаваха водите на реката.


                                      Каменната чешма под изворите на реката

   Над изворите стъпих на билната пътека Ком-Емине и продължих по нея към вр. Вежен. Районът около връх Вежен представлява равно и затревено плато, широко няколко километра. На платото има няколко купчини камъни, като най-високата от тях е вр. Вежен.


                                                        Платото около връх Вежен

   Като излязох на голото плато мъглата отново ме обгърна, този път придружена от бръснещ студен вятър. На върха останах няколко секунди, само колкото да  го снимам.


                                                               Връх Вежен

   Заслизах бързо на изток към седловина Каменната порта. Там трябваше да хвана римския Каменен път за връщане към х. Вежен. Силният вятър ме принуди да съкратя част от маршрута. Завих без пътека на север и скоро стъпих на римския път.


                                           Маркировката и Каменния път зад нея

   Трасето на пътя все още е напълно запазено и в миналото е било много използвано.


           Калдъръма все още стои на някои места по римския Каменен път

   Имотите на север от билото на Стара планина са принадлежали на „южняците” от гр. Клисура. Собственост на клисурци е била и поляната Царичина на която сега е хижа Вежен. Хижата също е строена от клисурци и преди се е казвала Царичина. Каменният път е бил наричан още и Тетевенската пътека, защото до него се е стигало до Тетевен. Пътят губи значението си след като по билото на планината е прокарана границата между Княжество България и Източна Румелия, а на седловина Каменната порта е сложена митница. Митничарите започват да събират такси от клисурци, за да ги пуснат до имотите им на север и движението по пътя спира.


           Каменният път плавно се спуска по северния склон на вр. Вежен

   Като всеки римски път и Каменния път представлява изумително творение на римската инженерна мисъл. От билото до хижа Вежен денивелацията е около 500 метра. Пътят се спуска плавно по северния склон на вр. Вежен, като преодолява денивелацията без нито един завой. По склона пътя минава и над няколко стръмни улея. При пресичането на улеите пътя е допълнително подзидан с камъни, за да не го отнесе водата.


          При преминаване през реки и улеи Каменния път е укрепван допълнително с каменни зидове

     На север от изумителния римски път природните гледки също са изумителни. През алпийски пейзаж от причудливи скали, криви ели и каменни сипеи рязко надолу и на север се спуска река Болованджика. Денивелацията от пътя до вливането на река Болованджика в реката Стара Рибарица е повече от един километър, а мястото на водослива прилича на огромна дупка в планината.


                                        Долината на река Болованджика

   След около час слизане по римския път достигнах до мястото където от него се отделя зимната пътека за  вр. Вежен. На това място римския път изведнъж изчезва, а към хижа Вежен се продължава по тясна пътека през гората.


                                   Разделът на зимната и лятната пътеки

   От хижата реших да слизам към Рибарица по пътеката която върви по билото на рида Царичина. Върнах се към Горна Дудкова поляна и от нея продължих на север по билото на рида.


                         Долна Дудкова поляна на билото на рида Царичина

   Маршрутът се води затворен, което не значи забранен. Пътеката е много добре маркирана, но маршрута е изоставен може би, защото искат да ограничат влизането на хора в резерват Царичина. Малко под Долна Дудкова поляна хванах една много широка пътека, която върви източно под билото на рида.


                                                  Я! Някой ме гледа от високо.

    Вървях известно време по нея докато пътеката не зави много на изток. Прехвърлих се отново на билото и продължих да слизам по него. Широкото в началото било на рида Царичина по-надолу се стеснява до няколко метра.


                                                 Тънкото било на рида Царичина



                                       Лилова поляна на билото на рида

      Минава се през няколко полянки и се излиза в подножието на вр. Голяма Шаля. Върха е гол и много обзорен, а на темето му е поставена висока наблюдателница.


                                 Наблюдателницата на вр. Голяма Шаля

  От вр. Голяма Шаля надолу към река Заводна води екопътека Царичина, която в момента също се води „Затворен маршрут”.


                    Слизам към река Заводна по екопътека Царичина

   Заобиколих по подсичаща пътека вр. Голяма Шаля от юг и започнах да слизам по екопътеката Царичина. Екопътеката стръмно се спуска на запад по рида Слончето, като минава през прекрасни местности. Маркировката на пътеката е много добра, а покрай нея са изградени множество чешми, пейки, табели и наблюдателници.


                                   Кът за отдих до екопътека Царичина

   Пътеката заобиколи долината на река Левкокалски дол от север и излезе при река Заводна точно на мястото където ми беше колата.


     Вляво е рида Царичина, а вдясно е долината на река Левкокалски дол. Най-отзад е вр. Вежен. 


             Мостът над река Заводна при който е началото на екопътека Царичина



                                                           GPS трак



                                                       И една царичинка за край


ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track
 




Гласувай:
10
0



1. antoon - Здравей, Чавдаре!
31.07.2013 09:55
Както ти писах, след теб ходих и аз и макар да съм минавал от там и преди, не съм разбрал, че е римски път. Сега гледах по-внимателно и на мен също ми направи впечатление как пътят свършва внезапно. Надолу има едни широки серпентини - може би това е продължението към поляната с хижата и после някак си по трасето на сегашния път. Иначе как би продължил без завои не мога да си представя.
цитирай
2. hijar - Похвала
31.07.2013 19:21
Много постинги съм чел и съм се радвал на сполучливите литературни и фотографски творби на авторите им. Сега съм удивен от този постинг по прецизността и художествения израз на автора му.
Моите искрени поздравления, колега!
Христо Мандев - Хижар.
цитирай
3. kasnaprolet9999 - Твоята царичинка е билката омай...
13.08.2013 22:55
Твоята царичинка е билката червено омайниче, а на осмата снимка отзад напред си снимал висок лопен. Имам постинги и за двете билки. Поздрави за интересния пътепис. Виж тук за първото:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2010/12/02/omainiche-liubovna-magiia.644247

а тук за лопена
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2013/08/13/.454696
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 544175
Постинги: 76
Коментари: 357
Гласове: 281
Архив
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031