Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08.2013 11:54 - Река СТАРА РИБАРИЦА-ТРИТЕ ДОЛА-ХИЖА ЕХО-РЪЖДАВОТО БИЛО-29.06.2013 г.
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 4949 Коментари: 4 Гласове:
6

Последна промяна: 13.08.2013 12:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
         Отново ще пиша за маршрут от село Рибарица. Знам, че ставам досаден, но какво да се прави, като селото е много дълго и маршрутите от него към Стара планина са безброй. Напоследък се стремя да минавам само по „най-важните” пътеки, а по-глухите оставям „за после”. Целта ми е да обходя колкото се може по-бързо Централна Стара планина от север. Последният месец направих няколко здрави прехода и понатрупах доста информация. Вече нямам търпение да я споделя, но ще трябва да почакам. Засега все още е ред на Рибарица.

    Този път тръгнах от най-източния край на селото. Оставих си колата на паркинга до механа Стара Рибарица.


                       Механа Стара Рибарица в най-източния край на селото

    Механата се намира на ъгъла на река Стара Рибарица и главния път. Маршрутът по река Стара Рибарица е в главата ми от години. Всеки който се е качвал на хижа Ехо и се заглеждал в посока на върховете Каменица и Вежен няма как да не е забелязал Трите дола.


                                От хижа Ехо към местността Трите дола

   Местността се нарича така, защото там се събират три големи реки. От хижата докъдето погледът стига на югозапад планината е покрита с море от зелени гори, а сред тях зее една огромна и бездънна яма. От върховете към Трите дола се спускат три реки, които са така завъртяни, че изглеждат като засмукани от ямата. Същото се вижда и от юг, откъм вр. Каменица. Огромен и непристъпен зелен казан към който шеметно се спуска голия и стръмен Радов рът. По рида лесно може да се влезе в казана, но как става излизането? Трите дола са лесно достъпни само от север, по черния път покрай река Стара Рибарица. Пътят достига до дъното на ямата и свършва. А после накъде…? На картата няма отбелязани нито път, нито пътека. Реших да вървя до края на пътя и там да импровизирам.


                   Покрай механата тръгвам на юг по река Стара Рибарица

    В началото пътят покрай река Стара Рибарица по нищо не се отличава от пътищата покрай другите две „рибаришки” реки - Костина и Заводна. Широки, равни и голи поляни с тук-там стари изоставени къщи и няколко по-нови вили между тях. На много от къщите виси надпис „Продава се”.
  Пътят, разбира се, отново е римски и се нарича Кривулите. Изкачва се от юг през Зли дол над град Клисура, минава покрай Розинската мандра и през Рибаришката седловина се прехвърля на север към Трите дола.


      Римският път Кривулите прехвърля билото на Стара планина при Рибаришката седловина

    От южната страна в Зли дол пътя минава през местност наречена Кривулите. При слизането си на север от централното било към Трите дола пътя се спуска по рид, който също се нарича Кривулите. В края на село Рибарица се минава през един нов комплекс от къщи - Евъргрийн Палас.


                       Комплексът Евъргрийн палас в края на село Рибарица

  Отпред има огромно изоставено заведение, а отзад няколко нови къщи - повечето необитаеми. Работи само хотелът, който е от източната страна на реката. След последните къщи река Стара Рибарица се пресича по мост и се продължава към неизвестното. Пътят  за кратко продължава да върви през широка и гола долина. В дъното си долината е препречена от няколко мощни рида разположени на етажи един над друг, като над всички стърчи вр. Каменица.


                                       По долината на река Стара Рибарица

    Широката част на долина бързо свършва и пътя навлиза в тясна клисура. Минава се покрай чешмата Пешова мъка и се достига до местността Болованджика.


                                                       Чешма Пешова мъка

   В тази местност е водослива между реките Стара Рибарица и Болованджика. На продълговата поляна има няколко сгради и много забранителни табели. Някога от хижа Вежен към Болованджика е слизала маркирана туристическа пътека, но сега местността е вододайна зона и влизането на хора е забранено.


                                                  Местността Болованджика

     В началото на поляната черния път се раздвоява. Към Трите дола трябва да се продължи по левия черен път, като се заобиколи една заключена бариера. След бариерата пътя известно време върви покрай водопровод. Тръбата на много места е спукана и от нея нависоко бликат мощни гейзери. На няколко километра от Болованджика тясната долина отново се разширява. Навлиза се в местността Брестнишка лъка. Думата „лъка” означава поляна, заобиколена от гора и огряна от слънцето. Точно на няколко такива лъчезарни поляни излиза пътя. На първата поляна има къща и горски разсадник, които изглежда се поддържат.


                           Горският разсадник в местността Брестнишка лъка

   На втората поляна край пътя има малко езеро, като мястото е идеално за пикник и плаж. На третата поляна има няколко необитаеми, но запазени сгради, като едната от тях е красивия кантон Брестнишка лъка.


                                                      Кантон Брестнишка лъка

    Колкото по-навътре в планината се навлиза, толкова местностите наоколо стават по-диви и алпийски. Реката става по-буйна и на места си личи, че някога е отнасяла мостовете. Буковите гори постепенно се сменят с борови и все по-често се срещат оголени скали. След местността Брестнишка Лъка пътя минава покрай останките на Божидарската бичкия.


                                           Останките на Божидарската бичкия

   Тук е било най-важното място по река Стара Рибарица. По турското време местностите наоколо са били собственост на „южняците” от Клисура и Розино. Вековните гори са били безжалостни изсичани, а дървения материал е бил обработван в Божидарската бичкия. След обработката с волски каруци са изнасяли „стоката” по римския път през Кривулите на юг към Клисура.
      Малко след Божидарската бичкия се достига и до края на пътя в местността Трите дола. На малка поляна има заслон, който е в сравнително добро състояние и при нужда може да се ползва.


                                       Заслонът в местността Трите дола

   След заслона се навлиза в истинската дивотия. Трасето на стария римски път все още си личи много добре. Пътят е бил широк, равен и изсечен в скалите, но сега е покрит с всякакви видове тръни, драки и двуметрови треви. Първоначално ми се искаше да се изкача до билото и да видя тези римски „кривули”, но вървенето през джунглата от треви се оказа невъзможно.


                        Началото на тревясалия участък от римския път

    Реших, че е най-добре да завивам към хижа Ехо, а най-прекия път дотам беше правата линия. От мястото където се сливат трите реки тръгнах по рида между най-лявата и средната река. Изглежда и други бяха правили като мене, защото през гората имаше някаква тънка пътечка. Изкачвах се стръмно нагоре около час през гъсти и диви гори, като най-интересното по пътя беше една близка среща с няколко кукумявки.


                                                                   Кукумяу

   В най-горната част на рида излязох на открити поляни с група интересни скали над тях. На север вече се виждаха вр. Кавладан и хижа Ехо под него.


                                                    Към вр. Кавладан и хижа Ехо 



                                                        От скалите надолу



                                      Скалните стражи в края на рида



    От пътеката Ком-Емине към седловина Демиркапия на която е хижа Ехо
   

                                     Назад към рида по който се качих

    Скалите в края на рида се оказаха отвесни от юг, но от север през гората лесно ги заобиколих и излязох на пътеката Ком-Емине близо до чешмата Сладкото кладенче.


                                           Чешма Сладкото кладенче

    Пих една студена вода, бързо подсякох вр. Юмрука по широката пътека от запад и вече бях на хижа Ехо.


                                                               На хижа Ехо

   От хижата щях да се връщам към Рибарица по рида Ръждавото било. Знаех, че има маркировка, но не знаех, че се води „Затворен маршрут”. Затворен означава изоставен от управата на парка маршрут, но не и забранен за преминаване.


                                      Демиркапия /Желязната порта/

     На хижа Ехо вече беше станало доста топло и затова ме домързя да изкачвам вр. Кавладан. Заобиколих върха от север по една пряка пътека и излязох в началото на Ръждавото било.


                                           Началото на рида Ръждавото било



     Табелата, че маршрута е затворен е сложена не на хижа Ехо, а на километър след нея 

     Маркировката по рида все още е гъста макар, че пътеката е започнала да се затлачва с паднали дървета. В началото ридът е тънък и пътеката по билото му се следва лесно, без да е необходимо да се гледа много за маркировката.


                                             По рида Ръждавото било



                                    Ръждавото било назад към вр. Кавладан

     Към средата на рида се минава през една гола седловина обрасла с бодлива хвойна. След седловината има малко изкачване, а после и едно много бавно и тегаво подсичане от изток на най-изявения връх по рида - вр. Кукуй. При заобикалянето на върха пътеката пресича един опасен каменен сипей по който трябва да се върви много внимателно.


                            Каменният сипей при подсичането на вр. Кукуй 

   От сипея се открива незабравима панорама на изток към вр. Ушите, Яворов рид и Драганов дол. Все места на които ми предстоеше да ходя следващата седмица.


                                    Панорамата на изток към Яворов рид

   След вр. Кукуй рида се казва вече не Ръждавото било, а Зедя. Горите по билото на рида постепенно отстъпват пред тучни поляни с гледки във всички посоки.


                                                           По билото на рида Зедя



                                                      Назад към вр. Кукуй

     Пътеката достига до поляна с ловна вишка и малко езеро под нея. От тази поляна слизането продължава по черен път през гората.


                                                       Поляната с ловната вишка

   Минава се през още няколко коя от коя по красиви полянки и се излиза непосредствено над село Рибарица.


                                      Полянка с къщурка по билото на рида Зедя

    Според мен най-красивата панорама към селото е именно оттук.


                            Долината на река Бели Вит и село Рибарица

   От рида на запад се вижда широката долина на река Бели Вит, заобиколена от всички страни с планини. Отляво е централното било с връх Вежен. Върхът е свързан с долината на река Бели Вит посредством дългия рид Царичина. Отдясно е Дебели дял на Васильовска планина, а в дъното и някъде далеч на хоризонта са планините над Тетевен. От панорамната поляна стръмното слизане продължава през гъсти гори и малки поляни. В края на слизането се минава покрай импровизирана дървена бариера и се излиза при първите къщи на селото.


                                              Източният край на село Рибарица

    Черният път свършва при табелата за начало на село Рибарица, а оттам до механа Стара Рибарица и колата ми оставаха само стотина метра.



                                           И за край едно голямо БУУУМ



                                                                        GPS трак

ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track







Гласувай:
6
0



1. kasnaprolet9999 - Много е красиво, браво на теб, по...
13.08.2013 22:46
Много е красиво, браво на теб, поднесъл си всичко много професионално. Чета те винаги с голямо удоволствие.
цитирай
2. pitwasilew - Много хубав преход и пътепис! Бл...
15.08.2013 14:11
Много хубав преход и пътепис! Благодаря и за инфото :)
цитирай
3. antoon - Здравей, Чавдаре!
15.08.2013 17:31
Бях ти писал, че пътеката от Кавладан е затворена, но блогът има някакви бъгове. Изтри ми два поста след еднодневен престой, сега гледам, че в началната страница показва 1 коментар по предишната тема, а те реално са 3 ...
Но по темата, аз съм минавал по тази пътека през 2007г. и тогава беше много по ясно изразена. След някоя и друга година съвсем ще изчезне. То щом римския път е непроходим, какво да искаме от тези пътеки. Интересно дали на пролет може да се мине по него.
цитирай
4. pelitko - Здравейте!
16.08.2013 08:55
Здравейте kasnaprolet9999, pitwasilew и antoon. Сърдечно благодаря за добрите думи! Преходът наистина беше по необичаен и много красив маршрут. Римският път над Трите дола също е много интересен. Другите римски пътища вървят по права линия и с колкото се може по-малко завои, а този и от север и от юг е направен на "кривули". Най-доброто време да се мине по него според мен е точно през пролетта, когато тревата не е поникнала. Твърдо съм решил да се кача по него до Рибаришката седловина и после да сляза по Радов рът. Относно пътеката по Ръждавото било - на някои места съвсем е изчезнала. Особено на седловината преди вр. Кукуй, защото там има хвойна. През следващата седмица ще пусна последния постинг за Рибарица и след това започвам с Троянския, Еленския и Тревненския Балкан. Има много неща за описване!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 551265
Постинги: 76
Коментари: 357
Гласове: 281
Архив
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930