Постинг
03.07.2014 20:31 -
До старопланинския връх Голям Купен
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 7744 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 23.08.2014 13:38
Прочетен: 7744 Коментари: 4 Гласове:
8
Последна промяна: 23.08.2014 13:38
За този излет се събрахме само трима - Сашо, Таня и аз. Тръгнахме в събота (28.06.) сутринта рано от София и към 9:30 слязохме на гарата в Карлово. Докато стане време за автобуса ни до Сопот, се разходихме по една улица нагоре-надолу и се потопихме в атмосферата на "града на Левски". Освен възпоменателните табели, за това спомогна например следният случайно дочут разговор пред един магазин:
- Сам ли си, бе Тодоре?
- Аз съм като Васил Левски - сам съм, други няма!
Като слязохме в центъра на Сопот, поехме пеша към манастира "Св. Спас", където Васил Левски е приел монашество в 1858 г. - показаха ни неговите запазени богослужебни одежди, които се съхраняват във витрина в църквата. Скоро напуснахме тихия манастирски двор:
Наближаваше пладне и ни предстоеше качване до х. Добрила. Можехме да вземем лифта, но склоновете на Балкана над нас тънеха в облаци и решихме, че ако идем там рано, няма що да правим в мъглата. Затова предпочетохме пешия вариант. Първо, донякъде по погрешка, отидохме до този малък гиздав водопад на Манастирската река:
Пътеката за хижата, маркирана в жълто, прави рязък завой наляво от реката преди водопада и скоро се върнахме на нея и продължихме по прашните серпентини нагоре. Качването ни се видя много стръмно и изтощително, въпреки че не бе горещо и почти през цялото време облаците ни правеха сянка... Един поглед към Сопот отвисоко:
Малко преди да стигнем долната станция на лифта (само тя работи), седнахме на почивка и похапка. После издрапахме до нея и се загледахме в украсата й:
Вътре работниците ни пуснаха да си налеем вода - дотук бяхме бъхтили около 3 часа. По-нагоре беше доста по-полегато и приятно за ходене, с повече зеленина наоколо и други гледки:
След още 1:40 ч. вървене, към пет следобед пристигнахме в хижа Добрила и се настанихме. Последва баня, пиене на бира и вечеря в столовата с гледане на драматичен мач от осминафиналите на мондиала в Бразилия. Условията в тази хижа са мечтата на туриста :) Легнахме си рано, че в неделя ни чакаше доста път.
А сутринта бе ясна - само за ходене по билото! Малко се потуткахме със закуската и кафетата, но към 8 ч. бяхме излезли от хижата:
Нашият път бе към вр. Амбарица (В.Левски на табелата), но отново, за да спазим традицията на погрешния старт от предния ден, първо се засилихме към х. Амбарица. Усетихме се бързо, но забавени допълнително от разни спешни телефонни разговори, изгубихме пловин час, докато поемем във вярната посока - нагоре, по червената маркировка!
И се почна с билните гледки...
На юг - Сопот, зад него - Средна гора:
На запад - в далечината едвам личи обемната снага на Вежен:
А пред нас - връх Амбарица и зад него - Купенът!
Фото сесията срещу слънцето не се получи много добре...
След 1:10 ч. стъпихме на вр. Амбарица (2166 м) - поглед на юг, с пирамидката му:
Ето я и главната ни цел за деня, все по-близо! Отзад връх Ботев тъне в маранята...
Вече подсичаме Малък Купен и целта е съвсем близо :)
Към 11:15 ч. бяхме на премката между Купените (пропуснала съм да снимам езерцето под нея). Там една група се изчакваше - по-късно слизахме след тях и се застигахме частично. Ние тръгнахме към въжетата:
Оказа се стръмен този връх! На места въжето си трябва наистина (тях обаче не съм снимала)...
Вече горе, макар и под облак, се насладихме на гледките във всички посоки. Пред нас на изток трябва да са Кръстците, Костенурката, отзад в облака вдясно е Ботев, а вляво - Марагидик:
На юг - масивът Равнец. И там трябва да идем някой път!
Поглед към Карлово, на преден план - ридът Хубавец, по който се канехме да слизаме:
И зад нас, на запад - вр. Амбарица (и Вежен в далечината):
Ето ги Сашо и Таня на вр. Голям Купен (2169 м). Разписахме се и в книгата, разбира се!
После се върнахме обратно на премката и се заспускахме надолу по тревата. Отначало имаше доста животински пътечки, но после се изгубиха от погледите ни. След 35 мин. спускане пресякохме долната пътека между хижите Добрила и В.Левски, маркирана в синьо:
Поглед назад към Купените:
Поглед напред - отиваме към белеещата се постройка, която би трябвало да е Дъбенската мандра:
Големият камък до мандрата - групата пред нас зави надясно:
Надписите на камъка отблизо:
Там починахме и хапнахме набързо. Ето постройката вляво от камъка (при слизане), приличаше на заслон, не на мандра...
Според картата ни по рида Хубавец надолу трябваше да има пътека, но така и не я нацелихме. Като Минахме зад камъка, на юг се откри тази гледка:
А това е поглед на север, към върховете и въпросния камък отзад...
Отказахме се да драпаме през гората без пътека и решихме да последваме групата пред нас - заслизахме към дерето от западната (дясната) ни страна:
Отново поглед към върховете:
Ето го "деренцето" - в края на гората отсреща трябваше да излезем на пътеката от х. Хубавец за х. Добрила и х. Амбарица.
И едно красиво цвете, приличащо на жълта тинтява:
Видяхме предната група отсреща, но пътеката заобикаляше дерето и продължаваше в противоположната на нашата посока!
Затова я изоставихме и цепихме през тревите и по нови животински пътечки, докато стигнахме гората, където стъпихме на маркирата в жълто и зелено пътека - ура!
Слизането и лутането ни бяха позабавили, затова ускорихме крачка. Доста озадачаващо, след първото спускане през гората пътеката пресече Малката река, след това се изкатери по западния склон и описвайки голяма дъга отново слезе до реката. Още хубави цветенца по пътя:
По едно време видяхме този разклон, с жълта табела за Карлово (през м. Меча поляна), но не посмяхме да тръгнем натам, можеше да изгубим пътеката...
На х. Хубавец бяхме чак в 16:20 ч. и все пак направихме кратка бирена почивка. Чакаше ни двучасово спускане покрай прекрасната Стара река - за съжаление нямахме време да се любуваме на гледките там...
Само набързо някое и друго фото...
Местността Къдравото дере:
Недалеч от панорамната площадка към каньона на Старата река:
Наближаваме Карлово!
Надписът на тръбите "Към рая" се отнася за качването в планината. От друтата страна пише: "Към ада", но вече едвам се чете...
Към 18:30 стигнахме до първите вили над града и още 40 мин. бърз ход ни трябваха, за да се чучнем на жп гарата, точно 10 мин. преди нашия влак за София! Барабар с цялото лутане ходенето този ден надхвърли 11 часа, но времето бе великолепно, а и целта бе постигната - какво повече може да иска човек :)
- Сам ли си, бе Тодоре?
- Аз съм като Васил Левски - сам съм, други няма!
Като слязохме в центъра на Сопот, поехме пеша към манастира "Св. Спас", където Васил Левски е приел монашество в 1858 г. - показаха ни неговите запазени богослужебни одежди, които се съхраняват във витрина в църквата. Скоро напуснахме тихия манастирски двор:
Наближаваше пладне и ни предстоеше качване до х. Добрила. Можехме да вземем лифта, но склоновете на Балкана над нас тънеха в облаци и решихме, че ако идем там рано, няма що да правим в мъглата. Затова предпочетохме пешия вариант. Първо, донякъде по погрешка, отидохме до този малък гиздав водопад на Манастирската река:
Пътеката за хижата, маркирана в жълто, прави рязък завой наляво от реката преди водопада и скоро се върнахме на нея и продължихме по прашните серпентини нагоре. Качването ни се видя много стръмно и изтощително, въпреки че не бе горещо и почти през цялото време облаците ни правеха сянка... Един поглед към Сопот отвисоко:
Малко преди да стигнем долната станция на лифта (само тя работи), седнахме на почивка и похапка. После издрапахме до нея и се загледахме в украсата й:
Вътре работниците ни пуснаха да си налеем вода - дотук бяхме бъхтили около 3 часа. По-нагоре беше доста по-полегато и приятно за ходене, с повече зеленина наоколо и други гледки:
След още 1:40 ч. вървене, към пет следобед пристигнахме в хижа Добрила и се настанихме. Последва баня, пиене на бира и вечеря в столовата с гледане на драматичен мач от осминафиналите на мондиала в Бразилия. Условията в тази хижа са мечтата на туриста :) Легнахме си рано, че в неделя ни чакаше доста път.
А сутринта бе ясна - само за ходене по билото! Малко се потуткахме със закуската и кафетата, но към 8 ч. бяхме излезли от хижата:
Нашият път бе към вр. Амбарица (В.Левски на табелата), но отново, за да спазим традицията на погрешния старт от предния ден, първо се засилихме към х. Амбарица. Усетихме се бързо, но забавени допълнително от разни спешни телефонни разговори, изгубихме пловин час, докато поемем във вярната посока - нагоре, по червената маркировка!
И се почна с билните гледки...
На юг - Сопот, зад него - Средна гора:
На запад - в далечината едвам личи обемната снага на Вежен:
А пред нас - връх Амбарица и зад него - Купенът!
Фото сесията срещу слънцето не се получи много добре...
След 1:10 ч. стъпихме на вр. Амбарица (2166 м) - поглед на юг, с пирамидката му:
Ето я и главната ни цел за деня, все по-близо! Отзад връх Ботев тъне в маранята...
Вече подсичаме Малък Купен и целта е съвсем близо :)
Към 11:15 ч. бяхме на премката между Купените (пропуснала съм да снимам езерцето под нея). Там една група се изчакваше - по-късно слизахме след тях и се застигахме частично. Ние тръгнахме към въжетата:
Оказа се стръмен този връх! На места въжето си трябва наистина (тях обаче не съм снимала)...
Вече горе, макар и под облак, се насладихме на гледките във всички посоки. Пред нас на изток трябва да са Кръстците, Костенурката, отзад в облака вдясно е Ботев, а вляво - Марагидик:
На юг - масивът Равнец. И там трябва да идем някой път!
Поглед към Карлово, на преден план - ридът Хубавец, по който се канехме да слизаме:
И зад нас, на запад - вр. Амбарица (и Вежен в далечината):
Ето ги Сашо и Таня на вр. Голям Купен (2169 м). Разписахме се и в книгата, разбира се!
После се върнахме обратно на премката и се заспускахме надолу по тревата. Отначало имаше доста животински пътечки, но после се изгубиха от погледите ни. След 35 мин. спускане пресякохме долната пътека между хижите Добрила и В.Левски, маркирана в синьо:
Поглед назад към Купените:
Поглед напред - отиваме към белеещата се постройка, която би трябвало да е Дъбенската мандра:
Големият камък до мандрата - групата пред нас зави надясно:
Надписите на камъка отблизо:
Там починахме и хапнахме набързо. Ето постройката вляво от камъка (при слизане), приличаше на заслон, не на мандра...
Според картата ни по рида Хубавец надолу трябваше да има пътека, но така и не я нацелихме. Като Минахме зад камъка, на юг се откри тази гледка:
А това е поглед на север, към върховете и въпросния камък отзад...
Отказахме се да драпаме през гората без пътека и решихме да последваме групата пред нас - заслизахме към дерето от западната (дясната) ни страна:
Отново поглед към върховете:
Ето го "деренцето" - в края на гората отсреща трябваше да излезем на пътеката от х. Хубавец за х. Добрила и х. Амбарица.
И едно красиво цвете, приличащо на жълта тинтява:
Видяхме предната група отсреща, но пътеката заобикаляше дерето и продължаваше в противоположната на нашата посока!
Затова я изоставихме и цепихме през тревите и по нови животински пътечки, докато стигнахме гората, където стъпихме на маркирата в жълто и зелено пътека - ура!
Слизането и лутането ни бяха позабавили, затова ускорихме крачка. Доста озадачаващо, след първото спускане през гората пътеката пресече Малката река, след това се изкатери по западния склон и описвайки голяма дъга отново слезе до реката. Още хубави цветенца по пътя:
По едно време видяхме този разклон, с жълта табела за Карлово (през м. Меча поляна), но не посмяхме да тръгнем натам, можеше да изгубим пътеката...
На х. Хубавец бяхме чак в 16:20 ч. и все пак направихме кратка бирена почивка. Чакаше ни двучасово спускане покрай прекрасната Стара река - за съжаление нямахме време да се любуваме на гледките там...
Само набързо някое и друго фото...
Местността Къдравото дере:
Недалеч от панорамната площадка към каньона на Старата река:
Наближаваме Карлово!
Надписът на тръбите "Към рая" се отнася за качването в планината. От друтата страна пише: "Към ада", но вече едвам се чете...
Към 18:30 стигнахме до първите вили над града и още 40 мин. бърз ход ни трябваха, за да се чучнем на жп гарата, точно 10 мин. преди нашия влак за София! Барабар с цялото лутане ходенето този ден надхвърли 11 часа, но времето бе великолепно, а и целта бе постигната - какво повече може да иска човек :)
Как се прави заливка за мусака?
Още една седмица в Рила - август 2013
България: система за масова дезинформаци...
Още една седмица в Рила - август 2013
България: система за масова дезинформаци...
Прекрасен материал за най красива държава
цитирайГолям турист си и правиш страхотни преходи по прекрасни места! А най-хубавото е ,че ги споделяш тук,за да радваш още много хора.
цитирайПреди месец ходих от хижа Рай до връх Купена и после до хижа Хубавец. Тринадесет часа, беше чудесно! Ти знаеш. Справили сте се като по учебник!
цитирай Аз съм роден в Калофер, това е моят роден край. Като гледах снимките си припомних местностите. На Големия Купен някога бе трудно да се изкачиш, още по-трудно бе да се премиват Кръстците и поради това преминавахме от Кръстците към Купените. Има много паметни плочи на паднали туристи. Сега с въжето е по-леко, но слизайки от Големия Купен към Кръстците има едно шибано място, човек се панира ако погледне надолу.
Някога на върха Голям Купен имаше метален съд на четири метални колони, който се захлъпваше и тетрадка в него, където съм се разписвал няколко пъти. Мълния стопи съоръжението.
Пожелавам Ви да отидете на най-красивия водопад в Балкана, Видимското пръскало, но да се изкачите до чашата му. По скалите е опасно, минава се в дясно от тях през гората. Трябва въже по скалите, защото наклонът е много голям.
Поздравления за хубавото пътуване по любимия ми Балкан. В Лос Анжелос има едни полупустини, които бих посетил само ако ме отведе там милиционер насила...
цитирайНякога на върха Голям Купен имаше метален съд на четири метални колони, който се захлъпваше и тетрадка в него, където съм се разписвал няколко пъти. Мълния стопи съоръжението.
Пожелавам Ви да отидете на най-красивия водопад в Балкана, Видимското пръскало, но да се изкачите до чашата му. По скалите е опасно, минава се в дясно от тях през гората. Трябва въже по скалите, защото наклонът е много голям.
Поздравления за хубавото пътуване по любимия ми Балкан. В Лос Анжелос има едни полупустини, които бих посетил само ако ме отведе там милиционер насила...