На 300 души костите белеят... Априлското въстание на Еледжик
Дума 20. Април 2016 , брой: 91
Богомил ВЕЛИКОВ
Еледжик се намира в най-югозападния дял на Средна гора. По време на османското владичество вековните и непристъпни гори са приютявали много хайдути - закрилници на народа, като Стоян войвода, Страхил войвода, Вълко войвода и др. Името на Еледжик обаче ще остане в българската възрожденска летопис с героичните дни на паметната и славна Априлска епопея през 1876 година. Тогава жителите от околните села превръщат това красиво природно място в добре укрепен лагер за противоборство с османските поробители. Съгласно източници в началото на март 1876 г. Георги Бенковски посещава с. Мухово, където в къщата на Хр. Томин се събират повече от 50 души. След пламенна реч на Бенковски, призоваваща към извоюване на свобода чрез оръжие, присъстващите го одобряват за апостол и техен водач. Полагат клетва, а за председател на местните въстаници е избран един от най-уважаваните в селото патриоти, 42-годишният Вълко Стойнев. Следва много бърза и активна подготовка на въстанието. Жителите на Мухово стават едни от най-доверените хора на Георги Бенковски. Те излъчват двама свои представители за тайната среща - Първото велико народно събрание на Оборище - Гене Телийски и Цвятко Брашков. Новината за преждевременното избухване на въстанието се разнесла към селищата по поречието на река Тополница като мълния още същия ден. Военният съвет представя на Бенковски в Панагюрище план, съгласно който въстаниците са разпределени на 15 бойни подразделения. Съгласно официални източници броят на годните да носят оръжие и да воюват въстаници е около 2000 души. Целият лагер заедно с останалата част от семействата - жени, деца и старци, наброява над 5000 души. На 26 април 1876 г. призори на върха пристига една чета от около 100 души, предвождана от войводата Иван Ворча. Бойният дух на въстаниците и настроението на техните семейства се повдигат много. Куражът, смелостта и решимостта на защитниците на Еледжик да се бият с врага на живот и смърт нарастват още повече, когато Бенковски посещава лагера, за да го инспектира. Докато Бенковски с конницата действа в Белово, лагерът на Еледжик е нападнат два пъти. Със задружни усилия, воля и себеотрицание защитниците на лагера успяват да отблъснат противника, като му нанасят загуби. На 30 април започват да пристигат неприятни новини: на 22 април паднала Стрелча, на 26 април - Клисура и Петрич, Панагюрище е в опасност. Брацигово, Батак и Перущица са блокирани от турски аскер и башибозук. След като Бенковски с четата си напуска Еледжик, от Ниш войска, наброяваща 3000 души аскер, оръдия, много на брой башибозуци и черкези, разпределени в три колони, предвождани от Хасан паша, нападат защитниците на лагера в Еледжик. По всички позиции въстаниците се сражават упорито, храбро, геройски и самоотвержено. Срещу стоманените модерни за времето круповски оръдия и далекобойни пушки на противника славните герои на Еледжик противопоставят черешови топчета, шишанета, влажен барут, саби, ножове, пищови и други подръчни средства за самоотбрана. Напънът на противниковите пълчища е неудържим. В един момент самопожертвователните и геройски отбраняващи се въстанали български селяни са принудени да изоставят бойните си позиции под ураганния огън на неколкократно превишаващия ги по численост и въоръжение противник. Кръвожадните османлии влизат във въстаническия лагер и извършват невиждани злодеяния - ограбват, опожаряват, опустошават и разрушават, настъпва страшна сеч над беззащитните обитатели на лагера. Заловените са подложени на нечовешки зверски мъчения. Съгласно източници в околностите на напълно опустошения и разрушен до основи лагер са избити 300 души. Загива и председателят на военния съвет, храбрият защитник на Еледжик - Гене Телийски.
Нека си говорим открито - става дума за варварско турско робство!
