Стоян Венев (21.09.1904 – 20.03.1989) е роден в село Скриняно, Кюстендилско. Завършва живопис през 1931 година при професорите Стефан Иванов, Борис Митов и Димитър Гюдженов. Един от най-самобитните български майстори. Със собствен почерк и стил, Венев е типичен балкански художник, чието творчество не се влияе от каквито и да било модернистични течения или пък реалистични догми. Рисува предимно битови сцени и образи от българското село. Изкуството му се развива в сатиричен план. Той е творец с достъпен изразен език.

Още по време на следването си Венев си показва рогата – дръзва да рисува еротични творби, които будят хем възхита, хем неодобрение. Две години след дипломирането му полицията конфискува пет негови картини, изложени на показ в една изложба. Обвинението е, че имат "неморално" съдържание. Прокуратурата завежда дело срещу бъдещия класик за порнография по член 230 от Наказателния кодекс.


След известно размишление съдиите решават – художникът е невинен.

 Рисува с едри мазки, едри форми, лаконизъм, понякога с условна перспектива и колорит. Цветовото звучене на картините подчинява на идейния си замисъл. Любовта към жените и селяните е подчертана от оптимистичната гама в пламтящ колорит, стигащ до огненочервено. Има огромно интимно еротично творчество, което не е познато на широкия кръг от публика. Създава и илюстрирани книги с народни анекдоти, както сам ги определя “пиперливи и солени”. Много от тях излизат от общоприетите норми. Но такъв е Стоян Венев – от една страна пролетарски и революционен творец, а от друга – дълбоко лиричен, дори стигащ до неподозирана смелост в изобразяването на еротичността в ония години, когато подобен директен начин за представяне на най-интимното далеч не е смятан за нормален.

След септември 1944 г., когато на власт идват комунистите, той започва да рисува трудовите селяни, но въпреки големите държавни награди отказва всякакви ръководни постове в Съюза на художниците. В творбите му винаги има закачливо намигване – независимо дали са живописни платна, представящи българския селянин като стопанин на социализма, или еротични рисунки на заоблени млади мадони, правени с молив и туш. Живописните му разкази, селски сценки, закачки, скици и карикатури стават много популярни сред хората, а той самият - техен любимец. И Партията му отправя любезно предложение, на което никой не смее да откаже. Избират го за народен представител, но в парламента издържал само два месеца. Оправдава се, че не може да зареже рисуването си, четките го чакат и плачат за него. И отново продължава да стряска пуританите, като рисува с насмешка възрастни селяни, които сладострастно се любуват на голи моми. Но еротиката му е само част от веселия му и тъжен понякога свят. Издъхва 84-годишен през пролетта на 1989 г., а девизът му е: "Радвай се всеки ден на слънцето и за това, че си жив!".

Организира самостоятелни изложби в София (1942), Москва (1965), ГДР (1969), Западен Берлин (1971) и др. Участва в общи художествени изложби в СССР, Чехословакия, Китай, в Берлин, Будапеща, Лайпциг, Лондон, Париж, Виена, Атина, Букурещ, Ню Йорк, и др. Юбилейни изложби : в София (1954, 1964 и 1974) и Кюстендил (1984). Творби на Венев се намират в НХГ, СГХГ,  почти всички окръжни галерии, Дрезденската галерия, Пушкиновия музей в Москва, в галерии в Лондон, Париж, Кишинев, Петербург и в множество частни колекции.
           1. Стоян Венев - Художници - БГ Наука - Форум 
           2. Стоян Венев зарязва парламента заради четките 
             3.През погледа на художника Стоян Венев _ VBOX7