Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2009 13:42 - Желязната завеса. Какво означава края на Студената война? Каква трябва да бъде 2039?
Автор: cocolino88 Категория: Политика   
Прочетен: 5773 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 12.03.2013 21:10



Вече имам собствен сайт и се преместих на www.iskrenoilichno.com
Може да следите новите ми статии във фейсбук: www.facebook.com/iskrenoilichno
Преди да отговорим на тези въпроси е редно да дадем едно кратко обяснение на това какво всъщност е Желязната завеса и какво е Студената война – от кога до кога се случват тези политически явления и какво се случва през този период. Разбира се, темата е съвсем различна, но ще намятам само някои факти за тях.

Желязната завеса е разделение на идеологиите в Европа. Желязната завеса бива спусната от тогавашната СССР и обхваща държави от Източна и Централна Европа. Тя започва непосредствено след Втората Световна Война и привършва след края на Студената Война – 1989-1991г.  Идеологията, която споделя този режим е комунизъм. По това време Европа се разделя на блокове  /1947-1948/ - Западен блок, съставен от държави подпомагани от плана Маршал, членки на НАТО и независими държави /4/ – Испания /разбира се/, Ейре, Швеция и Финландия, и Източен Блок – държави членки на Варшавския договори и неутрални комунистически държави – тогавашна Югославия.

Студената Война е противопотавянето на двете световни сили в този период – САЩ и СССР. Сблъсъкът е между двете идеологии на световните сили, сблъсъкът е между демокрацията и тоталитаръзмът. През този период двете сили не са воювали пряко, но подкрепяйки други държави и тяхните военни действия, може да се каже, че са имали пряко въздействие върху много страни и тяхните граждани. Примери за това мога да дам, като Корейската Война, войната в Иднокитай, разделението на Виетнам, Кубинската революция и други.

Желязната завеса сблъсква две идеологии, учи своите чеда на различни похвати, мнения и най-вече на много различно мислене. Кое мислене е правилно и кое не всеки решава сам за себе си, но определено се получава един парадокс. От една страна държавите в комунистически режим са възпитавали децата си с ненавист към американците. Докато пък янките са известни със свойте пропаганди филми и книги, носещи култови заглавия, като Червената напаст или Пазете се! Това е епидемия. Оттук може да заключим, че американците смятат комунизма за болест, докато руснаците не одобряват американския начин на живот. И все пак е редно да споменем, че американците са достигнали наподозирани висоти в начина на поднасяне на пропагандата и в промиването на мозъци са доста по-напред от руснаците. Дали комунизма е болест също всеки решава сам за себе си, но за мен не е нормално болшевиките да избиват милиони свои сънародници, да отнемат частната собственост на хората, правото им на глас, както и много други знаини и незнаини права. През това време капитализмът в Америка и Западна Европа се развива нормално, дори на бързи темпове, държавна собственост почти няма, хората имат права и най-важното – никой не им иззема живота, заради това, че мислят различно.  За съжаление тези неща, които са ставали по време на комунизмът нямат много общо с истинските идеи на Маркс и Енгелс. Все пак съм стигнал до изводът, че комунизмът е чисто утопична идея и неговите идеи няма как да проработят. Може би тук се крие и разковничето за това какво е ставало в Европа по време на Желязната завеса. Понякога човек не знае кога да спре. Питам се аз, като са разбрали, че комунизмът няма да проработи в истинския си засилъл, защо не са спряли с него? Защо не са продължили по разрастващия се капитализъм? А може би просто не са знаели интрументите за използването му, защото смея да твърдя, че в Китай това, което наричат “new communism” си работи много добре.

 Ако погледнем, обаче, случващото се в Европа преди 89-та като едно политологично наблюдение може да се каже, че благодарение на социалистическите и комунистическите движения много се е променил и обликът на това, което се нарича капитализъм – появил се е хибрид, в който големите капитали и акцента върху свободата на индивида съжителстват със социално ориентиран държавен механизъм за преразпределение.  Благодарение на социалистическите движения се създава и работническо движение вътре в капитализмът, което променя по някакъв начин държавната организация, така че тя се смекчава. Все пак всички знаем, че съвременния свят е такъв, какъвто е, благодарение на всички случили се неща.Това важи за идеиния живот, за политическите и икономически практики, за промените в обществената реалност. Може би част от истината е, че съвременните държави от развиващия се свят са такива, именно заради Източния блок като един коректив или като алтернатива. При купищата си минуси все пак виждаме и някакви, дори и минимални, наченки на плюсове. Може би трябва да се стигне до някакъв извод от всичко написано... Моят извод е, че не може да се каже, че нещо е лошо, само защото не е потръгнало в ръцете на хора, които са го преправили до такава степен, че и създателите на идеята няма да могат да го познаят. Определено комунизмът, който на нас ни е познат, не бива да бъде приветстван с балони и торта. Имаше една мисъл, която съм запомнил от доста време. Тя е свързана с комунизмът, който ние сме изживяли, а именно, че най-хубавото на комунизмът е това, че всъщност вече го няма.

Що се отнася до Студената война нея вече я няма от 20 години. През този период виждаме вече различни мерки за водене на политика. В момента меката сила е новия елемент в межународните отношения. Това определено е голям напредък в сравнение с въоръжаването на европейстите армии, изправени в миналото една срещу друга. За мен края на Студената война промени Европа по един много различен, но много балансиран начин. Пример за това мога да дам с някои от държавите. Русия беше отслабена от Студената война, Германия престана да бъде военна сила, а всъщност дори Франция и Великобритания изгубиха тази роля. САЩ от своя страна вече 20 години за огрявани от лъчите на победители в Студената война, но пък засега е невъзможно да постигнат победи в Афганистан и Ирак. Въпреки, че бяха победите, именно в САЩ след 20 години започна финансовата криза, която трудно може да бъде контролирана и вече е много трудно на САЩ да разпространяват своята мощ по целия свят. От другата страна на барикадата Русия може да проявява своята мощ само близо до границите си.

След Студената война вече има нови структури на европейската сигурност. Началото е поставено. Множеството контакти между държавите вече са налице, която гарантира един балансиран ред в ЕС и в частност в целия свят. Русия вече разглежда Германия като свой стратегичести партньор в ЕС. Контактите на Русия с Франция, Испания и Италия също са добри. Може би главния затруднен какви отношения да предприеме са Великобритания, които все още се лутат между Европа и Америка. По този начин влиянието им на континента спада драстично. Тези множество отношения потвърждават началното мнение, че вече меката сила работи в ЕС. ЕС привлича бившите източноевропейски страни с рационалния си механизъм. Европейският съюз укрепва добросъседските отношения между своите членки. Вече държавите не се дебнат, а развиват икономически и политически отношения за сътрудничество. За мен крия на Студената война е едно нова начало за развита и балансирана Европа.

Въпреки, че както виждаме всичко или поне повечето неща в ЕС вървят относително гладки и най-вече оптимистично, едва ли бихме могли да знаем какво би било след 30 години. Но пък можем да си представим и най-вече да кажем какво искаме да бъде тогава. Какъв би бил начина на живот тогава.

Първота мнение определено би било, че бихме искали да живеем в една по-добра България, в една по-кординирана европейска общност, в една общност, в която няма да има размирици, като държавите от Източна Азия и бихме се радвали на още по-засилена глобализация. Силно се надявам, че и за нас българите ситуацията ще бъде много по-добра. Преди да си отговори човек на въпроса какво е по-добра страна обаче, трябва първо да разбере какво точно не му харесва в настоящата ситуация, за да си изгради представа за това което всъщност желае да се промени. Така и аз стигнах до своите изводи. Разбрах, че искам да живея в съвременна страна, страна където мисленето не е закостеняло. Искам да живея в чиста страна, страна където улиците не тънат в мръсотия и където въздухът е чист, а децата не страдат от астма всяка пролет заради изключително съвременния метод за борба със заледяванията чрез пясък. Искам да живея в страна, където човешкият живот значи нещо, където семейството е ценност и където младите хора могат да създадат семейство без да трябва да се притесняват преди всичко за оцеляването. Искам да живея в страна където агресията не е в основата на всичко, където образованието е нормално, където родителят може да изпрати детето си спокойно на училище. Страна където да не ставаш подвластен на някого само защото си от даден етнос, защото си икономически зависим от него или просто защото нямаш същото финансово състояние. Искам страна в която законите да са в сила за всички и всички да са равни пред закона. Искам страна в която институциите да не мачкат индивида, когато той има желанието и опитва да се развива, страна в която държавата да осигури за отделния човек условията в които той да може чрез собствената си инициатива да гради себе си и своя свят. Искам да живея в страна, от която да не ме е срам когато я споменавам в чужбина, която да не е известна на света най-вече със своята корупция, мафия и сива икономика. Или на кратко казано, искам да живея в свободна, чиста страна в която да реализирам себе си и с която да се гордея не само заради това което е била, но и заради това което е и което ще бъде. Точно така си представям 2039 и точно такава трябва да бъде! От нас зависи!




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: cocolino88
Категория: Лични дневници
Прочетен: 838336
Постинги: 52
Коментари: 262
Гласове: 202
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031