Планински пешеходен туризъм :: ПЛАНИНАТА БИЛО-с. Бойковец, х. Рудината, Руския паметник, р. Кобиля-30. 12. 2011 г.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

03.02.2012 10:15 - ПЛАНИНАТА БИЛО-с.Бойковец, х.Рудината, Руския паметник, р.Кобиля-30.12.2011 г.

Автор: pelitko Категория: Туризъм

Прочетен: 5456 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 05.02.2012 19:56

Рано сутринта пристигнах в с. Бойковец и докато преценявах откъде да тръгна нагоре съм преминал с колата през цялото село. Стигнах до последните къщи и там видях човек. Реших да го питам за пътя към вр. Маняков камък. Улучих най-точният човек. Оказа се настоящият хижар на хижа Рудината. Улучих и точното място където да го срещна. На мястото на срещата ни минаваше малка рекичка с мостче през нея. Зад мостчето вдясно имаше черен път, който водеше към билото на планината Било. Благодарих на човека и хванах указания път. Планината Било е под формата на буквата Г. Двете рамена на Г-то са разположени на север и на запад от Бойковец. Аз тръгнах на север. В началото пътя върви по оголен баир. Гледката е панорамна. Вижда се цялото било на север и на запад. Селото е красиво разположено в малкото Бойковско поле.

От билото към с. Бойковец

Откри се и гледка към билото на Стара планина с върховете Баба и Звездец. Черния път по който вървях беше доста странен-вкопан в склона, широк, равен и без коловози по него. Може би е римски. Видях нагоре да минава широк черен път, подсичащ цялото било на планината. Изоставих моя път и направо през гората, без пътека, излязох до подбилния път. Озовах се до огромна бука с маркировка на нея.

Открих маркировката за х. Рудината

Маркировката е от гр. Правец за х. Рудината. Завих към Рудината. Снега вече стана сериозен, но по пътя беше минавал джип и беше утъпкано. Пътя е панорамен, без голяма денивелация и предлага много гледки на юг и на запад. След няколко километра GPS-са показа, че съм под вр. Маняков камък-най-високият връх в района. Пътя минава на около двеста метра от върха. Изоставих пътя и се качих на Маняков камък.

На вр. Маняков камък

На върха има три каменни отметки и красива гледка в западна посока. Вижда се Мургашкия дял на Стара планина с голия Мургаш. От село Бойковец до вр. Маняков камък денивелацията е около 800 метра, като най-сериозната част е от селото до подбилния път. Върнах се отново на пътя и скоро стигнах до голяма поляна. Поляната е важен разклон с пътища в много посоки. Има огромна бука с много маркировки по нея.

За кратка почивка е време

Седнах на пейката под буката за кратка почивка и продължих към Рудината. Хижата е на около километър след поляната. Пътя излиза на малко връхче, голо от южната си страна. Хижата е под него в края на гората.

Хижа Рудината

Приблизително на това място планината Било завива в южна посока. Тук някъде е и средата на моя маршрут. Хижата беше заключена и без никакви следи по снега около нея. Нито от хора, нито от животни. Продължих на юг към вр. Венеца. След х. Рудината се слиза малко надолу, след което се качва вр. Венеца. Пътя беше отново вкопан в баира и сега вече бях сигурен, че е римски. Връх Венеца се изкачва на зигзаг, като малко преди котата му има отбивка. На голямо дърво атрактивно са забити много маркировъчни табелки.

Маркировки

Продължих в южна посока по пътеката за х. Чавдар. Върви се водоравно през много красива смесена гора и се излиза на малка поляна. Това е и най-красивата част от маршрута. Местността се казва Равни дел. Все едно бях в парк. Дърветата са природно разредени, сякаш посадени от човек. Отвсякъде текат поточета, които са образували няколко малки езерца. За втори път минавам през това място и за втори път чувствам голямо спокойствие. След поляната с езерцата се излиза отново на черен път. Върви се с малка денивелация нагоре. Стига се до друго красиво място - Канделева поляна. По средата на поляна пак има малко езеро и до езерото - дървена къщичка с красива дървена ограда. След поляната пътя подсича връх Големия елак и излиза от гората в м. Въртележката. Пред мен е огромно алпийско пасище. Право на юг е вр. Звездец.

Към централното било на Стара планина

На югоизток е главното било на Стара планина, а на югозапад са Софийското поле и масива на Мургаш. Някъде далеч надолу вдясно са прохода Арабаконак и над него автомагистрала Хемус. Времето е ясно, но студено. Духа много силен вятър. Отивам да видя паметника на руските войници. Паметната плоча е все още строшена на две.

Руският паметник в м. Въртележката

Може би са я помислили за комунистическа. Руските войници са убити по време на руско-турската война с оръдия от връх Звездец. От студа и вятъра започвам да замръзвам. Снимам набързо няколко кадъра и решавам да слизам към Бойковец. Помнех от предишното си минаване къде е отбивката за селото, но сега не можах да я намеря. На GPS-са също я нямаше. Влязох бързо в гората за да не замръзна. Започнах да се спускам надолу без да търся пътека. Малко под билото все пак я открих. Пътеката следва долината на река Кобиля. При една дървена барака пътеката преминава в черен път. Все по черния път стигнах до село Бойковец и към 16.30 часа, почти на здрачаване, бях при колата.