Планински пешеходен туризъм :: ЕТРОПОЛСКИ БАЛКАН-около село Бойковец-14. 01. 2012 г.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.02.2012 10:56 - ЕТРОПОЛСКИ БАЛКАН-около село Бойковец-14.01.2012 г.

Автор: pelitko Категория: Туризъм

Прочетен: 6802 Коментари: 3 Гласове:

Последна промяна: 05.02.2012 19:55

Целта за деня беше да се кача от с. Бойковец до билото на Стара планина и по възможност до вр. Звездец. Още щом стигнах до гр. Етрополе разбрах, че едва ли ще изпълня целта си. Седем дни след последния снеговалеж в града имаше страшно много сняг.

Снега в Етрополе седем дни след валежа

Завих към с. Бойковец и още в началото на пътя трябваше да си оставя колата. Пътя уж беше изчистен, но не докрай и колата буксуваше и занасяше. Самото ходене по такъв път си беше сериозен преход.

Пътят към Бойковец

Продължих пеша към селото. На отбивката за х. Звездец реших да помоля военните да ме пуснат по асфалта нагоре, но ми отказаха. Продължих към Бойковец и стигнах до първите къщи.

село Бойковец

Там видях отклонение от пътя наляво и реших да тръгна по него. Веднага затънах до кръста в мекия сняг. Още тук трябваше да взема решение дали да продължа. Времето беше хубаво и реших да се поразходя докъдето мога. Сложих снегоходките и се започна едно пропадане. Снегът мек и дълбок. Снегоходките бяха напълни излишни. Продължих бавно нагоре и се оказа, че не трябва да съжалявам, че продължих. Пътеката беше позатлачен черен път, който виеше наляво-надясно и нагоре през гората. Денивелацията беше малка, а красотата безмерна. Дърветата бяха наведени от отрупалия ги сняг.

Наведената гора

Ходех в нещо като тунел от растителност при пълна тишина. Няколко пъти паднах с главата напред. Затъването в дълбокия сняг бързо ми отне силите.

Горският тунел

Гъстата гора не предлагаше панорамни гледки. От време на време някъде горе си виждаше билото на Стара планина.

Към билото на Стара планина

Реших да ходя до 12 часа и да се връщам докъдето и да съм стигнал. На GPS-са видях друг черен път, който се съединяваше с моя и се връщаше в селото, но от друго място. Стигнах до отбивката около 12.30 часа и завих по другия път за да направя кръг. Започнах да се спускам към долината на река Кобиля. Бях ходил по пътя покрай тази река преди две седмици и знаех, че та ме много красиво. Излязох на реката до разклон от който излизаха няколко пътя. Естествено продължих по погрешния път. Както си вървях надолу и видях следи от снегоходки. Чак тогава направих справка с GPS-са. Оказа се, че много рано съм затворил кръга. В гъстата гора човек се обърква. Е сега поне на връщане снега беше утъпкан. Стигнах прекалено рано до колата, едва към 14 часа. Бях с напълно изцедени физически сили, но ми останаха хубави спомени.