Реших да се разходя от гр. Карлово до х. Амбарица. Няколко пъти съм минавал по билото на Стара планина и няколко пъти по пътеката от Карлово по Стара река. Хижа Амбарица все ми е оставала встрани. Сега и дойде ред. Избрах пътеката по Малката река. И по тази пътека не бях минавал. От гр. Карлово до х. Хубавец всички ми беше ясно. Дори знаех колко на брой са мостчетата по Стара река. 


      Арката над Карлово

Хижа Хубавец
 Отбивката за х. Амбарица е до мостчето пред хижата. Маркировката по Малката река се оказа наскоро подновена. Върви се малко над реката по десния и бряг. В началото пътеката е почти водоравна и следва завоите на  реката. През вековна букова гора се стига до малко водопадче. Пътеката слиза до реката и оттук започва изкачване. Сменя се и посоката на движение от северна в западна. Баира е много стръмен, но пътеката е на зиг-заг. Леко е вкопана в склона и се следва лесно. Има няколко паднали дървета, които трябва да се заобикалят. Изкачват се около 300 метра денивелация. На най-високото място има маркирана отбивка за гр. Карлово през Меча поляна-жълта маркировка. След отбивката има водоравен участък. Върви се в северна посока, като се откриват красиви гледки към централното било и поляните под него. Постепенно пътеката започва да слиза към Малката река. Бях набрал голяма височина и се надявах слизането скоро да свърши. Нали отивах нагоре, а не надолу. Нищо подобно. Слиза се отново чак до Малката река. Цялата набрана височина след водопадчето се изгуби. Много добре измислена пътека. Пресякох Малката река и излязох на поляна покрита със сняг-Ганево пладнище. Пътеката не се виждаше от снега и трудно открих продължението и в гората. Изкачването започна за втори път. Скоро гората свърши, а маркировката зави по края на гората в западна посока. Пред мене беше огромна алпийска поляна, опираща до билото на планината. Изоставих маркировката и тръгнах право нагоре. Вървях по някаква виртуална пътека, която ме изведе до разрушена кошара в м. Чавдарица.

Разрушената кошара. Вляво е вр. Малка Амбарица
 От кошарата излизат множество пътеки във всички посоки. Продължих нагоре без да търся маркировка. Билото не изглеждаще далече, но поляната към него беше обрасла с гъста трева и хвойна. Изгря и слънце и стана топло. Започнах да вървя на зиг-заг и често да спирам за почивка. Денивелацията се оказа много сериозна.


Оттук се качих
 Стигнах до подсичащата билото пътека от х. Левски към х. Добрила-Южния път. От него, вече по утъпкана пътека, се качих на Амбаришкия превал. Това е премката между Малка Амбарица и Малък Купен. Някъде към 12 часа бях на превала. Прекалено рано за да слизам към х. Амбарица. Реших да запълня времето, като се кача вр. Купена.


 Към връх Купена по пътеката Ком-Емине
  Завих на изток по билната пътека Ком-Емине и направих глупост. Вместо да ходя по коловата билна маркировка реших да подсичам Малък Купен от север по лятната пътека. От южната страна на планината нямаше и грам сняг. От север се беше събрал  доста сняг и то на коварни преспи. От превала не се вижда северната страна на Малък Купен. Когато стигнах до началото на подсичането се оказа, че цялата северна страна на Малък Купен е в сняг. Домързя ме да се кача нагоре до билото. Реших, че няма опасност и продължих. Отдавна не бях брал такъв страх. Снегът се беше заледил, а под него зееха дълбоки улеи. Внимавах на всяка крачка. С огромно закъснение се добрах до премката между Купена и Малък Купен. Там от страх спрях за почивка и обяд. Трябваше да се възстановя психически. След кратък обяд поех към Купена. Оставих си раницата долу и взех нагоре само фотоапарата, щеките и GPS-са.

Въжето под върха
 
От въжето надолу


Надолу към премката с Малък Купен 

Без раница го качих много бързо. От върха се откриха уникални гледки. Точно заради тях ходя в планината.  


На вр. Купена


От Купена към Амбарица


 Централното било с връх Ботев в облаците


Надолу към рида Хубавец и долината на Стара река
  Останах горе около половин час, докато не започнах да замръзвам. На връщане не повторих глупостта да подсичам отвесен терен покрит със сняг. Изкачих Малък Купен и се върнах към Амбаришкия превал по билото. На вр. Малък Купен излезе такъв силен вятър, че не можах да се задържа и да снимам. Слязох до следващия кол и от там снимах върха.
 
Купен, Малък Купен и Ботев
 
   От Амбаришкия превал пак има подсичане от север. Този път на вр. Амбарица. От север под върха са улеите Платнешки ярове. Доста са страшни, но този път рискувах по-малко. Преди мен беше минавано. Имаше утъпкана пътека и снега беше по-малко. Пък и там си е по-водоравно като цяло. Подсякох бързо Амбарица и излязох на рида Дебели дял.
 
Купените от север. Вижда се опасната подсичаща пътека.


Централното било до Марагидик


На хижа Амбарица
    Към 16.30 ч бех на х. Амбарица. Посрещна ме хижаря Дончо. Много е писано по форумите срещу този човек. На мен ми направи добро впечатление. В хижата няма ток и затова си легнах  рано. На сутринта още по тъмно и на челник тръгнах обратно към Карлово. Реших да се върна по друг път. Като стигнах до под вр. Амбарица не завих към Амбаришкия превал, а продължих право на юг и изкачих върха.


На вр. Амбарица

   От вр. Амбарица продължих на юг и се спуснах към вр. Залъмица. От премката между Амбарица и Залъмица се открива невероятна панорама към Централното било, рида Хубавец и долината на Малката река.


От Залъмица към Купените

   Вр. Залъмица подсякох по водоравна пътека от запад. Излязох на Залъмовото кладенче, където има разклон-Южния път се засича с пътеката Карлово-Добрила.
 
Заслон Залъмица

   Продължих към Карлово. Пътеката е широка и добре маркирана. Първо има кратко слизане, после кратко изкачване на вр. Ирелтията. Билото между Ирелтията и следващият връх Сакарица е тънко и голо. От това било се откриват още по-невероятни гледки във всички посоки.
 
Долината на Малката река

  Под билото от изток е почти отвесно надолу към долината на Малката река.
 
От вр. Ирелтията към вр. Ботев

  Малко преди гористия връх Сакарица пътеката се разделя. Маркираната пътека подцепва вр. Сакарица от запад, а немаркираната пътека минава през върха. Заради гледката изоставих маркираната пътека и продължих към Сакарица. В началото се върви през гора. Някъде в гората бе върха, но къде точно не разбрах. Пътеката трудно се следва, защото няма никакви знаци. Придържах се близо до пропастта отляво. От време на време се натъквах на маркировка с камъчета. След гората се излиза на обширна поляна, покрита с трънливи храсти. Надолу към Карлово продължава  тънък и гол рид. Гледката към рида и долината на Стара река отляво е уникална. 
Рида от вр. Сакарица към Карлово и Стара река вляво

   Реката образува ждрело, цялото набраздено от двете страни с ридове. Отляво ме затиска масива Равнец-оттук изглежда огромен. Отдясно, докъдето поглед стига, са голи поляни. Спирам за фотопочивка и продължавам по рида надолу. Рида завършва с красив скалист връх. Някъде преди него излиза и жълта маркировка. Може би е тази от Меча поляна. След скалистото връхче започва рязко спускане на зиг-заг. Маркировката е много гъста, а пътеката широка. Срещам и първите туристи тръгнали от Карлово нагоре. Учудват се, че аз слизам надолу. Пътеката стига до малък параклис с голям кръст до него. Кръста се вижда от целия град. До параклиса е построен красив кът за отдих с пейки и чешма.


Параклиса над Карлово


 Кръста до параклиса     След параклиса пътеката се спуска точно на арката над Карлово. До колата стигам много рано-още към 13.00 часа.


 GPS track
ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track

Карахме ски десетина дни.
Хижарят се казваше Бай Гечу...
Колоритна личност.

-Старите българи са били здрави, защото са сърбали...Правели си инхалация на белия дроб...
-Ама...аз съм чела,че така влизал въздух в стомаха- рече една даскалица.
-Другарко, аз боба го ям със затворена усто, но такъв въздух ми се събира...

Но не беше чорба. Правеше си инхалация на черния дроб.

Много тежък преход! Красиви снимки !Браво!

Това е нормален преход, дори лек. Първият ден си го удължих сам, като се качих на вр. Купена. Вторият ден изкачването е съвсем малко - само до вр. Амбарица. После е само слизане до гр. Карлово.

Достоен преход, и то през зимата.