Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2012 13:37 - с.АНТОН-х.ПЛАНИНСКИ ИЗВОРИ-вр.БРАТАНИЦА-26.11.2011 г.
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 8119 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 07.02.2012 18:48


     Реших да се качвам от с. Антон към билото на Стара планина. Като стигнах до селото завих по единствената асфалтова отбивка на север от подбалканския път. Минава се покрай последните къщи и се достига до параклис, вляво от асфалта. При параклиса асфалта свършва. Там си оставих колата и тръгнах по черен път в източна посока. След около 200-300 метра има красива чешма и голям навес с пейки.

image
Чешмата в края на с. Антон
 
    GPS-са показа, че пътеката е точно зад чешмата. Мотах се известно време зад чешмата, колкото да разбера, че там няма никаква пътека. Реших да следвам GPS-са и тръгнах без пътека нагоре през гората. А горката гора току що я бяха секли. Беше се образувала пътечка от свличаните надолу трупи. Вървях доста стръмно нагоре, докато не излязох на черен път. Както си и мислех пътеката би трябвало да тръгва от последните къщи и да минава някъде зад параклиса. Пътя зави на запад и стигна до дебела пътека, отклоняваща се нагоре. Пътеката не беше маркирана, но аз тръгнах по нея. Скоро излезе и маркировката. Изкачването е с лек наклон в северозападна посока. Излязох над гората и някъде далеч на изток забелязах зимната колова маркировка. Вървеше по един рид нагоре и на север. Отпред ми излезе гъста мъгла, но продължих по пътеката, която стана водоравна. Пътеката стигна до пропаст, зави покрай пропастта в северна посока и влезе в гората. През гората изкачването става на гъсти змиевици. Следвах ги доколкото мога, но тревата беше покрита със скреж и изгубих пътеката. Реших за по-сигурно в тая мъгла да потърся зимната маркировка. Тръгнах водоравно в източна посока и я открих на най-стръмното място-в местността Мандрели. Беше толкова стръмно, че имах чувството, че се качвам по стена. Добре поне, че излязох над мъглата.

image
Над мъглата
     Откриха се чудни гледки, а и пътеката стана по-равна. Върви се по рид с дълбоки гористи долове от двете страни. По всички хълмове наоколо пасяха конски табуни. Времето беше кристално ясно и студено. Само за ходене. Колкото по нагоре се изкачвах, толкова по-водоравна ставаше пътеката. Скоро излязох на билото в м.  Гьолджука, при жалките останки на х. Планински извори. Пълна разруха.

image
        "Хижа" Планински извори

   Бързо отминах руините и спрях за почивка на чешмата „Планински извори”.

image
Чешмата "Планински извори"

    След чешмата изкачих леко вр. Тетевенска Баба и реших, че е още рано за слизане към Антон.

image На вр. Тетевенска Баба

image
От Тетевенска Баба към вр. Вежен. Отзад вляво е  вр. Ботев

image
вр. Ботев някъде в далечината

image
Надолу към Антонски превал /Попови гробове/

    На Антонския превал продължих по билото в източна посока. Реших да ходя докъм 13.00 часа и тогава да се връщам. Понеже не бързах за никъде, ходех по-бавно от обикновено и се наслаждавах на гледките от двете страни на билото.
image
На североизток към вр. Ушите. Под него е х. Бенковски. Най-отзад е Васильовска планина

image
Надолу е махала "Костина" на с. Рибарица

image
На юг от мъглата се подава вр. Буная в Средна гора

   Така неусетно изкачих последователно върховете Булуваня, Безименния и Братаница. На отиване вървях по билната зимна маркировка, а на връщане ги подцепвах от юг по лятната пътека. Района на трите върха представлява море от трева. Върховете са меки и спокойни, изцяло покрити с високи треви. Липсват резки денивелации, скали и хвойни. Върви се много леко и приятно. Обиколката затвърди мои предишни впечатления, че над с. Антон е едно от най-красивите места в Централна Стара планина. Може би след джендемите от двете страни на вр. Ботев. Цялото било от юг е гъсто набраздено от дълбоки долини. Във всяка долина тече река. Колко реки се спускат от билото към Антон не може да се преброи, но са много. Най-интересните долини са между Антонския превал и пътеката от Антон за х. Планински извори.

image
От билото надолу към с. Антон в мъглата

image
Насечената Стара планина над с. Антон

image
От вр. Булуваня напред към Безименния, Братаница и Вежен

image
От вр. Булуваня към Тетевенска Баба

image
От Безименния към Братаница, Кончето, Пъпа и Вежен

image
Старопланинското конче

image
Въртопски теснини

image
От Братаница към Безименния и Булуваня

image
Кончето и Пъпа

image
вр. Вежен

image
Надолу към поляната Михалкови колиби. Тук преди няколко години се изгубих в мъгла през зимата.

   Природните красоти се допълват от исторически артефакти. На билото има запазена част от римски път. На слизане от вр. Булуваня, преди Антонски превал, има малко връхче. Римският път е от северната му страна. Запазената част от пътя е около 200 метра. На Антонския превал обядвах набързо и заслизах надолу към Антон. Някога по тази пътека е имало зимна колова маркировка. Сега всички колове са прилежно отрязани. Пътеката върви по трасето на римски път. В началото не си личи, че е римски, защото е много изровен от снеговете. Пътеката достига до тясно и скалисто място където скалите са изсечени. Тука вече си личи, че пътя е римски. След скалите се излиза в голата м. Заногата. В м. Заногата пътя е вкопан в хълма - класически римски. Местността Заногата представлява обширно пасище с наклон на юг.

image
Нагоре към Антонския превал от голата местност Заногата

    Приятно впечатление ми направиха многобройните овчи стада. На други места по планинските пасища вече няма животни. Обърнах се назад към планината. Подобна гледка трудно се описва. Отдясно ми е изгладената от снеговете, югозападна страна на Булуваня. Без нито едно дърво, храст, камък или гънка по нея.
image
Югозападната страна на Булуваня

   Склона на Булуваня рязко контрастира с другите части на планината. Насечени от дълбоки долини, с разхвърляни причудливи скали по тях. В долната си част всички долини са покрити с букова гора. В края на есента буките бяха обагрени във всякакви цветове.

image
Нагоре към Тетевенска Баба

   Трудно се откъснах от това място. След Заногата се влиза в гора, където пътеката става черен път. Стига се до малка река и слизането свършва-пътя става водоравен. Върви се по десния бряг на реката. Брега е покрит с огромни камъни. Камъните са разместени така, че да образуват път. Отново съм на трасето на римския. След участъка с камъните съвременния черен път е прокаран над римския. Трасето на римския е запазено на стотици метри. Щраквам последна снимка към Булуваня и напускам тясната долина на реката.

image
Към м. Заногата

       Излизам в полето на около километър източно от с. Антон.

image
  Булуваня и пред нея по-ниско Заногата

   
Отново се обръщам нагоре към Булуваня. Чудя се, защо толкова малко туристи минават оттук. 

image
GPS track 
  ВСИЧКИ СНИМКИ
GPS track




Гласувай:
4
0



1. toninabog - Поздрави!
08.02.2012 15:01
Запален планинар си! Успял си да намериш места с уникални гледки! Лично на мене обаче ми стана тъжно за изсечената гора,за разграбените хижи ...И това е из цяла България! И ми става неприятно, когато се появат природозащитници на "жълтите павета" или по телевизиите и яростно защитават правата на бездомните кучета например...А истинската природа страда...И много диви животни също...Нали?
цитирай
2. pelitko - Напълно сте права
08.02.2012 16:19
Останките на "хижа" Планински извори са крещящ пример за унищожение и безхаберие!
цитирай
3. hadzapi - Колко такива хижи и ние сме виждали последните години -
10.04.2012 22:43
тъжна гледка. В Планината Голо бърдо едната хижа отдавна е изоставена, край гара Реселец - също, х. "Руен" отдавна забравена и тя, добре, че наблизо има други възможности за спане, има частна хижа.... И още и още.
цитирай
4. hadzapi - Но има и много красиви места, които се поддържат и
10.04.2012 22:44
са оживени. Има хора, обичащи планините. А и в планините хората са сърдечни, по полето са други - по-недоверчиви и затворени.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 913587
Постинги: 76
Коментари: 358
Гласове: 293
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930