Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.02.2012 09:29 - с.ХРИСТО ДАНОВО-х.КОЗЯ СТЕНА-х.ХАЙДУШКА ПЕСЕН-х.ВАСИЛЬОВ-12-13.11.2011 г.
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 11910 Коментари: 5 Гласове:
6

Последна промяна: 24.07.2012 14:59


    Ходеше ми се някъде в Централна Стара планина. Този път реших да се кача на х. Козя стена от с. Христо Даново. Отдавна не бях ходил по долина на р. Дамлъдере. От с. Христо Даново в западна посока има асфалтов път дълъг 4 км.. Върви по долината на Дамлъдере и стига до военни складове. На портала винаги има дежурен. Оставих си колата до портала за да е под надзор. От складовете пътя става черен и продължава по долината на реката. Тръгнах сравнително рано-към 7.00 часа. Дълго време се върви почти водоравно. Още в началото има разклон без маркировка. Продължава се направо. Стига се до втори разклон при който се завива надясно по по-слабо използвания път.

image
                                             Вторият разклон-завива се на дясно

    Пътя навлиза в тясна клисура. Склоновете сякаш са над пътя.

image
                                     Пътя по река Дамлъдере

    Панорамата се разнообразява от интересни скали и пещера вдясно от пътя.

image
                                                         Пещерата

    Стига се до табела указваща началото на парк. След табелата склона се беше срутил върху пътя. Поразчистили бяха колкото да мине човек, но не и кола. Следва отбивката за с. Розино. Малко след нея е изграден красив кът за отдих с чешма и пейка. Пътя достига до дървен мост. До него има табела, че моста е опасен.

image
                                          Опасният дървен мост

    Веднага след опасния мост е началото на пътеката за х. Козя стена. Знаех, че пътеката излиза пак на пътя, но тръгнах по нея. Върви  се по рида Узунбурун /Дълъг нос/. В началото пътеката е много стръмна. Нагоре постепенно се успокоява и достига до изоставена тухлена постройка.

image
                       Изоставената постройка. Не става за заслон.

     При постройката отново се излиза на черния път. Върви се през гъста гора при средно голяма денивелация. Пътя достига до пейка с гледка на изток към долината на река Боба. След пейката пътя става пътека. Изкачвам се леко през вековна букова гора. Времето е много студено. Всичко е покрито с дебел скреж. Все едно е валял сняг. Тук беше може би най-красивата част от маршрута. Неусетно стигнах до Хайдук чешма.

image
                                                   Хайдук чешма

      Намира се на 5 минути под хижа Козя стена. Спрях за кратка почивка и качих последните метри до хижата. Откри се невероятна гледка към долината на Дамлъдере и върховете Кавладан, Юмрука и Вежен.

image
                                         Панорамата от х. Козя стена

image
        Долината на р. Дамлъдере и рида Узунбурун по който се качих

   Направих много снимки, но времето беше студено и забързах към Хайдушка песен. В х. Козя стена изобщо не влязох.

image
                                                Хижа Козя стена

      Спрях отново за снимки на премката между Трионите и Кучето.

image
      Паметник на бившия хижар на Козя стена загинал тук от лавина

    От северната страна на билото имаше гъста мъгла, която пълзеше нагоре по склоновете.

image
                                            Билото Трионите

        Щракнах последна снимка и потънах надолу в мъглата.

image
                       Премката между Трионите и Кучето с паметника

   Пейзажа доби призрачен и романтичен вид. Мъгла, студ, скреж и вековни буки. До х. Хайдушка песен има около един час стръмно спускане и само буки. Беше много красиво, но и още по-студено отколкото от южната страна на планината.

image
                                                 Заслона на Дачо Дачев

        Хижата беше основно ремонтирана и както си трябва заключена в почивен ден.

image
                                             Хижа Хайдушка песен

   Отбих се до паметника на Тодор Каблешков, който е на 200 метра от хижата и хванах пътеката за х. Васильов.

image
                         Паметника на Тодор Каблешков в м. Рогачева нива
 
Пътеката за х. Васильов в началото е стръмна и трудно се следва. Явно не се ползва много от туристи и се е позатлачила. Скоро излязох  при две малки вилички. Там има вода, а пътеката става черен път. Продължава се по пътя и се стига до две вече големи и нагласени вили. Пред тях имаше паркирани коли с германска регистрация. На сто метра след тях има маркировъчен кол. Това е тройния разклон - х. Ехо-наляво, с. Чифлик-надясно, х. Васильов - направо. Намира се на вододелното било между реките Драганов дол и Камачарска. Продължих направо и излязох на водоравен път. Пътя е слабо маркиран, но не може да се обърка. Върви малко под вододелното било от северната му страна. Следва продължително и водоравно вървене с постоянни завои наляво-надясно. Така около два часа. Единственото ми разнообразие бяха две породисти домашни кучета, които вървяха известно време с мене. Понеже имаше мъгла не знаех изобщо къде съм. От време на време мъглата се вдигаше и отдясно виждах дълбок дол, гъсто обрасъл с буки. Последва по-стръмно изкачване. Почувствах умора, защото ми беше второ изкачване на било за деня. Ходех бързо, защото не знаех колко пъти ми остава. Стигнах до кол от зимна маркировка. Отново троен разклон–Ехо, Васильов, Хайдушка песен. Бях се качил на билото от вр. Ушите към х. Васильов. Разклона се пада някъде южно от вр. Турлата. Тук неуспешно се опитах да обядвам. Беше толкова студено, че на втората минута замръзнах и се отказах. Завих към Васильов и последва същото. Продължително и водоравно вървене с постоянни завои наляво-надясно. Така още около 2 часа. Когато подсичах вр. Турлата силно впечатление ми направи вкопаването на пътя в хълма. Зачудих се дали не е римски. Близо до х. Васильов пътя е широк и идеално водоравен. Без коловози. Такъв е римския път на билото между Петрохан и Ком. На следващия ден, при подсичането на вр. Кашка, също се виждаше трасето на изоставен път под лятната пътека. Като се върнах в къщи направих справка и се оказа, че целият път от х. Васильов до х. Ехо наистина е римски.

image
                                              Пътя за х. Васильов 

     Скоро след вр. Турлата излязох на асфалта на прохода Богоя.

image
                      Прохода Богоя-между селата Рибарица и Чифлик 

    Най-после разбрах къде съм. Оставаха ми 3-4 км. до хижата и вече вървях по-бавно.

image
                      Перките по Васильовска планина

      На х. Васильов пристигнах навреме-към 16.30.

image
                                                         Хижа Васильов

   Докато снимам няколко снимки и мръкна. В хижата се почувствах като у дома си. Хижарката Пепа ме посрещна с усмивка и веднага ми предложи топъл чай. Почнах да се свестявам от студа. Навън беше поне минус 10 градуса. На хижата малко преди мен бяха дошли още двама туристи от Троян. Единият имаше рожден ден и седнахме с тях и хижарката на лаф и почерпка. Легнах си рано,а на сутринта тръгнах още по тъмно. Забелязал съм, че когато се връщам по същия маршрут той изглежда по-лесен и времето върви по-бързо. Скоро стигнах до тройния разклон от вчера и завих към х. Ехо. Реших да се върна по друг път за да направя кръг. Малко след разклона се излиза в подножието на вр. Кашка. Следва продължително, но не много трудно изкачване и пак троен разклон.

image
                                Тройният разклон под вр. Кашка

   Продължих към м. Ушите. Вървях по лятната пътека от северната страна на билото. Под нея има стръмен склон и много внимавах, защото беше заледено.

image
                                        Стръмният дол под мен 

     Някъде под  превала Ушите излезе и бурен вятър.

image
                                                         Превал Ушите

   На билото завих към х. Козя стена. От вятъра стана още по-студено и вървях колкото се може по-бързо. Подминах транзит хижа Козя стена и стигнах отново до премката между Кучето и Трионите. Тук има пътека на юг към Христо Даново. На това място всички туристи, които са за Беклемето се объркват. Обърквал съм се и аз. Вместо да тръгнат по по-трудната пътека нагоре към Кучето, те завиват по по-лесната пътека  към Христо Даново. Тази пътека отдавна си я бях набелязъл и сега и дойде реда. Трябваше да стигна по нея до вр. Голямо Орозтепе и от там да се спусна в Христо Даново. За мое учудване пътеката се оказа широка, удобно вкопана в хълма и дори маркирана. Бързо подцепих вр. Боба от югозапад и излязох на открита поляна. И там като ме подметна вятъра. Веднага започнах да замръзвам. В мъглата нищо не се виждаше. Поляната беше заскрежена и изгубих пътеката. Извадих
GPS-са, но беше толкова студено, че се отказах да го гледам. Реших да сляза някъде на завет. Виждаше се и нещо като пътека на изток. Тя ме отведе до чешма, а от чешмата излизаха множество пътеки във всички посоки. Тука си бях на завет и изобщо не ми се връщаше отново на леденото било. Видях на GPS-са някакъв път под мене и започнах да се спускам надолу без пътека. Скоро стигнах до пътя.

image
                                           Пътя по река Каваклъдере

    Вървеше по река Каваклъдере и беше близнак на  този по Дамлъдере. Според мен от с. Христо Даново до х. Козя стена е по-кратко и по-лесно да се стигне именно по този път. Долу на пътя вятъра спря и ми стана по-топло. Мъглата се вдигна и видях вр. Голямо Орозтепе някъде горе вдясно. Пътя направи стръмен
S-образен завой и стана водоравен. Откриха се гледки към върховете от двете страни. Склоновете към Каваклъдере са сухи и с по-рядка гора. Затова пък се виждат множество интересни скални групи и отделни причудливи скали.

image
                                              Интересни скали по пътя

image
                                               Скални пластове

      В долната си част реката образува красиво ждрело.

image
                                        Ждрелото на р. Каваклъдере

     Рязко слиза на около 50 метра под пътя и започва да вие. Веднага след ждрелото се излиза при последните къщи на селото. В с. Христо Даново завих по асфалта към колата. Стигнах отново в 16.30 часа, точно преди мръкване.
GPS-са показа общо 57.5 км. и общо 3260 м. изкачване. Въпреки мъглата, малкото гледки и големия студ, прекарах два пълноценни дни в планината.

image

  
image

                                                          GPS track

ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track




Гласувай:
6
0



1. mitkaloto - Благодаря за хубавата разходка...
10.02.2012 09:56
Благодаря за хубавата разходка!Поздрави!
цитирай
2. pelitko - Искам да бъде като разходка
10.02.2012 11:48
Искам да го напиша хем като пътепис, хем като обяснение на туристически маршрут. Показвам със снимки важните ориентири и се стремя да давам точни времена между отделните точки.
цитирай
3. toninabog - Поздрави!
11.02.2012 12:26
Много сериозен маршрут и много добре обяснен! Куражлия човек си,щом се решаваш на такива преходи ,при такива температури!
цитирай
4. pelitko - Наистина сериозен маршрут си беше
11.02.2012 16:57
60 км. за два дни и с два пъти изкачване на билото за първия ден
цитирай
5. hadzapi - Вие сте от малкото истински
10.04.2012 22:34
планинари - калени и познаващи добре планините. :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 913741
Постинги: 76
Коментари: 358
Гласове: 293
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930