Прочетен: 13984 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 24.07.2012 14:59
Ходеше ми се някъде в Централна Стара планина. Този път реших да се кача на х. Козя стена от с. Христо Даново. Отдавна не бях ходил по долина на р. Дамлъдере. От с. Христо Даново в западна посока има асфалтов път дълъг 4 км.. Върви по долината на Дамлъдере и стига до военни складове. На портала винаги има дежурен. Оставих си колата до портала за да е под надзор. От складовете пътя става черен и продължава по долината на реката. Тръгнах сравнително рано-към 7.00 часа. Дълго време се върви почти водоравно. Още в началото има разклон без маркировка. Продължава се направо. Стига се до втори разклон при който се завива надясно по по-слабо използвания път.
Вторият разклон-завива се на дясно
Пътя навлиза в тясна клисура. Склоновете сякаш са над пътя.
Пътя по река Дамлъдере
Панорамата се разнообразява от интересни скали и пещера вдясно от пътя.
Пещерата
Стига се до табела указваща началото на парк. След табелата склона се беше срутил върху пътя. Поразчистили бяха колкото да мине човек, но не и кола. Следва отбивката за с. Розино. Малко след нея е изграден красив кът за отдих с чешма и пейка. Пътя достига до дървен мост. До него има табела, че моста е опасен.
Опасният дървен мост
Веднага след опасния мост е началото на пътеката за х. Козя стена. Знаех, че пътеката излиза пак на пътя, но тръгнах по нея. Върви се по рида Узунбурун /Дълъг нос/. В началото пътеката е много стръмна. Нагоре постепенно се успокоява и достига до изоставена тухлена постройка.
Изоставената постройка. Не става за заслон.
При постройката отново се излиза на черния път. Върви се през гъста гора при средно голяма денивелация. Пътя достига до пейка с гледка на изток към долината на река Боба. След пейката пътя става пътека. Изкачвам се леко през вековна букова гора. Времето е много студено. Всичко е покрито с дебел скреж. Все едно е валял сняг. Тук беше може би най-красивата част от маршрута. Неусетно стигнах до Хайдук чешма.
Хайдук чешма
Намира се на 5 минути под хижа Козя стена. Спрях за кратка почивка и качих последните метри до хижата. Откри се невероятна гледка към долината на Дамлъдере и върховете Кавладан, Юмрука и Вежен.
Панорамата от х. Козя стена
Долината на р. Дамлъдере и рида Узунбурун по който се качих
Направих много снимки, но времето беше студено и забързах към Хайдушка песен. В х. Козя стена изобщо не влязох.
Хижа Козя стена
Спрях отново за снимки на премката между Трионите и Кучето.
Паметник на бившия хижар на Козя стена загинал тук от лавина
От северната страна на билото имаше гъста мъгла, която пълзеше нагоре по склоновете.
Билото Трионите
Щракнах последна снимка и потънах надолу в мъглата.
Премката между Трионите и Кучето с паметника
Пейзажа доби призрачен и романтичен вид. Мъгла, студ, скреж и вековни буки. До х. Хайдушка песен има около един час стръмно спускане и само буки. Беше много красиво, но и още по-студено отколкото от южната страна на планината.
Заслона на Дачо Дачев
Хижата беше основно ремонтирана и както си трябва заключена в почивен ден.
Хижа Хайдушка песен
Отбих се до паметника на Тодор Каблешков, който е на 200 метра от хижата и хванах пътеката за х. Васильов.
Паметника на Тодор Каблешков в м. Рогачева нива
Пътеката за х. Васильов в началото е стръмна и трудно се следва. Явно не се ползва много от туристи и се е позатлачила. Скоро излязох при две малки вилички. Там има вода, а пътеката става черен път. Продължава се по пътя и се стига до две вече големи и нагласени вили. Пред тях имаше паркирани коли с германска регистрация. На сто метра след тях има маркировъчен кол. Това е тройния разклон - х. Ехо-наляво, с. Чифлик-надясно, х. Васильов - направо. Намира се на вододелното било между реките Драганов дол и Камачарска. Продължих направо и излязох на водоравен път. Пътя е слабо маркиран, но не може да се обърка. Върви малко под вододелното било от северната му страна. Следва продължително и водоравно вървене с постоянни завои наляво-надясно. Така около два часа. Единственото ми разнообразие бяха две породисти домашни кучета, които вървяха известно време с мене. Понеже имаше мъгла не знаех изобщо къде съм. От време на време мъглата се вдигаше и отдясно виждах дълбок дол, гъсто обрасъл с буки. Последва по-стръмно изкачване. Почувствах умора, защото ми беше второ изкачване на било за деня. Ходех бързо, защото не знаех колко пъти ми остава. Стигнах до кол от зимна маркировка. Отново троен разклон–Ехо, Васильов, Хайдушка песен. Бях се качил на билото от вр. Ушите към х. Васильов. Разклона се пада някъде южно от вр. Турлата. Тук неуспешно се опитах да обядвам. Беше толкова студено, че на втората минута замръзнах и се отказах. Завих към Васильов и последва същото. Продължително и водоравно вървене с постоянни завои наляво-надясно. Така още около 2 часа. Когато подсичах вр. Турлата силно впечатление ми направи вкопаването на пътя в хълма. Зачудих се дали не е римски. Близо до х. Васильов пътя е широк и идеално водоравен. Без коловози. Такъв е римския път на билото между Петрохан и Ком. На следващия ден, при подсичането на вр. Кашка, също се виждаше трасето на изоставен път под лятната пътека. Като се върнах в къщи направих справка и се оказа, че целият път от х. Васильов до х. Ехо наистина е римски.
Пътя за х. Васильов
Скоро след вр. Турлата излязох на асфалта на прохода Богоя.
Прохода Богоя-между селата Рибарица и Чифлик
Най-после разбрах къде съм. Оставаха ми 3-4 км. до хижата и вече вървях по-бавно.
Перките по Васильовска планина
На х. Васильов пристигнах навреме-към 16.30.
Хижа Васильов
Докато снимам няколко снимки и мръкна. В хижата се почувствах като у дома си. Хижарката Пепа ме посрещна с усмивка и веднага ми предложи топъл чай. Почнах да се свестявам от студа. Навън беше поне минус 10 градуса. На хижата малко преди мен бяха дошли още двама туристи от Троян. Единият имаше рожден ден и седнахме с тях и хижарката на лаф и почерпка. Легнах си рано,а на сутринта тръгнах още по тъмно. Забелязал съм, че когато се връщам по същия маршрут той изглежда по-лесен и времето върви по-бързо. Скоро стигнах до тройния разклон от вчера и завих към х. Ехо. Реших да се върна по друг път за да направя кръг. Малко след разклона се излиза в подножието на вр. Кашка. Следва продължително, но не много трудно изкачване и пак троен разклон.
Тройният разклон под вр. Кашка
Продължих към м. Ушите. Вървях по лятната пътека от северната страна на билото. Под нея има стръмен склон и много внимавах, защото беше заледено.
Стръмният дол под мен
Някъде под превала Ушите излезе и бурен вятър.
Превал Ушите
На билото завих към х. Козя стена. От вятъра стана още по-студено и вървях колкото се може по-бързо. Подминах транзит хижа Козя стена и стигнах отново до премката между Кучето и Трионите. Тук има пътека на юг към Христо Даново. На това място всички туристи, които са за Беклемето се объркват. Обърквал съм се и аз. Вместо да тръгнат по по-трудната пътека нагоре към Кучето, те завиват по по-лесната пътека към Христо Даново. Тази пътека отдавна си я бях набелязъл и сега и дойде реда. Трябваше да стигна по нея до вр. Голямо Орозтепе и от там да се спусна в Христо Даново. За мое учудване пътеката се оказа широка, удобно вкопана в хълма и дори маркирана. Бързо подцепих вр. Боба от югозапад и излязох на открита поляна. И там като ме подметна вятъра. Веднага започнах да замръзвам. В мъглата нищо не се виждаше. Поляната беше заскрежена и изгубих пътеката. Извадих GPS-са, но беше толкова студено, че се отказах да го гледам. Реших да сляза някъде на завет. Виждаше се и нещо като пътека на изток. Тя ме отведе до чешма, а от чешмата излизаха множество пътеки във всички посоки. Тука си бях на завет и изобщо не ми се връщаше отново на леденото било. Видях на GPS-са някакъв път под мене и започнах да се спускам надолу без пътека. Скоро стигнах до пътя.
Пътя по река Каваклъдере
Вървеше по река Каваклъдере и беше близнак на този по Дамлъдере. Според мен от с. Христо Даново до х. Козя стена е по-кратко и по-лесно да се стигне именно по този път. Долу на пътя вятъра спря и ми стана по-топло. Мъглата се вдигна и видях вр. Голямо Орозтепе някъде горе вдясно. Пътя направи стръмен S-образен завой и стана водоравен. Откриха се гледки към върховете от двете страни. Склоновете към Каваклъдере са сухи и с по-рядка гора. Затова пък се виждат множество интересни скални групи и отделни причудливи скали.
Интересни скали по пътя
Скални пластове
В долната си част реката образува красиво ждрело.
Ждрелото на р. Каваклъдере
Рязко слиза на около 50 метра под пътя и започва да вие. Веднага след ждрелото се излиза при последните къщи на селото. В с. Христо Даново завих по асфалта към колата. Стигнах отново в 16.30 часа, точно преди мръкване. GPS-са показа общо 57.5 км. и общо 3260 м. изкачване. Въпреки мъглата, малкото гледки и големия студ, прекарах два пълноценни дни в планината.
GPS track
ВСИЧКИ СНИМКИ
GPS track
Тагове:
10.02.2012 09:56
