Земенският пролом представлява уникален скален комплекс, издълбан от река Струма. На разстояние от около 15 км. се редуват скални групи, коя от коя по причудливи. След всеки завой на реката се разкрива нов и винаги различeн хаос от скални образувания, пещери, ниши, дупки, венци, игли и какво ли още не. За съжаление пролома е слабо известен и още по-слабо посещаван. Дълго време само гледах снимки на други туристи посетили пролома. Накрая се реших и аз да го мина. Оказа се, че за един ден е невъзможно да се види всичко. С моя спътник Костадин тръгнахме  сутринта по тъмно от гара Земен. Решихме да наблегнем на по-известните обекти. Полско-скакавишкия водопад, крепостта Землънград и пещерата на св. Иван Рилски /неуспешно/. Преминахме през пет тунела, някои от които доста дълги. Тунелите по пролома са общо девет. Преминахме и по 5 моста над река Струма. Получи се един от най-странните ми преходи. Върви се водоравно по линията на влака. Понякога има пътечка отстрани на релсите, а понякога няма и трябва да се ходи по самите траверси. Линията следва завоите на реката, а те са безброй. Град Земен е построен в началото на пролома на равно място. Възвишенията от двете страни на пролома започват да растат веднага след напускането на града. От ляво е Конявска планина, а от дясно-Земенска планина. До първата скална група стигнахме на развиделяване. Скалната група се нарича Агапие.


Местността Агапие

   Смята се, че известният Земенски манастир е бил построен първо в тази местност. Когато стигнахме до Агапие върховете се извисяваха вече доста над нас. По тясна пътечка се качихме върху първия тунел. Откри се панорамна гледка във всички посоки. Реката прави завой, като от дясно и пред нас амфитеатрално са се подредили високи хълмове.



   Целите са в скални групи, игли и венци. Растителността е рехава, което помага скалите да изпъкват и да се виждат по-добре. Снимахме в захлас напред, назад, встрани, нагоре. Беше доста тъмно и снимките не станаха, но още тук дъхът спира от красота. Но още не знаехме какво ни очаква. Следва първия мост над река Струма.


                                                   На първия мост

  Влака ни хвана точно върху него. Беше доста страшно. Започнахме да бягаме назад по моста. Добре, че машиниста ни видя навреме и намали. Последваха нови завои и стигнахме до втората по-известна група скали-Сарая.


                                            Скалите в местноста Сарая




  Растителността тук е повече, като високо над дърветата стърчат върховете на скални игли.



  Хълмът над иглите е увенчан с масивен, дебел и дълъг скален венец. Следват още завои и друг скален скален феномен-Близнаците. Представлява две еднакви скали, разположени съвсем близо една до друга.


                                                     Близнаците

   Под тях също са пръснати много скални игли. Красотата на Близнаците се допълва от тунел и мост под тях. Преминава се през тунела и следва нов мост. След тунела с двата моста пролома се разширява и се отваря за нови гледки.  Вижда се море от хълмове, като по върховете на всички има скални венци.



   Отново следват многобройни завои и се достига до най-широкото място в пролома. Отдясно са Гълъбинските скали.


                                                Гълъбинските скали

   Отляво е крепостта Землънград. Реката прави красива дъга, като остава и място за земеделска земя. Заради земята има и няколко вили. Под Гълъбинските скали е третия тунел.


                        Третият тунел и част от Гълъбинските скали над него

  Заобиколихме го отляво и изоставихме линията на влака за да отидем до крепостта Землънград.


                                                 Крепост Землънград

   Построена е върху тесен, висок и непристъпен хълм. Крепостта е заобиколена от три страни от отвесни скали. Под отвесните скали извива река Струма. Точно, като хълма Царевец и река Янтра във Велико Търново. От крепостта е запазена само цитаделата на около 2-3 метра височина.


                                          Цитаделата на крепостта
 
   Виждат се и останки от основи на крепостни стени и сгради.


                                         От крепостта към пролома 

   От крепостта се открива уникална гледка надолу към реката, настрани към пролома и най-вече към отсрещните Гълъбински скали. Хълмовете около Гълъбинските скали са спокойни и без характерните скали и венци. На този фон силно изпъкват остро нагънатите Гълъбински скали.


                                  Пролома и Гълъбинските скали вляво

   Някъде в горната им част се вижда и отвор на огромна пещера. Скалния венец е разположен не отгоре върху хълма, а вертикално - отдолу нагоре. След крепостта Землънград се върнахме отново на линията и след малко бяхме на спирка Кариерата. Отляво на линията планината е опустошена от огромна и грозна каменна кариера. Някъде над кариерата е пещерата на св. Иван Рилски. Оттук първо решехме да продължим напред по линията до Полско-скакавишкия водопад, а после да се върнем пак на спирката и да търсим пещерата. След спирка Кариерата е най-дългия тунел по пролома. Не запомних колко метра е дълъг, но от единия край не се вижда светлината в другия край. Върви се стотици метри в пълна тъмнина. Добре, че с нас дойде кантонера, който си обхождаше района. След тунела се излиза на мост и има нова спирка-Скакавица. Представлява няколко порутени сгради, построени в нищото. Стига се до пети и шести тунел.


     Пети и шести тунел. От началото на единия се вижда края на другия.

    Двата тунела са къси и са един до друг. Точно между двата тунела е отбивката за Полско-скакавишкия водопад. Няма никаква табела. На бетон до релсите е нарисувана стрелка. Кантонера ни упъти в правилната посока и се раздели с нас. Върви се по тясна пътечка, като още в самото начало водопада се вижда някъде напред и нагоре.


                                        Полско-скакавишки водопад 

  Пътечката стига до подножието на водопада. Самият водопад е разделен на два пада. За да видим отблизо по-красивата горна част решихме да се изкачим още през гората нагоре. Изкачването е по козя пътека и е доста стръмно. На места се дърпахме за клони за да вървим нагоре. Излязохме в подножието на горния пад. Клонесто дърво е наклонено от водопада и се е надвесило над бездната. Водата се стича по дървото, а веществата в нея са  балсамирали дървото. Мъховете наоколо и наклоненото дърво придават на водопада неестествено красив вид. Все едно са част от картина на средновековен художник.



  Станахме мокри от пръските, но продължихме да стоим там и да снимаме.


 
  Опитахме се да снимаме и надолу, към втората част от водопада. Понеже е хлъзгаво и отвесно не посмяхме много да се надвесим. Задоволихме се със снимки отвисоко на река Струма. Реката прави красив завой някъде под водопада. Слязохме обратно па козята пътека и се върнахме назад към спирка Кариерата. Трябваше да намерим пещерата на св. Иван Рилски. Отново минахме през дългия тунел. Имах чувството, че никога няма да излезем от него. На спирката имаше няколко човека, но никой от тях не знаеше къде е пещерата и как се стига до нея. Насочиха ни само за правилната посока. От спирката се вижда един сух улей. До него се стига като се минава през кариера. Вътре в улея излезе нещо като слаба пътека. Изкачването беше доста стръмно - „най-трудната” част от прехода за днес. На билото намерихме маркировка с ленти по дърветата.


             Земенският пролом. В центъра е крепостта Землънград

    Стъпихме на добре утъпкана и водоравна пътека. Бяхме изпълнени с оптимизъм, че ще намерим пещерата. И така до един завой, след който пътеката изчезна. Продължихме напред без пътека. Местността е само за отшелник. Мистично място, представляващо лабиринт от скални венци, пещери и карстови извори.


                                                           Пещерите

     Бях виждал пещерата на св. Иван Рилски на снимка в интернет. Има ограда пред входа и каменен кръст вътре. Намерихме много пещери, но не и тази с кръста и оградата.



    Хвана ни яд, че не намерихме точната пещера, но останахме доволни, че бяхме там. Мястото е много красиво и задължително трябва да се направи маркировка към него. Върнахме се обратно на спирка Кариерата с надежда да хванем влак до Земен. Влак разбира се нямаше така, че изминахме целия пролом още веднъж наобратно. Целият преход ни отне около 10 часа. Толкова ми хареса, че реших в бъдеще да посетя скалните групи всяка една поотделно. Решил съм и да обходя пролома отгоре и от двете му страни, по билата на Конявска и Земенска планина. Земенския пролом е толкова красив и разнообразен, че колкото и пъти да се посети, все ще се открие нещо ново.


GPS track

 ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track

Хубаво!

на Св. Иван Рилски се намира над родното му село Скрино, Кюстендилско, може да се мине през гр. Бобошево - на 5 -6 км. от него или през Кюстендил по посока Дупница.
Тръгва се по стръмна пътека (има и пейки за почивка) покрай оградата на Руенския манастир. Под него е аязмото с лековита вода за очни заболявания. Самият манастир е нов - строен е преди десетина година, върху мястото на стария манастир, където светецът е служил, а после е отишъл в Рилския манастир. Поздрави за хубавия пътепис!

Знам за още две пещери свързани със св. Иван Рилски. Едната е около село Бадино в подножието на Рила и другата е по пътя към курорта Попина Лъка в Пирин.

Пользователи форума <a href="http://forum.justlady.ru/index.php?showtopic=3093">ссылка</a> расскажут о лучших новинках и трендах из мира красоты и моды, помогут выбрать собственный индивидуальный стиль, поделятся секретами молодости и здоровья. http://www.justlady.ru – это крупнейший в Рунете женский форум, где ежедневно обсуждаются более 100 000 тем. Наш форум дарит уникальную возможность поделиться своими проблемами и радостями, откровенно поговорить о сокровенном, спросить совета и рассказать о своем опыте, пообщаться со старыми друзьями и приобрести новых.