Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03.2012 10:45 - Село Чурек - връх Мургаш - 25.02.2012 г.
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 9051 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 02.03.2012 10:50


    Връх Мургаш е сравнително нисък връх, но не е лесно да се стигне до него. Върха е разположен дълбоко навътре в планината. От Мургаш надолу се спускат множество ребра  във всички посоки. По всяко ребро има удобен път или пътека, но разстоянието до върха е голямо. Качвал съм се по много от ребрата, но не и по това от село Чурек. Сутринта още към 7.00 часа си паркирах колата в центъра на селото. Нямаше кой да питам за посоката и извадих GPS-са. Насочи ме към едни отрязани борове горе на билото. Тръгнах по улицата вдясно от църквата.

image
Църквата в центъра на село Чурек. Тръгва се по улицата вдясно. Излиза се горе в дясно при отрязаните борове

   Завих наляво по един мост и какво да видя - табелка. Много малка, отрязана от ламарина и на нея пише – „Мургаш”. Същите табелки ги има навсякъде по планината Било. Сигурен съм, че ги прави един и същи човек. Това е единствената маркировка по маршрута. Ориентира ме много добре за правилния черен път. Пътя ме изведе точно на отрязаните борове, които видях от центъра на селото. Точно този черен път води до връх Мургаш. Още в началото му трябваше да слагам снегоходките. Снегът беше много и се беше размекнал от топлото време. По черния път имаше някакви човешки следи. Сигурно коняри от селото са си търсили конете някъде към върха. Стремях се да стъпвам върху следите за да затъвам по-малко. От селото до вр. Пръдлива чукла има около 200-300 метра по-рязка денивелация. Пътя ги изкачва сравнително водоравно, като завива доста. Първо в югозападна, а после в североизточна посока. Върви се през гора и няма гледки. На вр. Пръдлива чукла има къща, която е важен ориентир за край на голямото изкачване, а може да послужи и за заслон при нужда.

image
Село Чурек и автомагистрала Хемус

   От върха се открива първата гледка към Мургаш.

image
Връх Мургаш

   Оттук до края на прехода връх Мургаш се вижда през цялото  време. Върха изглеждаще безнадеждно далече и много високо. Добре поне, че билото стана  по-водоравно, почти голо и с панорамни гледки. Не обръщах много внимание на гледките, защото не знаех още колко време ми остава до върха. Не спирах изобщо нито за почивка, нито за снимки. Ходех, като робот напред, затъвайки на всяка крачка в дълбокия сняг. Спрях единствено да снимам два глигана, които бавно ми пресякоха пътя. Глиганите излизат предимно нощем, а през деня си почиват и се крият в гората. Тези се движеха денем и дори не ме видяха. Докато си сваля раница и извадя фотоапарата те ме видяха и хукнаха да бягат.
image
Глигани

   По билото напред следват няколко малки на височина, но красиви връхчета-Глога, Лубена и Йоцова ливада. При последния връх Йоцова ливада гората свършва и започва по-рязко изкачване. Черния път завива в западна посока и подсича лавиноопасния южен склон на Мургаш.

image
Южния склон на Мургаш

    Изоставих опасния черен път и тръгнах без пътека нагоре към връх Йоцова ливада. Подсякох върха от запад и завих към масива на Мургаш. Пътя ми вместо да стане по-труден заради изкачването, стана по-лесен заради малкото сняг. На билото вятъра тук-там беше издухал снега до голо. Както си вървях в северозападна посока и изведнъж видях кол от зимната маркировка Ком-Емине.

image
Коловата маркировка на пътеката Ком-Емине

  Мислех си, че пътеката Ком-Емине е много по на север. Значи, съм вече на централното било. Седнах на едно бетонно блокче да си почина и да поснимам.

image
Долината на река Жерково. Отляво е реброто по което вървях. Виждат се върховете Лубена, Глога и Пръдлева чукла

image
   Ботевградското поле от северната страна на билото. В центъра е Ботевград.

    Бях съвсем близо до върха, макар да не го виждах. Времето беше ясно и слънчево, но точно на Мургаш, както винаги, имаше мъгла и духаше силен вятър. Отпочинах и взех останалото разстояние до върха на един дъх. От Чурек до Мургаш се качих за около 5.30 часа. Предвид дълбокия сняг стигнах по-бързо отколкото очаквах. На върха видях, че метеорологичната станция е отворена и един човек ми маха в мъглата. Метеоролога Жоро беше пристигнал на Мургаш 5 минути преди мен. Още не си беше свалил скиорските обувки. Снимахме се взаимно един друг последователно на върха и на станцията.

image
На връх Мургаш

   Направихме снимки и на постоянния обитател на станцията - черния котарак Чавдар, който ми е адаш. После Жоро почерпи по чай вътре в станцията. В сладки приказки отмина половин час и реших, че е време да тръгвам. Винаги се стремя да правя кръг и да се връщам от друго място. Този път имаше много сняг и беше станало доста късно. Нещо се чувствах изморен и изоставих идеята за слизане към Витиня или Жерково.

image
Централното било на изток. Отляво е Зла поляна, а отдясно-връх Йоцова ливада

   Реших да си улесня маршрута и да се върна по същия път. Слизането е винаги по-лесно и бързо от качването. Още повече, че вървях по собствените си следи.

image
Снежна пътечка

   Нямаше нужда да гадая колко време остава до края и дали ще се изгубя по пътя. Сега по-често спирах да снимам, а на една пейка край връх Лубена спрях и да обядвам.

image
Връх Мургаш и връх Лубена вдясно
.
   Стигнах много бързо обратно до връх Пръдлива чукла. Там вместо да се кандилкам пак по черния път наляво-надясно забих право през гората надолу към Чурек. След малко си бях при колата. Един щастлив, слънчев и топъл зимен ден, прекаран на чист въздух сред природата.

image
GPS track
ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 913456
Постинги: 76
Коментари: 358
Гласове: 293
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930