Планински пешеходен туризъм :: ГРАД ШИПКА-ВРЪХ ШИПКА

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

06.03.2012 12:11 - ГРАД ШИПКА-ВРЪХ ШИПКА - 03.03.2012 г.

Автор: pelitko Категория: Туризъм

Прочетен: 19731 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 28.02.2013 18:39

На Трети март на връх Шипка. Отдавна не бях ходил на Трети март на връх Шипка и бях забравил особеното чувство на вълнение и приповдигнатост. Обзема те по някаква причина, която не може да бъде нормално обяснена. Аз се вълнувам преди всеки преход в планината. Може би изживявам предварително емоцията от срещата с природата. Сега цяла вечер не можах да мигна. Въпреки недоспиването на сутринта станах рано и тръгнах още по тъмно. За разлика от друг път шофирах бавно и внимателно. Знаех, че маршрута не е тежък и не бързах за никъде. По пътя духаше ураганен вятър. Беше толкова силен, че дори клатеше колата. Особената приповдигнатост от Празника се усеща още долу на храм-паметника „Рождество Христово”.

Храм-паметник "Рождество Христово"

17-те камбани на храма изпълняваха някаква бърза и весела мелодия, в унисон със снежинките наоколо. Около храм човек винаги изпитва голямо душевно спокойствие. Силната ми емоция от вчера отмина едва тук. Ураганния вятър също беше утихнал. Слънцето се скри и започна да прехвърча сняг. И времето и аз бяхме спокойни. Значи е време да тръгвам нагоре. Беше някъде към 9.30 часа. Щях да бъда горе на паметника точно в 12 часа за началото на тържествата. Пътеката за Паметника на вр. Шипка започва от входа на храма, покрай кафето. Снега беше утъпкан от миналите преди мен туристи и пътеката се следваше лесно. Предния ден в района над град Шипка е имало силен ураган. Много дървета бяха прекършени на две по средата. Имаше и доста паднали от тях върху пътеката. Играех си да заобикалям падналите дървета отляво-отдясно на зиг-заг. Неусетно стигнах до един заслон.

Заслона по пътя

Намира се на около 30 минути от храма. Веднага след заслона се излиза на шосето. От колите ме виждат и ми свиркат. Сигурно се чудят, защо вървя пеша нагоре. Пътеката излиза на шосето общо три пъти. След третия път пътеката излиза над гората и продължава към върха по голо било. Нагоре се виждаха следите само на един човек.

Бетонния куб и самотните стъпки покрай него

Другите туристи се бяха отказали да газят дълбокия сняг и бяха продължили по шосето. Мъглата започна да се сгъстява, а снега да се усилва. Спрях да се екипирам по-зимно и продължих по голото било. Над гората времето рязко се влоши. Вятъра стана пак ураганен, но този път доста по-студен. Биеше право в очите и трябваше да си сложа скиорските очила. Снега се усили и заваля на парцали. Малко под връх Орлово гнездо се отбих до един малък паметник.

Паметника на войнишкото гробище

Никой не беше минавал оттук. Малкия паметник бележи мястото на войнишкото гробище на убитите под връх Шипка. Самото гробище беше някъде тук, заровено под двуметровите преспи. След паметника пътеката подсече връх Орлово гнездо от изток и през мъглата се откри гледка към купола на Паметника на свободата.

Връх Орлово гнездо

Започнах да чувам песни. Видях върволица от хора, изкачващи се нагоре. След малко и аз се включих в изкачващата се колона. С раницата и щеките рязко се отличавах от другите хора. Те бяха облечени с ежедневните си дрехи. Съвсем неподходящи за лошото време и за изкачване на връх в планината. Чудех се как издържат на студа и силния вятър. Най-вероятно ги грееше особената празнична приповдигнатост. Пристигнах на върха точно в 12 без пет.

На връх Шипка

Тъкмо на време за началото на официалното тържество. За да се стопля започнах да обикалям паметника и да снимам.

Левът Балканский

Хората бяха много повече, отколкото може да се очакват в такова лошо време. Почти всички бяха съвсем млади-около 20-25 годишни. Пееха патриотични песни и развяваха българския трибагреник.

На Шипка всичко е спокойно

Изпитах силно чувство на гордост. Явно все още има от онова „нещо”, което да накара младите да се качат тук на Трети март. Присъединих се към хората, които очакваха официалните гости. За официалното тържество имаше строена и рота от войници. И те като нас чакаха официалните гости.

В очакване на официалните гости

След известно чакане хората започнаха да замръзват и да слизат надолу към колите си. На Трети март 2012 година на паметника на връх Шипка нямаше официално тържество. Официалните гости не благоволиха да се качат догоре. Сигурно им е било много студено. Явно тези хора не изпитват същите топли чувства, които сгряват обикновените граждани. Българската държава отказа да почете паметта на падналите на връх Шипка герои. След 40 минути чакане реших и аз да си тръгвам.

Паметника от стълбите

Слязох надолу до Големия руски паметник северно от връх Шипка. До паметника има оръдия известни като Стоманената батарея.

Големия руски паметник

Паметника на връх Шипка от Големия руски паметник

Мъглата се беше вдигнала и реших да слизам към град Шипка по друг път, за да на правя кръг. Точно до Стоманената батарея има маркировъчен кол на пътеката Ком-Емине.

Стоманената батарея

В източна посока, към връх Бузлуджа, има нещо като просека в гората. Започнах да слизам по просеката, а хората наоколо любопитно ме наблюдаваха. Веднага затънах до над коляно в снега. Оттук отдавна никой не беше минавал.

По пътеката Ком-Емине към седловината Копаците

Движех се в преспите много бавно и затова завих към гората, където снега беше по-малко. Трябваше да изляза на асфалтовия път връх Шипка-връх Бузлуджа, но нещо не го виждах. Като се загледах по-внимателно забелязах, че преспите всъщност са върху самия път.

Това е асфалтовият път Шипка-Бузлуджа

Очаквах да видя асфалт, а той беше покрит с два метра сняг. Никой не беше чистил пътя. На седловината Копаците завих на юг. Знаех, че има пътека към град Шипка през хижа Теменуга. По снега и по дърветата нямаше никакви следи и затова извадих GPS-са. Той ми показваше, че съм върху пътеката, а пък аз виждах само гора. Тръгнах надолу между дървета и по-скоро случайно попаднах на хижата.

На хижа Теменуга. Снега е стигал до горния край на парапета на втория етаж

За голяма изненада отвътре излезе човек. Беше като гръмнат, че някой минава покрай хижата. Каза ми, че днес щяло да бъде 100-ният ден в който никой не е идвал на хижата. Показа ми докъде е стигал снега. Имало е триметрови преспи и човека е излизал направо от прозореца на втория етаж за да си налее вода. Поприказвахме си малко и продължих надолу. От град Шипка към хижата има чисто нова и много гъста жълта маркировка. Движението става по нещо, като алея в парк. В най-долната част на пътеката се натъкнах на жалка гледка. Урагана от предишния ден беше изпочупил почти половината дървета. Пътеката беше непроходима. Продължих надолу без пътеката, като се движех много бавно покрай падналите дървета. Някъде към 15 часа бях в град Шипка.