Постинг
14.03.2012 15:26 -
СВЕТИНИКОЛСКА ПЛАНИНА-10-11.09.2011 г.
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 9451 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 04.04.2012 09:22

Прочетен: 9451 Коментари: 3 Гласове:
4
Последна промяна: 04.04.2012 09:22
В най-северозападния край на Стара планина има две малки планини. Светиниколска и Бабин нос. За едни Светиниколска планина е краят на Стара планина, а Бабин нос е предпланина. За други Бабин нос е част от Балкана. За първи път видях Светиниколска планина преди няколко години при екскурзия до вр. Миджур. По-отблизо я разгледах едва преди една година. Като се слиза от връх Миджур към хижа Горски рай се стига до връх Остра чука. За хижата се завива преди върха. Аз като по-любопитен се отбих от пътеката и се качих на Острата чука. Връх Остра чука наистина е остър като пирамида и е гол от всички страни. Същинска наблюдателница.

Връх Остра чука
Разположил се е върху самата гранична полоса със Сърбия. От наблюдателницата се вижда всичко на 360 градуса. Най-интересен ми беше масива на върховете Орлов камък и Хайдушки камък в Светиниколска планина. Веднага прави впечатление пълната дивотия. Връх Остра чука е като преден пост на цивилизацията. След него няма пътека, няма нищо. Билото на Стара планина става тънко и остро. От двете страни на билото се спускат полегати склонове, догоре обрасли с гъста смърчова гора. Откъм България горите са в резерват „Чупрене”, който е под защитата на ЮНЕСКО. Имало е и резерват „Орлов камък”, който се е влял в „Чупрене”. Граничната полоса е почти напълно обрасла. Красотата удря право в сърцето. Реших задължително да мина през Светиниколската дивотия. Докато тръгна измина цяла година. Избрах да направя кръг по маршрута с.Стакевци-хижа Горски рай. На отиване по границата, а на връщане по черен път през България. Да се стигне до билото на Светиниколска планина не е лесно. Има граничен контрол и се иска разрешително. Граничните полицаи застъпват на смяна към 8.00 часа. За да избегна излишни разправии тръгнах от София много рано и минах преди 8.00 часа през пустия контролния пункт. От центъра на Стакевци се продължава по черен път в западна посока. Малко преди края черния път минава покрай водопад Бела вода. Оставих водопада за следващия ден. Някъде към 8.30 часа бях пред ловно стопанство „Миджур”, където пътя свърши. В ловното стопанство останаха като гръмнати, като разбраха какво искам да направя. Казаха ми, че е лудост да вървя към границата и, че ще уведомят гранична полиция. След кратка разправия ги оставих да ми „пазят” колата и хванах гъстата гора. Тая гора никога не е била сечена. Дървета бяха едно до друго. Вървях на тъмно, като в тунел. Стремях се да поддържам югозападна посока, но в тъмна и гъста гора това не е лесно. На билото попаднах в същинска джунгла.

По граничното било на Светиниколска планина
Граничната полоса е зарязана при отварянето на границата. Обрасла е толкова гъсто, че по нея не може да се върви. Знаех, че откъм Сърбия има черен път покрай цялата граница и пътя се поддържа. Нямах друг избор, освен да вървя по него. Сръбския път беше съвсем близо до полосата. Заобиколих по него вр. Голаш и наближих вр. Орлов камък. Виждах пред себе си как пътя удобно се изкачва към върха. И там някъде преди вр. Орлов камък чух пред себе си гласове. Ами, ако са сръбски граничари? Зарязах пътя и се заврях отново в джунглата. Положението беше станало още по-лошо. Удобната букова гора се беше сменила със смърчова. В гората беше ужасно трудно да се ходи, а по полосата напълно невъзможно.

"Пътеката" нагоре
С големи усилия изкачих вр. Орлов камък.

На връх Орлов камък. Отзад е граничната пирамида.
Върха е с две коти, като и на двете има гранични пирамиди-сръбска и българска. От върха се виждаше втората ми цел за деня-вр. Хайдушки камък.

От връх Орлов камък към връх Хайдушки камък
По права линия беше съвсем близо, но не виждах как може да се стигне до него. Гранична полоса напълно липсваше. Билото беше обрасло с гъста и бодлива хвойна.

"Пътеката" напред
Под хвойната имаше камъни с дупки между тях. На места билото беше много тънко и с отвеси от двете страни. Като Кончето в Пирин, но в по-малък мащаб. Казах си, че това е върха на дивотията, но още не знаех какво ме очаква. Понеже по билото изобщо не можеше да се ходи, избрах смърчовата гора откъм България. В гората имаше нещо като животинска пътека. Използвах щеките, като мачете за да бруля сухите клони пред лицето си. Голямо клатушкане падна в тая гора. Трябваше да заобикалям всяко едно дърво и да балансирам по камъните. Въпреки трудностите стигнах прекалено бързо до вр. Хайдушки камък.

Връх Хайдушки камък и граничната пирамида отзад
От върха се открива уникална гледка към Светиниколския проход, долината на река Чупренска, резервата Чупрене и изворната област на река Тимок в Сърбия.

Резерват Чупрене и връх Остра чука. Най-отзад вдясно-вр. Миджур

Долината на река Чупренска
От скална площадка на върха хайдутите са наблюдавали прохода и са си избирали жертви. При върха гората свършва и хвойната се разрежда. Надолу към Светиниколски проход няма проблеми с терена. Прохода сега е една малка поляна.

От Хайдушки камък надолу към Светиниколски проход
Навремето е бил един от основните проходи в Стара планина. Затворен е през 1919 г. след Ньойския договор. В древността по него е минавал римски път и на върха на прохода е имало крепости. Пътя е използван и от турците във войните им с Австро-Унгария. Сега гората е погълнала всичко.

Сол за животните
Откъм Сърбия на поляната излиза граничния черен път, който напуснах преди връх Орлов камък. Напред граничната полоса беше чиста от хвойна, но аз продължих по черния път през Сърбия. Пътя отново удобно се изкачва нагоре, но билото откъм България взе да отскача много наляво. Реших да не изпускам билото и за по-спокойно изоставих пътя. Билото напред беше маркирано от три-четири чуки. Последната е връх Острата чука. В началото вървях по мека трева и много бързо стигнах до първата чука. След нея билото става по-водоравно. Реших, че след като съм стигнал лесно и бързо до първата чука, така ще бъде до края.

Назад към масива на Орлов и Хайдушки камък.
След нея обаче настъпи адът на земята. Има два вида хвойна. Обикновена, каквато е виждал всеки турист по Балкана и Светиниколска хвойна. Светиноколската хвойна е с големи и остри бодли. При всяка стъпка дълбоко в краката ми се забиваха хиляди игли. Гората откъм България беше толкова гъста, че в нея не можеше да се влезе. Беше към 14-15 часа и слънцето печеше ужасно. По целия път никъде нямаше вода.

Гранична пирамида по билото. Най-вдясно връх Остра чука.
Въпреки огромното закъснение трябваше да спра за почивка. Легнах под един самотен смърч и станах свидетел на нещо много интересно. През живота си съм виждал само три пъти орел. На Рила, на близкия до Миджур връх Оба и сега. Над мене се събра голямо ято планински гарвани. Обикновено летят сами. Започнаха като изтребители да налитат надолу към едно дърво. Като се загледах към дървото видях огромна птица, кацнала с гръб към мене. Гарваните я принудиха да излети. Беше орел и много съжалявам, че не успях да го снимам. След почивката продължих напред по билото.

Напред към Остра чука
Всяка крачка беше трудна. Стремях се да избягвам бодливата хвойна, като ходя по камъните.

Назад към първата чука, Светиниколски проход, Хайдушки и Орлов камък
Колкото по-близо беше заветния връх Остра чука, толкова по-лош за ходене ставаше терена. Стигнах до едни големи камъни. Отляво и отдясно гъста гора. Напред големи камъни, покрити с хвойна. По нормалния начин не можех да продължа наникъде. Започнах да пълзя по камъните, като тюлен. С огромни мъки стигнах до подножието на вр. Остра чука.

От Остра чука назад по билото
Върха беше на 50 метра от мене, но нямах морални и физически сили да го кача. Заобиколих го и заслизах към хижа Горски рай. Малко след началото на слизането стигнах до малко поточе. Първата вода за деня. Едва тука леко живнах. Беше към 19 часа и започна да се стъмва. Трябваше да слизам бързо надолу към хижа Горски рай.

Хижа Горски рай
Препоръчвам я на всички. Името на хижата не е случайно. На хижата се върнах обратно от ада в рая. Бях сам в стая, взех си душ и пих много течности. На следващия ден връщането стана само по черни пътища.

Маршрутите в района
От хижата се слиза в долината на река Чупренска.

Добре дошли в резерват Чупрене
По черен път пресякох вододелното било между реките Чупренска и Стакевска. На черния път имаше маркировка на подбилната екопътека Ком-Белоградчик.

Вододелното било между реките Чупренска и Стакевска

Отлично запазен римски път преди водопад Бела вода
Излязох на пътя от вчера малко преди водопад Бела вода. Отбих се до водопада за да го снимам.

Водопад Бела вода
Водопада е в тъмна гора и не станаха добри снимки. Нямаше и много вода в него. Малко след водопада отново си бях при колата.

GPS track
ВСИЧКИ СНИМКИ
GPS track

Връх Остра чука
Разположил се е върху самата гранична полоса със Сърбия. От наблюдателницата се вижда всичко на 360 градуса. Най-интересен ми беше масива на върховете Орлов камък и Хайдушки камък в Светиниколска планина. Веднага прави впечатление пълната дивотия. Връх Остра чука е като преден пост на цивилизацията. След него няма пътека, няма нищо. Билото на Стара планина става тънко и остро. От двете страни на билото се спускат полегати склонове, догоре обрасли с гъста смърчова гора. Откъм България горите са в резерват „Чупрене”, който е под защитата на ЮНЕСКО. Имало е и резерват „Орлов камък”, който се е влял в „Чупрене”. Граничната полоса е почти напълно обрасла. Красотата удря право в сърцето. Реших задължително да мина през Светиниколската дивотия. Докато тръгна измина цяла година. Избрах да направя кръг по маршрута с.Стакевци-хижа Горски рай. На отиване по границата, а на връщане по черен път през България. Да се стигне до билото на Светиниколска планина не е лесно. Има граничен контрол и се иска разрешително. Граничните полицаи застъпват на смяна към 8.00 часа. За да избегна излишни разправии тръгнах от София много рано и минах преди 8.00 часа през пустия контролния пункт. От центъра на Стакевци се продължава по черен път в западна посока. Малко преди края черния път минава покрай водопад Бела вода. Оставих водопада за следващия ден. Някъде към 8.30 часа бях пред ловно стопанство „Миджур”, където пътя свърши. В ловното стопанство останаха като гръмнати, като разбраха какво искам да направя. Казаха ми, че е лудост да вървя към границата и, че ще уведомят гранична полиция. След кратка разправия ги оставих да ми „пазят” колата и хванах гъстата гора. Тая гора никога не е била сечена. Дървета бяха едно до друго. Вървях на тъмно, като в тунел. Стремях се да поддържам югозападна посока, но в тъмна и гъста гора това не е лесно. На билото попаднах в същинска джунгла.

По граничното било на Светиниколска планина
Граничната полоса е зарязана при отварянето на границата. Обрасла е толкова гъсто, че по нея не може да се върви. Знаех, че откъм Сърбия има черен път покрай цялата граница и пътя се поддържа. Нямах друг избор, освен да вървя по него. Сръбския път беше съвсем близо до полосата. Заобиколих по него вр. Голаш и наближих вр. Орлов камък. Виждах пред себе си как пътя удобно се изкачва към върха. И там някъде преди вр. Орлов камък чух пред себе си гласове. Ами, ако са сръбски граничари? Зарязах пътя и се заврях отново в джунглата. Положението беше станало още по-лошо. Удобната букова гора се беше сменила със смърчова. В гората беше ужасно трудно да се ходи, а по полосата напълно невъзможно.

"Пътеката" нагоре
С големи усилия изкачих вр. Орлов камък.

На връх Орлов камък. Отзад е граничната пирамида.
Върха е с две коти, като и на двете има гранични пирамиди-сръбска и българска. От върха се виждаше втората ми цел за деня-вр. Хайдушки камък.

От връх Орлов камък към връх Хайдушки камък
По права линия беше съвсем близо, но не виждах как може да се стигне до него. Гранична полоса напълно липсваше. Билото беше обрасло с гъста и бодлива хвойна.

"Пътеката" напред
Под хвойната имаше камъни с дупки между тях. На места билото беше много тънко и с отвеси от двете страни. Като Кончето в Пирин, но в по-малък мащаб. Казах си, че това е върха на дивотията, но още не знаех какво ме очаква. Понеже по билото изобщо не можеше да се ходи, избрах смърчовата гора откъм България. В гората имаше нещо като животинска пътека. Използвах щеките, като мачете за да бруля сухите клони пред лицето си. Голямо клатушкане падна в тая гора. Трябваше да заобикалям всяко едно дърво и да балансирам по камъните. Въпреки трудностите стигнах прекалено бързо до вр. Хайдушки камък.

Връх Хайдушки камък и граничната пирамида отзад
От върха се открива уникална гледка към Светиниколския проход, долината на река Чупренска, резервата Чупрене и изворната област на река Тимок в Сърбия.

Резерват Чупрене и връх Остра чука. Най-отзад вдясно-вр. Миджур

Долината на река Чупренска
От скална площадка на върха хайдутите са наблюдавали прохода и са си избирали жертви. При върха гората свършва и хвойната се разрежда. Надолу към Светиниколски проход няма проблеми с терена. Прохода сега е една малка поляна.

От Хайдушки камък надолу към Светиниколски проход
Навремето е бил един от основните проходи в Стара планина. Затворен е през 1919 г. след Ньойския договор. В древността по него е минавал римски път и на върха на прохода е имало крепости. Пътя е използван и от турците във войните им с Австро-Унгария. Сега гората е погълнала всичко.

Сол за животните
Откъм Сърбия на поляната излиза граничния черен път, който напуснах преди връх Орлов камък. Напред граничната полоса беше чиста от хвойна, но аз продължих по черния път през Сърбия. Пътя отново удобно се изкачва нагоре, но билото откъм България взе да отскача много наляво. Реших да не изпускам билото и за по-спокойно изоставих пътя. Билото напред беше маркирано от три-четири чуки. Последната е връх Острата чука. В началото вървях по мека трева и много бързо стигнах до първата чука. След нея билото става по-водоравно. Реших, че след като съм стигнал лесно и бързо до първата чука, така ще бъде до края.

Назад към масива на Орлов и Хайдушки камък.
След нея обаче настъпи адът на земята. Има два вида хвойна. Обикновена, каквато е виждал всеки турист по Балкана и Светиниколска хвойна. Светиноколската хвойна е с големи и остри бодли. При всяка стъпка дълбоко в краката ми се забиваха хиляди игли. Гората откъм България беше толкова гъста, че в нея не можеше да се влезе. Беше към 14-15 часа и слънцето печеше ужасно. По целия път никъде нямаше вода.

Гранична пирамида по билото. Най-вдясно връх Остра чука.
Въпреки огромното закъснение трябваше да спра за почивка. Легнах под един самотен смърч и станах свидетел на нещо много интересно. През живота си съм виждал само три пъти орел. На Рила, на близкия до Миджур връх Оба и сега. Над мене се събра голямо ято планински гарвани. Обикновено летят сами. Започнаха като изтребители да налитат надолу към едно дърво. Като се загледах към дървото видях огромна птица, кацнала с гръб към мене. Гарваните я принудиха да излети. Беше орел и много съжалявам, че не успях да го снимам. След почивката продължих напред по билото.

Напред към Остра чука
Всяка крачка беше трудна. Стремях се да избягвам бодливата хвойна, като ходя по камъните.

Назад към първата чука, Светиниколски проход, Хайдушки и Орлов камък
Колкото по-близо беше заветния връх Остра чука, толкова по-лош за ходене ставаше терена. Стигнах до едни големи камъни. Отляво и отдясно гъста гора. Напред големи камъни, покрити с хвойна. По нормалния начин не можех да продължа наникъде. Започнах да пълзя по камъните, като тюлен. С огромни мъки стигнах до подножието на вр. Остра чука.

От Остра чука назад по билото
Върха беше на 50 метра от мене, но нямах морални и физически сили да го кача. Заобиколих го и заслизах към хижа Горски рай. Малко след началото на слизането стигнах до малко поточе. Първата вода за деня. Едва тука леко живнах. Беше към 19 часа и започна да се стъмва. Трябваше да слизам бързо надолу към хижа Горски рай.

Хижа Горски рай
Препоръчвам я на всички. Името на хижата не е случайно. На хижата се върнах обратно от ада в рая. Бях сам в стая, взех си душ и пих много течности. На следващия ден връщането стана само по черни пътища.

Маршрутите в района
От хижата се слиза в долината на река Чупренска.

Добре дошли в резерват Чупрене
По черен път пресякох вододелното било между реките Чупренска и Стакевска. На черния път имаше маркировка на подбилната екопътека Ком-Белоградчик.

Вододелното било между реките Чупренска и Стакевска

Отлично запазен римски път преди водопад Бела вода
Излязох на пътя от вчера малко преди водопад Бела вода. Отбих се до водопада за да го снимам.

Водопад Бела вода
Водопада е в тъмна гора и не станаха добри снимки. Нямаше и много вода в него. Малко след водопада отново си бях при колата.

GPS track
ВСИЧКИ СНИМКИ
GPS track
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг