Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03.2012 16:26 - СЕЛО КЪРНАРЕ-ЗАСЛОН ОРЛОВО ГНЕЗДО-ВРЪХ КУРТХИСАР-РИМСКИЯ ПЪТ-17.03.2012 г.
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 7175 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 24.07.2012 15:05


   Реших да направя малко кръгче в Стара планина по маршрута с. Кърнаре-заслон Орлово гнездо-връх Куртхисар. На картата ми се стори, че е по-добре да тръгна не от село Кърнаре, а от ресторанта на пътя Троян-Кърнаре. Ресторанта Дядопенев хан е разположен на около 2-3 км. на север от селото, в самото подножие на планината.

image
                   Дядопенев хан. Отляво е долината на река Джафардере

   Оказа се, че маркировката от селото към планината е поставена не направо през полето, а заобикаля по асфалтовия път. Стига до ханчето и от него завива на изток. Оставих си колата на паркинга на ханчето и тръгнах по маркировката. Подновявана е съвсем наскоро. Поставени са множество табелки, а коловете от зимната маркировка са прясно боядисани. В началото се върви в източна посока, успоредно на гората. Стига се до чешма. При чешмата маркировката завива на север и влиза в гората. Върви се по удобен черен път до края на гората. Над гората има колова маркировка. Денивелацията е голяма, но по черния път не се усеща. Над гората се върви по дебела пътека, която изкачва удобно нагоре по множество змиевици. Маршрута става много обгледен. Достига се до изтъркана дървена табела. При табелата стръмното изкачване свърши.

image
                              Назад към село Кърнаре и рида по който се качих

    Напред пътеката беше водоравна, но пък влизаше отново в гора-Късия Чамлък. А в гората имаше дълбок сняг. За да избегна снега продължих без пътека по билото нагоре. Стигнах до ръба на пропаст. Пред мен се откри долината на река Джафардере.

image
                                             Долината на река Джафардере

    От всички склонове надолу към реката се спускаха страховити скали. По средата долината беше преградена от огромен скален венец.

image
                                                                  Скалния венец 

    Сигурно там някъде беше големия водопад, за който само бях чел. В горния край на долината се виждаше паметника в местността Беклемето. От дясно на един връх се виждаше и заслон Орлово гнездо. Между мен и заслона зееше дълбока пропаст. За да заобиколя пропастта завих по билото на изток. След десетина минути бях пред хижа Мъка.

image
                                                                   Хижа Мъка

    Поредната изоставена и разграбена хижа в България. Сега не става за нищо, а е разположена на толкова красиво място. От Кърнаре до хижата разстоянието се взема за около два часа. Продължих на изток и скоро бях на централното било по пътеката Ком-Емине.

image
                                               Разклона с пътеката Ком-Емине

    При разклона за село Кърнаре билото на Стара планина завива на север. Завих и аз на север към заслон Орлово гнездо. Рано сутринта беше минавал ратрака и снега напред беше утъпкан. Известно време вървях нарочно по билото, защото снега беше отвят и беше по-обгледно.

image
                          На югоизток към върховете Амбарица, Купена и Ботев

    Малко преди заслон Орлово гнездо отново се върнах на пътя. Мислех да пия чай на заслона, но ме чакаше изненада. Скоро никой не беше минавал, камо ли да е влизал вътре. Гнездото на орела беше затрупано от два метра сняг. Най-много сняг се беше натрупал точно на входа. Отгоре на снежната пряспа парадно беше забита лопата.

image
                                                    На заслон Орлово гнездо

   В такова хубаво време заслона би трябвало да е отворен. Оттук минават транзит и много туристи за хижа Дерменка. Явно тая зима беше много люта за всички, освен за мене. От заслона, за да избегна лавиноопасните склонове на Джафардере, трябваше да направя дъга от север. Продължих напред към връх Лепенят. Малко след заслона ме застигна ратрака. Повозих се с него около километър до самия връх Лепенят. От върха завих на запад към връх Жални.

image
                                             Арката на свободата на връх Горалтепе

   От него затворих северната дъга, като завих на юг към връх Куртхисар. Бях заобиколил долината на Джафардере и вече бях на трасето на римския път Ескус-Филипопол /Виа Траяна/. По римско време това е бил най-важният път през Стара планина. Трасето на римския път е изцяло запазено от Беклемето почти до ханчето на което си оставих колата. Малко преди полето пътят е завивал на запад към сегашното село Христо Даново. Сега по трасето е направена за туристите екопътека „Беклемето”. Поставени са няколко дървени дирека, повечето от които са паднали.

image
                                  Връх Куртхисар /Вълча крепост/ и римския път.

     Римския път е прокаран така, че подсича лавиноопасни склонове. Не можех да вървя изцяло по трасето му, затова се отклоних и се изкачих на връх Куртхисар /Вълча крепост/.

image
                                                             На връх Куртхисар

   На върха има изграден кът за отдих и е поставена паметна плоча в чест на отряда на генерал Карцов. Отряда преминава Балкана през януари 1878 г. при температура -27 градуса. Върха е остър като пирамида и от него се откри най-добрата гледка за деня. На север е голото било на Беклемето с Арката на свободата. На изток е долината на Джафардере и покритите с дебел сняг склонове на връх Лепенят.

image
                 Връх Лепенят и водосборният басейн на река Джафардере

    От запад е казана между Куртхисар и Слатинските камъни. Дълбока пропаст, на която не се вижда дъното.

image
   От връх Куртхисар към Слатинските камъни-вдясно и връх Врата /Крали Марков Караул/-вляво

image
                                                    На запад към връх Вежен

    На юг са малките връхчета Влашки мандри. Между тях се вие трасето на римският път.

image
    Влашките мандри и римския път от връх Врата

    Продължих на юг към Влашките мандри. Римския път е бил изсечен в скалите. Билото стана по-тясно, а склоновете по-стръмни. Трябваше да вървя само по римския път за да не падна.

image
        Римският път в местността Влашки мандри. Отзад е връх Врата

   Някъде тук е била римската пътна станция Монтемно. Пътя преминава през няколко скални порти и излиза на равна поляна преди връх Сиврията. Тук има изграден още един кът за отдих с гледка към долината на Джафардере.

image
                                          Кът за отдих по екопътека "Беклемето"

   Римският път зави на запад за да подсече Сиврията, а аз се качих на върха. Оттук долината на река Джафардере изглежда още по страховито. Точно под мен е големия скален венец.

image
                                          Скалният венец под връх Сиврията

   От отсрещните склонове висят над реката огромни скали. Може би една от тях е известната Червена скала.

image
                            От връх Сиврията към долината на река Джафардере 

   От връх Сиврията надолу има дълга поляна. Започнах да се спускам по нея без пътека.

image
                                                        Надолу към село Кърнаре

   Римския път ми оставаше отдясно. В края на поляната на два пъти пресякох пътя и влязох в гората. Отначало гората беше разредена, но после стана много гъста. Не можеше да се ходи през нея. При следващото излизане на римския път тръгнах по него. С много завои наляво-надясно излязох на асфалта. Прохода Троян-Кърнаре е винаги затворен през зимата. В горната му част имаше дълбоки преспи, а тук долу върху асфалта бяха паднали огромни камъни. Денивелацията стана много голяма и асфалтовия път почна много да заобикаля. Изоставих пътя и продължих надолу през гората. Често сменях гората с римския или с асфалтовия път. Близо до полето римския път зави на запад към село Христо Даново, а аз завих на изток към Кърнаре. От гората излязох съвсем близо до Дядопеневия хан.

image
                                                                     GPS track

ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 913500
Постинги: 76
Коментари: 358
Гласове: 293
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930