Постинг
21.04.2012 11:41 -
СЕЛО ЧЕЛОПЕЧ-ВРЪХ ЧЕЛОПЕШКА БАБА-ВРЪХ МУРГАНА-07.04.2012 г.
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 12339 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 22.05.2012 12:14
Прочетен: 12339 Коментари: 7 Гласове:
6
Последна промяна: 22.05.2012 12:14
При предишното ми ходене над село Мирково в Стара планина се загледах на изток към района на село Челопеч. Направи ми впечатление, че там планината е някак си прекалено сложно нагъната. Многобройните гънки рязко контрастираха със спокойния и заоблен характер на старопланинското било. Отдалеч района ми се стори доста интересен. Реших да се кача от село Челопеч до връх Челопешка Баба и да огледам терена по-отблизо. В събота рано сутринта паркирах колата до последните цигански къщи на улица Миньорска в Челопеч.
Улица Миньорска
Оттам към планината водеше широк и удобен черен път в северозападна посока. Ориентир ми беше постоянен, силен и дразнещ шум от баирите над селото. Пътя изкачва на зиг-заг и почти водоравно нагоре. Стига до огромен вентилатор, чрез който се вентилира мината.
Вентилатора на мината
Направили са вентилатора много нагоре и навътре в планина, но въпреки това шума от него е непоносим и сигурно се чува на десетки километри. Очакванията ми, че планината над село Челопеч ще бъде интересна напълно се оправдаха. Най-вероятно преди милиони години изпод планината е избухнал вулкан. Баирите сякаш са били изстреляни във въздуха и при свободното си падането са се посяли където им падне. Района представлява хаос от безразборно разхвърляни хълмове и много криви долини. Навсякъде е посипано със скални отломъци.
Пътя по хълмовете
Скалите са били явно стопени. Виждал съм подобни места в Рила при Добро поле и Поличите и в планината Ржана. В Ржана планина наистина е имало вулкан. Там дори е запазена калдерата на вулкана. Най-вероятно „челопешкия” вулкан е и причината за богатите рудни находища в района. В село Челопеч е най-богатият на медно-златни залежи рудник в Европа. След вентилатора продължих нагоре по вече по-слабо използван черен път. Преминава се покрай няколко скални феномена и се излиза на ниско странично било.
Скалите край пътя
Пътя става водоравен. Откриват се гледки към централното било на Балкана, към долината на река Воздол и към хижа Мургана. На GPS-са видях, че точно до пътя е отбелязана пещера Фрънкая и реших да я разгледам. Връхчето с пещерата е от три страни с гористи и затревени меки склонове. Но от четвъртата страна има отвесен скален венец. Мястото е супер странно. Скалният венец е целия в дупки, като в южния му край е най-голямата-пещера Фрънкая. Фрънкая значи скала-фурна. Може би когато скалата е била нагорещена по обвивката и е имало мехури. При пукането си мехурите са станали на дупки. Оттук и името на пещерата-Фурната.
Скалния венец с дупките
Венеца, нишата и пещерата
Надолу венеца завършва със широка и дълбока скална ниша. Нишата е дълга около 30 метра и е дълбока около 2-3 метра. В нишата някой си беше направил колиба.
Скалната ниша с колибата в края
Наоколо над върховете на дърветата се подаваха всякакви по вид безразборно разхвърляни скали. Имаше скали с халки, скални гъби и всякакви други видове скали.
Скалата с дупката. Нарича се Деликликая-буквално значи Продупчена скала
Скална гъба
Вулкана тук е бил най-силен. След пещерата продължих по пътя още доста на северозапад.
Кривото било към връх Пирона
Подсякох от изток връх Пирона и излязох на обширно пасбище. Там имаше изоставена кошара и черен път, който водеше към централното било. Кошарата беше точно в подножието на връх Челопешка Баба. Нагоре терена беше като Стената на Витоша. Равен баир на който не се вижда края. Известно време си играх да вървя по пътя на зиг-заг. Като ми омръзна да заобикалям тръгнах без пътека по вертикала нагоре. Скоро излязох на подбилния път. Направиха го преди няколко години заради някакви антени на военните. Сега всички се качват само до пътя и вървят по него, вместо по централното било. Обаче гледките от него са само на юг. Аз си бях наумил да кача връх Челопешка Баба и продължих още нагоре. Изкачването си струваше, защото гледките бяха във всички посоки.
Кривото било по което се качих и долината на река Воздол
От юг върха е затревен и полегат, а от север е отвесен и скалист.
На север от Челопешка Баба
За съжаление от север природата е унищожена от открития рудник Елаците.
Рудник Елаците
По права линия е разположен точно срещу град Етрополе. На запад билото се вижда до връх Баба, а на изток до връх Свищиплаз.
От връх Челопешка Баба към Капалу, Курдуна и Свищиплаз
От връх Говедарника към връх Челопешка Баба има още три безименни скалисти връхчета. Върхът разположен западно от Челопешка Баба е по-висок и по-ясно изразен.
Билото на запад до връх Баба
Може би не се вижда от село Челопеч и затова за връх е обявен по-ниският, но по-напред разположен Челопешка Баба. По цялото било от Говедарника на изток билото е посипано с интересни скални групи. При Челопешка Баба скалите свършват и към връх Мургана на изток билото е изцяло тревисто. От Челопешка Баба завих към връх Мургана по трасето на пътеката Ком-Емине. Връх Мургана е с две коти, като отметката за връх е на по-ниската кота.
На връх Мургана
Може би тук положението е същото като с Челопешка Баба. От Челопеч се вижда по-ниската кота и затова тя е обявена за връх. От Мургана се открива гледка към интересната долина на река Воздол и село Челопеч. Слязох от източната страна на връх Мургана. Пресякох първата отбивка за хижа Мургана и без пътека излязох на асфалтовия път за хижата.
Връх Мургана от асфалтовия път за хижата
От асфалта не е останало почти нищо, но до хижата все още може да се стигне с кола. Реших да слизам по реброто източно от река Воздол.
Към реброто по което ще слизам
Реброто е голо и много обгледно. Завършва с гористото връхче Петровден. Оказа се, че по реброто има дори черен път. Вулканичната дейност не е отминала и долина на река Воздол. Над реката стърчат всякакви интересни скали в посока хижа Мургана и село Челопеч. Най-интересен е Илиндерския камък-огромна скала, откъснала се от ската над долината. Паднала е някога в нея и я препречила изцяло.
Илиндерски камък
Непосредствено над село Челопеч скалите над река Воздол са сякаш нарочно подредени, като за сватба.
Челопешката сватба
Или Мирковска свита?
Чувал съм за скален феномен Мирковската свита. Тези скали приличат на свита, но са далеч от Мирково. Дали става дума за същите скали?
Извор
На връх Петровден извърших глупостта да изоставя черния път и да тръгна към Челопеч по права линия. Виждах съвсем близо къщите на селото, но да ги стигна се оказа сложна работа. Бях забравил за пресения и скалист терен. Скалите стигат до последните къщи на селото. Наложи се доста да заобикалям и да вървя съвсем бавно през гъсти и бодливи драки.
Златишко-Пирдопската котловина
Накрая малко и за селото. Селото е общински център, като в този общински център има само едно населено място-Челопеч! Всички главни улици са след основен ремонт. Покрити са с чисто нов асфалт и имат образцови тротоари и канавки. През 100 метра са монтирани пожарни кранове. На всички ъгли са забити метални колове и на тях с чисто нови метални табелки са изписани имената на улиците. Всичко това е от рудника и служи като компенсация заради шума от вентилатора. А ако някой иска да отидете до хижа Мургана трябва да мине по „булевард” Мургана.
Село Челопеч
GPS трак
ВСИЧКИ СНИМКИ
GPS track
Улица Миньорска
Оттам към планината водеше широк и удобен черен път в северозападна посока. Ориентир ми беше постоянен, силен и дразнещ шум от баирите над селото. Пътя изкачва на зиг-заг и почти водоравно нагоре. Стига до огромен вентилатор, чрез който се вентилира мината.
Вентилатора на мината
Направили са вентилатора много нагоре и навътре в планина, но въпреки това шума от него е непоносим и сигурно се чува на десетки километри. Очакванията ми, че планината над село Челопеч ще бъде интересна напълно се оправдаха. Най-вероятно преди милиони години изпод планината е избухнал вулкан. Баирите сякаш са били изстреляни във въздуха и при свободното си падането са се посяли където им падне. Района представлява хаос от безразборно разхвърляни хълмове и много криви долини. Навсякъде е посипано със скални отломъци.
Пътя по хълмовете
Скалите са били явно стопени. Виждал съм подобни места в Рила при Добро поле и Поличите и в планината Ржана. В Ржана планина наистина е имало вулкан. Там дори е запазена калдерата на вулкана. Най-вероятно „челопешкия” вулкан е и причината за богатите рудни находища в района. В село Челопеч е най-богатият на медно-златни залежи рудник в Европа. След вентилатора продължих нагоре по вече по-слабо използван черен път. Преминава се покрай няколко скални феномена и се излиза на ниско странично било.
Скалите край пътя
Пътя става водоравен. Откриват се гледки към централното било на Балкана, към долината на река Воздол и към хижа Мургана. На GPS-са видях, че точно до пътя е отбелязана пещера Фрънкая и реших да я разгледам. Връхчето с пещерата е от три страни с гористи и затревени меки склонове. Но от четвъртата страна има отвесен скален венец. Мястото е супер странно. Скалният венец е целия в дупки, като в южния му край е най-голямата-пещера Фрънкая. Фрънкая значи скала-фурна. Може би когато скалата е била нагорещена по обвивката и е имало мехури. При пукането си мехурите са станали на дупки. Оттук и името на пещерата-Фурната.
Скалния венец с дупките
Венеца, нишата и пещерата
Надолу венеца завършва със широка и дълбока скална ниша. Нишата е дълга около 30 метра и е дълбока около 2-3 метра. В нишата някой си беше направил колиба.
Скалната ниша с колибата в края
Наоколо над върховете на дърветата се подаваха всякакви по вид безразборно разхвърляни скали. Имаше скали с халки, скални гъби и всякакви други видове скали.
Скалата с дупката. Нарича се Деликликая-буквално значи Продупчена скала
Скална гъба
Вулкана тук е бил най-силен. След пещерата продължих по пътя още доста на северозапад.
Кривото било към връх Пирона
Подсякох от изток връх Пирона и излязох на обширно пасбище. Там имаше изоставена кошара и черен път, който водеше към централното било. Кошарата беше точно в подножието на връх Челопешка Баба. Нагоре терена беше като Стената на Витоша. Равен баир на който не се вижда края. Известно време си играх да вървя по пътя на зиг-заг. Като ми омръзна да заобикалям тръгнах без пътека по вертикала нагоре. Скоро излязох на подбилния път. Направиха го преди няколко години заради някакви антени на военните. Сега всички се качват само до пътя и вървят по него, вместо по централното било. Обаче гледките от него са само на юг. Аз си бях наумил да кача връх Челопешка Баба и продължих още нагоре. Изкачването си струваше, защото гледките бяха във всички посоки.
Кривото било по което се качих и долината на река Воздол
От юг върха е затревен и полегат, а от север е отвесен и скалист.
На север от Челопешка Баба
За съжаление от север природата е унищожена от открития рудник Елаците.
Рудник Елаците
По права линия е разположен точно срещу град Етрополе. На запад билото се вижда до връх Баба, а на изток до връх Свищиплаз.
От връх Челопешка Баба към Капалу, Курдуна и Свищиплаз
От връх Говедарника към връх Челопешка Баба има още три безименни скалисти връхчета. Върхът разположен западно от Челопешка Баба е по-висок и по-ясно изразен.
Билото на запад до връх Баба
Може би не се вижда от село Челопеч и затова за връх е обявен по-ниският, но по-напред разположен Челопешка Баба. По цялото било от Говедарника на изток билото е посипано с интересни скални групи. При Челопешка Баба скалите свършват и към връх Мургана на изток билото е изцяло тревисто. От Челопешка Баба завих към връх Мургана по трасето на пътеката Ком-Емине. Връх Мургана е с две коти, като отметката за връх е на по-ниската кота.
На връх Мургана
Може би тук положението е същото като с Челопешка Баба. От Челопеч се вижда по-ниската кота и затова тя е обявена за връх. От Мургана се открива гледка към интересната долина на река Воздол и село Челопеч. Слязох от източната страна на връх Мургана. Пресякох първата отбивка за хижа Мургана и без пътека излязох на асфалтовия път за хижата.
Връх Мургана от асфалтовия път за хижата
От асфалта не е останало почти нищо, но до хижата все още може да се стигне с кола. Реших да слизам по реброто източно от река Воздол.
Към реброто по което ще слизам
Реброто е голо и много обгледно. Завършва с гористото връхче Петровден. Оказа се, че по реброто има дори черен път. Вулканичната дейност не е отминала и долина на река Воздол. Над реката стърчат всякакви интересни скали в посока хижа Мургана и село Челопеч. Най-интересен е Илиндерския камък-огромна скала, откъснала се от ската над долината. Паднала е някога в нея и я препречила изцяло.
Илиндерски камък
Непосредствено над село Челопеч скалите над река Воздол са сякаш нарочно подредени, като за сватба.
Челопешката сватба
Или Мирковска свита?
Чувал съм за скален феномен Мирковската свита. Тези скали приличат на свита, но са далеч от Мирково. Дали става дума за същите скали?
Извор
На връх Петровден извърших глупостта да изоставя черния път и да тръгна към Челопеч по права линия. Виждах съвсем близо къщите на селото, но да ги стигна се оказа сложна работа. Бях забравил за пресения и скалист терен. Скалите стигат до последните къщи на селото. Наложи се доста да заобикалям и да вървя съвсем бавно през гъсти и бодливи драки.
Златишко-Пирдопската котловина
Накрая малко и за селото. Селото е общински център, като в този общински център има само едно населено място-Челопеч! Всички главни улици са след основен ремонт. Покрити са с чисто нов асфалт и имат образцови тротоари и канавки. През 100 метра са монтирани пожарни кранове. На всички ъгли са забити метални колове и на тях с чисто нови метални табелки са изписани имената на улиците. Всичко това е от рудника и служи като компенсация заради шума от вентилатора. А ако някой иска да отидете до хижа Мургана трябва да мине по „булевард” Мургана.
Село Челопеч
GPS трак
ВСИЧКИ СНИМКИ
GPS track
Тагове:
Челопеч Майнинг с много награди на Форум...
Челопеч Майнинг с много награди на Форум...
Челопеч Майнинг с много награди на Форум...
Челопеч Майнинг с много награди на Форум...
Челопеч Майнинг с много награди на Форум...
Какво знаем за COVID-19
гр. ЕТРОПОЛЕ-вр. СВЕТИ АТАНАС-хижа СТРАЖ...
На 19 април 2025 г. се проведе 63-тата р...
гр. ЕТРОПОЛЕ-вр. СВЕТИ АТАНАС-хижа СТРАЖ...
На 19 април 2025 г. се проведе 63-тата р...
Следващ постинг
Предишен постинг
Страхотно описано. Бил си и до Деликликая. Снимал си естествените ниши в скалите, които птиците пълнеха с дъхаво планинско сено за гнездата си. А Фърънкая (фурна) си отговаря на името и е ...легенда. Златна! :) Благодаря ти, ти ми даде спомени, а това е много.
цитирайПишеш, че съм бил там, но на картата това име го няма. Пещерата на картата е отбелязана с името Фрънкая. Може ли да напишеш нещо относно легендата за нея.
цитирай
3.
анонимен -
челопеч
18.05.2012 18:03
18.05.2012 18:03
би било добре да опишеш пътя от градчето до хижата
цитирай
4.
анонимен -
челопеч
18.05.2012 18:13
18.05.2012 18:13
преди 20на години съм ходил натам през мандрата, ако някой знае историята на тази мандра ще се радвам да я прочета. А като чета за тоя вентилатор явно челопеч майнинг е явно и майка и мащеха за района
цитирай
5.
анонимен -
няма
04.08.2012 16:15
04.08.2012 16:15
прави ли ви впечатление, че утайника на челопеч майнинг е вече по-голям от язовира
цитирайМаршрута е чудесен,вчера бяхме там,но входа на пещерата не можахме да открием на снимката което се вижда като вход е само ниша,може ли малко повече информация
цитирайАз бях с GPS и въпреки това също не можах да открия входа на пещерата. Мисля, че се намира в гората под скалния венец.
цитирай
