Постинг
08.05.2012 10:28 -
СЕЛО ЦЪРКВИЩЕ-ПРОХОД КАШАНА-ВРЪХ СВИЩИ ПЛАЗ-06.05.2012 г.
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 10982 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 08.05.2012 11:11
Прочетен: 10982 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 08.05.2012 11:11
На Гергьовден реших да празнувам на планина, вместо да ям и да пия като хората. Традиционните ми разходки от южната страна на Стара планина продължиха с изкачване от село Църквище до връх Свищи плаз. Маршрута се оказа много лек и обгледен. Село Църквище се намира встрани от главния подбалкански път и остава сравнителни изолирано и непознато.
Края на село Църквище. Вижда се хотел "Модерен хан".
През селото минават само онези избрали да пресекат Стара планина по „затворения” Златишки проход /проход Кашана/. В римско и византийско време прохода е бил много използван и затова под него, от южната му страна, е била построена огромна за времето си църква. Била е по-голяма от Еленската базилика, чиито останки са запазени източно от Пирдоп. Оттук и българското име на село Църквище, както и турското му име-Клисекьой /село с църква/. В северния край на селото има малък семеен хотел с ресторант - „Модерния хан”. Там си оставих колата и тръгнах много рано-към 7.30 часа. До заведението има мост над река Клисекьойска. Минах по моста и тръгнах по черен път в западна посока. Върви се с малка денивелация приблизително до средата между селата Църквище и Челопеч. Стига се до разклон на черния път на север и на горе. В началото денивелацията е много голяма. Изкачването е със серпентини нагоре. Постепенно пътя се успокоява и става по-водоравен. Гората свършва много ниско и нагоре се върви по голи хълмове.
По голите баири над Църквище
Гледките са в четирите посоки. Наляво е гористият връх Петровден разположен над село Челопеч. Надясно погледа отива на десетки километри чак до първия двухилядник - вр. Косица. Нагоре се виждат два успоредни на билото пътя. Като стигнах до по-ниско разположения се оказа, че не е обикновен черен път, а направо магистрала. Това е пътя който води до тунела под прохода Кашана. Бил е проектиран да излиза някъде към мината на Челопеч, но е зарязан по средата. Пътя беше много широк и водоравен. Завих по него в източна посока. След няколко завоя пътя стана асфалтов. Бяха сложили дори и бордюри. Хвърлили са милиони левове на вятъра. Гората е навлязла на няколко метра в асфалта и бързо го превзема. По средата на пътя тече река. Скоро върху него ще израсне гъста гора. Стигнах и до тунела, който е напълно завършен.
Тунелът
Планината е пробита. Вижда се изхода от другата страна, но тунела не е асфалтиран и не се ползва. От години се говори, че трябва да се направи тунел под Шипка, а тук тунела отдавна е направен. Веднага след тунела пътя започна да слиза надолу. Извадих GPS-са и видях, че съм точно под хижа Кашана. Пътя обаче завиваше надолу към Църквище. Изоставих пътя и тръгнах без пътека през гората. Скоро бях на хижа Кашана.
Хижа Кашана
Имаше изненадващо много хора. И хижата и бунгалата наоколо бяха пълни. Завих към чешмата на прохода Кашана. Намира се малко над хижата. От голяма ръждива тръба бликаше последната вода за деня.
Чешмата на прохода Кашана. Лятната пътека тръгва вляво от чешмата.
Чешмата е важна не само заради водата, а и защото от нея тръгва лятната пътека Ком-Емине. Лятната пътека подсича билото от юг и избягва изкачването на връх Капалу.
Подсичам връх Капалу. Долу в ниското е прохода Кашана.
Ако се тръгне не от чешмата, а от прохода Кашана трябва да се върви по зимната колова маркировка по билото. Зимната пътека изкачва връх Капалу, а след него слиза пак надолу. Лятната пътека предлага опция да се подсече и следващия връх-Курдуна. Аз обаче реших да го кача. Преди няколко години правих прехода Ком-Емине. Тогава изкачих Капалу, но подцепих Курдуна. Сега направих обратното. Връх Курдуна се оказа много обгледен.
На връх Курдуна. Отзад е вр. Свищи плаз
Интересни са долините на реките от север и от юг на върха.
На юг към долината на река Клисекьойска. В дъното и е с. Църквище.
На север към долината на Стара река. В дъното и е с. Ямна.
Има и забележителна панорама към централното било на запад. За съжаление най-отпред е открития рудник Елаците.
Централното било на запад до вр. Баба
На изток погледа е ограничен до масива на връх Свищи плаз. Продължих на изток по билото на планината, като си играх да маркирам с GPS-са всички колове от зимната маркировка. Някъде под връх Свищи плаз си избрах произволна пътека към него.
На връх Свищи плаз
Връх Свищи плаз е само няколко метра по-висок от Курдуна, но е още по-обгледен от него.
От Свищи плаз към вр. Курдуна
Тук, освен на запад, се вижда и централното било на изток.
Стара планина на изток от Свищи плаз
Погледа стига някъде много далеч - чак към връх Тетевенска Баба. И друг път съм изкачвал връх Свищи плаз и знам откъде се слиза на юг. От връх Свищи плаз на юг се спускат две ребра. Избрах да слизам към Църквище по западното ребро. Реброто е посипано с малки и кръгли скални връхчета, като гердан с мънисти.
Реброто по което се спуснах
По него има немаркирана пътека надолу към огромната и много крива поляна Мечеш.
Поляната Мечеш
Връх Свищи плаз отдолу нагоре
Поляната е прорязана от множество черни пътища. Като стигнах до нея ме заобиколи стадо любопитни коне.
Кончета
На други места конете бягат от човека, а тук ме наобиколиха. Бяха или много любопитни или много гладни. След поляната Мечеш реброто се раздвоява. Слизал съм към град Златица по източното ребро. Има дебела пътека към местността Салтаалан. Много красива местност с панорама към град Златица. Сега реших да слизам по западното ребро през връх Кулгур.
Връх Кулгур
Върхът е нисък, но се оказа много чепат за качване. Пътека нямаше и трябваше да катеря през гъсти драки и камари с камъни. За трудното изкачване на връх Кулгур бях добре възнаграден. От върха се откри красива гледка на юг към Църквище.
На връх Кулгур
Реброто надолу беше голо и удобно за слизане.
Реброто от връх Кулгур към село Църквище
Часът беше към 12 и нещо и обядвах точно на върха, като се наслаждавах на гледката. От връх Кулгур на запад има шеметни пропасти, а терена е с отвесни скали и дълги сипеи с големи камъни. По реброто на юг се стига до друга поляна-Балабанчовица.
От поляната Балабанчовица към билото. От ляво надясно са прохода Кашана и върховете Капалу и Курдуна.
Върви се приблизително водоравно и се стига до гора. Горският пояс от източната страна на Църквище също не достига до много високо, както и от западната страна.
Село Църквище
Гората е сравнителна рядка и в нея вървях по нещо като пътека. В края на гората излязох на черен път, а той ме отведе точно до колата. Целият преход продължи по-малко от шест часа. Остана ми време да видя и снима културно-историческите забележителности на селото. В началото на прохода Кашана, до последните къщи на Църквище, има два интересни паметника. Единият е на руски войник, солдат Никифор, загинал тук през 1877 г. Няма година на раждане, както и фамилия.
Паметника на солдат Никифор
До руския паметник има друг паметник. На селянин от селото, загинал в бой с румънците през 1916 г. Отидох да видя и сегашната църква в селото. През турско време е била джамия. Под нея са останките на античната църква, дала името на селото.
Църквата на село Църквище
GPS трак
ВСИЧКИ СНИМКИ
GPS track
Края на село Църквище. Вижда се хотел "Модерен хан".
През селото минават само онези избрали да пресекат Стара планина по „затворения” Златишки проход /проход Кашана/. В римско и византийско време прохода е бил много използван и затова под него, от южната му страна, е била построена огромна за времето си църква. Била е по-голяма от Еленската базилика, чиито останки са запазени източно от Пирдоп. Оттук и българското име на село Църквище, както и турското му име-Клисекьой /село с църква/. В северния край на селото има малък семеен хотел с ресторант - „Модерния хан”. Там си оставих колата и тръгнах много рано-към 7.30 часа. До заведението има мост над река Клисекьойска. Минах по моста и тръгнах по черен път в западна посока. Върви се с малка денивелация приблизително до средата между селата Църквище и Челопеч. Стига се до разклон на черния път на север и на горе. В началото денивелацията е много голяма. Изкачването е със серпентини нагоре. Постепенно пътя се успокоява и става по-водоравен. Гората свършва много ниско и нагоре се върви по голи хълмове.
По голите баири над Църквище
Гледките са в четирите посоки. Наляво е гористият връх Петровден разположен над село Челопеч. Надясно погледа отива на десетки километри чак до първия двухилядник - вр. Косица. Нагоре се виждат два успоредни на билото пътя. Като стигнах до по-ниско разположения се оказа, че не е обикновен черен път, а направо магистрала. Това е пътя който води до тунела под прохода Кашана. Бил е проектиран да излиза някъде към мината на Челопеч, но е зарязан по средата. Пътя беше много широк и водоравен. Завих по него в източна посока. След няколко завоя пътя стана асфалтов. Бяха сложили дори и бордюри. Хвърлили са милиони левове на вятъра. Гората е навлязла на няколко метра в асфалта и бързо го превзема. По средата на пътя тече река. Скоро върху него ще израсне гъста гора. Стигнах и до тунела, който е напълно завършен.
Тунелът
Планината е пробита. Вижда се изхода от другата страна, но тунела не е асфалтиран и не се ползва. От години се говори, че трябва да се направи тунел под Шипка, а тук тунела отдавна е направен. Веднага след тунела пътя започна да слиза надолу. Извадих GPS-са и видях, че съм точно под хижа Кашана. Пътя обаче завиваше надолу към Църквище. Изоставих пътя и тръгнах без пътека през гората. Скоро бях на хижа Кашана.
Хижа Кашана
Имаше изненадващо много хора. И хижата и бунгалата наоколо бяха пълни. Завих към чешмата на прохода Кашана. Намира се малко над хижата. От голяма ръждива тръба бликаше последната вода за деня.
Чешмата на прохода Кашана. Лятната пътека тръгва вляво от чешмата.
Чешмата е важна не само заради водата, а и защото от нея тръгва лятната пътека Ком-Емине. Лятната пътека подсича билото от юг и избягва изкачването на връх Капалу.
Подсичам връх Капалу. Долу в ниското е прохода Кашана.
Ако се тръгне не от чешмата, а от прохода Кашана трябва да се върви по зимната колова маркировка по билото. Зимната пътека изкачва връх Капалу, а след него слиза пак надолу. Лятната пътека предлага опция да се подсече и следващия връх-Курдуна. Аз обаче реших да го кача. Преди няколко години правих прехода Ком-Емине. Тогава изкачих Капалу, но подцепих Курдуна. Сега направих обратното. Връх Курдуна се оказа много обгледен.
На връх Курдуна. Отзад е вр. Свищи плаз
Интересни са долините на реките от север и от юг на върха.
На юг към долината на река Клисекьойска. В дъното и е с. Църквище.
На север към долината на Стара река. В дъното и е с. Ямна.
Има и забележителна панорама към централното било на запад. За съжаление най-отпред е открития рудник Елаците.
Централното било на запад до вр. Баба
На изток погледа е ограничен до масива на връх Свищи плаз. Продължих на изток по билото на планината, като си играх да маркирам с GPS-са всички колове от зимната маркировка. Някъде под връх Свищи плаз си избрах произволна пътека към него.
На връх Свищи плаз
Връх Свищи плаз е само няколко метра по-висок от Курдуна, но е още по-обгледен от него.
От Свищи плаз към вр. Курдуна
Тук, освен на запад, се вижда и централното било на изток.
Стара планина на изток от Свищи плаз
Погледа стига някъде много далеч - чак към връх Тетевенска Баба. И друг път съм изкачвал връх Свищи плаз и знам откъде се слиза на юг. От връх Свищи плаз на юг се спускат две ребра. Избрах да слизам към Църквище по западното ребро. Реброто е посипано с малки и кръгли скални връхчета, като гердан с мънисти.
Реброто по което се спуснах
По него има немаркирана пътека надолу към огромната и много крива поляна Мечеш.
Поляната Мечеш
Връх Свищи плаз отдолу нагоре
Поляната е прорязана от множество черни пътища. Като стигнах до нея ме заобиколи стадо любопитни коне.
Кончета
На други места конете бягат от човека, а тук ме наобиколиха. Бяха или много любопитни или много гладни. След поляната Мечеш реброто се раздвоява. Слизал съм към град Златица по източното ребро. Има дебела пътека към местността Салтаалан. Много красива местност с панорама към град Златица. Сега реших да слизам по западното ребро през връх Кулгур.
Връх Кулгур
Върхът е нисък, но се оказа много чепат за качване. Пътека нямаше и трябваше да катеря през гъсти драки и камари с камъни. За трудното изкачване на връх Кулгур бях добре възнаграден. От върха се откри красива гледка на юг към Църквище.
На връх Кулгур
Реброто надолу беше голо и удобно за слизане.
Реброто от връх Кулгур към село Църквище
Часът беше към 12 и нещо и обядвах точно на върха, като се наслаждавах на гледката. От връх Кулгур на запад има шеметни пропасти, а терена е с отвесни скали и дълги сипеи с големи камъни. По реброто на юг се стига до друга поляна-Балабанчовица.
От поляната Балабанчовица към билото. От ляво надясно са прохода Кашана и върховете Капалу и Курдуна.
Върви се приблизително водоравно и се стига до гора. Горският пояс от източната страна на Църквище също не достига до много високо, както и от западната страна.
Село Църквище
Гората е сравнителна рядка и в нея вървях по нещо като пътека. В края на гората излязох на черен път, а той ме отведе точно до колата. Целият преход продължи по-малко от шест часа. Остана ми време да видя и снима културно-историческите забележителности на селото. В началото на прохода Кашана, до последните къщи на Църквище, има два интересни паметника. Единият е на руски войник, солдат Никифор, загинал тук през 1877 г. Няма година на раждане, както и фамилия.
Паметника на солдат Никифор
До руския паметник има друг паметник. На селянин от селото, загинал в бой с румънците през 1916 г. Отидох да видя и сегашната църква в селото. През турско време е била джамия. Под нея са останките на античната църква, дала името на селото.
Църквата на село Църквище
GPS трак
ВСИЧКИ СНИМКИ
GPS track
Червени балкани
Предновогодишно гостуване на връх Свищи ...
гр. ЕТРОПОЛЕ-вр. СВЕТИ АТАНАС-хижа СТРАЖ...
Предновогодишно гостуване на връх Свищи ...
гр. ЕТРОПОЛЕ-вр. СВЕТИ АТАНАС-хижа СТРАЖ...
Следващ постинг
Предишен постинг
