Първо-времето беше неподходящо за излет в планината. Второ-чувствах се изморен и здраво ме мързеше. Трето-бях предупреден от един блогър да не ходя в Пирдоп. В сравнение със Златица град Пирдоп е по-ново населено място и в него няма какво да се види. Четвърто-бях ходил по маршрута от Пирдоп до връх Паскал. За какво да ходя пак по същия маршрут. И въпреки всичко взех, че отидох. Да се чуди човек защо. Паркирах сутринта в 7.30 на ж.п. гарата и се порадвах на гигантеите.


                                                   Сградата на ж.п. гара Пирдоп

   От дете знаех, че дърветата на ж.п. гарата са секвои. Така са ми казвали. Наскоро прочетох, че не били секвои, а гигантеи. Секвоите не били най-големите дървета на земята, а такива били гигантеите. Гигантеите на гарата били още много млади. Дано да съм жив да ги видя пораснали. Нарочно не ги снимах. Има ги снимани на много места. Съсредоточих се върху това което виждах към планината. А то беше гъста мъгла. От гарата завих по релсите на изток. След около 500 метра стигнах до отбивката за хижа Паскал.


                              Разклона за хижа Паскал. Вижда се докъде е мъглата.

   Маркирана е с табелка, поставена на един  електрически стълб. От Пирдоп до хижа Паскал се върви само по черен път. Пътя минава покрай стената на хвостохранилището и влиза в гората. В началото има доста отбивки от пътя, но всички разклони са маркирани с по две табелки и няма опасност от изгубване. Щом стигне до планината черния път започва рязко да изкачва на серпентини. В гората няма обгледност затова като ориентир служат няколко чешми по пътя.


                                                             Хаджиличова чешма

   След чешмата с беседката се излиза на по-обгледно място. Там щракнах и първите снимки надолу към Пирдоп.


                                   Първи гледки от планината надолу към Пирдоп

   Следва поляната с двете къщи в края на гората. Всички туристи, които се качват за първи път мислят къщата в края поляната за хижа Паскал. Истинската хижа е на около двеста метра нагоре през гората. В края на поляната има и една много интересна къща-май е на Баба Яга. До нея е Туристическата чешма от която си налях вода.


                                     Къщата на Баба Яга и Туристическата чешма

    Зад чешмата се влиза в гората и след малко се излиза на хижа Паскал.


                                                                         Хижа Паскал

    От гарата до хижата е точно час и половина. Вратата беше залостена, от комина не излизаше пушек и май нямаше никой. Същото видях и миналата седмица на хижа Свищи плаз. Щракнах една снимка и продължих покрай оградата нагоре. Пред мен се откри любимата ми гледка. Колова маркировка наредена по права линия нагоре. Ама много нагоре. Коловете отдолу изглеждаха стотици. Мъглата в горната част пречеше да се види края на редицата. Знаех много добре колко е денивелацията. Към 700 метра само здраво нагоре. Толкова ме домързя, че чак поспрях за момент. После пих една студена вода от последната чешма и задрапах бавно нагоре. Изкачвах се цял час и половина.


                                              Баира е стръмен, но за сметка на това дълъг

   Често спирах и се любувах на мъглата, която ту настъпваше надолу, ту се отдръпваше нагоре.


                                                                                 Мъглата  

   На билото ме чакаха голям студ, голяма мъгла и голям вятър.


            На връх Косица. Първият двухилядник от връх Миджур на изток.

    Пристигнах на връх Паскал към 10.30 часа. Минавал съм оттук няколко пъти, но никога не съм търсил отметката за връх. Сега я потърсих  в мъглата, но не я открих дори и с GPS-са. Май изобщо не се знае къде е върха на връх Паскал. От Паскал реших да се спускам надолу. Нищо не се виждаше в мъглата и започнах да се спускам напомерица. Тази дума съм я прочел в старите книги за планината. Напомерица, демек - произволно. Терена беше гол и много удобен за слизане. Спуснах се в югоизточна посока за да избегна долината на река Еленска. По-надолу мъглата се разсея и се откриха чудни гледки към двата по-лични върха под Паскал-върховете Калето и Джемински камък.


                                               От връх Паскал се спускам надолу

   Първо завих надясно към Калето. Някога върха се е отцепил от ската и сега стои самотен и отвесен от трите се страни.


                                                                       Връх Калето

                                                 Град Пирдоп през ВИП-прозорец

   Изкачих го от единствената възможна страна. Потърсих някакви останки от крепост на върха, но такива не намерих. Може би се казва Кале просто заради формата си.


                                                                            На връх Калето

  От Калето завих наляво към Джемински камък.


                                 Към връх Джемински камък. Под него е село Антон.


                                                                 Местността Джемини

   Отдолу от подбалканския път върха изглежда точно като огромен камък. Всъщност върха е сцепен на две, а между двете части на камъка има малка пропаст.


                                                                На връх Джемински камък


                                                    Към по-малкия Джемински камък

    И този връх е отвесен от трите си страни. Особено интересни са отвесите от изток откъм красивата долина на река Китница. След Джемински камък отново завих надясно.


                                                      Връх Джемински камък от запад

    Трябваше да изляза на Еленската базилика. Знаех, че се намира покрай река Еленска, приблизително там където се съединяват планината и полето. От Джемински камък надолу имаше гъсти гори и за да ги избегна започнах да подсичам на запад по ръба на гората. Накрая стигнах до река Еленска и видях някъде долу черен път. Хванах черния път, но той естествено заби в противоположната посока. Изоставих пътя и тръгнах направо през гората без пътека. Доста зор видях докато изляза на някаква поляна. А там какво да видя. Стърчат останките на Еленската базилика.


                                    Еленската базилика на фона на Балкана

   От толкова гъсти гори аз да взема да изляза точно на правилното място. Пред базиликата има равна слънчева поляна и на поляната хубава хижа- Еленско.


                                                                               Хижа Еленско

   Някакви хора се бяха настанили на поляната под шарена сянка. Бяха запалили барбекю и бяха разпънали голяма маса. Голям кеф. А пък аз ходя ли ходя. Заприказвахме се. Не ми повярваха, че слизам отгоре и, че ще се връщам към Пирдоп пеша. То и времето беше станало доста тежко за ходене. Пожелах им добър апетит и отидох до базиликата.


                                                     В двора на Еленската базилика

   Строена е през 4-ти век. Била е огромна за времето си и сигурно чудно красива. Красиви са дори останките и на фона на Балкана. Останките са запазени на височина 9 метра.


                               Останките от базиликата. Високи са 9 метра.

  Мястото изглежда отдалечено и диво, но в древността тук е имало град на траките.


                                                                             Олтара


                                                                Крепостната стена

  Базиликата сигурно често е била нападана, защото е оградена от дебела крепостна стена с кули в четирите ъгъла. След базиликата продължих в посока на Пирдоп първо по асфалтов, а после по черен път.


                  Нагоре към връх Паскал. Слязох по реброто най-отдясно.

   Пътя минава през красиви брезови и акациеви гори. Излязох от горите малко преди ж.п. гарата. По имотите щъкаха работливи хора, които любопитно ме гледаха. Турист с раница и щеки върви през полето. Накрая се движех без път, като за ориентир ми служеха гигантеите на гарата. Към 14.30 часа си бях до колата.


                                                 В дъното гигантеите на ж.п. гарата


                                                                GPS трак

ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track

И пак чудесен материал. :) Аз също минавам по "мои" си маршрути когато мога. Все едно отивам на гости на стар приятел. :)

Много хубави маршрути, сериозно ходене. Първо попаднах на снимките в snimka, а сега и на блога. Почерпих няколко интересни идеи, за което благодаря. Аз също ходя сам. Установих, че сме се засекли миналият май (2011г.) някъде около Овчарския водопад, Вие продължамахте нагоре (после видях, че се е получило впечатляващо ходене), а аз тогава нямах много време и се мотах нагоре по реката и водопадите. Ще продължавам да следя блога с интерес.
Антон

Засякох се с турист преди водопада и си поговорихме за това кой накъде е. Тогава стигнах до Кабул и се върнах по същия път. После ходих още два пъти в този район на Рила. Ще напиша подробно за всички маршрути. А Вие наистина ли сте анонимен или ....? Останах с впечатление, че сте Някой от Планинарски форум?!

В Планинарски форум съм Antoon, но писането не ми е стихия. Ще ми интересно да прочета още за района на Овчарци и наоколо. Родителите ми имат вила сравнително наблизо, но когато съм там гледам да отскоча до по-високите части, обаче през годините вече съм ги обходил доста подробно, та дойде време да тръгна и по маршрутите отдолу.

Когато се срещнахме веднага разбрах, че говоря с компетентен човек. Затова и попитах дали не си от форума. Радвам се, че някой е "почерпил интересни идеи" точно от мене. През почивните дни направих още два прехода в Стара планина. Когато остане време ще ги сложа в snimka и в блога.

Бях на връх Паскал преди 12 години. На 1-ви февруари. Слънцето залязваше под нас, въздухът беше бистър и студен, голяма красота. Но ти си професионалист планинар, аз го давам само за емоцията, не познавам всичките подробности, за които чета в блога ти.

Не съм професионалист-планинар. Занимавам се с много други неща. И аз ходя за емоцията. Около връх Паскал е наистина много красиво, но истинската красота е под върха. Като се спускаш от вр. Паскал на юг, около върховете Калето и Джемински камък и джендема на река Еленска.

Тъкмо мислих да ходя към хижата и попаднах на чудесното Ви описание. Прекрасно сте го описали и снимките са красиви.
Исках да Ви кажа, че община Пирдоп си е харесала някои от снимките и са си ги сложили в Официалния сайт.
http://pirdop.bg/?option=content&content_id=48&sub=187
Общинарите имат масовото хоби - крадене на снимки от блогове. На мен Баня ми беше "взело" 5-6, а община Мирково направо си ми беше взела описание на маршрут.
Лек ден и ще ходя да чета и другите Ви мнения.

Странно хоби имат общинарите в Пирдоп. Същото е и в Президентсвото. Там снимки от Скалистите планини в САЩ ги сложиха за фон на новогодишното приветствие на Президента. Благодаря за мнението Ви относно снимките и описанието ми. Ще се радвам да прочетете и другите постинги. На хижа Паскал непременно отидете.