Маршрутът ми е от любимите, а и доста съм обикалял в района - по едно време често отсядахме в хотел Дива. Най-бързото слизане от билото е веднага след паметника на летците надолу и леко в дясно, по едно време се различава пътечка (разбира се в мъгла и непознаване на местността не го препоръчвам). Щом се влезе в гората се хваща наляво подсичащ черен път, който минава под вр. Козя стена и слиза по реброто към вр. Седлото. По някое време наляво се отбива пътека през поляните Борови равнища и слиза точно на края на пътя по р. Козещица. Първият път минах маршрута нагоре, където е по-лесно за ориентация. Има дори много стара светлосиня маркировка. Нагоре помага, надолу - не много. Пътеката не е стръмна, противно на това, което са ви казали.
Обаче пътеката от х.Хайдушка песен до заслона Дачев е повече от стръмна. Препоръчвам я само за качване, но само за попълване на списъка от минати маршрути:). От хотел Дива има и пряка пътека по Тумин дял, която спестява част от първоначалните завои на пътя, навремето беше дори маркирана, но впоследствие прорасна и не знам дали е проходима.
Видях и другото ходене посока Тъжа, то е доста по-сериозно. Аз само съм се качвал от Острец до Мара Гидик през паметника на Ц. Дюстабанов със слизане по пътя. Това кръгче горе по билото би ми дошло в повече, честно казано.
Успехи.

По пътеката от заслон Дачо Дачев към хижа Хайдушка песен съм слизал през ноември 2011 и съм писал за това в блога. Другия маршрут наистина е много по- дълъг и сложен. Ще го опиша по-късно и него в блога. От това което пишеш оставам с впечатлението, че ходиш с GPS. Пускаш ли някъде траковете?

Аз не познавам тази част на планината и някои върхове ги чувам за първи път.Заради това постинга ти ми беше много интересен!

Следващите върхове са още по-непознати и много по-интересни. Ще пусна следващият постинг може би утре.

Честно казано имам GPS, но не го ползвам. Ходих няколко пъти с него, ама едно че ми се губи тръпката (все пак човек трябва да се поизгуби от време на време!), а и непрекъснато го гледах, та се отказах. Това за слизането към хайдушка песен съм го пропуснал, първо гледах да изчета непознатите ми маршрути, за да открадна някоя идея.

Наистина е интересно да се поизгубиш. Аз успях и с GPS-са от другата страна на Кучето. По въпросния маршрут втория ден от х. Васильов към Христо Даново трябваше да мина от юг на билото през връх Голямо Орозтепе. Беше голям студ и GPS-а ми трепереше в ръката. Слязох надолу напосоки и попаднах на чудно красиви места. Балкана откъм Христо Даново нагоре трябва да го мина на поне още четири места.

Това за Христо Даново и Розино е вярно, това си е отделна планинка. Миналата и по-миналата година се запалих след като дълги години го бях гледал само от билото и ходих 4 пъти - 2 от Розино и 2 от Христо Даново, бях замислил и за тази, ама нали станаха едни истории с едни мургави събратя от тези села и пише, че има доста напрежение там, та се отказах. И без това последният път над Хр. Даново тъкмо като се прибирах до колата една групичка от 10-12 тъмни субекта беше наобиколила колата и внимателно оглеждаше съдържанието вътре, мисля че се появих в последните една-две възможни минути. Ще го оставя за другата година.

Точно това ще направя и аз - 2 от Розино и 2 от Христо Даново!