Постинг
25.07.2012 11:11 -
Село РОЗИНО-КЛИСУРСКА ПЛАНИНА-хижа ЕХО-13-14.07.2012 г.
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 14525 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 09.08.2012 15:01

Прочетен: 14525 Коментари: 16 Гласове:
9
Последна промяна: 09.08.2012 15:01

Беше петък 13-ти. Невероятна жега. Ходеше ми се от село Розино до хижа Ехо. За да избегна жегата реших да тръгна привечер. Щях да спя на чувал някъде около хижа Ехо и сутринта на хладно да се върна към село Розино. Тръгнах си от работа малко по-рано. Качих се на колата и към 17 часа бях в село Розино. Паркирах колата до къщата на някакъв любезен човек от селото. Човека искаше да ми обясни откъде е маркировката за хижа Ехо. Аз пък му обясних, че няма да вървя по маркировката. Село Розино се пада доста далеч на изток от град Клисура. Между двете населени места беше пътя за Розинската мандра. Щях да използвам пътя за да стигна по него колкото се може по-нависоко в планината. Целта ми беше билото на Стара планина при Горни Ветровити преслап. От село Розино тръгнах по релсите на влака в западна посока.

От село Розино към Клисурска планина по релсите на влака
По релсите се върви около 4-5 км. до подножието на Клисурска планина. Към 18 часа хванах пътя за Розинската мандра.

От пътя за Розинската мандра назад към село Розино
Жегата все още беше сериозна, а аз бях с тежка раница заради чувала и якето. Добре, че пътя навлезе почти веднага в гората. Между релсите на влака и истинския път има поне 5-6 отбивки. Трябваше да извадя GPS-са за да хвана правилния път. Той се оказа широк, удобен и със слаба денивелация.

Чисто нова чешма по пътя. Още не е махнат кофража.
Първо се преодолява широкото дере на река Равна. Пътя доста заобикаля, но няма друга алтернатива. Река Равна образува нещо като джендем на мястото на което пътя я пресича. Реката може да се пресече само по пътя.

Джендема на река Равна
Надолу и нагоре от моста има дълбоки пропасти. След река Равна следва по-стръмен участък, но за сметка на това се излиза от гората и се върви по поляна. Откриват се гледки към Клисурска планина и към Карловското поле.

От поляната назад към Клисурска планина и Карловското поле
След поляната стигнах до една дървена арка на Национален парк Централен Балкан. При арката пътя се раздвоява. Наляво е за Розинската мандра. Аз хванах десния път, който минава под арката.

Арката на Национален парк Централен Балкан. В центъра на арката е връх Юмрука
Пътя не е използван от години и е започнал да се затлачва с растителност. В началото се върви водоравно, а после има и леко слизане. Района е абсолютно див и много красив. На около километър след арката видях мечка. Първо чух шум и помислих, че е от сърна или глиган. Те усещат хората отдалеч и веднага бягат. Шума обаче не преставаше. Приближих се бавно и я видях. Беше на около 2-3 метра от горната страна на пътя. Стоеше изправена и се бореше с някаква дърво. Беше с гръб към мен и не ме видя. В първия момент реших да сваля раница, да извадя фотоапарата и да я снимам. После загледах мощните и крака и се заслушах в ръмженето и. Пъшкаше като борец тежка категория. Около туловището и имаше облак от мухи и комари. Беше едра и много силна мечка. Стоях без да смея да мръдна и без да знам какво да правя. Адреналина ми се беше вдигнал догоре. Ако ме беше видяла щеше да е голям стрес и за двамата. Разстоянието помежду ни беше не повече от 3-4 метра. Реших, че е по-добре вместо да снимам, да се махам колкото се може по-бързо. Леко на пръсти, за да не ме усети, се изнизах от мястото. След около 10-20 метра даже ударих и малко свински тръст. Пътя в този момент беше с наклон надолу към Отбитата река. Сега не съжалявам, че не съм я снимал. Нямам снимка, но пък ще ми остане силен спомен за цял живот. На днешно време е цяло чудо да срещнеш истинска, дива мечка. След срещата с мечката ми беше все едно откъде минавам и накъде вървя. След Отбитата река се стига до няколко разклона на пътя. Ходех накъдето ми падне само и само пътя да води нагоре. Емоцията от срещата с мечката беше много силна. Така без да се усетя съм стигнал почти до края на гората. Виждах високо над мен връх Юмрука и отляво на него седловината Горни Ветровити преслап. Пътя започна да завива на север и надолу. Бях стигнал мястото от което трябваше да продължа без път. Завих на ляво и влязох в последните дървета преди билото. В началото вървях по нещо като слабо използван черен път. После пътя стана пътека, а впоследствие и пътеката се изгуби. Бях в гъста гора, а към 20.30 часа си беше вече и притъмняло. Побързах да се измъкна от тъмната гора. От края на гората нагоре следваше много стръмно изкачване. Склона беше покрит с гъста хвойна. Задрапах бавно нагоре между гъстата хвойна. По някое време видях вляво нещо като чешма или водохващане. За да се вижда в хвойната, мястото беше маркирано с три дървени кола, закрепени като пирамида. Усетих, че там може да има пътека и не се излъгах. Имаше много удобна и водоравна пътека, заобикаляща хвойната. Към 21 часа излязох на Горни Ветровити преслап.

Табелата на Горни Ветровити преслап
Веднага разбрах, че не може да се спи на открито. Духаше много силен вятър, а небето беше покрито с черни облаци. Предишната вечер в София имаше силна буря и валя проливен дъжд. Не рискувах да спя на открито и тръгнах към хижата. Добре, че го направих, защото вечерта вятъра едва не издуха хижа Ехо в река Стара Рибарица. От Горни Ветровити преслап до хижата е около 30-40 минути.

По пътеката към хижа Ехо към 21.30 часа. Отзад е връх Каменица.
Пристигнах на хижа Ехо около 21.40 часа.

Пътеките с актуални часове часовете за движение в района на хижа Ехо
В хижата имаше десетина туристи, седнали на бира. От преумора и силна емоция съм заспал почни веднага.

Хижа Ехо на сутринта
На сутринта станах първи и без да закусвам се изнесох към връх Юмрука, като не пропуснах да снимам хижата и панорамата около нея.

От хижа Ехо към връх Вежен и резерват Царичина

Към връх Юмрука

Параклиса между хижа Ехо и връх Юмрука
Връх Кавладан и хижа Ехо от пътеката към връх Юмрука
Времето беше прохладно и бързо се изкачих по въжетата до върха.

От въжетата назад към хижа Ехо
На върха се разписах в тетрадката, закусих и снимах гледките във всички посоки.

Централното било на изток

На връх Юмрука

От Юмрука към Кавладан

От Юмрука към Каменица. В ниското е седловината Горни Ветровити преслап

От Юмрука надолу към долината на река Стара Рибарица

Към долината на Шиндар дере и Розинска планина на югоизток

Централното било от север, долината на река Дамлъдере и Карагьолски преслап отдясно
От върха се спуснах надолу по зимната колова маркировка към Карагьолски преслап. На преслапа зимната и лятната маркировка от хижа Ехо се съединяват, колкото да се разделят веднага отново. От Карагьолския преслап за село Розино пътеките са две. Едната е на изток през връх Самсъклътепе, а другата на юг през местността Керкмето.

Карагьолски преслап и връх Самсъклътепе /Чеснов връх/
По надолу, до блатото Шамака, двете маркировки отново се съединяват. Аз завих на юг към местността Керкмето. Маркировката е бяло-зелено-бяло. От Карагьолския преслап се влиза веднага в гора и се върви почти през цялото време на сянка. Спускането става по един от притоците на река Шиндар дере. Слиза се доста стръмно до потока, след което пътеката става по-водоравна.

По пътеката в буковата гора
Скоро се излиза на черен път. Това е същия път, по който вървях вчера.

Мястото на което пътеката излиза на черния път
Пътя описва нещо като огромна подкова, отворена от юг. Тръгва от подножието на Клисурска планина, подсича връх Юмрука от юг и завива към село Розино. По пътя се стига до една поляна с малки скали по нея. Това са едновременно м. Керкмето и седловина Острова. От черния път се отделя маркирана в бяло и черно пътека. Ако не се хване пътеката може да се продължи по пътя. Пътеката и пътя се съединяват малко по-надолу в м. Паничарски дол /Ададереси/. По пътеката е по-пряко, но трябва много да се внимава за маркировката. В местността е имало голяма сеч и се пресичат множество черни пътища, а маркировката е много рядка. Някой е решил да я допълни с парчета найлон завързани за клоните на дърветата. Малко след дола Ададереси се излиза на блатото Шамака.

Блатото Шамака
До блатото има голяма чешма и кът за отдих.

Голямата чешма до блатото Шамака
Възползвах се и от двете за да си почина малко. След блатото продължих по черен път на юг.

От местността Солен камък /Тусташа/ назад към връх Юмрука
В местността Солен камък /Тусташа/ срещнах първите за деня туристи. Не бяха ходили нагоре и ги упътих да минат по маркировката през връх Самсъклътепе. По пътеката през Керкмето не съветвам никой да минава, освен ако няма GPS с вкарана в него Планинарската карта. След поляната Солен камък се излиза на друга поляна-Голяма поляна /Коджабаштарла/. На поляната има овчарник, ограден с ограда от дървени колове. В най-южния край на поляната трябва много да се внимава, защото от черния път се отделя маркираната пътека. Без да искам съм пропуснал отбивката и съм продължил по черния път. Усетих се чак когато пътя взе да изкачва нагоре. Върнах се до отбивката и заслизах покрай един поток в гората. Влизането в гората беше добре дошло, защото жегата беше започнала да се усеща. По пътеката в гората се върви под дебела сянка, като през цялото време има и вода. Излиза се на полето при един овчарник отдясно. Завива се по черен път на изток и след няколкостотин метра се стига до прелез на ж.п. линията.

Ж.п. прелеза-вдясно, Клисурска планина-вляво и по средата-вр. Каменица на централното било.
Преминава се през ж.п. прелеза и се влиза в село Розино.

GPS трак
ВСИЧКИ СНИМКИ
GPS track

От село Розино към Клисурска планина по релсите на влака
По релсите се върви около 4-5 км. до подножието на Клисурска планина. Към 18 часа хванах пътя за Розинската мандра.

От пътя за Розинската мандра назад към село Розино
Жегата все още беше сериозна, а аз бях с тежка раница заради чувала и якето. Добре, че пътя навлезе почти веднага в гората. Между релсите на влака и истинския път има поне 5-6 отбивки. Трябваше да извадя GPS-са за да хвана правилния път. Той се оказа широк, удобен и със слаба денивелация.

Чисто нова чешма по пътя. Още не е махнат кофража.
Първо се преодолява широкото дере на река Равна. Пътя доста заобикаля, но няма друга алтернатива. Река Равна образува нещо като джендем на мястото на което пътя я пресича. Реката може да се пресече само по пътя.

Джендема на река Равна
Надолу и нагоре от моста има дълбоки пропасти. След река Равна следва по-стръмен участък, но за сметка на това се излиза от гората и се върви по поляна. Откриват се гледки към Клисурска планина и към Карловското поле.

От поляната назад към Клисурска планина и Карловското поле
След поляната стигнах до една дървена арка на Национален парк Централен Балкан. При арката пътя се раздвоява. Наляво е за Розинската мандра. Аз хванах десния път, който минава под арката.

Арката на Национален парк Централен Балкан. В центъра на арката е връх Юмрука
Пътя не е използван от години и е започнал да се затлачва с растителност. В началото се върви водоравно, а после има и леко слизане. Района е абсолютно див и много красив. На около километър след арката видях мечка. Първо чух шум и помислих, че е от сърна или глиган. Те усещат хората отдалеч и веднага бягат. Шума обаче не преставаше. Приближих се бавно и я видях. Беше на около 2-3 метра от горната страна на пътя. Стоеше изправена и се бореше с някаква дърво. Беше с гръб към мен и не ме видя. В първия момент реших да сваля раница, да извадя фотоапарата и да я снимам. После загледах мощните и крака и се заслушах в ръмженето и. Пъшкаше като борец тежка категория. Около туловището и имаше облак от мухи и комари. Беше едра и много силна мечка. Стоях без да смея да мръдна и без да знам какво да правя. Адреналина ми се беше вдигнал догоре. Ако ме беше видяла щеше да е голям стрес и за двамата. Разстоянието помежду ни беше не повече от 3-4 метра. Реших, че е по-добре вместо да снимам, да се махам колкото се може по-бързо. Леко на пръсти, за да не ме усети, се изнизах от мястото. След около 10-20 метра даже ударих и малко свински тръст. Пътя в този момент беше с наклон надолу към Отбитата река. Сега не съжалявам, че не съм я снимал. Нямам снимка, но пък ще ми остане силен спомен за цял живот. На днешно време е цяло чудо да срещнеш истинска, дива мечка. След срещата с мечката ми беше все едно откъде минавам и накъде вървя. След Отбитата река се стига до няколко разклона на пътя. Ходех накъдето ми падне само и само пътя да води нагоре. Емоцията от срещата с мечката беше много силна. Така без да се усетя съм стигнал почти до края на гората. Виждах високо над мен връх Юмрука и отляво на него седловината Горни Ветровити преслап. Пътя започна да завива на север и надолу. Бях стигнал мястото от което трябваше да продължа без път. Завих на ляво и влязох в последните дървета преди билото. В началото вървях по нещо като слабо използван черен път. После пътя стана пътека, а впоследствие и пътеката се изгуби. Бях в гъста гора, а към 20.30 часа си беше вече и притъмняло. Побързах да се измъкна от тъмната гора. От края на гората нагоре следваше много стръмно изкачване. Склона беше покрит с гъста хвойна. Задрапах бавно нагоре между гъстата хвойна. По някое време видях вляво нещо като чешма или водохващане. За да се вижда в хвойната, мястото беше маркирано с три дървени кола, закрепени като пирамида. Усетих, че там може да има пътека и не се излъгах. Имаше много удобна и водоравна пътека, заобикаляща хвойната. Към 21 часа излязох на Горни Ветровити преслап.

Табелата на Горни Ветровити преслап
Веднага разбрах, че не може да се спи на открито. Духаше много силен вятър, а небето беше покрито с черни облаци. Предишната вечер в София имаше силна буря и валя проливен дъжд. Не рискувах да спя на открито и тръгнах към хижата. Добре, че го направих, защото вечерта вятъра едва не издуха хижа Ехо в река Стара Рибарица. От Горни Ветровити преслап до хижата е около 30-40 минути.

По пътеката към хижа Ехо към 21.30 часа. Отзад е връх Каменица.
Пристигнах на хижа Ехо около 21.40 часа.

Пътеките с актуални часове часовете за движение в района на хижа Ехо
В хижата имаше десетина туристи, седнали на бира. От преумора и силна емоция съм заспал почни веднага.

Хижа Ехо на сутринта
На сутринта станах първи и без да закусвам се изнесох към връх Юмрука, като не пропуснах да снимам хижата и панорамата около нея.

От хижа Ехо към връх Вежен и резерват Царичина

Към връх Юмрука

Параклиса между хижа Ехо и връх Юмрука

Времето беше прохладно и бързо се изкачих по въжетата до върха.

От въжетата назад към хижа Ехо
На върха се разписах в тетрадката, закусих и снимах гледките във всички посоки.

Централното било на изток

На връх Юмрука

От Юмрука към Кавладан

От Юмрука към Каменица. В ниското е седловината Горни Ветровити преслап

От Юмрука надолу към долината на река Стара Рибарица

Към долината на Шиндар дере и Розинска планина на югоизток

Централното било от север, долината на река Дамлъдере и Карагьолски преслап отдясно
От върха се спуснах надолу по зимната колова маркировка към Карагьолски преслап. На преслапа зимната и лятната маркировка от хижа Ехо се съединяват, колкото да се разделят веднага отново. От Карагьолския преслап за село Розино пътеките са две. Едната е на изток през връх Самсъклътепе, а другата на юг през местността Керкмето.

Карагьолски преслап и връх Самсъклътепе /Чеснов връх/
По надолу, до блатото Шамака, двете маркировки отново се съединяват. Аз завих на юг към местността Керкмето. Маркировката е бяло-зелено-бяло. От Карагьолския преслап се влиза веднага в гора и се върви почти през цялото време на сянка. Спускането става по един от притоците на река Шиндар дере. Слиза се доста стръмно до потока, след което пътеката става по-водоравна.

По пътеката в буковата гора
Скоро се излиза на черен път. Това е същия път, по който вървях вчера.

Мястото на което пътеката излиза на черния път
Пътя описва нещо като огромна подкова, отворена от юг. Тръгва от подножието на Клисурска планина, подсича връх Юмрука от юг и завива към село Розино. По пътя се стига до една поляна с малки скали по нея. Това са едновременно м. Керкмето и седловина Острова. От черния път се отделя маркирана в бяло и черно пътека. Ако не се хване пътеката може да се продължи по пътя. Пътеката и пътя се съединяват малко по-надолу в м. Паничарски дол /Ададереси/. По пътеката е по-пряко, но трябва много да се внимава за маркировката. В местността е имало голяма сеч и се пресичат множество черни пътища, а маркировката е много рядка. Някой е решил да я допълни с парчета найлон завързани за клоните на дърветата. Малко след дола Ададереси се излиза на блатото Шамака.

Блатото Шамака
До блатото има голяма чешма и кът за отдих.

Голямата чешма до блатото Шамака
Възползвах се и от двете за да си почина малко. След блатото продължих по черен път на юг.

От местността Солен камък /Тусташа/ назад към връх Юмрука
В местността Солен камък /Тусташа/ срещнах първите за деня туристи. Не бяха ходили нагоре и ги упътих да минат по маркировката през връх Самсъклътепе. По пътеката през Керкмето не съветвам никой да минава, освен ако няма GPS с вкарана в него Планинарската карта. След поляната Солен камък се излиза на друга поляна-Голяма поляна /Коджабаштарла/. На поляната има овчарник, ограден с ограда от дървени колове. В най-южния край на поляната трябва много да се внимава, защото от черния път се отделя маркираната пътека. Без да искам съм пропуснал отбивката и съм продължил по черния път. Усетих се чак когато пътя взе да изкачва нагоре. Върнах се до отбивката и заслизах покрай един поток в гората. Влизането в гората беше добре дошло, защото жегата беше започнала да се усеща. По пътеката в гората се върви под дебела сянка, като през цялото време има и вода. Излиза се на полето при един овчарник отдясно. Завива се по черен път на изток и след няколкостотин метра се стига до прелез на ж.п. линията.

Ж.п. прелеза-вдясно, Клисурска планина-вляво и по средата-вр. Каменица на централното било.
Преминава се през ж.п. прелеза и се влиза в село Розино.

GPS трак
ВСИЧКИ СНИМКИ
GPS track
Тагове:
КОДЖАБАШТАРЛА - голямата нива
ДАМЛЪДЕРЕ - капещо дере
ададереси - островно дере
А Розин гара всеки я знае! Завиждам тии, че можеш да се разхождаш по тези красоти. :)
цитирайДАМЛЪДЕРЕ - капещо дере
ададереси - островно дере
А Розин гара всеки я знае! Завиждам тии, че можеш да се разхождаш по тези красоти. :)
Само, че по други пътеки.
цитирайpelitko написа:
Само, че по други пътеки.
Чакам ги тези пътеписи с нетърпение. Но и все ми се иска да те питам нещо? Откъде черпиш информацията? По пътя няма кой да я обясни. А ти я представяш много изчерпателно. Поздрави!
Някои от маршрутите си ги измислям сам, а други ги виждам на GPS картата. Я по добре ми кажи ти срещал ли си мечка и какво трябва да се прави при среща с нея.
цитирайpelitko написа:
Някои от маршрутите си ги измислям сам, а други ги виждам на GPS картата. Я по добре ми кажи ти срещал ли си мечка и какво трябва да се прави при среща с нея.
:) Е там в онзи район няма мечки. Даже и вълци. Но от родопчани, геолози знам, че не трябва да правиш нищо, а най-малкото да бягаш. Никакви резки движения, сядаш на земята, свиваш се и чакаш. Ако започнеш да бягаш, първо не можеш, второ, ако наоколо има малки и хукнеш към тях, става много лошо. :) Нали знаеш, бай бабо...
Прочети по-подробно целия постинг.
цитирай
7.
анонимен -
Антон
26.07.2012 11:28
26.07.2012 11:28
Отдавна чакам този пътепис. Гледах снимките, ама не си сложил карта за повдигане на съспенса! То не че и много трябва - по дупката в поредицата снимки ми стана ясно къде горе-долу е била и срещата с мечката, а маршрута ако го бях нарисувал щеше напълно да съвпадне с реалния (малко да се похваля). От много години се питам какво точно ще се случи при една такава среща, в началото даже си виках толкова време ходя сам и по диви места и една мечка да не видя. Ама лека полека меракът ми като че ли мина. Миналата година от кантона Крайна към х.Белмекен по една много тясна просека в клека видях две букварно димящи мечи акита, та падна голямо свиркане със свирката. С други думи хем ти завиждам, хем скоро няма да отида в този раойн! Макар, че бях там есента на миналата година и освен няколко много големи черно-червени кълвача, друго не видях. Тая пътека от блатото наляво наистина е малко трудна за намиране, ама пък е все в гората и много по-разнообразна. Не отказвай хората да минават по нея. Даже по-скоро като се качвах си мислех, че проблемът ще е да бъде намерено при слизането влизането в гората, ама явно с GPS става.
Увлякох се! Желая нови интересни маршрути!
Антон
цитирайУвлякох се! Желая нови интересни маршрути!
Антон
Има рисове. Мечки никой не е виждал от осемдесетте години насам. Дори екскременти и следи не са намирани. Пък и дори всичко това да е грешно, не виждам, с какво би се изхранвала една мечка в онзи ареал със опоскана флора. Както и да е, пътеписите са хубави. :)
цитирайДо Tlkoev: Май ще се окаже, че съм първия видял мечка от 80-те години насам над село Розино. Пак ти пиша да прочетеш по-подробно постинга. Подробно съм описал срещата си с мечката.
До Антон: Благодаря за коментара и пожеланията! Сложил съм карта. В snimka.bg е последната снимка от фотоалбума. Това е снимка на GPS-картата с GPS -трака върху нея. Мястото на срещата е отбелязано с глава на мечка. В района ще ходя пак, защото имам да минавам по още две пътеки. А за мечката и аз се питах, какво ще се случи, ако я срещна. Сега я срещнах и не се случи нищо особено.
цитирайДо Антон: Благодаря за коментара и пожеланията! Сложил съм карта. В snimka.bg е последната снимка от фотоалбума. Това е снимка на GPS-картата с GPS -трака върху нея. Мястото на срещата е отбелязано с глава на мечка. В района ще ходя пак, защото имам да минавам по още две пътеки. А за мечката и аз се питах, какво ще се случи, ако я срещна. Сега я срещнах и не се случи нищо особено.
10.
анонимен -
Мечката
26.07.2012 14:00
26.07.2012 14:00
Интересното е, че си продължил. Седейки зад компютъра ми се струва, че разумното решение е било да поемеш назад, от друга страна си бил "навит" за ходене, излязъл си от работа, "освободил" си се от вкъщи, всичко това ми е познато, истината е, че и аз много рядко се връщам, човек като тръгне мотивиран гледа по друг начин на нещата.
А мен онзи ден ме "нападна" женски глухар в пущиняка над Саръгьол. Пазеше си трите малки пилета (които подхвъркаха наоколо, едното направо се удари в кръста ми) и поне 4-5 пъти ми налетя да ме кълве. После ме гони още поне педесетина метра.
цитирайА мен онзи ден ме "нападна" женски глухар в пущиняка над Саръгьол. Пазеше си трите малки пилета (които подхвъркаха наоколо, едното направо се удари в кръста ми) и поне 4-5 пъти ми налетя да ме кълве. После ме гони още поне педесетина метра.
Беше преди 5-6 години, като правех Ком-Емине, малко преди прохода Вратник. Поне няколко пъти ми налитна да ме хапе и ръмжеше много свирепо. После разбрах защо. Като продължих напред по пътеката видях малкия язовец да търчи и той напред по нея. Ти пишеш ли за всичките си ходения във форума? Това за свиренето със свирката го четох. Къде да прочета за Саръгьол? Имаш ли снимки?
цитирай
12.
анонимен -
Антон
26.07.2012 14:44
26.07.2012 14:44
Честно казано не пиша, което е егоистично, понеже чета редовно другите, пробвал съм два-три пъти, ама стана толкова сухо и безинтересно, че на фона на това което пишат хората (включително и ти) направо ме хвана срам и се отказах.
Иначе правих Мусаленския венец (имаше го и по твоите снимки някъде), ама на Сфинкса завих надясно по Студеното дере и малко под Студеното езеро хванах наляво подсичащата пътека до големия Саръгьол. от там реших да пробвам старата пряка пътека за Кайзеровия път, дето се отделя точно преди езерото вдясно (като се идва от Студеното дере), доста е обрасла, слязох ама си беше яко газене в клека. Е там някъде между клека и гората се гонихме с глухарката. Както е известно в този сезон районът на Боровец и Мусала не се препоръчва за ходене (навалицата е невероятна), ама ние ходим всяка седмица семейно и нямам избор, трябва да се прибера до към ранния след обяд да обърна внимание и на останалите.
цитирайИначе правих Мусаленския венец (имаше го и по твоите снимки някъде), ама на Сфинкса завих надясно по Студеното дере и малко под Студеното езеро хванах наляво подсичащата пътека до големия Саръгьол. от там реших да пробвам старата пряка пътека за Кайзеровия път, дето се отделя точно преди езерото вдясно (като се идва от Студеното дере), доста е обрасла, слязох ама си беше яко газене в клека. Е там някъде между клека и гората се гонихме с глухарката. Както е известно в този сезон районът на Боровец и Мусала не се препоръчва за ходене (навалицата е невероятна), ама ние ходим всяка седмица семейно и нямам избор, трябва да се прибера до към ранния след обяд да обърна внимание и на останалите.
Блазе ти, че можеш да скиташ из тия красиви места!
цитирай
14.
анонимен -
Антон
30.07.2012 13:37
30.07.2012 13:37
Видях снимките и от последното ходене в района. По Дамлъдере съм се качвал много отдавна и пътеката си беше ОК. По-миналата година като ходих до х.Козя стена един човек, оправящ генератора там ми каза, че маршрутът е в много лошо състояние и даже искаше да маха табелката за Ехо долу на разклона. Миналата година минах само да видя как е, но продължението покрай реката след големия завой на пътя за х.Козя стена хич не ми хареса и реших, че няма да се завирам там. Ти обаче си го направил, поздравления за упоритостта.
Тези табели на Дългата поляна ми се виждат съвсем пресни, поне нямам спомен от миналата година пролетта да бяха там.
Май в района ти остана само маршрута с качване покрай Сувчарското пръскало, вр. Козя стена и слизане през Голямо Орозтепе?
цитирайТези табели на Дългата поляна ми се виждат съвсем пресни, поне нямам спомен от миналата година пролетта да бяха там.
Май в района ти остана само маршрута с качване покрай Сувчарското пръскало, вр. Козя стена и слизане през Голямо Орозтепе?
Смятам да го правя след две седмици.
цитирайБлагодаря, че сте се отбили при мен! Чак ме хваща срам, че съм публикувала в раздел "Туризъм"... какъв ти туризъм с автобус е моето... Но като не мога повече, какво да се прави... и на такива възможности (екскурзии) ще се радвам!
Снимките ме очароваха, ще поразгледам и в другите постинги да се насладя на красиви гледки:)
цитирайСнимките ме очароваха, ще поразгледам и в другите постинги да се насладя на красиви гледки:)