Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2012 11:11 - Село РОЗИНО-КЛИСУРСКА ПЛАНИНА-хижа ЕХО-13-14.07.2012 г.
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 14142 Коментари: 16 Гласове:
9

Последна промяна: 09.08.2012 15:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   Беше петък 13-ти. Невероятна жега. Ходеше ми се от село Розино до хижа Ехо. За да избегна жегата реших да тръгна привечер. Щях да спя на чувал някъде около хижа Ехо и сутринта на хладно да се върна към село Розино. Тръгнах си от работа малко по-рано. Качих се на колата и към 17 часа бях в село Розино. Паркирах колата до къщата на някакъв любезен човек от селото. Човека искаше да ми обясни откъде е маркировката за хижа Ехо. Аз пък му обясних, че няма да вървя по маркировката. Село Розино се пада доста далеч на изток от град Клисура. Между двете населени места беше пътя за Розинската мандра. Щях да използвам пътя за да стигна по него колкото се може по-нависоко в планината. Целта ми беше билото на Стара планина при Горни Ветровити преслап. От село Розино тръгнах по релсите на влака в западна посока.

image
         От село Розино към Клисурска планина по релсите на влака

  По релсите се върви около 4-5 км. до подножието на Клисурска планина. Към 18 часа хванах пътя за Розинската мандра.

image
                  От пътя за Розинската мандра назад към село Розино

   Жегата все още беше сериозна, а аз бях с тежка раница заради чувала и якето. Добре, че пътя навлезе почти веднага в гората. Между релсите на влака и истинския път има поне 5-6 отбивки. Трябваше да извадя
GPS-са за да хвана правилния път. Той се оказа широк, удобен и със слаба денивелация.

image
               Чисто нова чешма по пътя. Още не е махнат кофража.

   Първо се преодолява широкото дере на река Равна. Пътя доста заобикаля, но няма друга алтернатива. Река Равна образува нещо като джендем на мястото на което пътя я пресича. Реката може да се пресече само по пътя.

image
                                              Джендема на река Равна

   Надолу и нагоре от моста има дълбоки пропасти. След река Равна следва по-стръмен участък, но за сметка на това се излиза от гората и се върви по поляна. Откриват се гледки към Клисурска планина и към Карловското поле.

image
      От поляната назад към Клисурска планина и Карловското поле 

   След поляната стигнах до една дървена арка на Национален парк Централен Балкан. При арката пътя се раздвоява. Наляво е за Розинската мандра. Аз хванах десния път, който минава под арката.

image
   Арката на Национален парк Централен Балкан. В центъра на арката е връх Юмрука

   Пътя не е използван от години и е започнал да се затлачва с растителност. В началото се върви водоравно, а после има и леко слизане. Района е абсолютно див и много красив. На около километър след арката видях мечка. Първо чух шум и помислих, че е от сърна или глиган. Те усещат хората отдалеч и веднага бягат. Шума обаче не преставаше. Приближих се бавно и я видях. Беше на около 2-3 метра от горната страна на пътя. Стоеше изправена и се бореше с някаква дърво. Беше с гръб към мен и не ме видя. В първия момент реших да сваля раница, да извадя фотоапарата и да я снимам. После загледах мощните и крака и се заслушах в ръмженето и. Пъшкаше като борец тежка категория. Около туловището и имаше облак от мухи и комари. Беше едра и много силна мечка. Стоях без да смея да мръдна и без да знам какво да правя. Адреналина ми се беше вдигнал догоре. Ако ме беше видяла щеше да е голям стрес и за двамата. Разстоянието помежду ни беше не повече от 3-4 метра. Реших, че е по-добре вместо да снимам, да се махам колкото се може по-бързо. Леко на пръсти, за да не ме усети, се изнизах от мястото. След около 10-20 метра даже ударих и малко свински тръст. Пътя в този момент беше с наклон надолу към Отбитата река. Сега не съжалявам, че не съм я снимал. Нямам снимка, но пък ще ми остане силен спомен за цял живот. На днешно време е цяло чудо да срещнеш истинска, дива мечка. След срещата с мечката ми беше все едно откъде минавам и накъде вървя. След Отбитата река се стига до няколко разклона на пътя. Ходех накъдето ми падне само и само пътя да води нагоре. Емоцията от срещата с мечката беше много силна. Така без да се усетя съм стигнал почти до края на гората. Виждах високо над мен връх Юмрука и отляво на него седловината Горни Ветровити преслап. Пътя започна да завива на север и надолу. Бях стигнал мястото от което трябваше да продължа без път. Завих на ляво и влязох в последните дървета преди билото. В началото вървях по нещо като слабо използван черен път. После пътя стана пътека, а впоследствие и пътеката се изгуби. Бях в гъста гора, а към 20.30 часа си беше вече и притъмняло. Побързах да се измъкна от тъмната гора. От края на гората нагоре следваше много стръмно изкачване. Склона беше покрит с гъста хвойна. Задрапах бавно нагоре между гъстата хвойна. По някое време видях вляво нещо като чешма или водохващане. За да се вижда в хвойната, мястото беше маркирано с три дървени кола, закрепени като пирамида. Усетих, че там може да има пътека и не се излъгах. Имаше много удобна и водоравна пътека, заобикаляща хвойната. Към 21 часа излязох на Горни Ветровити преслап.

image
                        Табелата на Горни Ветровити преслап

   Веднага разбрах, че не може да се спи на открито. Духаше много силен вятър, а небето беше покрито с черни облаци. Предишната вечер в София  имаше силна буря и валя проливен дъжд. Не рискувах да спя на открито и тръгнах към хижата. Добре, че го направих, защото вечерта вятъра едва не издуха хижа Ехо в река Стара Рибарица. От Горни Ветровити преслап до хижата е около 30-40 минути.

image
  По пътеката към хижа Ехо към 21.30 часа. Отзад е връх Каменица.

  Пристигнах на хижа Ехо около 21.40 часа.
  image
   Пътеките с актуални часове часовете за движение в района на хижа Ехо

  В хижата имаше десетина туристи, седнали на бира. От преумора и силна емоция съм заспал почни веднага.

image
                                                     Хижа Ехо на сутринта 

  На сутринта станах първи и без да закусвам се изнесох към връх Юмрука, като не пропуснах да снимам хижата и панорамата около нея.

image
                         От хижа Ехо към връх Вежен и резерват Царичина
   
image
                                                      Към връх Юмрука

image
                             Параклиса между хижа Ехо и връх Юмрука
    image                 Връх Кавладан и хижа Ехо от пътеката към връх Юмрука

   Времето беше прохладно и бързо се изкачих по въжетата до върха.

image
                              От въжетата назад към хижа Ехо

  На върха се разписах в тетрадката, закусих и снимах гледките във всички посоки.

image
                                              Централното било на изток

image
                                                   На връх Юмрука


   image
                                         От Юмрука към Кавладан

image
   От Юмрука към Каменица. В ниското е седловината Горни Ветровити преслап 

image
                От Юмрука надолу към долината на река Стара Рибарица


image
      Към долината на Шиндар дере и Розинска планина на югоизток

image
  Централното било от север, долината на река Дамлъдере и Карагьолски преслап отдясно

    От върха се спуснах надолу по зимната колова маркировка към Карагьолски преслап. На преслапа зимната и лятната маркировка от хижа Ехо се съединяват, колкото да се разделят веднага отново. От Карагьолския преслап за село Розино пътеките са две. Едната е на изток през връх Самсъклътепе, а другата на юг през местността Керкмето.

image
      Карагьолски преслап и връх Самсъклътепе /Чеснов връх/

  По надолу, до блатото Шамака, двете маркировки отново се съединяват. Аз завих на юг към местността Керкмето. Маркировката е бяло-зелено-бяло. От Карагьолския преслап се влиза веднага в гора и се върви почти през цялото време на сянка. Спускането става по един от притоците на река Шиндар дере. Слиза се доста стръмно до потока, след което пътеката става по-водоравна.

image
                                             По пътеката в буковата гора

   Скоро се излиза на черен път. Това е същия път, по който вървях вчера.

image
            Мястото на което пътеката излиза на черния път 

   Пътя описва нещо като огромна подкова, отворена от юг. Тръгва от подножието на Клисурска планина, подсича връх Юмрука от юг и завива към село Розино. По пътя се стига до една поляна с малки скали по нея. Това са едновременно м. Керкмето и седловина Острова. От черния път се отделя маркирана в бяло и черно пътека. Ако не се хване пътеката може да се продължи по пътя. Пътеката и пътя се съединяват малко по-надолу в м. Паничарски дол /Ададереси/. По пътеката е по-пряко, но трябва много да се внимава за маркировката. В местността е имало голяма сеч и се пресичат множество черни пътища, а маркировката е много рядка. Някой е решил да я допълни с парчета найлон завързани за клоните на дърветата. Малко след дола Ададереси се излиза на блатото Шамака.

image
                                                  Блатото Шамака

  До блатото има голяма чешма и кът за отдих.

image
                             Голямата чешма до блатото Шамака

   Възползвах се и от двете за да си почина малко. След блатото продължих по черен път на юг.

image
   От местността Солен камък /Тусташа/ назад към връх Юмрука

   В местността Солен камък /Тусташа/ срещнах първите за деня туристи. Не бяха ходили нагоре и ги упътих да минат по маркировката през връх Самсъклътепе. По пътеката през Керкмето не съветвам никой да минава, освен ако няма
GPS с вкарана в него Планинарската карта. След поляната Солен камък се излиза на друга поляна-Голяма поляна /Коджабаштарла/. На поляната има овчарник, ограден с ограда от дървени колове. В най-южния край на поляната трябва много да се внимава, защото от черния път се отделя маркираната пътека. Без да искам съм пропуснал отбивката и съм продължил по черния път. Усетих се чак когато пътя взе да изкачва нагоре. Върнах се до отбивката и заслизах покрай един поток в гората. Влизането в гората беше добре дошло, защото жегата беше започнала да се усеща. По пътеката в гората се върви под дебела сянка, като през цялото време има и вода. Излиза се на полето при един овчарник отдясно. Завива се по черен път на изток и след няколкостотин метра се стига до прелез на ж.п. линията.

image
  Ж.п. прелеза-вдясно, Клисурска планина-вляво и по средата-вр. Каменица на централното било.

     Преминава се през ж.п. прелеза и се влиза в село Розино.

image
                                                              GPS трак

ВСИЧКИ СНИМКИ                         

GPS track
                              



Гласувай:
9



1. tikoev - КОДЖАБАШТАРЛА - голямата нива ...
25.07.2012 12:15
КОДЖАБАШТАРЛА - голямата нива
ДАМЛЪДЕРЕ - капещо дере
ададереси - островно дере

А Розин гара всеки я знае! Завиждам тии, че можеш да се разхождаш по тези красоти. :)
цитирай
2. pelitko - Пак мисля да ходя натам.
25.07.2012 13:00
Само, че по други пътеки.
цитирай
3. tikoev - Само, че по други пътеки. Чакам ги ...
25.07.2012 13:23
pelitko написа:
Само, че по други пътеки.

Чакам ги тези пътеписи с нетърпение. Но и все ми се иска да те питам нещо? Откъде черпиш информацията? По пътя няма кой да я обясни. А ти я представяш много изчерпателно. Поздрави!
цитирай
4. pelitko - Информацията я има в интернет.
25.07.2012 16:48
Някои от маршрутите си ги измислям сам, а други ги виждам на GPS картата. Я по добре ми кажи ти срещал ли си мечка и какво трябва да се прави при среща с нея.
цитирай
5. tikoev - Някои от маршрутите си ги измислям ...
25.07.2012 22:21
pelitko написа:
Някои от маршрутите си ги измислям сам, а други ги виждам на GPS картата. Я по добре ми кажи ти срещал ли си мечка и какво трябва да се прави при среща с нея.

:) Е там в онзи район няма мечки. Даже и вълци. Но от родопчани, геолози знам, че не трябва да правиш нищо, а най-малкото да бягаш. Никакви резки движения, сядаш на земята, свиваш се и чакаш. Ако започнеш да бягаш, първо не можеш, второ, ако наоколо има малки и хукнеш към тях, става много лошо. :) Нали знаеш, бай бабо...
цитирай
6. pelitko - Точно в този район има мечка!
26.07.2012 08:03
Прочети по-подробно целия постинг.
цитирай
7. анонимен - Антон
26.07.2012 11:28
Отдавна чакам този пътепис. Гледах снимките, ама не си сложил карта за повдигане на съспенса! То не че и много трябва - по дупката в поредицата снимки ми стана ясно къде горе-долу е била и срещата с мечката, а маршрута ако го бях нарисувал щеше напълно да съвпадне с реалния (малко да се похваля). От много години се питам какво точно ще се случи при една такава среща, в началото даже си виках толкова време ходя сам и по диви места и една мечка да не видя. Ама лека полека меракът ми като че ли мина. Миналата година от кантона Крайна към х.Белмекен по една много тясна просека в клека видях две букварно димящи мечи акита, та падна голямо свиркане със свирката. С други думи хем ти завиждам, хем скоро няма да отида в този раойн! Макар, че бях там есента на миналата година и освен няколко много големи черно-червени кълвача, друго не видях. Тая пътека от блатото наляво наистина е малко трудна за намиране, ама пък е все в гората и много по-разнообразна. Не отказвай хората да минават по нея. Даже по-скоро като се качвах си мислех, че проблемът ще е да бъде намерено при слизането влизането в гората, ама явно с GPS става.
Увлякох се! Желая нови интересни маршрути!
Антон
цитирай
8. tikoev - Има рисове. Мечки никой не е виждал ...
26.07.2012 12:45
Има рисове. Мечки никой не е виждал от осемдесетте години насам. Дори екскременти и следи не са намирани. Пък и дори всичко това да е грешно, не виждам, с какво би се изхранвала една мечка в онзи ареал със опоскана флора. Както и да е, пътеписите са хубави. :)
цитирай
9. pelitko - Мечката беше на 3-4 метра от мен!
26.07.2012 13:06
До Tlkoev: Май ще се окаже, че съм първия видял мечка от 80-те години насам над село Розино. Пак ти пиша да прочетеш по-подробно постинга. Подробно съм описал срещата си с мечката.
До Антон: Благодаря за коментара и пожеланията! Сложил съм карта. В snimka.bg е последната снимка от фотоалбума. Това е снимка на GPS-картата с GPS -трака върху нея. Мястото на срещата е отбелязано с глава на мечка. В района ще ходя пак, защото имам да минавам по още две пътеки. А за мечката и аз се питах, какво ще се случи, ако я срещна. Сега я срещнах и не се случи нищо особено.
цитирай
10. анонимен - Мечката
26.07.2012 14:00
Интересното е, че си продължил. Седейки зад компютъра ми се струва, че разумното решение е било да поемеш назад, от друга страна си бил "навит" за ходене, излязъл си от работа, "освободил" си се от вкъщи, всичко това ми е познато, истината е, че и аз много рядко се връщам, човек като тръгне мотивиран гледа по друг начин на нещата.
А мен онзи ден ме "нападна" женски глухар в пущиняка над Саръгьол. Пазеше си трите малки пилета (които подхвъркаха наоколо, едното направо се удари в кръста ми) и поне 4-5 пъти ми налетя да ме кълве. После ме гони още поне педесетина метра.
цитирай
11. pelitko - Мене ме е нападал язовец
26.07.2012 14:26
Беше преди 5-6 години, като правех Ком-Емине, малко преди прохода Вратник. Поне няколко пъти ми налитна да ме хапе и ръмжеше много свирепо. После разбрах защо. Като продължих напред по пътеката видях малкия язовец да търчи и той напред по нея. Ти пишеш ли за всичките си ходения във форума? Това за свиренето със свирката го четох. Къде да прочета за Саръгьол? Имаш ли снимки?
цитирай
12. анонимен - Антон
26.07.2012 14:44
Честно казано не пиша, което е егоистично, понеже чета редовно другите, пробвал съм два-три пъти, ама стана толкова сухо и безинтересно, че на фона на това което пишат хората (включително и ти) направо ме хвана срам и се отказах.
Иначе правих Мусаленския венец (имаше го и по твоите снимки някъде), ама на Сфинкса завих надясно по Студеното дере и малко под Студеното езеро хванах наляво подсичащата пътека до големия Саръгьол. от там реших да пробвам старата пряка пътека за Кайзеровия път, дето се отделя точно преди езерото вдясно (като се идва от Студеното дере), доста е обрасла, слязох ама си беше яко газене в клека. Е там някъде между клека и гората се гонихме с глухарката. Както е известно в този сезон районът на Боровец и Мусала не се препоръчва за ходене (навалицата е невероятна), ама ние ходим всяка седмица семейно и нямам избор, трябва да се прибера до към ранния след обяд да обърна внимание и на останалите.
цитирай
13. sparotok - !
27.07.2012 21:54
Блазе ти, че можеш да скиташ из тия красиви места!
цитирай
14. анонимен - Антон
30.07.2012 13:37
Видях снимките и от последното ходене в района. По Дамлъдере съм се качвал много отдавна и пътеката си беше ОК. По-миналата година като ходих до х.Козя стена един човек, оправящ генератора там ми каза, че маршрутът е в много лошо състояние и даже искаше да маха табелката за Ехо долу на разклона. Миналата година минах само да видя как е, но продължението покрай реката след големия завой на пътя за х.Козя стена хич не ми хареса и реших, че няма да се завирам там. Ти обаче си го направил, поздравления за упоритостта.
Тези табели на Дългата поляна ми се виждат съвсем пресни, поне нямам спомен от миналата година пролетта да бяха там.
Май в района ти остана само маршрута с качване покрай Сувчарското пръскало, вр. Козя стена и слизане през Голямо Орозтепе?
цитирай
15. pelitko - Май ми остана само този
30.07.2012 15:23
Смятам да го правя след две седмици.
цитирай
16. mamas - Много хубав пътепис, поздрави!
30.07.2012 17:38
Благодаря, че сте се отбили при мен! Чак ме хваща срам, че съм публикувала в раздел "Туризъм"... какъв ти туризъм с автобус е моето... Но като не мога повече, какво да се прави... и на такива възможности (екскурзии) ще се радвам!

Снимките ме очароваха, ще поразгледам и в другите постинги да се насладя на красиви гледки:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 1057457
Постинги: 76
Коментари: 358
Гласове: 295
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031