Между централното било на Стара планина и село Розино има една малка, междинна планина. Ще я нарека условно Розинска планина. Тя представлява един сравнително висок и дълъг рид. Рида започва от връх Юмрука и продължава в източна посока чак до село Христо Даново. Село Розино е доста отдалечено от съседните населени места-град Клисура и Христо Даново. Отдалечеността на селото от другите населени места, както и междинната Розинска планина дават възможност от Розино към централното било на Стара планина, и по-специално към хижа Ехо, да се обособят поне 5-6 маршрута. В предишния си постинг писах за ходенето ми от село Розино до хижа Ехо. Това ходене се оказа недостатъчно да обходя сложния район над село Розино. Тогава се стремях да обхвана най-западната част на Розинска планината, като мина по два различни маршрута. Качих се до хижа Ехо по черния път, който върви по границата между Клисурска и Розинска планина и се върнах по зелената маркировка през местността „Керкмето”. Сега ще опиша второто ми ходене в района. Целта ми беше да се кача и да сляза по два  маршрута, различни от предишните. Реших на отиване към хижа Ехо да тръгна по пътеката за хижа Козя стена. Да сляза в долината на река Дамлъдере и оттам да отида до хижа Ехо. На връщане щях да се върна по пътеката през връх Самсъклътепе /Чеснов връх/. Началото на пътеката от село Розино към хижа Козя стена е при един тунел под ж.п. линията.


                Тунелът под ж.п. линията в северния край на село Розино

  Маркировка и табелки няма. Минава се през тунела и се излиза на дебела пътека. След около 10 минути се достига до много оригинален кът за отдих.


                                                   Оригиналният кът за отдих

   Изградени са множество беседки, сепарета, мостчета, люлки, къщички за птици. Има още и лифт, чешма под формата на красива птица и беседка с всякаква неоткрадната посуда за барбекю.


                                                Централната беседка  
 
    Тук за пръв път се появяват туристически табелки, както и някакви сини стрелки по дърветата. Продължава се по пътеката и след 15-20 минути се стига до скалния феномен Булски камък.


                                           Скалния феномен Булски камък

    Представлява голям, закръглен камък, „кацнал” върху няколко по-малки. От Булския камък се открива първата гледка за деня надолу към полето и село Розино. От интересния кът за отдих до Булския камък по пътеката се беше появила и туристическа синьо-бяла маркировка. След Булския камък туристическата маркировка изчезна. Останаха само сините стрелки. Пътеката беше много дебела и се чудех дали сините стрелки не са всъщност маркировката. На около 10 минути след Булския камък се достига до чешма. Там се появиха пътеки от всички страни. Реших да продължа все в същата северозападна посока. Сините стрелки още си ги имаше по дърветата. Стигнах до черен път, а после и до кръстовище. Района представлява лабиринт от пътеки и черни пътища. Посоката ми на движение трябваше да бъде на север, към билото на Розинска планина. Вместо това сините стрелки завиха на ляво и аз продължих по тях. Скоро се забих в едно дълбоко дере, а дерето зави обратно към село Розино. Бях загубил окончателно маркировката, а при чешмата не ми се връщаше. Хванах един черен път и продължих по него на север. Скоро стигнах до друга чешма с две беседки над нея. До чешмата имаше голяма указателна табела с нарисувани маршрутите в района.


                     Самоделната указателна табела с маршрутите в района

   Оказа се, че съм бил прав да смятам, че към билото има поне 5-6 маршрута. Продължих по черния път вдясно от чешмата. Пътя правеше големи зиг-заги, но поне беше удобен за ходене и се движеше в моята посока на север. Скоро се изкачих на билото на Розинска планина. Местността е рядко красива. На билото си планината е покрита с рядка дъбова гора. Под дърветата има трева без храсти и разхвърляни тук-там малки скалички. Вижда се надалече и може да се мине отвсякъде. Същата рядка дъбова гора има в Странджа до морето. На билото от черния път се отделяше една много дебела пътека в северна посока. Изоставих черния път и заслизах по пътеката надолу към долината на река Дамлъдере. Слизането е доста стръмно, като изгубих цялата денивелация, която бях набрал до момента. Пътеката излиза на черен път и полуразрушен заслон в м. Равнището /Дюзалан/.


                      Полуразрушения заслон в м. Равнището /Дюзалан/

   Заслона се оказа кръстовище на маркировки. Някъде отдясно излезе синята маркировка от село Розино към хижа Козя стена. Другата маркировка е от село Христо Даново към хижа Ехо през Дълга поляна. Вместо наляво и нагоре към хижа Ехо продължих надясно и надолу към хижа Козя стена. Синята маркировка е много гъста и се върви по затлачен от растения бивш черен път. Няма възможност от изгубване. Пътя първоначално зави на изток, за да заобиколи водоравно едно ребро. След заобикалянето на реброто пътя продължи в правилната западна посока. Появи се директна гледка нагоре към хижа Козя стена и към централното било.


              От пътя нагоре към хижа Козя стена и централното било



                                          Хижа Козя стена с голям зуум

    Отдолу под пътя се чуваше река Дамлъдере и скоро трябваше да съм до нея. Пътя уж започна да слиза леко надолу, но все пак недостатъчно надолу за да излезе на реката. Така водоравно се върви повече от половин час. Започна да ми се струва, че пътя никога няма да завие към реката. Най-накрая пътя се спусна надолу и слезе до река Дамлъдере. Пътя излиза на 100 метра източно от поляната Старата Бичкия.


                     Поляната Старата Бичкия с чешмата и къта за отдих 

    На поляната има хубава чешма с кът за отдих и някаква рампа високо над поляната. Бях минавал по Дамлъдере през ноември миналата година и пътя ми беше познат до отбивката за хижа Козя стена. До тази отбивка пътя е широк и удобен.


      Отбивката за хижа Козя стена. Последен пост на цивилизацията.

   На картата трасето на пътя е начертано чак непосредствено до хижа Ехо. Реших, че ако пътя напред е все така поддържан, ходенето ми щеше да е много кратко и лесно. Все още не знаех какво ме чака. Веднага след отбивката за хижа Козя стена пътя се оказа затрупан от паднали камъни. Продължих напред, а пътя все повече се стесняваше. Срутищата бяха все по-начесто, а дървета и храсти бяха завзели по-голямата част от пътя. Напредването ставаше все по-бавно.


                                               "Пътят" по река Дамлъдере

   Подминах втората отбивка за хижа Козя стена и стигнах до две разрушени сгради. При сградите вече нямаше път, а тясна пътечка през висока коприва. Малко след сградите си стига до разрушен мост на реката. На това място реката се преминава през брод. След 10 минути се минава през друг брод. Тук-там по пътя имаше сложена съвсем прясна бяло-жълта маркировка, както и изрязани от ламарина, малки табелки за хижа Ехо. При втория брод пътеката се отклони за кратко в гората. Това беше най-леката част от пътя. Починах си от треви и коприви. Хубава, дебела и добре маркирана пътека, на сянка в гората. По тази пътека се отхвърля и голяма денивелация. Пътеката пресече веднъж пътя, премина през поляна с триметрова трева и излезе отново на пътя. Може би това е м. Алимански егреци? На това място видях последната маркировка. Намирах се точно под Карчов преслап /Долни Ветровити преслап/. Най-ниското място на централното било между върховете Кавладан и Ушите. Логично е пътеката да се качи не точно към хижа Ехо, а по-скоро към това най-ниско място. Със сигурност някъде е имало маркирана отбивка, но не съм я видял.


                   От пътя назад и нагоре към билото на Кенда Балкан

   Продължих напред по „пътя”, а той се виждаше вече само като просека в гората. Беше изцяло затлачен с растителност и по него не можех да се движа. В гората отстрани на пътя не можех да вляза, защото беше много гъста. Започна едно лазене и провиране през храсти и коприви. Загубих близо час, докато „пътя” зави надясно и нагоре и излезе над коритото на Дамлъдере. Трасето му все още личи в ската, но върху него е поникнала гъста гора. Пътя свърши точно там, където е отбелязано на картата. Съвсем близо до хижа Ехо. Оставаше  само да се кача през гората до хижата. Първо трябваше да сляза в един дол и да се изкача от другата му страна. Да, ама не. Доловете се оказаха поне 5-6. Качвах се и слизах многократно. Накрая, останал без сили, успях да изпълзя над гората. Виждах билото и коловете на пътеката Ком-Емине. Само, че между мен и билото имаше пояс от гъста хвойна. Бях на не повече от 200-300 метра от хижата. В планината ходя равномерно и не почивам. Ако се уморя, се подпирам на щеките и пак не сядам. Сега обаче бях напълно изтощен. Проснах се на земята и не можех да продължа напред. Отдавна не бях усещал такава умора. Реших да не се качвам до пътеката, а да стигна до нея водоравно. Вместо наляво и нагоре към хижата аз завих надясно. Започнах да залитам през гъстата хвойна, а тя силно да ме боде. Най-накрая се дотътрих до пътеката и за мой срам отново се проснах.


        Надолу и назад към долината на Дамлъдере. Оттук изпълзях.

   Лежах дълго време, докато си урегулирам дишането, а слънцето безмилостно ме печеше. С последни сили завих към хижата и бавно изкачих последните метри.


            Връх Юмрука вляво и Демиркапия /Желязната врата/ вдясно


                         От Демиркапия към Кенда Балкан


     Демиркапия /Желязната врата/. Римските роби са отсякли билото за да мине през него римския път.

    На хижа Ехо имаше огромно стълпотворение. Около мен тичаха и няколко много малки деца - на по 3-4 години. Направо се засрамих на безсилието си. Изпих на екс към 2 литра вода и завих към Розино. Слизането беше рай в сравнение с изкачването през горите над Дамлъдере.


  От хижа Ехо към върховете Каменица и Вежен и долината Трите дола


                                           Параклиса южно от хижа Ехо


   Хижа Ехо и връх Кавладан от параклиса. Вижда се навалицата пред входа на хижата.

   От параклиса южно от хижата започва дебела и добре маркирана пътека. Пътеката подсича връх Юмрука от север. Преминава се покрай чешма с много студена вода.


                                      Чешмата със студената вода


    От чешмата надолу в долината на Дамлъдере. Вижда се през каква джунгла съм се изкачил

    На чешмата си починах допълнително и пих още вода. Последва кратко слизане и качване към Карагьолски преслап, където има кръстопът на маркировки. Бях на това място преди две седмици. Тогава завих по зелената маркировка към м. Керкмето. Сега завих по другата пътека към вр. Самсъклътепе. Има подсичаща върха пътека, както и пътека през самия връх. След почивката бях събрал сили и изкачих върха. Връх Самсъклътепе е изцяло гол и много обгледен.


            От връх Самсъклътепе към върховете Юмрука и Кавладан

    

                                               Карагьолски преслап

 
         На север към хижа Козя стена и върховете Кучето и Боба

     От върха следва непродължително слизане на юг през Дългата поляна.


                    Дългата поляна и зад нея Розинска планина

   По пътеката през Дълга поляна има зимна колова маркировка. Тази пътека заобикаля повече, отколкото по другата през Керкмето. За сметка на това пътеката през Дълга поляна е много обгледна и туристите я предпочитат.


                                     Новите табели на Дългата поляна 



   От Дългата поляна към блатото Шамака. Блатото се намира между трите върха.



                     На изток към село Христо Даново

    В края на Дълга поляна се излиза в м. Паниците /Чанакчиите/.


                     Поляната Паниците. Над нея е Дългата поляна

    Тук има нов кръстопът на маркировки. На изток води черен път за село Христо Даново през разрушения заслон в м. Равнището /Дюзалан/. На запад е за село Розино през блатото Шамака. Завих на запад и след няколко минути стигнах блатото, където има хубава чешма.


                                                       Блатото Шамака

   При блатото е третото кръстовище на маркировки. Тук се събират маркировките през Дълга поляна и Керкмето. От блатото надолу към село Розино следва един час ходене, който съм описал в предишния си постинг. 


                                                  GPS трак

ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track

Поздравленията за качването по Дамлъдере вече ги писах в предишната тема, но ги повтарям, то било по-драматично отколкото си го представях!
Долу след къта за почивка над Розино и аз щях да се объркам и да тръгна наляво, но някъде имаше дървена полухудожествена табелка, че това е нещо като маршрут на здравето (или поне стигнах то такъв извод), върнах се и поех по най-дясната пътека, съвсем скоро след това се появява нормалната маркировка, която води до Дюзалан. Е преди да се стигне има пак няколко пътя, ама се налучква вярната посока.

Бая зор е изкачването от дъното на долината до билото. Маркировката се изгуби около чешмата след Булския камък. Не съм се и замислял да я търся. Имах представа колко е дебела планината и цепех право на север. На табелките пише МЗ. На връщане в селото прочетох, че значи Маршрут на здравето. А относно Солени дол /или Солената вода/-преди 3-4 години минавах оттам. Току що бяха прочистили туристическата пътека, но пак си беше гъст клек. Ти в дола ли искаш да отидеш или да минеш отгоре по маркираната пътека?

По маркираната минавам редовно, тази година даже така са я разчистили, че е като магистрала, във всеки случай доста по широка от пътеката от Сладката вода до поляната над Чакъра.
Смятам да мина по самото солено дере, но май ще бъде следващата пролет. Поне да я няма избуялата "ниска" растителност, която в момента на места из района е наистина до 3 метра - коприви и разни растения с огромни кръгли листа. Преди две седмици се пусках по един стар и обрасъл път от едно "връхче" Мечата глава към пътя от Черната скала към х.Марица покрай Хамам дере). 500-600 метра ги минавх 45 минути и излязох абсолятно мокър, надран и ожилен.

На мене ми омръзна да правя едно и също, но няма как. Пак отивам в същата посока, защото така съм си решил за тази година. Този път от Христо Даново към Сувчарското пръскало. Жалко е да мина оттам когато няма вода.

Колата сигурно вече сама знае завоите по подбалканския път!
За водопада наистина жалко, още повече, че аз като ходих в началото на април миналата година очаквах водата да е повече, а сега сигурно просто ще капе. Утешението е, че не е далече от подбалканския път и след време може да се отиде пътьом до там в подходящ момент.
Както вече писах съветвам колата да се остави в центъра и след това пеша през ЦК-то по стария асфалтов път.

Гледал съм снимки на водопада. Пада бая дебела струя вода от него. Сега събота го дават да вали. Може водопада и да прокапе. А за завоите по подбалканския-точно това почна да ми тежи. Май ще трябва да мина малко и от северната страна.

https://picasaweb.google.com/103797713272872049263/10042012#

Съжалявам, годината е 2011

Човече, ти ме уби, много подробно знаеш Централна Стара планина, любимата ми. Поздрави!

Да четеш моя блог в 23.59 ч.!!?

Ааа, тук има повече ненормалници от мен. Те кога спят, не знам. Поздрави отново!
А ето как се губихме преди четири години. http://lubara.blog.bg/turizam/2012/06/09/grupata-na-sharo-razkaz-i-video.965873

Изгубили сте се в гората около Керкмето, а не от другата страна - в Дамлъдере. И аз се губих около Керкмето преди 3-4 седмици. Маркировката е слаба. Имали сте късмет, че с вас има човек с GPS. А губили ли сте се в Дамлъдере? Там и GPS няма да помогне. Истинска джунгла. Ако не сте ходили по река Дамлъдере-горещо Ви го препоръчвам.

Преди седмица ходихме Карлово-хижа "Васил Левски", спане, хижа "Добрила"-лифта-Сопот. Рядко излизам, за съжаление. Причините-прозаични.

Виждам, че често ходите в Стара планина. Тази година обикалям само в нея. Може би ще се срещнем. Поздрави!

Ходя по-рядко, отколкото ми се иска. Централна Стара планина ми е любима. Пирин и Рила са ми далече, не съм стъпвал на Вихрен, за мой срам!

Предлагам Ви интересен, живописен маршрут за хижа Ехо от с. Розино.
Преди година група ентусиасти от Розино маркирахме пътека из Балкана, която включва интересни и живописни места, разположени в Розинска планина.
Тя започва от чешмата пред ж.п. тунела, след 10-15 мин. стигате до малък парк- удивителен кът с мостчета, маси, пейки и заслон, където децата могат да се полюлеят на две люлки.
След 20 мин.ходене сте при Булския камък, едно забележително чудо на природата.
Продължавате по маркировката - бели или сини белези по камъните или железни стрелки с надпис ПЗ (пътека на здравето). Ще пиете вода от 5 чешми бистра, студена вода, докато стигнете до коларски път и табела със стрелки на юг и на север (където Петко се е объркал).
Поемате на север за да стигнете до втория, също толкова удивителен бивак. Тук можете даже да преспите, защото има заслон с слама за вашите спални чували.
На този бивак имате два избора за продължаване на похода:
1. За хижа Ехо от чешмата при бивака хващате пътя на запад и ще стигнете до ШАМАКА и голшмата чешма.
2. Пътека на здравето - ако сте за малко в планината може да продължите на изток по маркировката на ПЗ, ще слезнете на трети бивак, а оттам пак при първия бивак, където има тетрадка, в която туристите могат да запишат впечатленията си.
Ще се организираме в скоро време да поставим допълнителна маркировка за да не се лутате и губите време в търсене на най-прекия път към хижа Ехо.

Попаднах на табелките с надпис ПЗ. Долу до тунела пише какво значи ПЗ. Над село Розино има още много интересни места. Ако поставите допълнителна маркировка непременно пишете. Поздрави!

Тази пътека стана атракция за Розино . Гости от чужбина и от страната, розинци редовно отдъхват там и се радват на зелената красота на БАЛКАНА . Вчера , 8 септември имаше много хора . Аз , синът ми и 5 _годишната ми внучка Анна ходихме до БУЛСКИЯ камък , правихме снимки . БЕШЕ ЧУДЕСНО ПРЕЖИВЯВАНЕ ИЗА ТРИМАТА . Желая ви и на вас същото І

Подновихме маркировката до хижа Ехо. На дърво до чешмата имадървена стрелка с надпис х ЕХО.Поцялата пътека са изписани сини стрелки с бели линии . Табелата , която ви е заблудила , вече е махната , а на много места има стрелки с надпис Х ЕХО. При втория бивак , също много интересен , тръгвате на запад и стигате до ШАМАКА . ПРЕПОРЪЧВАМЕ НА ТУРИСТИТЕ ТОЗИ МАРШРУТ,А НЕ ПРЕЗ ПРЕЛЕЗА , ЗАЩОТО Е ПО - ИНТЕРЕСЕН И ЖИВОПИСЕН

Радвам се, че сте оправили маршрута. Дано да имам време пак да мина оттам. На коя местност викате Прелеза? Да не е поляната по която върви черния път западно от Булския камък?

ТОВА Е МАРКИРАНИЯ ОТ ХИЖАРИТЕ ПЪТ ПРЕЗ ПРЕЛЕЗА НА ЖП-ЛИНИЯТА НА РОЗИНО ,ПРЕЗ КОЙТО ОБИКНОВЕНО МИНАВАТ ТУРИСТИТЕ., ЗА ДА ОТИДАТ ДО Х ЕХО

Are you as frustrated why your website traffic is low?

What if there was simple wordpress seo plugin which can drive your pelitko.blog.bg wordpress website traffic from zero to 55000 visitors/month...??

Don't believe see proof here: http://wp-seo-pressor.com

Google keeps changing it’s algorithm and knocking sites our of prime positions resulting in an immediate drop in sales…

…It really gets me frustrated!

I’d even moved all my sites across to wordpress (because that’s what google says is the best platform) and the results were only slightly better.

That was until I found WP SEO Pressor, it’s a simple plugin you can use to get #1 rankings in search engines and get free laser targeted traffic for your website…

…YEP that’s right, I installed it and started to get some incredible results, check them out here:

http://wp-seo-pressor.com

I noticed that your site pelitko.blog.bg sits on wordpress and that this could possibly help you out…

…all you gotta do is install it and follow the steps you can see how I did it here:

http://wp-seo-pressor.com

Let me know how you go…

Regards, Kevin

… Unbelievable , but I just found software which can do all hard work promoting your pelitko.blog.bg website on complete autopilot - building backlinks and getting your website on top of Google and other search engines 1st pages, so your site finally can get laser targeted qualified traffic, and so you can get lot more visitors for your website.

YEP, that’s right, there’s this little known website which shows you how to get to the top 10 of Google and other search engines guaranteed.

I used it and in just 7 days…

…Well check out the incredible results for yourself -
http://magic-traffic-booster.com

I’m not trying to be rude here, but I believe when you find something that finally works you should share it…

…so that’s what I’m doing today, sharing it with you:

http://magic-traffic-booster.com

Take care - your friend Chris