Планински пешеходен туризъм :: Село ХРИСТО ДАНОВО-водопад СУВЧАРСКО ПРЪСКАЛО-връх ГОЛЯМО ОРОЗТЕПЕ-11. 08. 2012 г.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.08.2012 14:17 - Село ХРИСТО ДАНОВО-водопад СУВЧАРСКО ПРЪСКАЛО-връх ГОЛЯМО ОРОЗТЕПЕ-11.08.2012 г.

Автор: pelitko Категория: Туризъм

Прочетен: 10517 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 11.09.2012 13:49

След последните ми два прехода в района над село Розино, сега дойде ред да направя преход и над съседното село Христо Даново. Минавал съм по почти всички маркирани и немаркирани пътеки в района. Бяха ми останаха само две пътеки от село Христо Даново към билото-през вр. Голямо Орозтепе и през водопад Сувчарско пръскало. Реших да съчетая двете пътеки в един еднодневен маршрут - качване през водопада Сувчарско пръскало и слизане през връх Голямо Орозтепе. В село Христо Даново пристигнах към 7.00 часа сутринта и си паркирах колата в центъра на селото.

На площада в центъра на село Христо Даново

Там има информационна табела на Централен балкан и табелка, насочена на запад към хижа Козя стена. Аз тръгнах в обратната посока - на изток. От източния край на селото започва стар военен асфалтов път.

Началото на асфалтовия път и селото вляво

Пътя води в северна посока и е в много добро състояние. В интернет бях чел, че пътя е затлачен от срутили се камъни. Сега пътя е старателно почистен и до водопад Сувчарско пръскало може да се стигне с най-обикновена лека кола.

На места асфалта е "изяден", но камъните са добре почистени

Никъде няма маркировка, но такава не е необходима. До отбивката за водопада се върви около един час само по асфалтовия път. Почти веднага след селото се откриват гледки на запад към Розинска планина, а малко по-късно и на север-към долината на река Каваклъдере.

Долината на река Каваклъдере

Долу, покрай река Каваклъдере, се вижда черен път. Минавах по него миналата година през ноември месец. Според мен това е най-прекия и удобен път за хижа Козя стена. По пътя към водопада по интересно място e след водослива на реките Каваклъдере и Корфийско дере. Река Корфийско дере е стигнала до по-монолитна скала. Пробила е скалата много трудно, като е образувала нещо като писта за бобслей. „Пистата” представлява тесен и дълъг улей, през който реката много стръмно и шумно се спуска надолу.

Улея на река Корфийско дере

Над улея има интересни скали и скални игли с кацнали върху тях борове.

Интересни скали по склона на връх Ортабурун

След около час пътя завива рязко в източна посока и стига до бетонен мост над река Сувчарска. Веднага след моста, вдясно, е отбивката за водопад Сувчарско пръскало. Отбивката е маркирана с надпис на асфалта, направен с жълт спрей. На асфалта имаше и две стрелки-едната с клечки, а другата с камъчета.

"Натам" е Сувчарското пръскало. Това са единствените маркировки към водопада.

Пътеката към водопада не е маркирана, но е дебела и се следва лесно. От асфалтовия път до водопада се стига за 10 минути със слабо изкачване нагоре.

Вече съм при водопада

За голямо съжаление водопада едвам капеше. Водата скача от върха на красив скален венец. Височината на водопада е 54 метра, като долу се е образувала кръгла „чаша”. По средата на скалния венец, от северната му страна, има естествена скална пътека. Пътеката минава покрай интересна скална ниша и се изкачва до една изпъкнала скала, току под скока на водата.

Скалния венец и скалната ниша под водопада. Има пътечка до изпъкналата скала в центъра

Качих се до изпъкналата скала, макар, че под мене имаше около 40 метрова отвесна стена.

От пътечката надолу

Виждал съм в интернет видео на водопада, снимано от това място. Когато водопада е пълноводен много дебела струя се изхвърля мощно напред, точно над изпъкналата скала. Сега почти невидима, струйка вода прокапваше надолу и се превръщаше веднага в прах.

Водопад Сувчарско пръскало

Водопада отдолу

Не стоях много до пресъхналия водопад, макар, че той и без вода си беше красив. Върнах се обратно на пътя и продължих на север към билото. Асфалтовия път е изчистен от камъни и след отбивката за водопада. Скоро стигнах до чешма с пейки до нея. Това беше единствената чешма за целия ден. След чешмата се стига до втори бетонов мост. Веднага след моста, вдясно, тръгнах по подсичаща пътека през гората. Пътеката е доста стръмна, но съкращава голяма част от пътя. Излиза се отново на същия път, но той вече не е асфалтов, а черен. След стръмната пътека следва сладка компенсация. Пътя водоравно траверсира връх Корфия от север и излиза от гората на голата премка между върховете Корфия и Корфийски Голям Крачол. От премката се откриват гледки на юг към река Каваклъдере и на запад - към връх Голямо Орозтепе. На премката има кръстопът и кошара с телена ограда около нея. За билото трябва да се хване черния път над кошарата. Пътя прави голям S-образен завой и излиза над гората. Продължава в северна посока към билото по дълга и гола поляна.

От черния път нагоре към мъгливото било на Стара планина

По средата на поляната има втора кошара, която е в много добро състояние. За съжаление, малко преди билото, пътя завива в източна посока. Моя маршрут беше на запад, но билото беше в мъгла, а и на запад имаше дълбоко дере.

Пътя завива на изток и влиза в мъглата. Започва да вали и дъжд.

Продължих да по черния път на изток и скоро излязох на коловата маркировка на пътеката Ком-Емине. От селото до билото стигнах за около 3 часа, въпреки забавянето ми на Сувчарското пръскало. На билото се излиза на мястото където, от коловата маркировка се отделя на север лятна, подсичаща пътека. Мъглата беше много гъста, но аз изоставих коловете и продължих по лятната пътека. Подсичащата пътеката е изцяло водоравна.

Разклона на север към село Чифлик

Преминава покрай отбивката за село Чифлик и излиза при Паметника на съветските летци.

При Паметника на съветските летци

След паметника пътеката продължава да подсича водоравно билото, но този път от южната страна. В този участък билната пътека се казва Коли кон. Заради мъглата нямаше какво да снимам и къде да спирам.

Конете на билото

Бързо подсякох върховете Козя стена и Боба. Пътеката за Христо Даново беше някъде точно под мене, но в мъглата не исках да рискувам и да слизам към нея без да я виждам. Продължих на запад към мястото, където двете пътеки се разделят. Разклона се намира на около 5 минути източно от местността Ветровити преслап.

Раздела на двете пътеки. Лявата пътека е Ком-Емине или Коли кон, а дясната е за село Христо Даново през Голямо Орозтепе

През месец ноември бях опитал да сляза до Христо Даново по пътеката през връх Голямо Орозтепе. Тогава имаше скреж и на една гола поляна пътеката изчезна. Сега се надявах на повече късмет. Стигнах до голата поляна без проблем. Пътеката е маркирана с две водоравни ленти-една червена и една жълта. Такъв тип маркировка е или много стара, или самоделна. Но на голата поляна няма как да се сложи маркировка. Сега въпреки гъстата мъгла, видях продължението на пътеката. Продължава на юг през гъста хвойна и със слабо изкачване нагоре. Скоро излиза на продълговато плато. Там слънцето проби и мъглата се вдигна. Видях, че съм на билото между дълбоките долини на реките Каваклъдере и Дамлъдере. Някъде далеч надолу и на запад изплува от мъглата хижа Козя стена.

На запад към хижа Козя стена /вижда се най-вдясно/ и връх Ушите зад нея

Към долината на река Каваклъдере

От другата страна на билото е долината на река Дамлъдере

Напред към връх Голямо Орозтепе

Починах си малко, като снимах и се наслаждавах на гледките. На юг, към връх Голямо Орозтепе, имаше доста слизане. Пътеката се изгуби в хвойната, затова се залепих плътно до скалистия ръб на реброто. Заслизах стръмно надолу, а пътеката ту изчезваше, ту се появяваше отново. По-надолу, в гората, пътеката стана вече по-дебела, а малко преди премката с Голямо Орозтепе премина в черен път. На премката между реброто, по което се спуснах и връх Голямо Орозтепе се излиза на широк черен път. Това е черния път, който върви по река Каваклъдере. Качва се до премката, спуска се на запад в долината на река Боба и излиза на маркираната пътека за хижа Козя стена. До село Христо Даново може да се стигне по този път, като се завие по него и в западна и в източна посока. Аз продължих на юг и нагоре към връх Голямо Орозтепе. Изкачването до върха е плавно, по широка и мека пътека.

Пътеката през връх Голямо Орозтепе

Върви се на сянка, през вековна букова гора. След връх Голямо Орозтепе има водоравен участък и плавно спускане към поляната Ескимандра. От поляната Ескимандра надолу пътеката става черен път.

На поляната Ескимандра. След нея пътеката става черен път

Стига се до папратлива поляна, от която се вижда село Христо Даново.

На югоизток към Карловското поле и село Христо Даново

Посоката на спускане е на югоизток. Черния път стига до втора, още по-голяма, папратлива поляна и прави няколко завоя по нея. Непосредствено над селото се излиза на още по-голяма поляна. На нея има кръстопът на черни пътища. Там изоставих черния път и продължих по пътека в същата югоизточна посока, по която бях вървял досега. Пътеката влиза в гората и върви по дерето Урбасан. В началото дерето е сухо, а пътеката тясна. Постепенно пътеката се разширява, а в дерето се появява вода.

По пътеката през Урбасан дере. Напред е село Христо Даново

Спускането през дерето трае около 20-30 минути. Излиза се в западния край на село Христо Даново, при бетоновия мост на река Каваклъдере.